Върху околната среда изместване на път ііі-868 Девин – Михалково км 41+400 ÷ 59+408



страница6/16
Дата28.12.2016
Размер1.86 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ІV. Описание и анализ на компонентите и факторите
на околната среда, които ще бъдат засегнати
от инвестиционното предложение

4.1. Топография на територията


Топографията на територията – пресечен терен, хълмове, сухи дерета и оврази е показан на схема № 1.

4.2. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

Характеристика на климатичните и метеорологичните фактори,
влияещи върху състоянието на атмосферния въздух


Предпроектното проучване предлага изместването на път ІІІ-868 в участъка Девин-Михалково да бъде осъществено изцяло в Западния дял на Родопите, представляваща най-масивната част на планината. Отчитайки целите и спецификата на дейността на предлагания за строителство обект са изследвани режимът на валежите, топлинните условия, височината на снежната покривка, облачността, влажността на въздуха и др.

Основните климатични показатели са разработени по данни от метеорологичните станции, разположени в района. Стойностите на климатичните показатели на котата на пътя са получени с отчитане на тяхното изменение с надморската височина, т.е. отчетен е градиента на изменение на всеки метеорологичен елемент с надморската височина.

Пресеченият планински терен и надморската височина определят нехомогенното разпределение на всички климатичните показатели.

Топлинните условия са изследвани чрез средните месечни, месечни максимални и месечни минимални температури на въздуха.

Въпреки южното положение на разглеждания район, зимата е сравнително хладна. Отрицателни са температурите през два месеца – януари и февруари, като по-студено е през януари. Средните месечни температури са около минус 2.5–3.0С. През февруари те имат стойност от минус 0.2С до минус 1.3С. Най-топъл е м.декември, което се дължи на влиянието на Средиземноморските циклони, с които се пренася по-топъл и влажен въздух. Именно по тази причина в разглеждания район както средните минимални температури, така и средните абсолютни минимални температури са по-високи с около 1.2-2.0С от тези температури на същата надморска височина в Континенталната климатична област. През най-студения месец януари средната от минимални температури се изменя от минус 5.0С до минус 7.5С, а на средните от абсолютните месечни минимуми - от минус 14.0С до минус 18.4С.

Лятото в целия водосбор на реката не е горещо. Средната месечна температура на двата най-топли месеца - м. юли и м. август на височината на пътния участък е около 15С–17С. По време на летните месеци средната стойност от абсолютните максимални температури е 28С–29С, като само в отделни случаи са измерени температури 35–36С.





Фиг.1. Средна месечна температура на въздуха на различни надморски височини

Есента е по-топла от пролетта. Средната температура през м.октомври е 8–9С и е с 1.0С-1.2С по-висока от тази през м.април.

Броят на дните със средна денонощна температура, по-ниска от 0.0С, е 7 дни през януари и 4.4 дни през февруари. Средният брой на дните с температура на въздуха между 0.1С и 5.0С е 11 през м.януари и 9 през м.февруари; между 5.1С и 10.0С е 10.4 през м.януари и 9.2 през м.февруари; между 10.1С и 15.0С е 3 през м.януари и 5.2 през м.февруари. Температури над 15.1С и през двата месеца се наблюдават изключително рядко.

Средната дата на преход и устойчиво задържане на температурата под 0.0С в климатичен аспект (определена по годишния ход на температурата) настъпва в последните дни на м. декември. Отрицателните температури се задържат до края на м. януари, като средният брой на дните с температура под 0.0С е около 30 дни. На височина 1000 – 1400 m този брой нараства повече от два пъти – 66 – 75 дни.

Датата на преход на температурата под 0.0С оказва непосредствено влияние както върху датата на появяване на снежната покривка, така и върху датата на образуване на устойчива снежна покривка (за устойчива снежна покривка се смята тази, която е с продължителност не по-малка от един месец). На височината на изграждания пътен участък само в 30% - 35% от зимите е наблюдавана устойчива снежна покривка. Средната дата на появяване на снежната покривка е в началото на м.декември, а на разрушаването й – в края на първото десетдневие на м.март. Средният брой на дните със снежна покривка на тази височина е 90–95 дни.

Относително хладната за района зима заедно с броя на дните с валеж от сняг (от 40% до 50% от дните с валеж са от сняг) и количеството на падналия валеж определят височината на снежната покривка. В ниските райони (500 -700 m) както средната, така и максималната височина на снежната покривка се наблюдават през най-студения месец – м.януари. През този месец средната височина е около 20–25 сm, а максималната височина достига 75 сm. През м.февруари средната височина на снежната покривка е около 12–15 сm, а максималната - 60–62 сm.

Температурата на почвата има минимум през зимните месеци с отрицателни стойности през януари и февруари – съответно минус 0.5С и 0.1С. Максимумът е през м.август – 21С.

Пряко следствие от топлинните условия са датите на първата и последна слана. Средната дата на поява на слана е в последната десетдневка на м.септември, а средната дата на последната слана – последното десетдневие на м.април. Средният брой на дните със слана по месеци е: м.април - 5 дни; м.май – 1 ден; м.септември – 3 дни; м.октомври – 1 ден. Общият брой на дните със слана е 10 дни. Най-ранната дата на първата слана е около 10 септември. Последната дата на най-късната слана е около 8–10 май. Средната продължителност на свободното от слана време е около
160–170 дни.

Ветровият режим се определя от местоположението на района спрямо основните пътища на движение на синоптичните обекти и релефа на мястото. Средната скорост на вятъра е около 1.0–1.5 m/s през летните месеци, а през студената част на годината – 2.0–2.5 m/s. Преобладават ветровете от запад, като втори максимум се наблюдава на ветровете със север и североизток.

Годишният ход на облачността се характеризира с максимум през зимните месеци и минимум през лятото. През м.юли и м.август средно за района 30-36% от небето е покрита с облаци, докато през зимните месеци количеството им достига 55%-65%. Особена разлика между общата облачност през пролетта, зимата и късната есен в целия район не се наблюдава. Количеството й през тези месеци се изменя от 40% до 60%.

Годишният ход на абсолютната влажност на въздуха съответствува на годишния ход на температурата: минимумът е през зимните месеци и има стойност 4.2-5.2 hPa, а максимумът е през лятото, когато стойността й достига 12.8 hPa.

По-добра характеристика на степента на наситеност при определена температура на въздуха е относителната влажност. Максимум относителната влажност има през студената част на годината, когато стойностите през всички месеци са близки и се колебаят около 70-82%. През лятото средната месечна относителна влажност се колебае от 60% до 68%.

Степента на наситеност на въздуха е определяща за образуването и задържането на мъгла. Средногодишният брой на дните с мъгла в района е 24–26 дни. Основно това явление се случва през периода октомври – март (21 дни). Максимумът е през месеците декември и януари – 3–4 дни. През топлата част на годината мъгла в района рядко се образува. Средният месечен брой на дните с мъгла варира от 0.1 до 0.3 дни.

Валежите имат максимум през м. май или м. юни, когато средната им месечна сума е
85–100 mm/m2. Вторичен максимум, много близък до основния, се наблюдава през м. декември със стойност 80-95 mm/m2. Той се дължи на активизирането на Средиземноморската фронтална зона и по-честото попадане на района под влияние на свързаните с нея средиземноморски циклони. С надморската височина месечните суми на валежите нарастват до височина около 1500 m като нарастването е средно
10–15 mm/m2.

Минимумът на месечните валежни суми е през м.август или м.септември със стойност


40-55 mm/m2. От есенните месеци най-валежен е м.ноември с валеж 70-90 mm/m2, с което се доближава до валежите, падащи през месец декември. През м.октомври валежите са с около 10-20 mm/m2 по-ниски от ноемврийските.


фиг.2


Разпределението на валежите по сезони показва близки стойности за зимния и пролетния сезони, характерно особено за местата с надморска височина над 700 m – 190–210 mm/m2. Пролетните валежи са незначително по-малки от зимните. В целия район от зимните месеци м.януари е с най-много валежни дни (средно 12 дни) като в 50% от броя на дните с валеж през този месец валежът е от дъжд.

Лятото е с най-големи валежни суми 200–230 mm/m2. Максимумът се дължи на значителните валежи през месец юни и отчасти през м.юли. Този сезон се характеризира и с най-голям брой на дни с валеж – 12–14 дни.

Есента е най-сухият сезон. През този сезон средно само 6-7 дни от месеца са валежни, което се отразява на месечните суми на валежите.

Посочените различия в разпределението на валежите през различните сезони е пряко следствие от действията на различни валежообразуващи фактори: През студения период доминиращо е влиянието на Средиземноморските циклони, а през топлата част на годината заедно с фронталните валежи нараства честотата и активността на вътрешномасовите конвективни валежообразуващи процеси.

Средните годишни валежни суми в района са от около 650 mm/m2 в местата с надморска височина 500 – 700 m и достигат стойност 860 mm/m2 във високите части.

Изключително важни характеристики на климатичните условия, оказващи влияние върху повърхностния почвен слой, ерозията на почвата и пътната настилка са броят на дните с валеж и максималните денонощни валежи, показател за това какъв процент от месечната сума на валежа се формира за едно денонощие.

Най-често в разглеждания район вали през месеците май, юни, януари и декември. Средният брой на дните с валеж през тези месеци е 10-14 дни. Следователно на един валежен ден се падат по 5-7 mm/m2. Най-малко вали през м.август, септември. и октомври. Средният брой на дните с валеж е 6-7 дни, което означава че за един ден падат около 6–7 mm/m2.

Максималните денонощни валежи имат най-голяма средна стойност през месеците ноември, декември и януари - 20-25 mm/m2 на височина 500–800 m и 30–35 mm/m2 на височина над 1000 m. Това означава, че 30-35% от месечната сума на валежите се формира само от валеж, паднал за едно денонощие.Това са обикновено доста интензивни валежи с продължителност няколко часа. Поради това, че през м.декември средно само 3 дни са с валеж от сняг, а през м.януари около 45% – 50%, то максималните денонощни валежи при отрицателни температури през тези месеци са сериозна предпоставка за създаване на неблагоприятни условия за експлоатация на пътния участък.

Средният годишен максимален денонощен валеж се изменя от 40 до 65 mm/m2. Абсолютните максимални денонощни валежи в района се изменят в доста широки граници: от 50 до 120 mm/m2. Зависимост от надморската височина не се наблюдава. По-обилни и интензивни са валежите по южните склонове, резултат от действието на Средиземноморските циклони. Доказателство за това е и фактът, че абсолютните максимуми на денонощните валежи в цялата водосборна област са се случили през студената част на годината (месеците ноември или декември), когато тези циклони преминават на юг или през територията на страната ни.

Качество на атмосферния въздух в района

Характеристика на актуалното състояние на атмосферния
въздух в района


Изместването на път ІІІ-868 в участъка гр.Девин – с.Михалково ще се извършва в планински район на Западния дял на Родопите, където липсват промишлени източници на атмосферни замърсители.

Село Лясково има около 1000 жители, които се занимават със земеделие, скотовъдство и дърводобив - т.е. стопански дейности, несъществени източници на замърсяване на атмосферния въздух. Тези факти предполагат, че въздухът в района не е антропогенно повлиян и е със значителен свободен потенциал по отношение на емисиите на замърсители, преди да се достигнат пределно допустимите им концентрации във въздуха, съгласно Наредби № 114/1997 г. и № 9/1999 г. на МЗ и МОСВ.

Актуалното състояние на оценявания обект в съществуващата му част (отсечката: с.Михалково до с.Лясково) с дължина 9 km е част от четвъртокласната пътна мрежа.Той е асфалтиран с много завои и наклони до 7%. Има много ниска интензивност на моторните превозни средства (през м.септември 2003 г. в интервала от 90 минути в двете посоки на участъка бяха регистрирани 4 леки коли), защото обслужва само селото и две махали над него, и не е забележим фактор в замърсяването на околната среда.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница