Всеобща история на държавата и правото



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.74 Mb.
  1   2   3   4
ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО
Доц. д-р Николай Проданов

Изпит (Редовна сесия)

21.11.2007 г. – от 10:00 часа – четни номера; от 12:00 часа – нечетни номера
Поправителна сесия

19.12.2007 г. – 10:00 часа
Подготовка за изпита - само от лекции!!!

10.09.2007 г.
ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
Начало на Египет – 3200 г. пр.н.е., когато възникналите по-рано 40 номи (родово племенна община) се обединяват в две държави – Горен и Долен Египет. Малко по-късно царете на Горен Египет успяват да обединят страната в едно политическо цяло. Египетската държава многократно се разпада и възстановява. Държавния апарат на Древен Египет се състои от фараони (личност, която постепенно се обожествява и чиято власт става наследствена).

Най-висшият чиновник в Египет е везирът (функциите му са сложни и многочислени). Той е ръководител на финансово ведомство и на всички публични дейности. Той пазител на държавния печат. Везирът е градоначалник на царската столица, а в рамките на царският дворец той е началник на полицейската стража. Има правомощия и в сферата на правосъдието. Функциите му се видоизменят. В някои направления получава власт над войската, а при финансовото ведомство е извадено от неговата дейност. Друга важна фигура е началника на държавното ведомство, който е представител на най-висшата аристокрация и е член на управляващото семейство. Участва в строителството на военни кораби, продоволствените в продоволствените запаси на армията.



Съдът в Древен Египет не е отделен административно от чиновническия апарат. Всички длъжностни лица в държавата са едновременно с това и съдии. Съдебното производство се осъществява колегиално. Няма еднолично съдилище, а има централен съд – Кенбет, състоящ се от 30 съдии избирани от знатните личности на града. Подобни колективни съдилища има в отделните градове. Има храмови съдилища. Фараонът е висша съдебна инстанция. Той може да отмени решенията на веки един съд и може лично да реши всяко едно дело. Всички свободни египтяни могат да се обръщат към него с жалби и с молби за помилване.

ДЪРЖАВАТА ВАВИЛОН


Основна особеност на Вавилон е обстоятелството, че държавата в лицето на нейните монарси се явява най-крупния земевладелец. Съхранява се общинния строй и това е предизвикано от конкретната древна база на вавилонската икономика – поливното земеделие. Нужни са поливни системи, поддържани от многочислени човешки общности. Членовете на тези общности са икономически нееднородни. За да си робовладелец е нужно да си състоятелен член на общината. Наблюдава се, обаче, обедняване на свободните членове на общините. Те са принудени понякога да продават себе си или членове на семейството си в робство (т.е. дългово робство). Има роби в държавната собственост (на двореца), в църковни храмове или в частна собственост. Основният способ за попълване редиците на робите е военнопленничеството. Основните производители са земеделци и занаятчии.

Основни правни източници са Законите на Хамурапи. Божествата са дали земята и хората под властта на самия управляващ. Управлението на държавните дела се осъществява чрез сложен чиновнически апарат от монарха.

Вторият върховен чиновник е този, който отговаря за водното стопанство. Цялата държава е разделена на области, тяхна грижа е създаването на нови напоителни канали. Освен това тези местни висши чиновници се грижат за събирането на данъците. За да може тези наместници да бъдат контролирани, царете са изпращали царски посланици, снабдени с огромни правомощия. Във Вавилон се съхранява една община с общ съвет, но се подчинява на царя. Съдебната власт не е отдел от администрацията. Царя и царските чиновници едновременно движат и правосъдно – административни дела. Царят може да помилва, да връща дела за преразглеждане. В големите градове съществуват царски съдии – еднолични, които се подчинени непосредствено на царя, но имат и свои права. По времето на Хамурапи има храмови съдилища, но правата им са ограничени, те се занимават с клетвата между две страни.

ДРЕВНА ИНДИЯ


Основните периоди в историята на индийската държава са:

    • Разположение на първобитно – общинския строй и образуване на робовладелски държави (втората половина на 2 хил. година преди новата ера)

    • Съществуването на отделни робовладелски държави в долините на реките Инд и Ганг (от 2 хил. год. пр. н. ера до 4 век пр. н. ера)

    • Съществуването на централизирани държави на Маурите (между 4 и 2 век пр. н. ера).

    • След 2 век пр.н.ера настъпва криза на робовладелското общество на полуостров Индустан и постепенно утвърждаване на феодалната система.

Най-голямо своеобразие в общественото управление на Древна Индия е съществуването на 4 съсловия (групи население), т.нар. четири вари.

Първата група население са жреците – брахманите. Второто съсловие са кшатрии. Това са всъщност военната аристокрация. Тези две съсловия образуват господстващата класа. Между тях има съществени разлики и неравнопоставеност. Брахманите се считат за всички хора и това си личи по заниманията, които са им отредени по божия воля. Те трябва да изучават свещените книги, да участват в управлението на държавата и в правораздаването, да изработват закони. Много важно е и това, че спрямо брахманите могат да бъдат наложени крайно ограничен вид санкции, а именно самоотричане или изгнание (изгонване от общината). Второто съсловие е светската аристокрация (кшатриите). От нейните среди произхождат царят и всички висши чиновници.

Другите две съсловия са непривилегировани. Третото съсловие са вайши. Това са селяни, занаятчии и търговци. Четвъртото съсловие са т.нар. шудри. Те са на границата между роба и свободния човек - те могат да имат семейство, техните деца мога да наследяват имущество и въпреки това той не е свободен. Хората от този слой могат да бъде продавани и купувани. На последно място са робите – даса. Те са вън от т.нар. съсловия. Принадлежността им към тези съсловия е по наследство. Какъвто си се родил, такъв ще умреш. Преминаването от едни в друг слой е забранено.

Произхода на тези вари не е ясен. Вероятно генералните различия между “1-те и 2-те” и “3-те и 4-те” произлиза от факта, че в Индустан има нашествие на племена от Северозапад, т.нар. арии. В това деление има вероятно отзвук от делението на завоеватели и поробени. Първоначално е било позволено бракове между различните съсловия. В по-нататъшните векове от непривилегированите 2 съсловия възникват индийските касти. Принципът на обединение в кастите е професионален. Хората се закрепват насилствено към определена професия. Там има и йерархия.

Формите на управление в Индия са твърде разнообразни. В някои Индийски държави има монархически строеве или републики. Брахманите оказват влияние върху монарха. Монарха има широки правомощия, но в доста отношения те са ограничени, например законодателните функции се ограничават от религиозни предписания, а по отношение на съдебната власт – осъществява се от царете, но с помощта на назначени от брахманите съветници.

Важен орган в Индийската държава е т.нар. паришад – консултативен орган със царя състоящ се от брахмани и висша класа. Дели се на централен и местен, а от своя страна централния се дели на 3 ведомства: военно, финансово и за публични дела. Местното управление е сложно – съставено е от назначаеми и избираеми чиновници. В някои области управляват чиновници на царе, а в други управляват принадлежащи на честната аристокрация. Армията се ръководи от висш съвет на древната индийска армия: пехота, кавалерия, бойни слоеве, бойни колесници, военният флот и военният транспорт.

ДРЕВНО КИТАЙСКА ДЪРЖАВА


Тя обобщава няколко периода:

  • Шан (между 18 и 11 век пр.н. ера);

  • Периодът Джоу (между 11 и 3 век пр.н. ера);

  • Периодът Цин (между 221 г. 227 г. пр. н. ера);

  • Периодът Хан (от 3 до 7 век пр. н. ера).

Специфична черта на китайското общество е, че живеят на семейства и затова робството има патриархален характер. По-късно се появява робството на престъпниците и дълговот робство. В Китай има свободни общинници. Във времената на периода Шан и началото на новия етап съществува специфична система за използване на земята. Общата земя се използва от всички, а получената реколта отива за централната власт. Втората част от земята се поделя между хората без тя да става тяхна. Обработват общинната земя и реколтата остава за тях. Към 7 – 5 век пр.н.е. тази традиционна система изпада в криза, защото част от хората сдобили се с власт заделят за себе си плодородната земя. Държавата обаче трябва да получава своето и затова през 594 г. пр.н.е. се въвежда система данък. Във времето на княз Чжан - 16 век пр.н.е. от общата маса се отделя привилегирована върхушка. Тя е свързана с роднински връзки. Те се запазват и периода Джоу, където се оформят и няколко разреда вътре в аристокрацията. В Древен Китай принадлежността към някой слой се изразява чрез външния облик. Този ранг определя размера на земята, която притежават, броя на робите.

През периода Цин, към непривилегированите групи се появяват хора, които със своето богатство могат да се конкурират с представителите на аристокрацията. Това отваря път и на крупни търговци, които проникват в търговския апарат. Шан Ян провежда реформа и ранговете за знатност се дават не от потеклото, а от заслуги към властта. С пари може да се купи знатен ранг. Начело на китайската държава стои Ван – син на небето. Има многобройни функции. Води политически и икономически живот, извършва жертвоприношения. Около императора има съвет от хора, които постепенно се индивидуализира в конкретни чиновнически длъжности. Шан Ян е вид чиновник, по власт е втори след императора (т.нар. трима старци). Всеки от тях ръководи едно от ведомствата. На всеки един от тези върховни чиновници се подчиняват 6-ма по-нисши, а на тях – губернаторите.

Управленският апарат на китайската държава се състои от щат от чиновници. Що се касае до 3-те ведомства:

Финансовото ведомство се занимава с данъците. Най- дълго време се закрепва плащането на натурални данъци:


  • всеки мъж трябва да внася 1 чувал зърно в хазната

  • отработачeн данък – всеки възрастен е длъжен да отработи 20 дни за държавата

  • третият данък има религиозен характер – носят се животни в жертвоприношение, вино и др.

Военното ведомство се занимават с военните кораби и обучения. Цялата страна е разделена на групички от по 8 семейства. Едно от тях дава войник, а другите 7 му осигуряват провизии, земя, всичко. Ако годината е лоша страната прибягва до друг военен набор, т.е. по още един, втори войник от семействата.

Ведомството на публичните дела най-вече се занимават със земеделие – посеви, вършитба и особено внимание се отделя на напоителните съоръжения.

Съдът не е отделен от администрацията. В периода Хан се разглеждат въпросите на правосъдието. Местната администрация има право да се меси в съдебните решения.

ДРЕВНА АТИНСКА ДЪРЖАВА
Около 8 век пр.н.е в областта Атика съществуват 4 групи – фили. Преданието описва сливането на тези елински групи в един народ. Този процес се нарича синойкизъм. По времето на Тезей целият народ бил разделен на 3 групи: евпатриди (благородниците), геомори (земеделци) и т.нар. демиурзи (занятчии). Към 8 век пр.н.е. се появяват т.нар. архонти, които заместват на върха на сегашната власт досегашните царе. Те са неколцина. Първоначално те се избират пожизнено, после за по 10 годни, а от 681 г. се избират за по една година. Малко по-късно отново има промени и ги избират и за др. периоди от време. Постепенно архонтите остават 9. Първият е председател, вторият – военноначалник, третия – жрец, а останалите са съдии. През 7 век пр.н.е. се появява орган, който да контролира архонтите – т. нар. асропач. Това са бивши архонти с опит.

Към 6 век пр.н.е. в Древна Атина стават големи обществени изменения, които идват от факта, че земеделци и занаятчии повеждат борба срещу евпатридите за подобряване на своето материално положение. Така се стига до промените на Солон (един от архонтите, на който се възлагат задачи) през 584 г. пр.н.е.. По-съществени реформи са:



  • Отменя дълговото робство и разделя цялото атинско население на 4 групи по имуществен признак, без разлика в произхода.

  • Архонти могат да бъда само най-богатите.

  • Солон създава т.нар. “Съвет на 400-те” на който се поверява цялата централна власт. В Съвета на 400-те се избират по 100 души от всяка имуществена група. Запазва се обаче и стария асропач, който може да наложи вето на всяко решене на 400-те.

  • Солон учредява и съд със съдебни заседатели.

Клисфен продължава започнатото то Солон реформи. Клисфен дели Атина на 10 териториални окръга. Цяла Атина се дели на 30 – такива по крайбрежието, в центъра (1 – градска, 1 крайбрежна, 1 от вътрешността, третият образува една фила). По такъв начин териториалния принцип започва да преобладава над родовия. Родовата аристокрация постепенно загубва своето политическо влияние. Клисфен се отказва от Солонския Съвет на 400-те и въвежда “Съвет на 500-те”. От този момент в Древна Атина има стабилна система: Народно събрание, Съвет на 500-те и отделните длъжностни лица в атинската администрация. В Народното събрание участват само пълноправните атински граждани. До 451 г. по време на Перикъл пълноправен гражданин е всеки, който е роден с баща атинянин.

Към средата на V век през новата ера свободни граждани са 42 000 души. Във вземането на решения са участвали максимум 2-3 хиляди души. Народното събрание се събира в театри, храмове, площади. Започва рано сутрин с церемония и следва същинското обсъждане. Към V век Народното събрание се свиква 1 път месечно. Постепенно нарастват свикванията до 30 – 40 пъти годишно.

Всяко заседание на НС е с предварително определен дневен ред. Събранието започва, секретар внася в заседанието предварително обсъдени в съвета на 500-те предложения. След като предложенията се прочетат се гласува. Членовете на НС с вдигане на ръка или приемат или обсъждат предложението. В състава на Народното събрание има и атински граждани, които присъстват, но им е отнето правото да гласуват. На практика обаче съществуват огромен брой граждани – демагози (т.е. професионалните политици), които единствени имат право да говорят. Първо са говорели най-възрастните. Излизайки на трибуната, гражданинът, който ще говори, слага венец от мирта, като по този начин става неприкосновен. Ако председателя на НС сметне, че ораторът става разточителен в обясненията си може да го отстрани или глоби. Срещу всеки гражданин внесъл предложение може да се заведе дело.

Понякога имало други начини за гласуване – с бобчета с различни цветове напр. До такова гласуване може да се стигне само ако спрямо определено лице ще се предприемат строги репресивни мерки. Правомощията на Народното събрание са много широки.

В Древна Атина Народното събрание има управленска функция – избира и назначава длъжностни лица и контролира тяхната дейност, разполага и със съдебната власт – конфискация на имуществото, смъртно наказание. Правомощията на Народното събрание се разширяват във външната политика – сключване и разтрогване на съюзи.



“Съветът на 500-те” – всяка фила от 10-те изпраща в съвета по 50 свои представителя. Правомощията на съвета са следните:

  • ръководи дейността на Народното събрание;

  • съвета ръководи държавната администрация;

  • има определени военни функции;

  • приема чуждите посланици и изпраща атински представители за решаване на различни въпроси;

  • той е висш разпоредителен орган на държавните средства;

  • има възможност да осъжда.

Формира се изпълнителен съвет в състав от 50 човека, които ще вписват въпроси за разглеждане от съвета.

Различните длъжностни лица се избират и назначават по няколко принципа: изборност в народното събрание, срочност (всички длъжностни лица са на власт за 1 година), колегиалност (не управляват еднолични лица, а колеги), възмездност (всички длъжностни лица, с изключение на стратезите получават възнаграждения), отчетност и контрол (след като изтече 1 година всяко длъжностно лице трябва да се отчете пред колегиални органи – логисти. Тези отчети подлежат на проверка. Докато трае проверката отстраненото лице няма право да заема държавна длъжност, не може да се разпорежда с имуществото си, нямат право да напуска Атина и не може да получава никакви награди.

Съхранява се старата колегия на архонтите и тя запазва само някои религиозни функции. Издига се на първо място колегията на стратезите. Тя е създадена от Клисфен, като от 10-те фили се избира по един стратег. Те се избират чрез открито гласуване или чрез жребий. За да може да бъде избран един гражданин за стратег, трябва да е женен и да има собствено жилище. Функциите на стратезите са свързани с армията и войската. Събират извънредни военни данъци, приемат капитулацията на противника, сключват примирие, пряко отношение към военни престъпления – дезертьорство. Т.нар. полети – имат разнообразни функции, свързани с хазната. Те разпродават придобитото чрез съдебно решение имущество. Контролират отчетите на длъжностните лица. Агораномите съблюдават спазването на реда по пазарите.

Особено място заема съдът за съдебни заседатели учредени от Солон в V век пр.н.е. Този съд се състои то 6 000 граждани, достигнали 30 години възраст и всяка година всяка фила по 600 души избира чрез жребий, 5000 от които се считат за редовни, а 1000 - за запасни. Целият съд се дели по 10 палати от по 500 души. Съдебните дела се разделят между палатите чрез жребий преди заседанията. Съдебните заседатели получават възнаграждения. Този съд е свързан със злоупотребите на длъжностни лица (втора инстанция).

Той има и управленски функции и решава финансови въпроси.



Съдът на ареопага – разглежда криминални дела: предумишлени убийства, умишлени подпалвания, нанасянето на телесни повреди с цел убийство.

Колегия на 11- те – разглежда делата за разбойничеството, мощни кражби, джебчийски кражби, отвличане на граждани. Тя изпълнява контролни функции върху затворите.

Съдът на соретите – има 4 палати. Всяка от тях разглежда дела само от определен характер.

Съдът заседаващ в храма на Атина Палада разглежда дела за непредумишлени убийства.

Съдът при храма на Аполон – разглежда делата, в които има извършено убийство и убиеца твърди, че е извършил убийство, което е разрешено от закона, т.е. убийство в състояние на неизбежна отбрана, убийство на крадец хванат на местопрестъплението и убийство на любовника на съпругата.

Съдът на диетите – граждански дела. Има държавни диети и частни. Частните са един вид арбитраж. Държавните състави се избират ежегодно по жребий сред граждани навършили 60 години. Тези граждански съдилища разглежда случаи за повече от 10 драхми. Има и съд за под 10 драхми – съдът на 40-те мъже.

11.09.2007 г.
ДРЕВНА СПАРТА
Спартанската държава се образува ІХ в.пр.н.е. в резултат на завоюване от древния град Спарта на някои основни земи. През VІІ в.пр.н.е. социалната структура на Спарта изглеждала долу горе така:

Господстващата класа са спартанците, само те са пълноправни граждани, наброявали са едва около 800 души. Всяко семейство притежавало поземлен участък, който не е трябвало да бъде раздробяван или отчуждаван. Цялото устройството на спартанското общество имало за цел да направи от спартанеца силен и издръжлив войн. Мъжете живеели в условията на един постоянен военен лагер. Цар Ликург забранил при строителството на домовете да се използват други инструменти, освен брадва и трион, с цел предотвратяване на разкоша. Забранил също употребата на златни и сребърни монети, а се използвали само железни.

Населението се състояло от няколко съсловни групи:

Илоти – покорни жители на завоюваните области, експлоатираната класа, обработват земите на спартанците. Тяхното положение било близко до това на робите, но все пак имали свои стопанства и не били считани за стока, както робите.

Периеки – жители, които живеят в околните планински области, зависимо население. Считат се за личностно свободни, но нямат политически права. Плащат данък на Спарта и са длъжни да й осигуряват военни части. Те се занимават със занаяти и търговия, които са забранени за спартанците.

Управлението се осъществявало от Екурат и Гярусия. Екуратът е колективен орган, състоящ се от 5 членове, всеки един от които бил избиран ежегодно от Народното събрание. Тези 5-ма екуоли съпровождат царете на военни походи, надзирават тяхната дейност, дори могат да отстранят царете от длъжност и да ги предадат на съд. Можели са да отстраняват от длъжност всяко едно длъжностно лице. Имали са право да предават на смърт илотите и периеките без съд. Те се грижели за финансите и външните отношения на страната. За своята дейност се отчитат на своите приемници.



Гярусията възникнала през ІХ в.пр.н.е., основана от Ликурк. Съставена била от 30 души – 28 гаронти и 2-ма царе. Гярон можел да бъде единствено лице, навършило 60 години. Избирали се от Народното събрание по примитивен начин – поставяла се на гласуване кандидатурата и народните представители с викове определяли избора. Гярусията имала право на законодателна инициатива. Също така е водела съдебните дела за държавни и религиозни престъпления.

Гяронтокрация (съвременен термин) – управление от страна на престарели хора.

Царската власт се осъществявала от двама царе, които практически изпълнявали функциите на върховни главнокомандващи и жреци. Властта им била ограничена от страна на Екурата.

Народното събрание се наричало Апела. В него участвали само пълноправни спартански граждани, навършили 30 години. Събирало се веднъж месечно. Право да свикват Народното събрание имали церете и ефорите. Функциите му били по-скоро спомагателни.

В средата на ІІ в.пр.н.е. Спарта пада под римска власт.

ДРЕВЕН РИМ
Три периода – период на военна демокрация VІІІ – VІ в.пр.н.е.; период на републиката VІ – І в.пр.н.е.; период на империята І в.пр.н.е. – VІ в.сл.н.е.

Най-древната преддържавна структура на древния Рим се характеризирала с родово-общинния строй. Основна обществена структура бил родът. Най-важните въпроси се решавали на общо събрание на рода, начело на което стоял изборен старейшина. В рамките на родовете постепенно започнали да се отделят най-богатите семейства, които започнали да присвояват земи и властта. Членовете на тези семейства започнали да се наричат патриции. Счита се, че са съществували 300 рода, обединени в няколко структури – 10 рода съставяли курия, а 10 курии образували триба. Целият народ съставлявал 3 триби.

В Рим съществувало следното устройство на властта:

По отделните курии имало Народни събрания. Към техните компетенции се отнасяли обявяване на война, включване на нови родове в рамките на римските родове, избиране на рекс (цар, вожд). Всяка курия отделно свиквала своето Народно събрание за решаване на отделни въпроси. Решение за целия римски народ ставало решението, подкрепено от повече Народни събрания.



Сенат – възникнал като обединение на старейшините на всички родове (300 души). В правомощията му влизали приемането на конкретни управленски решения, утвърждаване на избора на рекс и Народно събрание.

Рекс – вожд, цар – явявал се военачалник и главен жрец.

Около 500 г.пр.н.е. институцията на рекса била ликвидирана и от обществото на патрициите започват да се избират две длъжностни лица – претори, които били военачалници. Единият претор можел да анулира решенията на другия, поради което се налагало да работят заедно за постигане на консенсусни решения, затова по-късно преторите получили названието консули.

Освен тези 300 рода, съществували и т.нар. плебеи – пришълци, които били вън от куриите, били безправни и се намирали в зависимост от патрициите. Можели да имат собственост, занимавали се със занаяти и търговия.

В VІ в.пр.н.е. била осъществена нова организация на свободното население. Смята се, че реформата била осъществена по инициатива на рекс Сервий Тури. Същността на реформата се състояла в това, че населението се разпределяло по имуществен и териториален признак. В зависимост от имуществото, римският народ и плебеите се разделяли на 6 групи. Всеки разред се делял на точно определен брой по-малки структури наречени центури. Количеството хора отделните центурии не било еднакво, висшите центурии били по-малочислени, а по-бедните - многочислени. Появило се неравенство, тъй като Народните събрания се свиквали по центурии, а след това всяка центурия имала един глас. На всеки пет години се провеждала оценка на имуществото на населението и се извършвало ново разпределение по центурии.

Съществувало и териториално деление по триби. Рим бил разделен първоначално на 4 триби, а впоследствие от прилежащите земи се оформили още 17 триби.

494 г.пр.н.е. плебеите излезли от Рим и заплашили, че ще основат нов град, ако не им се предоставят права. Рим не можел да се лиши от занаятчиите и търговците, затова се тръгнало по пътя на компромисите.

Появил се т.нар. плебейски трибун, който бил предводител и ръководител на плебиса. Трибуните били двама и се избирали за една година. След това се избирали по четирима, а след това по 10 души. Задачата им била да защитават плебеите. Нямали управленски функции, но можели да налагат вето върху решенията на другите органи на управление и длъжностни лица. Личността на трибуна била обявена за неприкосновена. Лице, което посегнело на трибун, подлежало на смъртно наказание.

445 г.пр.н.е. – Закон на Канорей – разрешава бракове на патриции с плебеи (поредна отстъпка). Постепенно плебеите ставали пълноправни членове на Римската империя.

В Римската държава от всички права се ползвали само римските граждани. Римско гражданско се придобивало: в резултат на раждане на дете в семейство на римски граждани или от раждане на дете от неомъжена римска гражданка. Имало и други възможности, например осиновяване от страна на римски гражданин на чужденец, даряване на римско гражданство на лице или група хора за особени заслуги. Съществувала възможност римски гражданин да освободи своя роб, който получавал непълно римско гражданство. Римското гражданство се губело ако римски гражданин бъдел хванат в плен (при евентуалното връщане в Рим, гражданството се възстановявало), както и ако въпросния римски гражданин бъде осъден за тежко престъпление с наказание включващо изгнание.

В републиканския Рим организацията на централната държавна власт била изградена от сенат, Народно събрание и различни длъжностни лица (магистрати).


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница