Върху околната среда изместване на път ііі-868 Девин – Михалково км 41+400 ÷ 59+408



страница8/16
Дата28.12.2016
Размер1.86 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

4.5. Земни недра

Характеристика на геоложката среда


В геоложко отношение районът на обекта, разположен между Настанския мост на р.Въча и моста над р.Лясковска (десният склон на долината на р.Въча) е изграден от следните формации:

  • Архайски метаморфен комплекс, представен от гранитогнайси, неравномерно зърнести, с масивна структура. По минерален състав те са биотитови (амфибол биотитови) или двуслюдени, със слабошистозна текстура (Маданска свита).

  • Протерозойски метаморфен комплекс, представен от биотитови гнайси и гнайсошисти, амфиболити и по малко мрамори. Този комплекс е разположен изцяло по десния склон на р.Въча по цялото трасе на пътя (Въчанска пъстра свита).

  • Палеогенски седименти се разкриват източно от гр.Девин, в района на местността “Забрал”. Представени са конгломерати и брекчоконгломерати с прослойки от пясъчници, както и едрозърнести пясъци.

  • Кватернерните отложения са представени от делувия, пролувия и алувия. Делувиалните отложения са повсеместно разпространени по трасето на пътната отсечка. Те са представени от скални, предимно протерозойски, гнайсови, скални късове с различна големина, достигащи до 1,0 м, на места с песъклив запълнител. Пролувият е представен от поройните конуси на малките десни притоци на р.Въча, изградени от ръбести, едри чакъли с пясъчен запълнител и мощност 0,5-3,0 м. Алувият е представен от отложенията на р.Въча, формиращи съвременната й тераса и няколко стари тераси. Това са разнозърнести чакъли и пясъци, с глинест запълнител, достигащи обща мощност до 10-12 м.

Тектониката по трасето на пътя се характеризира с наличие на сводови подувания и понижения (Въчанско понижение, Лясковско подуване), зони на активна тектонска преработка – разломи, грабени, навлаци и др. (руптурни структури по посока югозапад, Лясковския навлак и др.).

В резултат на активната тектонска дейност и епирогенните движения, както и на свързаните с тях активни ерозионно-денудационнни процеси, в района на обекта са се оформили тесни и дълбоки антицедентни долини както на р.Въча, така и на нейните притоци.

От физико-геоложките явления следва да се отбележи наличието на срутищни и свлачищно-срутищни процеси по склоновете на речната и овражната системи, изразяващи се в скални сипеи (районите на скалните комплекси) и ограничени свлачища-срутища в района на палеогенските отложения. Мощността на изветрителната зона в районите на разпространение на скалните комплекси най-често е 4,0-8,0 м, но на места може да достигне 12,0-15,0 м.

4.6. Шум

Съществуващи източници


Понастоящем основен източник на шум в района е транспортният поток по съществуващия път, свързващ с.Михалково и гр.Девин. Въз основа на данни от преброяване на транспортното движение, извършено през 2000 год., в пункт 1744 (км 62+000) са определени нивата на шум, излъчвани от автомобилния поток. Изчисленията са направени съгласно методиката, регламентирана в Наредба № 4 за защита от шум на територията на населените места, 1999 год. Получените еквивалентни нива на шума на разстояние 25 м от източника са: 53 dBA за деня и 44 dBA за нощта.

На територията около бъдещото трасе на пътя, в участъка с.Михалково – с.Лясково, източник на шум понастоящем са транспортните средства, движещи се по съществуващия път. Той е слабо натоварен, с отделни преминаващи автомобили, предимно леки, излъчващи максимални нива на шум 75-78 dBA.

В участъка на бъдещото трасе между с.Лясково и гр.Девин понастоящем няма път и шумовият фон е естественият природен фон на средата (около 30-32 dBA).

4.7. Отпадъци


Към настоящия момент както гр.Девин, така и селата Михалково и Лясково нямат изградени регламентирани депа за депониране на отпадъци. Гр.Девин използва овраг на десния бряг на р.Въча. Депото попада в кафяв вариант на пътя по проект от 1998 год. Депата за с.Лясково и с.Михалково също са в близко разположени подходящи по топография терени, но без необходимите проектни разработки.

4.8. Растителен и животински свят

4.8.1 Растителен свят


Горско дървесна растителност

В ниските части на трасето естествените горски формации са съставени от ксерофитни видове - главно зимен дъб (Quercus dalechampii) и келяв габър (Carpinns orientalis) и съпътстващи с малко участие: мъждрян (Fraxinus ornus), воден габър (Ostria carpinifolia), сребриста липа (Tilia argentea), благун (Quercus conferta), дива круша (Pirus communis), киселица (Malus silvestris) и др. Дървостоите са от издънков произход.

С увеличение на надморската височина, на сенчестите изложения, формациите са от мезофити – предимно бук (Fagus silvatica) с единично участие на зимен дъб (Quercus dalechampii), обикновен габър (Carpinus betulris), трепетлика (Populus tremula). Произходът им е както издънков, така и семенен.

Създадените горски култури върху голи площи и след реконструкции (главно при изпълнение на "Техническия проект за борба с ерозията") са белборови (Pinus silvestris) – както чисти, така и смесени с преобладание на белия бор, в състава на който участват черния бор (Pinus nigra), бука, мъждряна, брезата, ср.липа.

Покрай руслото на р.Лясковска се срещат типичните хигро- и хидрофити  върби (Salix alba), елши (Alnus glutinosa и A.viridis) тополи (Populus nigra).

Съгласно приетата у нас Класификационна схема на типовете горски месторастения, районът на инвестиционното предложение е в Тракийската горскорастителна област, подобласт Западни Родопи, Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояс на нископанинските гори от зимен дъб, бук и ела (ТІІ1). Преобладават (66%) месторастенията с индекс С2, т.е. средно богати, свежи, върху средно дълбоки и средно каменливи почви, следват В1,2 -т.е бедни, сухи до свежи, върху плитки, силно каменливи почви (20%).



Тревна и храстова растителност

Тревната и храстовата растителност в района на обекта (инвестиционното предложение) са свързани с горския фонд и включват фитоценози, типични за средния планински пояс на горите от бук и иглолистни. Изградени са от множество тревни и ограничен брой храстови видове. Групирането на растенията, съобразно поясното разположение на разновидовите популации, дава възможност за оформянето на следните асоциации:

Зимендъбова Quercus dalechampii

Келявгабърова Carpinus orientalis

Букова Fagus silvatica

Борова Pinus silvestris

Крайречна

Скална


Асоциациите се посочват с характерните, диференциалните, постоянни и съпътстващи видове.

Асоциация Quercus dalechampii – insolidoherbosum


Quercus dalechampii, Quercus cerris, Carpinus orientalis, Acer campestre, Fraxinus ornus, Juniperus communis, Corilus avellana, Crataegus monogyna, Sorbus torminalis, Viburnum lantana, Cornus sanguinea, Evonymus verrucosus, Clematis vitalba; Poa nemoralis, Potentilla recta, Melica uniflora, Anthoxantum odoratum, Holcus lanatus, Festuca heterophylla, Dactylis glomerata, Calamagrostis arundinacea, Briza media, Danthonia provincialis, Trifolium medium, Trifolium campestre, Trifolium repens, Vicia cassubica, Lathyrus niger, Medicago lopulina, Asplenum trichomanes, Pteridium aquilinum, Dryopteris filix-mas, Geranium sanguinemum, Galium silvaticum, Veronica chamaedrys, Chrysanthemum corymbosa, Crocus moesiacus, Anemone hepatica, Sedum maximum, Agrimonia eupatoria, Digitalis ambigua, Alyssum murale, Hypericum perforatum, Campanula persicifolia, Arabis turrita, Lychnis coronaria, Rubus hirsutus, Primula veris, Muscari botryoides, Helleborus odorus, Symphytum tuberosum, Glechoma hirsuta, Astragalus cicer, Astragalus glycyphyllos и ценни видове от семейство Orchidaceae (единично или на малки групички).

Рядкотревната дъбова асоциация заема долната част на склоновете и припечните изложения в средната им част. Зоната на дъба е ксеротермна и е благоприятна за развитие на множество топлолюбиви растения – храсти и тревисти видове. Тяхната привързаност се определя от химическия състав на почвата и се свързва с общите микроклиматични особености на местообитанието, което е типично за този район. Тревната растителност като подлесна има покритие 10–30%, съобразно с плътността на дървесния покров. Значително е участието на видовете от пролетния и летния аспект.

Асоциацията включва над 400 вида.

Асоциация Carpinus orientalis – mixtoherbosum


Carpinus orientalis, Carpinus betulus, Quercus dalechampii, Fraxinus ornus; Brachypodium sylvaticum, Aegopodium podagraria, Dactylis glomerata, Sedum sp., Arabis hirsuta, Dianthus deltoides, Mercurialis perennis, Digitalis viridiflora, Campanula rapunculoides, Asarum europaeum, Anthemis tinctoria, Lamium murorum, Milium effusum, Physospermum cornubiense, Mycelis muralis, Fragaria vesca, Actaea spicata, Trifolium medium, Anemone ranunculoides, Pulmonaria sp., Stellaria holostea, Galium vernum, Galium silvaticum, Sanicula europaea и др.

Габъровата асоциация е обща за двата вида габъри: обикновен и келяв, на места плътно смесени с мъждрян (Fraxinus ornus). В тази фитоценоза намират широко място и подпокровни едногодишни и многогодишни видове от асоциациите на дъба и бука.

Храстите са обикновена хвойна, леска, повет, къпина, шипка, глог, скална зърника, подъбиче.

Тази асоциация включва освен дървесните и храстовите видове и над 450 тревисти вида.


Асоциация Fagus sylvatica – subnudum


Fagus sylvatica, Quercus dalechampii, Carpinus betulus, Rubus caesius, Poa nemoralis, Poa silvicola, Poa bulbosa, Brachypodium silvaticum, Carex silvaticum, Festuca montana, Oxalis acetosella, Lathyrus vernus, Asarum europaeum, Geranium macrorrhizum, Geranium robertianum, Geranium sylvaticum, Mycelis muralis, Aremonia agrimonoides, Anemone nemoralis, Cardamine bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Luzula silvatica, папрати: Dryopteris filix-mas, Athyrium filix-femina, Asplenium trichomanes, Asplenium adiantum-nigrum, Polypodium vulgare, Pteridium aquilinum, мъхове: Polytrichum juniperinum, Dicranum scoparium.

Безтревната букова асоциация е формирана в горната част на склоновете и на сенческите изложения, при единично участие на зимен дъб, обикновен габър, воден габър. Храстовият подлес е ограничен, с единични растения. Тревистият подлес е с ниско покритие – 5–15%, като преобладават пролетните луковични хелиофити, които се заместват от по-късни сенколюбиви видове, посочени за разглежданата фитоцетоза.


Асоциация Pinus sylvestris – subnudum


Pinus sylvestris, Pinus nigra, Quercus dalechampii.

Безтревната борова асоциация представлява група от изкуствени насаждения - култури предимно от бял бор, създадени върху бивши площи на зимен дъб, изсечени за реконструкция, и върху голини.

Храстите са както при габъровата асоциация.

Тревната растителност е разнообразна, хетерогенна както екологично, така и фитогеографски и включва над 50 вида. В нея е засилен ксеротермичния елемент и намален силвобореалния (главно сенчестите хигрофити). Индеферентните видове заемат значително място, както и характерните и постоянните.

Тревната покривка на подлеса е с плътност до 30%.

Съществуват отделни петна с Dichantium ischaemum, Achillea grandifolia, Prunella alba, Galium verum, Agrostis capillaris, Luzula nemorosa, Asperula odorata, Calamagrostis arundinacea.


Хигрофити и крайбрежни растения


Хигрофитите са разположени непосредствено до коритото на реката, течението на която е сравнително бързо. Това са: Petasites albus, Petasites angustifolium, Heracleum sibiricum, Lythrum salicaria, Angelica pancicii, Mentha sp., Equisetum sp., и др. В по-сухата част на бреговете на реката се наблюдават различни синантропи (плевели и бурени): седмолист, коприва, див пелин, балканска паламида, бъзей, див коноп, бял равнец, ливаден спореж и др. Ограничено се явява Typha latifolia, Carex sp.

Покрай пътя за Лясково се срещат антропогенни растения в широки размери – бурени, плевели, случайно пренесени видове, които не са “застрашени” растения, както и посочените хигрофити.


Скални растения


По бреговете на р.Лясковска има скални образования, които не образуват каменни грамади. Склоновете към речното корито на места са скалисти. Растенията са от групировката на бронеца (Selaginella helvetica) обикновено с малки групи от техните популации: Asplenium trichomones, Ceterach officinarum, Athyrium filix femina, Sedum album, Allium flavum, Saxifraga rotundifolia, Sedum cepaea, Geranium macrorrhisum, Haberlea rhodopensis, Minuartia verna, Trachelium jacquinii, Arctostaphyllos uva-ursi, Sempervivum leucanthum, Seseli thodopaeum.

В заключение, в района на обекта съществува значителен и разнообразен видов състав на висши растения. Могат да се посочат над 500–600 вида, обединени в посочените фитогрупировки като асоциации и отделни характерни растения.

Подпокровните растения са добре приспособени към многообразните екологични условия в тази част на планината. По биологичен тип преобладават хемикриптофитите, ясно разграничени като мезофити и ксерофити. Районът е част от Родопите, в която се срещат и редки, защитени растителни видове като: Haberlea rhodopensis, Trachelium jacquinii, Sempervivum leucanthum, Seseli rhodopaeum, Oenanthe angulosa. Освен тях по планинските склонове над реката по тревни площадки и скални тераски има популации от Arctostaphyllos uva-ursi, Aquilegia vulgaris, Atropa belladonna, Polygala rhodopea.

Поради малкия обхват на засегнатата територия (ширината на просеката за трасето е 8 до 20 м), евентуалното унищожение на единични растения от защитени видове е много малко вероятно.

4.8.2 Животински свят

Ихтиофауна


Информация за ихтиофауната на р.Лясковска е получена чрез натурни изследвания, а също чрез анкетиране на служители от Държавно лесничейство “Девин” и местни жители.

Река Лясковска се отнася към пъстървовите течения. Населена е с два вида пъстървови риби: балканска пъстърва (Salmo trutta fario), която е местен вид и интродуцираната дъгова (американска) пъстърва (Oncorhynchus mykiss). Популациите и на двата вида в реката са твърде малочислени. Извършват се инцидентни зарибявания, главно с дъгова пъстърва. В поречието се практикува не особено интензивен любителски риболов. На територията на с. Лясково коритото на реката е замърсено с битови отпадъци, но по-надолу по течението няма източници на значително замърсяване.


Земноводни и влечуги


Сведения за видовия състав, числеността и разпространението на земноводните и влечугите са получени в резултат на пълно обхождане на трасето на пътя в новата му част (с.Лясково, местността Забрал при гр.Девин).

Установени са следните видове:

1. Дъждовник (Salamandra salamandra) – намерени са ларви в 2 корита на чешми и в малък вир на поток в първата половина на изследвания участък. Съдейки по характера на горите и изложенията на терена, вероятно там дъждовниците са многобройни, но това може да се докаже само в дъждовно време.

2. Жабата жълтокоремна бумка (Bombina variegata) – 3 екз. са наблюдавани в локва от коловоз на горски път на около 3 км югозападно от горния край на тунела, откъдето е началото на изследванията.

3. Горска жаба (Rana dalmatina) – 1 екз. е установен в стара букова гора в дълбок дол с голямо свлачище и срутище около края на първата третина от пътя.

4. Стенен гущер (Podarcis muralis) – наблюдаван е на няколко десетки метра от горния край на тунела, на 4 места около средата на пътя на огрени от слънцето места (по странични била) и на няколко места покрай пътя, изкачващ се покрай сметището на гр.Девин.

5. Зелен гущер (Lacerta viridis) – няколко екземпляра са наблюдавани в първите 100-500 м след горния край на тунела, един – около средата на пътя и още няколко – при приближаването към Долния Забрал и преминаването на склона над него.

6. Слепок (Angius fragilis) – един прегазен от автомобил екземпляр е намерен на горски път около 3 км югозападно от горния край на тунела.

Консервационната стойност на установените видове е представена на таблица № 5
Таблица № 5


Вид

Защитени от

Закон за защита на биоразнообразието

Вкл. в Бернската конвенция
(прил. ІІ и ІІІ)

Директива 92/43
на Съвета на ЕИО 21.05.1992

Дъждовник

+

ІІІ




Жълтокоремна бумка




ІІ

+

Горска жаба




ІІ




Зелен гущер




ІІ




Стенен гущер




ІІ




Слепок

+

ІІІ




Сред установените видове няма нито един от “Червената книга на България” или от международни (европейски, световни) “Червени книги” и “Червени списъци”; няма и видове, поставени под защитата на конвенцията CITES. Всички установени видове са с ниска консервационна стойност, широко разпространени в страната, на много места с висока численост и плътност на популациите.

Очаквани видове:  Изследвания покрай течението на р.Въча между Девин и Михалково през 2001-2002 год. установяват наличието на още няколко вида, някои от които е възможно да бъдат намерени и по трасето на проектирания път. Гръцката жаба, жълтоухата водна змия и голямата водна жаба едва ли ще бъдат намерени високо по склона поради съвсем незначителното количество вода в доловете в горните им части; същото важи и за планинската жаба. Твърде вероятно е намирането на горския гущер, който е установен покрай шосето около 7-9 км от Девин към Михалково през м.април 2002 год. От змиите е възможно намирането на медянката и пепелянката около Лясково.


Бозайници


Оценката върху бозайната фауна е получена в резултат на проучванията, проведени за ХВ “Цанков камък”, които в опашката на езерото (новото трасе на пътя) са на базата на литературна справка и обхождане по коти в по-голяма част, близки до котите на пътя.

В Родопите видовете бозайна фауна, имащи ловно-стопанско значение, са: благороден елен, диво прасе, елен лопатар, сърна, заек, дива котка, кафява мечка, вълк, дива коза, златка.

По данни на Ловно-рибарско дружество гр.Девин на разглежданата територия – източния скат на р.Въча, се срещат: дива свиня, заек, дива коза (почти изчезнала), скитащи кучета, чакали, лисица. Сравнително по-богато е видовото разнообразие на бозайниците около Беден.

Орнитофауна


Орнитофaуната в района на обекта е от видове, характерни за района на Западните Родопи. В зоогеографски аспект тя е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини. В района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика - т.нар. средиземноморски видове. В района на обекта липсват значителни по площ открити територии, от което следва, че е характерен планинско-горският фаунистичен, а в случая орнитологичен, комплекс.

За района, през който преминава пътят, от орнитофауната като характерни и типични (в т.ч. и доминантните в различните типове местообитания) могат да бъдат посочени следните видове птици (Aves) от съответните им по-висши таксони (родове, семейства, разреди), дадени по-долу:



От разр. (Врабчови) (Passeriformes), подразд.Пойни (Oscines) - горска чучулига (Lullula arborea (L.)) (сем. Alaudidae), скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris (Scopoli.)), градска лястовица (Delichon urbica (L.)), селска лястовица (Hirundo rustica (L.)), червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.) - по-рядко (сем. Hirundinidae), бяла стърчиопашка (Motacilla alba L.), планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall), горска бъбрица (Anthus trivialis (L.)) (сем. Motacillidae), кос (Turdus merula L.), поен дрозд (Turdus philomelos Brehm), имелов дрозд (Turdus viscivorus L.), червеношийка (Erithacus rubecula (L.)), домашна (скална) червеноопашка (Phoenicurus ochruros(Gmelin)) - по скални терени и в населени места (сем. Turdidae), черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.)), малко белогушо коприварче (Sylvia curruca (L.)), обикновено белогушо коприварче (Sylvia communis Lath.), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria (Bechst.)), елов певец (Phylloscopus collybita Vieill.), буков (горски) певец (Phylloscopus sibilatrix (Bechst.)) (сем. Sylvidae), дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus (L.)) (сем. Aegithalidae), лъскавоглав синигер (Parus palustris L.), син синигер (Parus caeruleus L.), голям синигер (Parus major L.) (сем. Paridae), горска зидарка (Sitta europaea L.) (сем. Sittidae), червеногърба сврачка (Lanius collurio L.) - в проредени части на горите (сем. Laniidae), сойка (Garrulus glandarius (L.)), сива врана (Corvus corone cornix L.) (сем. Corvidae), гарван мършар (Corvus corax L.) (сем.Corvidae), зеленика (Carduelis chloris (L.)), кадънка (Carduelis carduelis (L.)), обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.)), обикновена чинка (Fringilla coelebs L.), черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.)) (сем. Fringillidae), домашно врабче (Passer domesticus (L,)) - в населени места, полско врабче (Passer montanus (L.)) - в населени места (сем. Ploceidae (Passeridae)), жълта овесарка (Emberiza citrinella L.), градинска овесарка (Emberiza hortulana L.), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus L.), пъстроглава овесарка (Emberiza cia L.) (сем. Emberizidae) и от непойните (Nonpasseres) - голям ястреб (Accipiter gentilis (L.)), малък ястреб (Accipiter nisus (L.)), обикновен мишелов (Buteo buteo (L.)), скален орел (Aquila chrysaetos (L.)) (сем. Accipitridae), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.) (сем. Falconidae) (разр. Falconiformes), горски бекас (Scolopax rusticola (L.)) - по време на миграциите (сем. Scolopacidae) (разр. Charadriiformes), гривяк (Columba palumbus L.) (сем. Columbidae), полудив гълъб (Columba livia (Gmelin) f. domestica) в населени места и най-вече в гр.Девин (разр. Columbiformes); обикновена кукувица (Cuculus canorus L.) (сем. Cuculidae) (разр. Cuculiformes), бухал (Bubo bubo (L.)), горска улулица (Strix aluco L.), горска ушата сова (Asio otus (L.)) (сем. Strigidae) (разр. Strigiformes), черен (Apus apus (L.)) и блед (Apus pallidus (Shelley)) бързолет - при ловуване (сем. Apodidae), зелен кълвач (Picus viridis L.), голям пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.)) ), малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor L.) (сем. Picidae) (разр. Piciformes).

От видовете птици в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (списъкът на видовете, които са приоритетни за опазване), в района, в който попада обектът, в т.ч. и през размножителния период, се срещат 16 вида птици (Aves) (Списък 1).

Списък 1.
1. Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.))

2. Черен щъркел (Ciconia nigra (L.))

3. Осояд (Pernis apivorus L.)

4. Малък орел (Hieraaetus pennatus Gm.)

5. Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm)

6. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.))

7. Сокол скитник (Falco peregrinus Tunst.)

8. Лещарка (Tetrastes bonasia (L.))

9. Бухал (Bubo bubo (L.)),

10. Козодой (Caprimulgus europaeus L.)

11. Черен кълвач (Dryocopus martius (L.))

12. Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi (Sh. & Dress.))

13. Горска чучулига (Lullula arborea (L.))

14. Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

15. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria (Bechst.))

16. Градинска овесарка (Emberiza hortulana L.),

От видовете птици в Червената книга на България, в т. ч. редки, застрашени от изчезване и вече изчезнали, а също и от лични наблюдения, за района, в който попада обектът са посочени находища, в т. ч. и през размножителния период, на 15 вида птици (Aves) (Списък 2).
Списък 2.

1. Осояд (Pernis apivorus L.)

2. Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))

3. Мaлък ястреб (Accipiter gentilis (L.))

4. Малък орел (Hieraaetus pennatus Gm.)

5. Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm)

6. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.))

7. Брадат лешояд (Gypaetus barbatus (L.))

8. Лещарка (Tetrastes bonasia (L.))

9. Глухар (Tetrao urogallus L.)

10. Горски водобегач (Tringa ochropus L.)

11. Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

12. Средна бекасина (Gallinago gallinago (L.))

13. Гълъб хралупар (Columba oenas L.)

14. Черен кълвач (Dryocopus martius (L.))

15. Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi (Sh. & Dress.))



1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница