Всеки урок или курс по цифрова фотография започва с теоритична част, в която се обясняват основните определения и понятия във фотографията

БЛЕНДА - Във фотографията бленда (може да с е ползва диафрагма и апертура) на фотоапарат, се нарича приспособлението определящо количеството светлина, която ще попадне върху светочувствителния слой на фотографската лента. Изразява се с диафрагмено число, което е отношение от фокусното разстояние на обектива и диаметъра на отвора на блендата. Колкото това число е по-голямо, толкова блендата е по-затворена и е с по-малък диаметър и обратно. Например при една и съща експонация (скорост) при слънчево време ще поставим бленда 11 или 16, а при мрачно 4 или 5,6. Точното съотношение бленда/скорост определя добра експонация и качествена снимка. Блендата влияе и върху рязкостта, като колкото диафрагменото число е по-голямо, толкова дълбочината на рязкостта е по-голяма, т.е нашата грешка при фокусирането е по-малка. Когато използвате голяма стойност за отвор на блендата, имайте предвид, че при ниска осветеност може да има размазване на снимката , поради заклащане на фитиаоарата. При това положение стойността на скорост на затвора ще е по-ниска- трябва да увеличите ISO или да използвате статив. Също така , колкото по-близо е обектът, толкова по-малка е дълбочината на рязкост - обратното. В примера със снимката вдясно е използван твърд обектив 50 mm / 1.8 , с максимално отворена бленда и близо до обекта на снимане за постигане на "размазан" (дефокусиран ) фон.

СКОРОСТ НА ЗАТВОРА -скоростта на затвора е мярка за времето, през което затворът остова отворен. Колкото повече време затворът е отворен, толкова повече светлина достига до сензора. По-бързите скорости често изискват по-широко отворена бленда (по-малко число F) и позволяват действащият обект да се замрази. По-бавните скорости на затвора позволяват с по-затворена бленда (по-голямо F-число) да се заснемат снимки на по-слаба светлина. При изплзването на статив и по-ниска скорост на затвора се получава ефект, който показва движение, динамика. Снимката вдясно е пример за това, скоростта е 1,6 сек., правена в метрото в град Порто. Така всички неподвижни обекти остават неподвижни, а движещите се размазват, придавайки усещане за движение в снимката. Тъй като в метрото беше светло, трябваше да се намали отвора на (в случая F 13) блендата, т.е. да пропуска по-малко светлина, позволявайки да се намали скоростта на затвора.

ISO - В фотография, номер на ISO, е показател за чувствителността на сензора, когато е по-голям брой показва по-висока чувствителност. Едно от предимствата на цифровата матрица е, че сигналът, който тя генерира като реакция на падащата върху нея светлина, може да бъде усилван. Това ознаава, че стандартната светлочуствителност - 100 ISO единици- може да се увеличи, ако околното осветление е слабо. Качеството на изображението няма да е толкова добро, но ще е задоволително. Повишената чувствителност на матрицата позволява да снимате при по-ниско ниво на осветеност, но на съответната цена - шумът. Той съответства на увеличената зърнистост. Шумът от дълга експозиция (секунда или повече) се нарича стационарен, или шум с фиксиран рисунък. Има практически метод за намаляване на този шум, като направите втора снимка със същите настройки, но с покрит обектив, така, че да излезе черна. Вторият кадър има същото разпределение на шума и по този начин по- късно може да комбинирате двата във Фотошоп и да позлвате черната снимка, за да елиминирате шума.

БАЛАНС НА БЯЛОТО - Всичко се свежда до понятието за цветовата температура. Цветна температура е начин за измерване на качеството на източник на светлина. Тя се основава на съотношението между размера на синя светлина в размер на червена светлина, както и "зелена светлина" се игнорира. Единицата за измерване на това съотношение е по степен на Келвин (К). Леко с по-висока температура на цвета (т.е., по-големи Келвин стойност) е "повече" сини светлини от светлина с по-ниска температура на цвета (т.е., по-малки Келвин стойност). По този начин, охладител (респ., топъл) светлина има по-висока (респ., по-ниска) температура на цвета. Следващата таблица показва температурата на цветовете на някои източници на светлина. Настройка баланса на бялото неправилно може да доведе до промяна в цвета на изображението. Да предположим, че камерата е казал да се използва температура на цвета от слънчевата светлина да вземе изображение на вътрешната среда осветени главно от нажежаема жичка светлини. Камерата ще очакват прекалено синя светлина и по-малко червена светлина, и да си алгоритъм, за да бъдат по-чувствителни към синя светлина. Въпреки това, в среда, осветени с нажежаема жичка светлини, цветова температура е ниска с прекалено червена светлина, а не в синьо. В резултат на това ще видим един червеникав или жълтеникав образ.

Проверка на баланс на бялото - сивата карта е средство за обективна проверка на цветния баланс. Снимайте я при различни условия на дневна светлина, като използвате поне две от настройките за баланс на бялото, включително и автоматична. После проверете RGB стойностите в програма за редактиране на изображението ( най-често photoshop).

ИЗМЕРВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА - експозиция е количеството светлина, което достига до матрицата. Ако светлината е в излишък, снимката ще е бледа и безцветна; ако е недостатъчна, образът ще е тъмен и мрачен. Добрата експозиция зависи от чувствителността на матрицата, която може да се настройва ъ ръчно (при повечето фотоапарати). Фотоапаратът има вграден експонометър, който има за цел да измерва светлината и да определя експозицията. Фотоапаратите регулират експозицията чрез скоростта на затвора и блендата (диафрагма, апертура). Един от начините за правилно измерване на експозицията е да се направи клин на експозицията- това означава да се направят допълнителни кадри с по- светла и по-тъмна експозиция. Тази практика е полезна, когато не сте сигурни в измерената експозиция и нямате време да я оправите. Относно методите за измерване на експозицията вижет по-горния абзац.

МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА тази функция на цифровия фотоапарат определя яркостта на обекта. В повечето случаи се използва оценъчно мерене на осветеността. А ето ги и режимите за измерване на осветеността:

1. Оценъчно мерене - това е универсален режим и е подходящ за портретни снимки и дори за обекти, осветени в контражур.Фотоапаратът автоматично задава експонацията така, че да съответсва на характеристиката на сцената.

2. Частично мерене- този режим е ефективен, когато фонът е много по- чрък от заснемания обект поради осветяване в контражур и други. Сивото поле на илюстрацията вдясно (номер 2) показва зоната, в която се измерва осветеността, за да се постигне стандартна експозиция.

3. Осреднено мерене с приоритет в центъра- при този метод се измерва осветеността в центъра на визьора и след това се осреднява за цялата сцена. Този метод изисква малко повече знания за фотографията.

МАТРИЦИ - светлочувствителните матрици са два типа: CCD (базирани на елементи със зарядна връзка), или CMOS (изградени от комплементарни двойки MOS транзистори и двата типа работят на един и същ принцип. Всяка фотоклетка на матрицата има за цел да улови една единица информация за крайното изображение- един пиксел (pixel идва от picture element). Има два вида матрици - CCD и CMOS. Някои от предимствата на CCD матрицата са ниско ниво на шум и високия коефициент на запълване на пикселите. От друга страна CMOS матрицата има доста по-бързо действие и е много повече енергоспестяваща.

КРОП ФАКТОР - в съвременната цифрова фотография се паяви понятието кроп фактор. Казано накратко ако при пълноформатна матрица ( 36 -24 mm ) светлината, която преминава през обектива се улавя на 100 % (черната рамка на снимката), то при APSC (т.нар. кропка с матрица 22.2 -14.8 mm) светлината ще е по-малко - зелената рамка на снимката. При повечето цифрови фотоапарати кроп-факторът се движи между 1,3 и 1,6. В моя случай кроп факторът е 1. 6 (различен за различните видове матрици и фотоапарати) , което означава - когато снимам с твърд обектив 50 mm , това фокусно разстояние се умножава по 1.6 и получаваме т.нар. приравнено фокусно разстояние (лично за мен това означава реално фокусно разстояние)- 80 mm. Трябва да имате това предвид, когато избирате даден обетив. Например когтао искате да купите широкоъгълен обетив, за заснемане на панорами и пейзажи, може да останете разочаровани ако не сте подготвени. Ако в широката си част обектива има 17 mm фокусно разстояние, то краяния продукт, който ще получите е 27. 2 mm.

ХИСТОГРАМА - едно от голямите предимства на съвременната цифрова фотография е, че веднага дава обратна връзака, позволявайки веднага да получчите информация за снимката. Основната полза от моменталната проверка е прецизирането на експозицията. Повечето цифрови фотоапарати имат възможност за показване на хистограма за всяко изображение. Тя показва разпределянето на тоновете в изображението- от черното в ляво , през сивото в средата, до бялото двясно. 

ФОКУС - обикновенно има два вида фокус - авто фокус и ръчен фокус. Самият авто фокус има няколко варианта - единичен фокус ( One shot focus ) , когато фокусирате и снимате веднага след това, и фукус ( AI Servo ) , при който апарата прави изчисленията вместо Вас. Този фокус се използва, когато снимате движещ се обект, който в момета, в който сте фокусирали вече се е премести и е извън фокус. Това, което прави AI Servo фокус е да преизчисли изключително бързо изминатото от обекта разстояние и да го фокусира, преди да натиснете спусъка. Има още един вариант на фокусиране - AI Focus Auto focus - това екомбинация от горните два видове фокус, т. е. фотоапарата преценява кой от двата вида фокус да избере, в зависимост от конкретната ситуация.

Съвременните цифрови фотоапарати имат няколко точки на фокусиране, които се виждат, когато погледнете във визьора (най -често 9 на брой ). Обикновенно може да зададете на всяка едно от тези точки да бъде фокусирана(това може да прочетете в инструкциите на Вашия апарат), но най-прецизно е фокусирането в центъра на визьора. Ако искате да фокусирате обект, който не се намира в центъра на кадъра Ви, фокусирайте го в центъра, и след това, с полу натиснат спусък, направете желата от Вас композиция.

В много случаи при опита си да използвате авто фокус, това просто няма да се получи. В тези моменти трябва да използвате ръчен фокус. Някои от тези ситуации са например когато искате да фокусирате огледални или стъклени повърхности; когато снимате през ограда и искате тя да не е на фокус; ситуации с малко кнтраст в кадъра- бяла стена, синьо небе; както и в ситуации с недостатъчно светлина- клубове, сенчести места, сумрак. В всеки от тези случаи просто превключвате на ръчен фокус и преценявате кога да натиснете спусъка. Ще си спестите доста нерви ако разучите ръчния фокус :).

Има и още един вариант на снимане в ситуация с недостатъчно осветление - напромер в клуб, дискотека, плаж през нощта ;)... В тези случаи апарата, в режим на автофокус, не може да фокусира поради липсата на светлина. Може да използвате ръчен фокус, или функция, която се нарича AF Assist Beam - тъй като няма достатъчно светлина, апаратът изпраща много бързи светлинни импулси, преди стартирането на светкавицата, които помагат да авто фокуса да фукусира и да заснемете желания кадър.

ND ФИЛТЪР (фотографски техники)- в превод от Neutral Density, неутралните филтри обикновенно идват в употреба когато има прекалено много светлина, а ние желаем да придадем определен ефект на даден кадър. ND филтърът се използва за показване на движението в кадрите т.е. движение на вода, движение на облаци, движение на хора или автомобили. Как действа ND филтърът? Това което правят филтрите е да забвят скоростта на затвора с определени степени, в зависимост от стойността на затъмняване на самият филтър. Аз например имам филтър ND HOYA 64, което намлява скоростта на затвора с вест стъпки. Казано накратко, ND филтърът Ви позволява да снимате на по-ниска скорост на затвора дори когато има дневна светлина. Нивото на скорост на затвора зависи както от степента на затъмнение на ND фълтъра, така и от нивото на ISO и блендата (апертурата). Поставяйки филтъра, трябва да внимавате за няколко неща:

* тъй като снимате на ниска скорост на затвора, задължително ползвайте статив, зашото и най-малката вибрация ше развали кадъра Ви;