Върху някои аспекти свързани с пробонабирането на почви и дървесина от урбанизиран район на град варна



Дата26.08.2016
Размер80.4 Kb.
#7419

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


ВЪРХУ НЯКОИ АСПЕКТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБОНАБИРАНЕТО НА ПОЧВИ И ДЪРВЕСИНА ОТ УРБАНИЗИРАН РАЙОН НА ГРАД ВАРНА

Ивайло Рачев Рачев*, Боряна Славова Димитрова

*Варна, 9000, Технически универсистет-Варна, ул.“Студентска” № 1,

Е-mail: ivailomail@abv.bg



Резюме: Целта на настоящия доклад е да се представи процеса на пробонабиране и подготовка на почвените проби за анализ, с цел тяхното обработване и получаване на данни за кумулиране на тежки метали в почвата, дървесни видове копривка (Celtis australis), липа (Tillia argentea) и конски кестен (Aesculus hippocastanum) в урбанизирани територии.

Ключови думи: Тежки метали, акумулиране, теренна проба, копривка(Celtis australis), липа (Tillia argentea) и конски кестен (Aesculus hippocastanum)

УВОД

Околната среда е жизненото пространство на човека и едно относително понятие, което покрива жизнените му нужди. Опасни за околната среда са вещества, съединения или техните разпадни продукти, които самостоятелно или в комбинация могат да променят природата, водата, почвата или въздуха, климата, животните, растенията или микроорганизмите. Дали веднага или след по-продължителен период от време те могат да се окажат опасни за околната среда. Тежките метали предизвикват едно от най-опасните замърсявания на почвите тъй като се сорбират здраво в почвения поглъщателен комплекс и не се изнасят от корено обитаемия слой, и по този начин стават опасни за растенията. Позовавайки се на американски статистически данни можем да кажем, че съвременния човек и околната среда са в контакт с почти 250 хил. различни субстанции, които имат вредно въздействие върху живите организми или са потенциално опасни. Още в древно египетските папируси са споменати различни отровни растителни и химически вещества, между които токсичните метали, олово,кадмии, мед, живак, арсен. Вредните вещества навлизат в околната среда по много пътища, най-вече чрез индустрията, производствата и транспорта. Разпрoстанението им в околната среда може да доведе до увреждане на екосистемата и човека. [1] Оловото и кадмия се явяват, като замърсители, които са най-токсичните и вредните за човешкото здраве. Техните концентрации са с максимални стойности около автомагистралите и големите заводи замърсители. Замърсяването на околната среда със съединения на тежки метали е почти изключително от човешката дейност. Механизма на токсичност на тежките метали е различен за растенията, човека и животните, но тяхното вредно действие е свързано с действие върху ензимите. Главната причина за замърсяване на околната среда с тежки метали е антропогенната дейност която е свързана с различни източници на вредни емисии. Така например тежките метали лесно се натрупват в почвата, но трудно и бавно се отделят от нея. Отделянето на тежките метали от почвата има свои закономерности: по-трайните концентрации на металите задържат растежа на растенията, настъпва хлороза на листата, което се сменя с некроза и накрая повреждане на кореновата система. Специфично разпределение на тежките метали се заключава в това че по степен на насищане тъканите на основните органи на растението се разполагат в следния ред: корени>листа>семена>плод. Съдържанието на тежките метали в тъканите на корена и семето може да се различават от 500-600 пъти, което свидетелства за големи защитни възможности на подземния орган. Тежките метали постъпват от почвата в растенията, предават се по хранителната верига и окзват токсично действие върху растенията и човека.



Цел: Цел на настоящата обработка е да се извърши пробонабиране на почви и дървесина от урбанизиран район в гр. Варна във връзка с бъдещи изследвания на тежките метали в тях. Чрез реализираното от нас пробонабиране ще се проследи и миграцията на тежките метали в дървесни видове намиращи се на оживени пътни артерии и в почвата по хоризонти.

Изследването, което се извърши, ще отчете ефекта от спиране от движение на по-старите МПС-та, върху качеството на атмосферния въздух. Особено натоварен е автомобилния трафик през летния сезон, както за цялата страна, така и за община Варна. Поради този факт през 2003г. Общинският съвет към гр.Варна е приел програма за намаляване на вредните емисии и достигане на установените норми на вредни вещества, оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.



Обект и методи на изследване

Пробонабирането е извършено на териотрията на Червения площад гр. Варна. В литературата не са срещани данни за съдържанието на тежки метали в градска дървесна растителност при климатичните условия на Черноморския регион. Такава информация почти липсва. Тези данни биха имали съществено значение при комплексните екологични изследвания на урбанизираните територии. [2]

За конкретен обект на изследванията са избрани следните дървесни видове: седем моделни дървета (МД) от конски кестен (Aesculus hippocastanum) и едно моделно дърво копривка (Seltis australis) между двете платна на булевард „М.Луиза” в района на Червения площад и четири моделни дървета от сребролистна липа (Тillia argentea) по булевард „Сливница” също в района на Червения площад.

Представена е фигура, на която схематично е изобразено разположението на дърветата (фиг. 1), както и карта на обследвания от нас район на Червения площад (фиг. 2).

Фигура 1

Фигура 2


Моделните дървета са отсечени след завършване на вегетацията. Преди отсичане на всяко моделно дърво е измерена височината, гръдния диаметър и проекцията на короната. От стъблото са изрязани всички клони, които са разделени на живи и мъртви, а живите с дебелина до 3 см. се отделят от тези тези с дебелина над 3 см, т.е. на тънки и дебели.

Големите клони са нарязани на части с дължина около 15-20см. и са претеглени с кора и без кора. Преди това короната условно бе разделена на три равни части и от всяка е взета проба за химически анализ и определяне на влажността, които веднага бяха претеглени в свежо състояние. Стъблото е разделено на следните секции: на 1,30м., всяка следваща на 2м. и последната секция – връшка. На терена са определени теглото на стъблото с корона и без корона в свежо състояние. От стъблото са взети още по 2 серии шайби 1,3 и от всяка следваща секция на 2м.
Фигура 3. Начин на вземане на проби от дървесина.

Определени са четерите посоки: север-юг, изток-запад на шайбите. След установяване центъра на шайбите и преброяване на годишните кръгове по петилетки е изчислена и възрастта на дърветата. Пробонабирането на дървесен материал от шайбите е извършено, както следва, в четирите посоки по-петилетки: ЦС, ЦЮ, ЦИ и ЦЗ. Дървесният материал е осигурен чрез разпробиване на шайбите както е показано на фиг.3. Събраната дървесина е подложена на обработка, която е необходима за химичен анализ на пробите. Дървесината е сушена до постоянна маса в термостат при 105˚C, и съхранявана в книжни пликове, надписани и номерирани. За да се проследи миграцията на тежките метали от почвата в растението е извършено и пробонабиране от отделни почвени хоризонти прилежащи към съответните изследвани от нас дървета са направени полуразрези и от вертикалната стена са взети проби, по-дълбочини, както следва в таблица 1.



Таблица 1.

Моделно дърво (МД/Н)

Почвени хоризонти в см.

( за урбанизирани територии)

МД 1 липа (Тillia argentea)

Н=11м

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 2 липа (Тillia argentea)

Н=12м.

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 3 липа (Тillia argentea)

Н=13м.

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 4 липа (Тillia argentea)

Н= 11м.

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 1 копривка (Seltis australis)

Н= 12м.

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 1 конки кестен

Н= 14м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 2 конски кестен

Н= 12м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 3 конски кестен

Н- 12м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 4 конски кестен

Н- 13м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 5 конски кестен

Н= 10м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 6 конски кестен

Н= 6м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

МД 7 конски кестен

Н= 13м. (Aesculus hippocastanum)

0-10см.; 30-40см.; 70-80см.;

100-110см.

От 0-10; 30-40, 70-80; 100-110см. С нож е почистена изследваната стена на разреза отгоре надолу. Взети са пробите отдолу нагоре и от средата на хоризонта. Пробите се вземат внимателно и чисто, за да се избегне засипването и замърсяването им, от съседните хоризонти. Взети са проби в насипно състояние с тегло 1-1,5kg и са поставени в плътни книжни пликове, на които предварително с черен молив са отбелязани, номера на разреза, дълбочината, местността и датата на пробовземане. След внимателно транспортиране на почвените проби до лабораторията те са подложени на допълнителна подготовка, която се изразява в следното: претегля се всяка проба, отделени са внимателно нежеланите примеси, изсушени са почвените проби до постоянна маса в термостат при 105˚C, за да се прекратят биохимичните процеси. Стриват се почвените проби и се пресяват. Стриването се извършва в порцеланов хаван с порцеланов пестик. Хомогенизираната проба се пресява през сито с диаметър на отворите 1мм. Тази част от почвата, която след първото стриване остава върху ситото се връща в хавана, отново се стрива и се пресява. Стриването и пресяването се извършва на порции и продължава докато върху ситото не останат само камъчета. Почвата, която минава през ситото се нарича ситнозем и именно тя ще се използва за последващ химичен анализ. Тъй като биологичната дейност в повърхностния почвен хоризонт 0,25м. протича най-интензивно, изучаването на този хоризонт е извънредно важно. Почвените проби взети от по-голяма дълбочина представляват интерес, за да се проследи проникването на патогенни микроорганизми или в случая, да се проследи миграцията на тежките метали.

Заключение: от взетите проби след тяхната обработка и от предстоящите изследвания за тежки метали в тях, ще се направи извода, дали изследваните дървесни видове могат успешно да се използват, като индикатори за екологичното състояние на пътните артерии и урбанизираната около тях територия.

Събирането, обработката и последващото изследване на пробите от дървесни видове и почви, ще ни даде възможност да се проследи замърсяването в качествен или количествен аспект с тежки метали за продължителен период от време, с което може да се оцени ефекта от спирането от движение на остарели в техническо отношение МПС. Резултатите, които ще бъдат получени, могат да подпомогнат на Община Варна при вземане на бъдещи управленски решения.



ЛИТЕРАТУРА

[1] Стоянов.С, Тежки метали в околната среда и хранителните продукти, токсично увреждане на човека, клинична картина, лечение и профилактика и „ПЕНСОФТ”, София, 1999г.

[2] Бекярова Ж., Каменова С.–Дървесната растителност в урбанизирани територи, международна конференция МЕЕМI 2005, ТУ-Варна, годишник, том IV.

[3] Димитров А., Севастакиев В., Иванов З., Бекярова Ж., „Екологични характеристики на ДВГ и автомобилите, изд. ТУ- Варна 2006.




Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> statii tom2
statii tom2 -> Езерата атанасовско и сребърна – разнообразие и проблеми
statii tom2 -> Биосорбция на тежки метали от води чрез зелени и кафяви водорасли
statii tom2 -> Обзор на възможностите и класификация на съществуващите технологии за компостиране на биоразградими отпадъци
statii tom2 -> Обзор на възможностите и класификация на съществуващите съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци
statii tom2 -> Еутрофикация на морско-езерните води основен екологичен проблем на Варненско езеро и Варненски залив
statii tom2 -> Глобални проблеми-преодоляване и перспективи на екологичния проблем
statii tom2 -> Микробиологичен анализ в горски и агроекосистеми
statii tom2 -> Съдържание инж. Диана Илиева Минкова – „Размити множества и техните приложения ”
statii tom2 -> Замърсяване на водите на черно море с нефт и нефтопродукти
statii tom2 -> Генетично модифицирани /трансгенни/ организми /гмо


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница