Върховен съд на сащ мериленд срещу Крейг



Дата19.07.2018
Размер105 Kb.
#75724



Върховен съд на САЩ
Мериленд срещу Крейг

(Maryland v. Kraig)



По разпореждане към Апелативния съд на Мериленд

No. 89478, гледано на 18 април 1990 г., решено на 27 юни 1990 г.


(резюме)
По настоящото дело съдът трябва да се произнесе по въпроса дали клаузата за конфронтиране, съдържаща се в Шестата поправка на Конституцията на САЩ, категорично забранява дете, което е свидетел по дело относно насилие срещу деца, да дава показания в процеса срещу подсъдимия, без последният физически да присъства, а чрез използване на еднопосочна телевизионна видео връзка.
I.
През октомври 1986 г. Голямото жури на окръг Хауърд е обвинило подсъдимата Сандра Ан Крейг в насилие срещу дете, първа и втора степен на полови престъпления, извратено полово общуване, заплаха за физическо насилие и побой. Името на жертвата във всички пунктове на обвинителния акт било Брук Етце, шестгодишно дете, което от август 1984 г. до юни 1986 г. посещавало център с детска градина и детска ясла, чийто собственик и управител била Крейг.

През март 1987 г., преди делото да бъде предадено на съд, щатът Мериленд е поискал да бъде приложена уредена от щатския закон процедура, която позволява съдия да получи свидетелските показания на дете – твърдяна жертва на насилие, чрез използване на едностранна телевизионна видео връзка1. За да се приложи тази процедура, първоинстанционният съдия, гледащ делото, трябва първо "да установи, че в резултат на разпита в съдебната зала детето жертва ще преживее такива тежки емоционални страдания, поради които не би могло да комуникира нормално". След като процедурата бъде допусната, детето, прокурорът и адвокатът на подсъдимия се оттеглят в отделна стая, а съдията, журито от съдебни заседатели и подсъдимият остават в съдебната зала. Детето свидетел се подлага на разпит и кръстосан разпит във въпросната отделна стая, докато видео монитор го записва и показва на намиращите се в съдебната зала. През това време свидетелят не може да вижда подсъдимия. Последният има електронна връзка с адвоката си, а възражения и произнасяния по тях могат да бъдат правени, както ако свидетелят е разпитван в съдебната зала.

В подкрепа на искането си за допускане на тази процедура щатът Мериленд е представил заключение на вещо лице, че Брук, както и няколко други деца, за които се твърди, че са били сексуално насилени от Крейг, биха преживели сериозни емоционални страдания, поради които не биха могли да комуникират нормално, ако трябва да свидетелстват в съдебната зала.

Апелативният съд на щата Мериленд охарактеризирал това доказателство както следва: "В заключението си по всеки един случай вещото лице приема, че съответното дете би изпитвало известни или значителни (по-малки или по-големи) трудности да свидетелства в присъствието на Крейг. Например, за едно от децата вещото лице казва, че това, от което "то най-много се страхува е да свидетелства пред г-жа Крейг..." Детето "няма да може да комуникира ефективно". По отношение на друго дете вещото лице заявява, че "то вероятно ще спре да говори, ще се отдръпне и свие". За други две деца заключението е, че първото "силно ще се превъзбуди, може да откаже да говори или ако говори, ще казва неща независимо от задаваните въпроси", а второто "може да стане прекалено плахо и нежелаещо да говори".

Крейг е възразила срещу прилагането на процедурата, като се е позовала на клаузата за конфронтиране, но първоинстанционният съд е отхвърлил искането й като е заключил, че макар законът "да отнема правото на подсъдимия да се срещне лице в лице с обвиняващия го", подсъдимият запазва "същността на правото на конфронтиране", включително правото да наблюдава свидетеля, да го подлага на кръстосан разпит, а съдебните заседатели да могат да следят поведението на свидетеля. Първоинстанционният съд е приел също така, че "видно от представените доказателства ... разпитът на всяко от тези деца в съдебната зала ще му причини такова сериозно емоционално страдание ..., че никое от тях няма да може нормално да комуникира". Констатирал е, че Брук и още три деца са способни да свидетелстват, и съответно е разрешил те да дадат показания срещу Крейг чрез процедурата на еднопосочна телевизионна видео връзка. Първоинстанционният съд е признал Крейг за виновна по всички обвинения, а Съдът за особени жалби на Мериленд е потвърдил констатацията му.

Апелативният съд на Мериленд е отменил това съдебно решение и е върнал делото. Преразглеждайки решението на първоинстанционния съд и представените доказателства, той е решил, че представените от щата Мериленд доказателства не са били достатъчни да отговорят на високите изисквания за прилагане на правило 9102 по това дело.

Ние писмено се разпоредихме и изискахме делото, за да бъде решен важният въпрос относно клаузата за конфронтиране, който то повдига.
II.
Клаузата за правото на конфронтиране на Шестата поправка, въведена в действие в САЩ посредством Четиринадесетата поправка, гласи: "По всички наказателни дела подсъдимият има правото ... да се изправи очи в очи със свидетелстващите срещу него".

Тя гарантира на подсъдимия среща очи в очи със свидетелите, явили се пред тези, които вземат решение по фактическите въпроси. Това тълкуване не произтича единствено от буквалния й текст, но и от историческите й корени. Тя целеше да предпази от осъждане въз основа на писмени показания, дадени под клетва.

Никога не сме се произнасяли обаче, че клаузата за конфронтиране гарантира на подсъдимите абсолютното право да се изправят очи в очи със свидетелстващите против тях. Наистина, по делото Coy v. Iowa ние изрично "оставихме за друг път ... въпроса дали има някакви изключения" по отношение на "минималното ненакърнимо буквално съдържание на клаузата". Процедурата, оспорена по делото Coy, се състои в поставянето на екран, който предпазвал две деца, свидетели по дело дело за насилие над деца, да виждат подсъдимия, докато давали показания срещу него пред съда. Като приехме, че използването на тази процедура нарушава правото на подсъдимия да се срещне очи в очи със свидетелстващите против него, ние имахме предвид, че всяко изключение от това право "би следвало да се допуска, само когато е необходимо да се подкрепи някакъв важен обществен интерес", т.е. само при доказване наличието на нещо повече от общото понятие "предвидена от закона презумпция за травма", като визирахме съответния нормативен текст по това дело. Ние стигнахме до извода, че "след като по делото няма никакви конкретни данни именно тези свидетели да се нуждаят от специална защита, решението не може да бъде потвърдено поради някакво евентуално възможно изключение." Тъй като по настоящото дело първоинстанционният съд е стигнал до индивидуализирани констатации, че всяко едно от децата – свидетели по него се нуждае от специална защита, случаят изисква от нас да се произнесем по въпроса, запазен за по-късно по делото Coy.

Главното предназначение на клаузата за конфронтиране е да осигури достоверност на свидетелските показания срещу подсъдимия чрез подлагането им на строга проверка в контекста на едно състезателно производство пред лицата, които трябва да решат въпросите относно фактите. Изразът "изправям се очи в очи" в крайна сметка означава и сблъсък на сили или идеи и така съдържа в себе си понятието за противопоставяне. Както сме отбелязали в най-първото си решение по тълкуване на клаузата:

“Основната цел на въпросната конституционна разпоредба е да не допусне писмени показания, дадени под клетва, или пристрастни писмени свидетелски показания от типа на тези, които понякога са приемани по граждански дела, да бъдат използвани срещу подсъдимия вместо прекия личен разпит и кръстосания разпит на свидетеля, при което подсъдимият има възможност не само да провери паметта и да подложи на изпитание съвестта на свидетеля, но и да го принуди да застане лице с лице срещу съдебните заседатели, за да могат те да го гледат и да преценят по поведението му на свидетелската банка и по начина на даване на показанията дали може да му се даде вяра".

Както се вижда от горното описание, гарантираното от клаузата за конфронтиране право не само включва "личен разпит на свидетел", но също така и "(1) осигурява свидетелят да даде показанията си под клетва, като по този начин той е впечатлен от сериозността на нещата, и предпазва от лъжи чрез възможността за наказание за лъжесвидетелстване; (2) заставя свидетеля да приеме кръстосания разпит, който е "най-великият правен инструмент, измислен някога за разкриване на истината", и (3) позволява на съдебните заседатели, които трябва да решат съдбата на подсъдимия, да наблюдават поведението на свидетеля, когато дава показания, като по този начин им помага да преценят тяхната достоверност".

Съчетаното действие на всички тези елементи на конфронтирането служи на целите на клаузата, като обезпечава достоверността на допуснатите срещу подсъдимия свидетелски показания и подлагането им на щателна състезателна проверка, което е нормата в англо-американския наказателен процес.

Ние сме установили например, че срещата очи в очи съдейства за точността при установяване на фактите, като намалява риска свидетелят погрешно да замеси невинни хора. Това присъствие лице в лице, за съжаление, може да обърка честната жертва на изнасилване или едно дете, жертва на насилие; по същия начин обаче, то може да обърка и разкрие лъжещия обвиняващ, или да издаде детето, подучено от злонамерен възрастен. Ние сме отбелязали също така голямата символична цел, която се преследва чрез изискването свидетелите на обвинението да бъдат разпитвани в присъствието на обвиняемия.

Макар срещата очи в очи да съставлява "същината на ценностите, утвърждавани от клаузата за конфронтиране," ние все пак сме признали, че тя не е sine qua non на правото на конфронтиране. ("Клаузата за конфронтиране е обикновено спазена, когато на защитата е предоставена пълна и достатъчна възможност да разкрива и разобличава слабости в показанията на свидетелите (като забравяне, объркване или увъртане) чрез кръстосан разпит и по този начин да привлече вниманието на установяващите фактите върху причините за придаване на неголяма тежест на показанията на свидетеля.")

Поради това ние никога не сме настоявали за среща очи в очи в съдебно заседание във всяка инстанция, на която се допускат свидетелски показания срещу подсъдимия. Напротив, многократно сме приемали, че клаузата позволява, там където е необходимо, приемането на някои непреки свидетелски показания срещу подсъдимия, въпреки невъзможността му лично да разпита свидетеля в съдебно заседание. По делото Mattox, например, ние приехме, че показанията на свидетел на обвинението на предходен процес срещу подсъдимия, на който свидетелят е бил подложен на пълен кръстосан разпит, но след това е починал, са допустими като доказателство срещу подсъдимия при повторното съдебно разглеждане. Дадохме следното тълкуване: "Без съмнение има основание да се каже, че ... ако бъде разрешено да бъдат прочетени извадки от [свидетелските] показания, [подсъдимият] е лишен от преимуществото на личното присъствие на свидетеля пред журито от съдебни заседатели, което законът е предвидил с оглед на неговата защита. Но този вид общи правни принципи, колкото и прилагането им да е полезно и ценно за обвиняемия, понякога трябва да отстъпят пред съображения от обществен интерес и пред потребностите на делото. Да се каже, че един престъпник, след като веднъж е бил осъден въз основа на показанията на конкретен свидетел, ще бъде освободен от отговорност само защото смъртта е затворила устата на този свидетел, би означавало конституционната му закрила да се доведе до недопустима крайност. Законът в своята мъдрост прогласява, че правата на обществото не могат да бъдат изцяло пожертвани заради запазването на една съпътстваща облага на обвиняемите."

Ние съответно сме приели, че буквалният прочит на клаузата за конфронтиране "фактически би анулирал всяко изключение за допускане на непреки доказателства – един резултат, който отдавна е бил отхвърлен като нежелан и твърде краен". Така в определени ограничени случаи "конкуриращите интереси, ако "бъдат внимателно проучени", могат да оправдаят едно отстъпване от конфронтацията в съдебния процес". Неотдавна ние се произнесохме например, че показанията, основани на чуто от съучастници, които не са свидетели, могат да бъдат приети и да се използват срещу подсъдим, независимо от отсъствието на каквато и да било среща лице в лице с обвиняемия. Като се имат предвид делата ни с допуснати непреки доказателства, думата "да се конфронтира", както е използвана в разглежданата клауза, не може буквално да означава среща очи в очи, тъй като тогава клаузата, противно на нашите решения, би забранила приемането на всякакви непреки обвиняващи показания, дадени от отсъстващо лице, което несъмнено е толкова "свидетел срещу" подсъдимия, колкото и този, който дава показания в съдебната зала.

Казано накратко, нашите прецеденти установяват, че "[к]лаузата за конфронтиране" отразява едно предпочитание за среща очи в очи по време на процеса", което "понякога трябва да отстъпи пред съображения от обществен интерес и с оглед нуждите на делото". По този начин, макар че потвърждаваме още веднъж значението на изправянето лице в лице с разпитваните в съдебната зала свидетели, не можем да кажем, че такава среща е задължителен елемент на правото на конфронтиране съгласно Шестата поправка.

Това тълкуване на клаузата съответства на решенията по наши дела, по които други права, основани на Шестата поправка, също са били тълкувани в контекста на потребностите на съдебното производство и състезателността на процеса.

Това, че изискването за среща очи в очи не е абсолютно, разбира се не означава, че то лесно може да бъде преодоляно. Както посочихме по делото Coy, нашите прецеденти потвърждават, че правото на подсъдимия на конфронтиране със свидетелите, които го обвиняват, е спазено в случаите на липса на физическо, лице в лице, конфронтиране в съдебната зала, само когато отнемането му е необходимо, за да се съдейства на някакъв значим обществен интерес и само когато достоверността на свидетелските показания е гарантирана по друг начин.


III.
Процесуалният закон на щата Мериленд, когато e приложим, предпазва детето свидетел от това да вижда подсъдимия, докато дава показания срещу него в съда. Според нас обаче e много важно, че процедурата запазва всички останали елементи на правото на конфронтиране: детето трябва да е способно да свидетелства и трябва да дава показания под клетва; подсъдимият запазва пълнатa възможност за едновременен кръстосан разпит; съдията, съдебните заседатели и подсъдимият могат да наблюдават (макар и чрез видео монитор) поведението (и тялото) на свидетеля, докато той дава показания. Макар да отчитаме многобройните неуловими влияния, които една среща очи в очи може да има върху състезателното наказателно производство, наличието на другите елементи на конфронтирането напълно гарантира, че свидетелските показания са както достоверни, така и подложени на щателна състезателна проверка по начин, функционално равностоен на живото, лично даване на свидетелски показания. Тези гаранции за достоверност и състезателност превръщат използването на такава процедура в нещо твърде далечно от безспорната забрана на клаузата за конфронтиране: съдебен процес чрез ex parte писмени клетвени декларации или разпити. Ние смятаме по-скоро, че тези елементи на ефективно конфронтиране не само позволяват на подсъдимия да "обърка и разобличи лъжещия обвиняващ и да разкрие детето, подучено от отмъстителни възрастни", но може и да му помогне да изтръгне благоприятни показания от дете свидетел. Доколкото може да се каже, че свидетелските показания на детето технически са дадени извън съдебната зала (макар ние да не смятаме така), тези гаранции за достоверност и състезателност са много по-големи от изискваните за допускане на свидетелски показания, основани на слухове. Следователно ние сме убедени, че използването на процедурата за едностранна телевизионна видео връзка, когато това е необходимо за защитата на важен обществен интерес, не накърнява диренето на истината или целите на клаузата за конфронтиране.

Основният въпрос по настоящото дело, следователно, е дали използването на тази процедура е необходимо, за да се съдейства на значим държавен интерес. Щатът Мериленд поддържа, че има важния интерес да защитава децата, за които се твърди че са жертва на насилие, от травмата при свидетелстване срещу предполагаемия извършител. Ние, разбира се, признаваме, че интересът на щата да "защити непълнолетните жертви на полови престъпления от допълнителни травми и притеснения" е "безусловен". ("Ние покрепяме законодателство, предназначено да закриля физическото и емоционално благосъстояние на младежта, дори когато законите са с действие в чувствителната сфера на конституционно защитените права.") В решението по делото Globe Newspaper, например, ние решихме, че интересът на щата от доброто физическо и психическо състояние на едно дете жертва е достатъчно важен, за да оправдае лишаването на пресата и публиката от конституционното им право да присъстват на съдебни заседания по наказателни дела, ако първоинстанционният съд реши по конкретно дело, че е необходимо съдебно заседание при закрити врати, за да бъде защитено благополучието на детето. По делото Osborne v. Ohio, ние потвърдихме един законодателен акт на щата, който забранява притежаването и гледането на детска порнография, като така подчертахме още веднъж, че "очевидно не е нужно допълнително да се уточнява, че интересът на щата да "защити доброто физическо и психическо състояние на децата" е "безусловен".

По същия начин днес ние стигаме до заключението, че интересът на щата от доброто физическо и психическо състояние на децата – жертви на насилие, може да бъде достатъчно важен, за да надделее поне в някои случаи над правото на подсъдимия да се срещне очи в очи с обвиняващите го в съда. Обстоятелството, че повечето щати са приели закони в защита на децата – свидетели по дела за насилие над деца от травмата при даване на показания, доказва широко разпространеното убеждение за значимостта на този обществен интерес. Тридесет и седем щата, например, разрешават използването на видеозапис на свидетелските показания на сексуално насилени деца. Двадесет и четири щата позволяват използването на еднопосочна телевизионна видео връзка, а осем щата допускат използването на двустранна видеосистема, която позволява на детето свидетел да вижда на монитор съдебната зала и подсъдимия, а на съдебните заседатели и съдията – да виждат детето, докато дава показания.

Законът, предмет на обсъждане по това дело, например, специално е имал за цел "да защити доброто физическо и психическо състояние на детето жертва чрез избягване или поне намаляване до минимум на емоционалната травма, която поражда разпитът като свидетел", като едновременно с това насърчи ефикасното съдебно преследване на извършителя.

Предвид постоянния и "върховен интерес на щата да закриля благосъстоянието на децата" и на основата на все по-големия брой академични разработки, документиращи психологическата травма, преживявана от едно дете – жертва на насилие, което трябва да свидетелства в съда, ние напълно подкрепяме разглежданото виждане на законодателната власт на Мериленд относно значимостта на интереса й да защити децата в това положение. Той е достатъчно важен, за да оправдае използването на специални способи, които да позволяват детето да дава показания срещу подсъдимия в съда, като се избегне срещата им очи в очи.

Наличието на необходимост трябва да се установи, разбира се, по конкретното дело: първоинстанционният съд трябва да разпита свидетели и да реши дали използването на еднопосочна видео връзка е необходимо, за да бъде защитено доброто състояние на конкретното дете, което желае да свидетелства. Той трябва да установи също така, че детето ще бъде травмирано не от съдебната зала по принцип, а от присъствието на подсъдимия. Ако интересът на щата е просто да предпази децата свидетели от травмата на съдебната зала изобщо, отстъпването от принципа за изправяне очи в очи би било ненужно, тъй като би могло да се разреши детето да даде показания при по-малко стресираща обстановка, макар подсъдимият да присъства. И накрая, първоинстанционният съд трябва да установи, че емоционалното страдание, преживяно от детето свидетел в присъствието на подсъдимия, е повече от de minimus, т.е. повече от "нервност или възбуда или някакво нежелание да даде показания". Не е необходимо обаче да определяме необходимата минималната степен на емоционална травма, защото законът на щата Мериленд, който изисква да се установи, че свидетелстващото дете ще претърпи "такова сериозно емоционално страдание, че няма да може да комуникира нормално", изцяло удовлетворява конституционните стандарти.

Във всеки случай може да се каже, че срещата очи в очи причинява травма поради самата цел да бъде изтръгната истината, но според нас използването на специалната процедура на щата Мериленд, когато е необходимо за провеждане на важния държавен интерес да бъде предотвратено травмирането на деца - свидетели по дела за насилие над деца, адекватно обезпечава достоверност на свидетелските показания и съхранява състезателния характер на съдебното производство. Съществуват доказателства, че когато изправянето очи в очи причинява значително емоционално страдание на детето свидетел, това ще навреди на целта на клаузата за конфронтиране да се установи истината (Coyконфронтирането очи в очи "може толкова да обърка детето, че да попречи на ефективността на разпита и по този начин да срине самата функция на съдебното заседание ...");

Накратко, ние заключаваме, че когато е необходимо дете свидетел да бъде защитено от травмата, която би му причило даването на показания във физическото присъствие на подсъдимия – най-малкото когато такава травма би влошила способността на детето да комуникира – клаузата за конфронтиране не забранява използването на процедура, която независимо от липсата на среща очи в очи обезпечава достоверността на свидетелските показания, като ги подлага на щателна състезателна проверка и следователно запазва същността на ефективното конфронтиране. Тъй като няма спор, че децата – свидетели по настоящото дело, дали показания под клетва, са били подложени на пълен кръстосан разпит и е могло да бъдат наблюдавани от съдията, съдебните заседатели и подсъдимия, докато са свидетелствали, ние стигаме до заключението, че в степента, в която е било направено надлежно установяване наличието на необходимост, приемането на такива свидетелски показания е в съответствие с клаузата за конфронтиране.


IV.
Апелативният съд на щата Мериленд се е произнесъл, така както и ние сторихме днес, че макар конфронтирането очи в очи да не е абсолютно конституционно изискване, то може да бъде ограничено само когато е налице "установена необходимост по конкретно делo". Имайки предвид посоченото изискване, Апелативният съд заключава, че "въпросът дали едно дете не е в състояние да свидетелства ... не следва да се задава в смисъл на неспособност да дава показания в обичайната обстановка на съдебната зала, а в много по-тесния смисъл на неспособност да дава показания в присъствието на обвиняемия." Съобразно с това Апелативният съд е направил заключението, че клаузата за конфронтиране изисква като предварително условие за използване на процедурата първоинстанционният съд да направи конкретен извод, че даването на показания от детето в съдебната зала в присъствието на подсъдимия би имало за резултат претърпяване на такова сериозно емоционално страдание, поради което то не би могло да комуникира нормално. Това заключение е в пълно съответствие с настоящото ни решение.

Освен това обаче, Апелативният съд така е изтълкувал решението ни по делото Coy, че е поставил две допълнителни изисквания. Първо, че разглежданата процедура не може да се приложи, освен ако детето е било разпитано първоначално (във или извън съдебната зала) в присъствието на подсъдимия. Второ, че преди да бъде използвана, съдията трябва да установи дали детето би претърпяло "жестоки емоционални страдания", ако трябва да дава показания чрез използване на двупосочна видео връзка.



Апелативният съд е приел, че в случая не е направен извод за наличието на необходимост, което се изисква за ограничаване на правото на конфронтиране. Отбелязал е, че първоинстанционният съдия е ползвал единствено заключения на вещо лице относно способността на децата да комуникират, без да разпита лично нито едно от тях, нито е наблюдавал държанието им на свидетелската банка. Не е потърсил никакви алтернативи на едностранната видео връзка. Апелативният съд е отбелязал също така, че "доказателствата по това дело не са ясно насочени към въздействието на присъствието на подсъдимия върху децата свидетели". Явно Апелативният съд е основал заключението си поне отчасти на пропуска на първоинстанционния съд да наблюдава поведението на децата в присъствието на подсъдимия и да потърси по-малко рестриктивни алтернативи на едностранната видео връзка. Макар да смятаме, че такива изисквания към доказателствата биха могли да засилят основанията за използване на защитни мерки, ние отказваме да въведем, с оглед на федералното конституционно право, каквито и да било категорични доказателствени предпоставки за използването на едностранна видео връзка. Първоинстанционният съд по това дело, например, достатъчно добре е могъл да установи въз основа на експертното заключение, че даването на показания от децата в съдебната зала в присъствието на подсъдимия ще причини на всяко от тях тежко емоционално страдание, поради което то няма да може да комуникира нормално. Щом един първоинстанционен съд прави такова заключение за наличие на необходимост по конкретно дело, клаузата за конфронтиране не забранява на никой щат да използва процедурата за едностранна видео връзка, за да бъдат получени свидетелски показания от деца – свидетели по дела за насилие над деца. Тъй като Апелативният съд се е произнесъл, че първоинстанционният съд не е направил необходимата констатация за наличие на необходимост според неговото тълкуване на "високите изисквания, установени по делото Coy”, ние не можем да бъдем сигурни, че той би стигнал до същия извод в светлината на правния стандарт, който установяваме днес. Следователно ние отменяме решението на Апелативния съд на Мериленд и връщаме делото за ново разглеждане, което да е в съгласие с настоящото ни разбиране.

 Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека, която притежава авторските права върху превода и резюмето на решението. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондацията в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.

 Клауза за правото на подсъдимия да се изправи очи в очи със свидетелите, даващи показания срещу него, т.е. за правото да се конфронтира със свидетелстващите срещу него – Б.пр.

Жури от съдебни заседатели, които решават въпроса дали делото да бъде предадено на съд или не – Б.пр.

1 Параграф 9102 на раздела Съдилища и съдебно производство на Анотирания кодекс на щата Мериленд (1989) гласи:

"(а)(1) В случай на насилие над дете ... съдът може да разпореди разпитът на детето жертва да бъде проведен извън съдебната зала и да бъде показан в съдебната зала чрез използване на едностранна телевизионна видео връзка, ако:

(i) Разпитът се извършва по време на съдебното заседание и

(ii) Съдията прецени, че разпитът на детето жертва в съдебната зала ще му причини такова тежко емоционално страдание, че то няма да е в състояние нормално да комуникира.

(2) Само адвокатът на обвинението, адвокатът на подсъдимия и съдията могат да задават въпроси на детето.

(3) Операторите на едностранната видео връзка трябва да положат всички усилия да бъдат ненатрапчиви.

(b)(1) Само следните лица могат да присъстват в помещението с детето, докато то дава свидетелски показания чрез едностранната телевизионна видео връзка:

(i) адвокатът на обвинението;

(ii) адвокатът на подсъдимия;

(iii) операторите на съоръженията на едностранната телевидео връзка и

(iv) всяко лице, чието присъствие според съда допринася за доброто състояние на детето, включително лице, което се е занимавало с него в терапевтична обстановка във връзка с претърпяното насилие, освен ако подсъдимият не се противопостави.

(2) По време на разпита на детето чрез едностранна телевизионна видео връзка съдията и подсъдимият трябва да се намират в съдебната зала.

(3) На съдията и подсъдимия се разрешава да комуникират с лицата, намиращи се в помещението, където е разпитвано детето, по всякакъв подходящ електронен начин.

(c) Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, ако подсъдимият е и адвокат pro se.



(d) Настоящият параграф не може да се тълкува като недопускащ, за целите на установяване самоличността на подсъдимия, едновременното присъствие на жертвата и подсъдимия в съдебната зала."







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница