г. е приет т.нар. Хабеас Корпус Акт

По такъв начин към края на 17 век в Англия последователно влизат в сила три закона – Хабеас Корпус Акт, Билът за правата и Законът за престолонаследието, за които можем да твърдим, че представляват конституцията на английската монархия по онова време.

Важна част от английската конституция стават и някои неписани правила, които са утвърдени от практиката и стават един вид конституционен прецедент. Те и до момента не са записани в английското законодателство, но се изпълняват. Например кралят няма право да присъства на заседанията на правителството, защото се смята, че би могъл да упражни някакво влияние. Правителството се формира от победилата на изборите партия.

Английският парламентаризъм има и слаби страни. Най-слабата му страна е, че той е много тесен в социално отношение. По споменатия закон от 1701 г. в парламента могат да бъдат избирани (в долната камара) само лица, които имат доход от недвижима собственост в размер най-малко 500 фунта лири стерлинги в селска местност, за градски жители най-малко 300 фунта лири стерлинги доход от недвижимо имущество на година. 1716 г. мандатът на Палата на общините се увеличава от 3 на 7 години. По чисто средновековна традиция заседанията на парламента преминават тайно и няма официален начин да се намерят сведения за неговата дейност. Постепенно обаче, и особено в 19 век в английското избирателно право настъпват съществени промени, които довеждат до промени в английския парламентаризъм.

Първата избирателна реформа е от 1832 г. Тогава 56 селища с население по-малко от 2000 души са лишени от представителство в парламента, а за останалите селища представителството е съкратено от 2 представители на един. По този начин се освобождават депутатски места, които се разпределят най-вече по посока на големите английски градове и по посока на Шотландия, Ирландия и Уелс. Въвеждат се различни видове цензове, ограничения на които трябва да отговарят притежателите на активно избирателно право – възрастов ценз 21 години, изискване за отседналост 6 месеца. Въвежда се също имуществен ценз, статусът на избирател се обвързва с плащаните данъци, като трябва да се плащат най-малко 10 фунта лири стерлинги подоходен данък. Като разбира се жените по онова време все още нямат избирателни права.

Втора избирателна реформа се състояла в 1867 г. Тя още повече увеличава размерите на избирателния корпус и 60 и 70-те години активно избирателно право имат около 1 млн. английски мъже.

Трета избирателна реформа 1884 г. изцяло премахва имущественият ценз, но само за градското население. А в селските райони право на глас имат хората с университетско образование, хората живеещи постоянно в избирателния окръг и хората, които не живеят постоянно в избирателния окръг, но арендуват земя, която им дава доходи не по-малко от 10 фунта лири стерлинги, по този начин числото на избирателите достига 5,5 млн. души.

1885 г. е проведено преразпределение на избирателните окръзи, като се е правела следната сметка – кръгло 50 000 души в рамките на един избирателен окръг, който избира един депутат, при мажоритарна избирателна система.

В резултат на тези реформи се достига до сериозно вътрешно преразпределение на властта вътре в парламента. Влиянието на горната камара е силно ограничено и изпълнителната власт преминава предимно в ръцете на палата на общините.

1911 г. това се утвърждава по убедителен начин, тъй като се приема, че финансовите закони, приети от долната камара са действителни и без да са одобрени от Горната камара.

Англия се явява родина на съвременния конституционализъм. Нейният конституционен опит е отчетен практически от всички модерни държави.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ В САЩ

1787 г. приемане на конституцията на САЩ.

Източниците на конституцията водят своето начало от времето, когато отделните колонии на британската империя започват да въвеждат свой собствен самостоятелен строй. 17-18 век по атлантическото крайбрежие са основание 13 английски колонии. В отделните колонии икономическите условия са различни – в южните райони преобладава земеделието, с широкото използване на негърски робски труд, а в северните части получава развитие капиталистическата манифактура и фермерското селско стопанство. Тези различия се формират от отликите в социалния състав на населението. Някой от крупните плантатори от юга са бивши английски едри аристократи. Голямата част от населението на север са търговци, занаятчии, фермери, които напускат Англия, спасявайки се от политически преследвания. Като цяло, може да се твърди, че Северна Америка е единствения район на планетата, в който по едно и също време са съществували три икономически системи – робовладелска, феодална и капиталистическа. В съзнанието на английските колонисти стои култ към английския конституционализъм. Те се стремяла да копират правните норми, познати им от родината и да внасят някой изменения.

В средата на 18 век има три типа колонии:

- едната група се намира под директното управление на английската кралска власт;

- колонии които се ползват с известно самоуправление въз основа на специални кралски документи (Канектикът);

- колонии, които са собственост на отделни лица (Пенсилвания).

Правителството на Англия гледа на колониите като на суровинен придатък на метрополията и пазар за своите стоки. Такава гледна точка води до фактическото ограбване на колониите от страна на Великобритания и сдържане на промишления ръст в колониите, което води до противоречия между колониите и метрополията. Към средата на 18 век противоречията между колониите и метрополията се изострят в значителна степен. През цяла северна Америка преминава вълна от антианглийски действия. Всички колонии приемат свои декларации за правата, въвеждат конституционно управление и обявяват своята независимост от Англия.

1774 г. във гр. Филаделфия се провежда първият континентален конгрес на представители на всички колонии – 55 делегати на 55 колонии. Този конгрес утвърждава една обща декларация за правата на всички колонии, която изразява явно недоволство от кралската политика спрямо колониите. Английският крал прибягва до открити военни действия, което още повече радикализира настроенията сред колонистите. На 04.07.1776 г. вторият континентален конгрес приема декларацията за независимостта на Северна Америка. В документът се заявява окончателното прекратяване на зависимостта от метрополията. Всяка колония се оформя в отделен щат. В периода 1776-80 всички американски свободни щати освен Роуайлънд и Канектикът приемат свои писани конституции. Съществена част от тези конституции е т.нар. Бил за правата, който съдържа набор от буржоазно-демократични права и свободи на гражданите. Провъзгласява се свобода на печата и веротърпимост. Конституциите на отделните щати юридически регламентират републиканска форма на управление, двупалатни законодателни органи и институтът на губернатора като глава на отделния щат. Единствено в Пенсилвания има еднопалатен парламент, а висшата изпълнителна власт не се намира в ръцете на губернатор, а в ръцете на колективен орган, чиито председател се нарича президент.

Това самостоятелно съществуване на отделните щати е съвсем кратко, защото войната с Англия обективно изисквала да се достигне до форма на обединение между отделните щати. Стига се до разработване от специална комисия на проект за Конституция. 1777 г. този проект е приет от един общ конгрес на представители на отделните колонии. До 1781 г. този документ е утвърден от всички отделни щати. Това все още не е същинска конституция, а е по-скоро един международен договор между отделните щати, с който договор се съставя съюз от 13 независими държави, като всяка държава запазва своя суверенитет.

Разделение между щатските държавни органи и конфедерално:

На ниво съюз се учредява еднопалатен конгрес, в който всеки отделен щат има своя делегация, като всяка делегация има един глас. Този конгрес разрешава някои от най-важните обществени въпроси, въпросите на войната и мира, сключването на международни договори, установяване на правила за сечене на монети, въвеждане на единни мерки и теглилки и някои други въпроси.

Като цяло пълномощията на конфедералните органи са силно ограничени, например нямат механизъм да принудят отделните щати да изпълнят конкретните решения. Във финансово отношение общата държава изцяло зависи от волята на отделните щати. Независимо от всичко съюзът, който се реализира способства за обединение силите на североамериканското население и способства за победата във войната с Англия.

Следвоенното време е белязано с изключително дълбока социално-икономическа и политическа криза. К него момент 13-те колонии били разположени само по атлантическото крайбрежие.

След войната има сериозна икономическа криза, която води до политическа такава. Отношенията между отделните щати се изострят и се стига до погранични конфликти. Стига се дори до въоръжени въстания.

В 1787 г. отново във Филаделфия се събира нов конгрес, наречен КОНВЕНТ, 55 делегати от всички щати, най-изявените американци от него време, които американците наричат “бащите на САЩ”. Тези велики мъже като цяло имат различни схващания за развитието на САЩ и конвента не минава тихо и кротко, но постигат съгласие, че е необходимо да се разработи нова писана конституция на американска конфедерация. Такава се разработва под ръководството на Вашингтон при съблюдаване на строга секретност и за кратък период от време. Прибягнало се до секретност, защото обстановката била доста обострена. Жителите на отделните щати били поставени един вид пред свършен факт. Имало спорове за формата на управление и структурата на държавната власт. По-радикално мислещите се обявяват за демократична република, а консервативните – за монархия от типа на Английската. Постига се голям исторически компромис, който -успява да задържи единни САЩ в следващите 100-на години – по въпроса за робството. Южните щати заплашват, че ако се повдига въпроса за робството ще се отделят и ще образуват самостоятелна държава. Северните щати се съгласяват и този въпрос се решава чак през 19 век.

На 17.09.1787 г. 39 от присъстващите 42 делегати гласуват за тази нова конституция. В следващите 18 месеца конституцията е ратифицирана по отделните щати. Периодът не е малък, това показва че конституцията не е приета радушно. Към 04.03.1889 г. конституцията влиза в сила. Тя е в сила в САЩ и днес. Тя е най-старият и най-краткият конституционен текст в целия свят. Към момента има 7 отделни члена и26 поправки.

Конституцията определя САЩ за единен съюз от отделни щати на базата на федерално държавно устройство. Правомощията на отделните щати са строго разграничени. Отделните щати запазват сериозна автономия при решаването на своите вътрешни въпроси.

Към пълномощията на общонационалните органи се отнасят – сеченето на монети, установяването и събирането на данъци и такси, въпросите около държавните заеми, регулирането на вътрешната и външната търговия, външната политика и редица други въпроси.

Чл. 6 от конституцията закрепява принципа за приоритета на федералното право над щатското.

Като цяло конституцията установява републиканска форма на управление, основана на теорията за разделението на властите. Висшата законодателна власт принадлежи на конгреса на САЩ, който се състои от две палати – палата на представителите, избирана по пътя на преки избори за срок от 2 години и сенат, избиран от законодателните органи на отделните щати за срок от 6 години, като обаче на всеки 2 години по 1/3 от състава на сената се обновява. Законодателния акт приет от едната камара се нуждае от одобрение на другата. Висшата изпълнителна власт е в ръцете на президента, който е избиран на всеки 4 години от непреки (косвени) избори. Във всеки щат се избира член на избирателна комисия, която избира президента. Президентът може да бъде преизбран за още един мандат, като това първоначално не е записано в конституцията и до тези два мандата се стига малко по пътя на обичайното право т.к. първият президент Дж Вашингон налага това правило. Президента има много широки права - назначава всички федерални длъжностни лица, той е главнокомандващ и т.н. конституцията определя взаимоотношенията между конгреса и президента. Президента има право на вето върху решение на конгреса, което може да бъде преодоляно чрез повторно гласуване от парламента, ако се събират по 2/3 болшинство в едната и другата палата.

Федералната съдебна власт се осъществява от Върховния съд на САЩ и по-ниско стоящи съдилища – районни и окръжни. Членовете на Върховния съд се назначават от президента, но със съгласието на сената пожизнено. Малко по-късно върховния съд на САЩ по пътя на тълкуване на конституцията буквално си присвоява правото да обявява за недействителни онези закони (федерални и щатски), които противоречат на конституцията.

1787 г. с приемането на конституцията ясно са обявени предимствата и недостатъците на конституцията. Съществен недостатък е липсата на раздел за правата и свободите на американските граждани. Затова още през септември 1789 г. конгресът е принуден да приеме първите 10 поправки към конституцията, които съдържат точно основните права и свободи на гражданите. Установена е забрана за отчуждаване на частната собственост без справедливо обезщетение.

11 поправка – приета през 1795 г. от конгреса, регламентира забраната съдебните власти на федерацията да се вмесват в спорове от частноправен характер, в които едната от страните е гражданин на друг щат или друга държава.

В средата на 19 век се достига до гражданска война между Севера и Юга. В тази война американската армия дава най-много жертви от всяка война, в която е участвала. След победата на севера се налагат определени реформи. В 1865-70 г. са приети три поправки в конституцията. Поправка, която отменя робството на територията на целите САЩ и изравняване гражданските права на бели и чернокожи. Поправка, която изрично регламентира равенството на бели и черни, по отношение на техните избирателни права.

Следващите поправки са през 20 век. По-интересните са:

18 поправка – 1912 г. – на територията на САЩ са забранява производството, продажбата и транспорта на алкохолни напитки. Тази поправка вече не действа, отменена с 21-вата поправка от 1933 г.

Следващите поправки третират правния статус на избирателите, редът за встъпване в длъжност на президента, изричното писмено ограничаване на мандатите на президента до два.

Поправка, която изрично закрепва замяната на президента от вицепрезидента при определени обстоятелства.

19 поправка и 24 поправка – даване избирателно право на жените, установяване на възрастов избирателен ценз 18 години и някои други. Въвежда се една демократизация в избирателното право.

КОСТИТУЦИОНАЛИЗМА ВЪВ ФРАНЦИЯ

В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ
80-те години на 18 век във Франция има дълбока социално-икономическа и политическа криза и се достига до това, че посъветван от своите съветници кралят свиква Генералните щати, смятайки че по този начин може да се урегулира кризата. За участие в Генералните щати са избрани 561 депутати от първите две съсловия (дворянство и духовенство) и от третото съсловие (буржоазията) са избрани 584 души депутати. Представителите на третото съсловие, виждайки превъзходството си внасят предложение заседанията да не се провеждат по съсловия, а да се провеждат заедно и да се гласува с мнозинство. Следва отказ от страна на правителството, тези 584 души депутати се самообявяват през юни 1789 г. за Национално събрание, а малко по-късно се обявяват и за учредително събрание, което да разработи основните норми на ново държавно устройство в страната – конституционна монархия.

Първият конституционен акт, който е разработен от учредителното събрание се нарича Декларация за правата на човека и гражданите. На 26.08.1789 г. учредителното събрание приема тази декларация. В тази конституция е залегнала идеята за обществената държава – разделение на властите, всеобщо избирателно право, длъжностните лица следва да се отчитат по ред предвиден в закона. Няколко от членовете на декларацията се занимават с отношенията между гражданския от една страна и на наказателния закон от друга страна. Въведена е презумпцията за невиновност. В декларацията се намира набор от социални и политически права на гражданите – право на участие в управлението на държавата, лична неприкосновеност, свобода на мисълта, печата и вероизповеданията, свещен и неприкосновен характер на частната собственост. Приемането на декларацията не е достатъчно за нуждите на онази радикална обществена реформа, която е в ход в края на 18 век във Франция. Затова в 1791 г. учредителното събрание приема и Френската конституция. Декларацията за правата на човека и гражданите влиза като съставна част на конституцията.

Основният закон закрепва принципите на едно ново управление. Висш орган за законодателната власт е еднокамарен парламент, наречен Национално събрание (и до днес). Депутатите в събранието има право на неприкосновеност, ако някой е извършил криминално углавно престъпление би могъл да бъде преследван след съгласие от самото Националното събрание. Въведено е избирателно право, което е ограничено от някои цензове. Всеки един депутат се приема за представител на цялата нация, а не за представител на групата, която го е избрала. Поради тази причина депутатът не е отговорен пред своите избиратели.

Първоначално НС се състои от 745 депутати, които се избират чрез сложна двустепенна система на избори. Избиратели могат да бъдат мъже, по-възраст от 25 години, с ценз за отседналост минимум 1 година и да плащат някакъв данък. От правомощията на НС са всички законодателни въпроси, бюджета, войната и мира. В законодателния процес на краля се отрежда право на отлагателно вето. Ако следващите две събрания приемат закона, той влиза в сила независимо от ветото.

Изпълнителната власт принадлежи на краля и на правителството. Властта на краля се определя като наследствена и неделима, но в същото време тази власт е подзаконова, т.е. той следва да се съобразява със закона при своето управление. Въвежда се задължение кралят да полага клетва за вярност пред нацията и пред закона. Кралят е държавен глава и главнокомандващ.

Правния статус на правителството е неопределен в конституцията.

Правосъдието се поверява на съдии, които се избират от народа за определен срок и се утвърждават от краля.

Конституцията въвежда и новата за Франция институция на съдебните заседатели.

Въпреки това конституцията предизвиква недоволство у някои крайно ляво настроени радикални кръгови, най-вече партията на якобинците, част от учредителното събрание. Якобинците са за отстраняване на краля и още по-сериозни конституционни реформи. В нощта на 9-10.08.1792 г. кралят е арестуван, а Националното събрание обявява че ще се проведат избори за т.нар. национален конвент, който да осъществява държавното управление при новите условия. Изборите се провеждат при значително по-либерален нов избирателен закон, в сравнение с предходния. Изборите се състоят през септември 1792 г. избрания конвент от 783 депутати, които практически веднага приемат решение за ликвидиране на монархията и преустановяване действието на конституцията от 1791 г. на 25.9.1792 г. Франция е обявена за конституционна република. Кралят е изправен пред съд, обвинен в държавна измяна и екзекутиран. Към месец ноември същата година в конвента започва да се обсъжда проект за нова конституция, съставена от известен математик Кондорсе.

На 24 юни 1793 г. новата конституция т.нар. якобинска конституция е приета в хода на всенароден референдум. Резултати от референдума – за 1 800 хил., против 17 хил. Конституцията от 1793 се състои от две части – декларацията за правата на човека и гражданите, редактирана и собствен текст на конституцията.

Конституцията провъзгласява Франция за унитарна република, в която върховната власт принадлежи на суверенния народ. Като пряка последица от това, конституцията установява всеобщо избирателно право за мъжете, границата е 21 години, изисквания ценз за отседналост е 6 месеца.

Новости има в чисто държавното управление. Това е първата Френска република. Отхвърлен е принципа за разделение на властите. Якобинците считат че този принцип противоречи на суверенитета на народ, затова се въвежда принципа за единство на трите власти.

Законодателният процес се нормира по следния начин: по пътя на прякото гласуване с мандат 1 година се формира т.нар. Законодателен корпус (някакво подобие на парламент). Този Законодателен корпус може само да предлага закони, но не и да ги приема.

Делата по непосредственото държавно управление се връчват на правителството, което се нарича Изпълнителен съвет. Този изпълнителен съвет се образува по сложен начин – във всеки департамент тези, които имат избирателни права определят по един кандидат и от числото на тези кандидати, законодателния корпус избира 24 души членове на този Изпълнителен съвет.

Що се отнася до местните органи на държавната власт, там не са настанали особени изменения

Тази конституция е уникална, както поради своето съдържание, така и поради обстоятелството че никога не става действаща конституция.

След революцията от 1791 г. във Франция започва гражданска война и военна интервенция от страна на всички други европейски държави. Така че тази конституция се развива в условията на война и се приема тя да влезе в сила, когато се достигне до мир.

Юли 1794 г. якобинската диктатура пада от власт. Дошлите на власт изобщо не поставят въпроса за якобинската конституция. Не се връщат и към конституцията от 1791, върви се по пътя на създаване на нова конституция. Отново тази трета конституция се приема с референдум. 1 млн. за, 1 против 50 хил. тази конституция също се състои от две части – декларация за правата и свободите на човека и гражданина и собствен конституционен текст. Декларацията от 95 година обаче се връща по-скоро към първия си вариант от 91 година. В Декларацията от 1795 година отсъства правото на народа да въстане, всеобщо избирателно право и някои други. Особено внимание се отделя на избирателната система – двустепенни избори, като определени изисквания се поставят към избирателите както на първо така и на второ равнище. Членовете на законодателната комисия избират членове на избирателни корпус и съдебни органи. Тази конституция отново се връща на принципа на разделението на властите. За пръв път във Франция се тръгва по пътя да се прави двукамарен парламент. Първата палата 500 души, не по-млади от 30 години, втората палата (съвет на старейшините) 250 човека, не по-млади от 40 години. Долната камара съставя законопроекти, съвета на старейшините ги одобрява или отхвърля.

Изпълнителната власт се състои от т.нар. Директория от само 5 души, които се назначени от Горната камара по предложение на Долната камара. Ежегодно Директорията се обновява по пътя на преизбиране на един член. Тя няма постоянен председател, председателства се на ротационен принцип за по 3 месеца. Тази конституция става действащо право на 26.12.1795 година.