Всеобща история на държавата и правото



страница4/4
Дата22.07.2016
Размер0.74 Mb.
1   2   3   4
14.09.2007 г.
Политическия режим установяващ се във Франция след конституцията от 1795 г. е неустойчив в социално, икономическо и политическо отношение. Достига се до военен безкръвен преврат на 9 ноември 1799 г. начело с Наполеон Бонапарт и след военния преврат той поема властта. Съвета на 500-те е разпуснат, появява се комисия от 3ма консули. Наполеон прави свой проект за конституция и се стига се до плебисцит. За новата конституция гласуват 3 мил. души, а против са само 1562ма. За разлика от предшестващите конституция закона не съдържа декларация за правата, защото Наполеон Бонапарт счита гражданските правата за политически блъф. Законът урежда 2 основни въпроса:

-организация на държавната власт

- избирателното право
Конституцията от 1799 г. въвежда една сложна система за участие на гражданите в избори. Тя провъзгласява едно всеобщо избирателно право. Всички мъже над 21 години, които живеят не по-малко от 1 година в определения окръг, участват в избирането на т.нар. комунален списък, в него влизат една десета от имащите избирателно право във съответния окръг, т.е. всички избиратели от дадения окръг избират една десета част от самите тях, след това избраните десети от отделните области от един департамент се събират и избират пак една десета, които представляват списъка на един департамент. От списъка на всички департаменти се избира една десета и се получава едни национален списък, от който се назначават членове на представителните органи.

Наблюдава се един много специфичен държавен строй, в рамките на който преобладава държавната власт. Правителството си остава с тази колегия от 3-ма консули. Те се избират за срок от 10 год. Положението на първия консул е по-специфично, защото в самата конституция е записано, че първият консул е Наполеон. Той има право на законодателна инициатива, право на назначение на висшите длъжностни лица и др.

В рамките на законодателната власт Наполеон предприема един хитър ход – разбива законодателната власт в няколко учреждения (законодателен съвет, законодателен орган и др.), като всяка от тях няма законодателни функции в наказателния процес, а само допълващи такива. Членовете на държавния съвет и охранителен сенат директно се назначават и освобождават от първия консул. А членовете на т.нар. трибунат – от сената.

Относно процеса на избор, първият консул предлага законопроект, държавният съвет го редактира, трибуната го обсъжда, законодателния корпус го приема или отхвърля като цяло, без обсъждане и без промени и накрая т.нар. охранителен трибунат го утвърждава. Но не може да влезе в сила без да има подпис на първият консул – Наполеон Бонапарт.

Новата конституция ликвидира принципа на изборност в рамките на местната администрация и първият консул назначава кметове, префекти и други длъжностни лица. След приемането на този конституционен закон, през 1802 година значително се разширява властта на първия консул - може да свиква и разпуска законодателния корпус, да сключва международни договори и да си назначава свой приемник (кой да го замества). Наполеон е обявен за пожизнен консул. През 1804 година всички преобразувания завършват със съответна промяна в конституцията, Франция е преобразувана в империя (конституционна империя). В конституцията се записва следната фраза: Управлението на републиката се поверява на императора. Длъжността на императора се наследява по прва мъжка линия.

В замяна на тези услуги от страна на папата, католицизма във Франция е провъзгласен за държавна религия, а Наполеон е провъзгласен за приемник на римските цезари.

Във Франция господства политическия авторитаризъм, като има отделни елементи на непосредствена демокрация под формата на плебисцити, всеобщо избирателно право. Конституционните органи постоянно се изменят, почти не се свикват и стават един вид съвещателни органи на императора. Това положение се запазва до 1814 г, когато Наполеон претърпява военно поражение и т.нар. първа империя претърпява своето поражение, Бонапарт се отрича от стола. На Престола застава Людовиг ХVІІІ.

След 4 юни 1814 г. новият крал обнародва една конституционна декларация, която създава едно подобие на политическата държавна монархия. Междувременно настъпват така известните сто дни от 1815 г.

От 1815 – 30 г. във Франция е установена т.нар. легитимна монархия. Начело на държавната власт стои кралят, който е върховен глава и главнокомандващ, може да сключва международни договори, съдиите се назначават от краля и са несменяеми, кралят има право и на помилване. Законодателния корпус или парламента се създават по английски образец – двукамарен, горната камара са назначава от краля т.н.. Долната палата се избира за 5 години, краля има право да я разпуска, както и да свиква парламента.

Относно избирателното право – въвежда се възрастова граница 30 години и се въвежда имуществен ценз (могат да гласуват само тези които плащат имуществени данъци над 300 франка). Тези които участват в долната камара трябва да имат навършени 40 год.

Съветът на министрите се формира от краля и е отговорен пред него (по английски образец), министрите могат да бъдат също и членове на парламента. Макар, че в тази конституционна декларация няма отделна декларация за правата, някои от правата си остават на същото равнище. През 1830 г. кралското правителство решава да промени държавния строй в по-консервативно направление и се издават няколко противоречащи на конституцията ордонанса – въвежда се допълнителна цензура и се забраняват събранията и манифестациите.

Стига се до юлската революция от 1830 г. , сформира се временно правителство и конституционния строй във Франция отново се подлага на реформи. Новото правителство приема нова конституционна декларация, която е доста по-либерална от предишната, провеждат се известни промени по отношение на цензовете (възрастен, имуществен), разширява се ролята на парламента, но като цяло се запазва духа на умерения консерватизъм като документа от 1814 г.

Народното недоволство не стихва и през 1848 година се стига до нова революция и е провъзгласена т.нар. нова република (втората). Има нови избори, ново учредително събрание. Така през 1848 г. се приема конституция на втората република. Новият момент е, че Франция се обявява за гражданска република и държавата поема ангажимента да подпомага нуждаещите се граждани, дори организира обществена работа за безработните, т.е. конституцията се опитва да направи един исторически компромис между различните интереси и да предотврати една бъдеща революция. За пръв път се въвежда институтът на президентството, президента се избира за 4 години и не може да се избира за втори срок. Президентът има широки правомощия – да внася законопроекти, да налага отлагателно вето, има право на помилване, ръководи армията и води външната политика. В същото време конституцията въвежда редица ограничения за президента, например не може да командва армията.

Националното събрание е еднопалатно, състои се от 750 депутати, има определени възрастови ограничения.

През 1850 г. се провеждат избори за Национално събрание, като мнозинство получават привържениците на монархическата идея, а за президент е избран племенник на Наполеон Бонапарт – Луи Наполеон, но макар и президент той тръгва срещу конституционния ред, стига се до плебисцит за това дали народа поддържа президентската политика или не, в резултат Луи Наполеон печели убедително. Така през 1852 г. той вкарва в действие нова конституция, която напомня основния закон от 1791 г.

Конституцията от 1852 г. действа до падането на втората империя в началото на 70 те години на 19 в. Стига се до крах на втората Наполеонска империя и Луи Наполеон се оттегля. Има отново избори, учредително събрание настоява да се възстанови конституцията на Луи Наполеон, стига се до революция и е създадена Парижката комуна, която просъществува само 72 дни. Парижката комуна е много интересен конституционен експеримент. Тя е разгромена с военна сила. След това има един продължителен период на следреволюционно възстановяване. Националното събрание през 1875 г се назначава за самоучредително и приема 3 основни закона, които формират новото конституционно начало:

Закона за организация на държавните власти;

Закона за отношенията между държавните власти;

Закона за организацията на сената.

Въз основа на тези закони в страната се установява една смесена парламентарно – президентска форма на управление, двукамарен парламент (палата на депутатите), той се избира с пряко гласуване, горната палата се формира на смесен принцип. В нея има 75 души пожизнени сенатори и 225 души избираеми сенатори, за срок от 9 години, избирани чрез двустепенна избирателна система от населението. По отношение на някои закони пълномощията на двете камари са разделени, по отношение на други въпроси – те са поверени на долната камара. Има случаи в които те заседават заедно – за избор на президент и при изменения в конституцията. Президентът има право на 2 мандата от по 7 години и обичайните президентски права, като и правото на контрасигнатурата, т.е. съответния указ на президента трябва да бъде подсигурен и с подписа на съответния отговорен министър.

Оформя се републиканския строй с някои особености, но нищо не се говори за правата на човека и гражданина. В следващите години в законодателството се внасят някои конституционни изменения, напр. през 1884 г. със закон е забранено обсъждането и евентуално преразглеждане на републиканската форма на управление. Ликвидирана е формата на несменяеми сенатори и е забранено наследници на известни династии да застават на президентското място. Това е конституционния ред на т.нар. трета република във Франция и този ред се запазва в страната до поражението на Франция във в.св. война.

През 1944 г. правителството на Петен се опитва да въведе една нова конституция.

След в.св. война Франция се преустройва за пореден път (времето на т.нар. четвърта република), така през 1946 г. е приета нова конституция, която е една изрядна буржоазно - демократична конституция. Включен е един блок от политически и икономически права. Утвърждава се парламентарна република. Има президент, но неговите функции са орязани, така че парламентът доминира във властта.

Парламента е двупалатен, като и двете камари са избираеми, липсва имуществен ценз, въведена е пропорционална избирателна система и само националното събрание има право да приема закони. Правителството на Франция е отговорно пред Националното събрание. Президентът се избира за срок от 7 години на съвместно заседание на двете камари и неговите функции са изключително представителни. Тази конституция от 1946 г. се запазва сравнително кратко време – до 1958 г.

Най-характерното за държавният ред на т.нар. пета република е усилването властта на президента. Той започва да се избира от населението по мажоритарна избирателна система, на него принадлежат редица права – да разпуска Националното събрание, да обявява държавно положение, да председателства заседанията на министерския съвет (важи и до днес).

Тази пета република с някои малки изменения, особено от 1968 г. и благодарение на генерал Де Гол се запазва и до днес.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА В ГЕРМАНИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ
В началото на 19 в. Германия се състои от около 300 княжества, които се наричат Римска империя. Сред германките княжества по-забележима роля играят Прусия, Австрия, Бавария, формално се счита че са подчинени на императора, но действително са независими. През 1815 г. се свиква военен конгрес на който представителите на военните монархии се споразумяват за един нов ред в Европа. Покрай всички други споразумения те се споразумяват и за отделните структурни единици на Германия - да се сведат до 34 княжества и 4 свободни града, като всичките 38 единици се обеднят в конфедерация. Също така се предписва в германските княжества да се въведе конституционно управление. Между 1816 г. и 1947 г. абсолютните държавни монархии се преобразуват в конституционни. Тези германски конституции са създадени по единна типова схема (монарх – съсловно представителен орган ландтаг – правителство, отговорно пред монарха – местно самоуправление).

През 1848 г. има вълна от революции, която засяга и Германия, в резултат е сформирано общогерманско национално събрание. Това събрание разработва проект за общогерманска конституция, в която Пруския крал Филхелм ІV е трябвало да стане наследствен император на Германия. Той обаче отклонява този проект и поставя своя конституционна декларация, която напомня акта от 1814 г. Характерно за този документ е, че пруският ландтаг (парламентът) се състои от две камари, като само Долната палата е избираема на основата на 3 степенна избирателна система. Всички избиратели в Прусия са разделени на 3 категории, в зависимост от тяхното материално състояние. Тези 3 групи пращат еднакъв брой представители в палатата на представителите, макар групите да не са еднакви по големина. Това автоматично осигурява надмощие на имотната класа. Специално в Прусия тази много специфична избирателна система се запазва до 1918 г.

През 1867 г. в Австрия се стига до едно обединение на австрийци и унгарци и се образува Австро - Унгария до 1918 г. Австрия си има отделна конституция, Унгария също. Императора на Австрия е и крал на Унгария.

На тези обединителни процеси Прусия противопоставя Северногерманския съюз, който включва 22 независими немски държави, като на чело стои Пруският крал. След френско - пруската война става ясно че Прусия е най-силната във военно отношение държава и германските държавици се обединяват в т.нар. втора империя – германската, а Пруския крал е провъзгласен за император – Вилхелм І. През 1871 г. се приема нова конституция, характерното за нея е:



  • държавата е федерална,

  • империята представлява съюз между 22 монархии и 3 града,

  • много широки функции на федералните органи,

  • много сериозно неравенство между федералните членове

  • в съюзния съвет делегатите са представители не на местните парламенти, а на местните правителства

  • общогерманска федерална администрация липсва,

  • изпълнението на законите са възлага на главните членки на съюзите.

Главен елемент на съюза е императора, той има главни правомощия, които се изпълняват най-вече от канцлера. Императора назначава канцлера (той е командващ на въоръжените сили). Общогермански парламент се състои от 2 палати. Горната камара е Бундесрат и в нея влизат 58 представители на отделните бивши германски държавици, председател на Бундесрата е канцлерът, който е и министър председател и на Прусия. Заседанията на палатата са закрити. Основната й функция е да разглежда проектите, които са минали през Долната камара и основно да гласува конституцията. Долната камара е Райхстаг, той е избираем. От числото на избирателите са изключени военнослужещите. Депутатите не получават заплата.

Тази конституция се запазва до 1918 г. В п.св.в Германия претърпява поражение и така се стига до ново учредително събрание. През 1919 г. Германия е провъзгласен за република и се приема т.нар. Ваймарска конституция. Интересното е, че Ваймарската конституция е една от първите, в които са извикани видни за времето си учени (пр. Макс Вебер). При подготовката на конституцията се използват най-новите достижения на правото, внася много нови теоретични и практически елементи.

В преамбюла (въведение) са включени: принципа на федерализма, принципа на разделение на властите и принципа на социалната справедливост. Германия става република с президент и федерално управление. Бившите съюзнически държави стават провинции, които си имат собствено законодателство, ландтази и правителства. Има обаче редица въпроси (немските гражданство, митнически политики и др.), които се формират само с федералното законодателство. Споровете между отделните провинции подлежат на разглеждане от Върховния съд.

Федералния парламент е двупалатен. Долната камара си остава Райхстаг, тя се избира по пропорционална система за срок от 4 год. Втората палата – Райхсрат, това всъщност е орган, в който са представени отделните провинции. Като представителството там е пропорционално, т.е. зависи от населението на провинцията. Райхсрата има определени правомощия – отлагателно вето и др. Президента се избира за срок от 7 години и изпълнява обикновените пълномощия на държавен глава. Същевременно има доста силно изразени права – може да разпусне Райхстага, от него зависи назначаването на канцлера. Ваймарската конституция като теория е много добра, но независимо от това не може да се справи с кризата след п.св.война.

Национално социалистическата немска работническа партия идва на власт (NDSAP). Тя е избрана по пътя на нормалните избори. Интересно е, че през 1928 г. нацистите имат в Райхстага само 2 % гласове, през 1930 г. те стават 30 %, а през 1933 г. стават 44%. Назначава се ген Адолф Хитлер за канцлер през 1933 г.

В армията и полицията не са одобрявали Хитлер.

Буквално за няколко месеца Хитлер заема цялата власт. Тук с няколко закона и декрета фактически се създава нова конституционна ситуация в държавата. Декрет от 1933 г., с който се забраняват политическите събрания които нарушават общественото спокойствие. На 28 февруари се приемат още 2 декрета, които отменят постановленията на Ваймарската конституция за свободата, имуществото и гражданските права. Хитлер заема властта крачка по крачка, а останалите политически сили само наблюдават. Фактически се унищожава многопартийната система. През Декември 1933 г. се издава Закон за обезпечаването на държавата и партията, чрез който се осъществява партиен контрол на държавните институции. Със Закон от 24 Март правителството си присвоява правото да издава закони, подписани от канцлера без да преминават през законодателната власт. Президентът умира и правителството взема решение президента и канцлера да бъдат обединени. Следващите години Горната камара на парламента е ликвидирана, а Райхстага започва да се формира по един много характерен начин. Има народно гласуване, избират се около 2000 души, а от тях Хитлер назначава 810 депутати. След това са ликвидирани ландтазите в отделните провинции. Това продължава до 1945 г., когато завършва т.нар. “трети райх”.

Германия след войната е разделна на 4 зони. Малко по-късно се формира т.нар. Западна германия и ГДР. Конституцията на Западна Германия е прието на 8 май 1949 г. и малко по-късно влиза в сила. Тази конституция с някои промени е и реално действаща в момента конституция. Която е много добро произведение на конституционната мисъл. Тази конституция постановява, че Германия е една демократична, социална държава, построена на федерален принцип. Към 1949 г. федералните единици са 14 на брой. Тук в голяма степен се възпроизвеждат постановленията на Ваймарската конституция – всяка провинция си има законодателство, управляващ орган. Отново федерален парламент с две камари. Долната палата – Бундестаг се избира пряко на основата на всеобщо избирателно право. В Горната палата – Бундесрат заседават председатели на отделните провинции, те не са избираеми, а са упълномощени от законодателните органи на отделните провинции. Държавен глава е президентът на републиката, той се избира от двете камари на парламента. Президента се ползва със съвсем ограничени правомощия.

Конституционен съд на Германия – членовете се избират от федералния парламент, изпълнява обичайните функции по конституционния закон. Когато през 1949 г. се пише този закон се разпространява чисто формално върху Източната зона, въпреки че се посочва, че важи за цяла Германия, но в действителност ГДР се позовава на отделна конституция.

В Източна Германия – ГДР конституцията е също от 1949 год. На първо място са закрепени промените в стопанството, в това число капиталистическия начин на производство. Съгласно Конституцията всички граждани имат съответните права и свободи. В същото време съществуват няколко политически партии, но разбира се водеща политическа сила е т.нар. Германска единна социалистическа партия (ГЕСП). Висш орган на държавната власт в ГДР е т.нар. Народна палата (парламентът), който се избира от населението, в състав от 400 депутати за 4 години, на основата на всеобщо избирателно право. Депутатските места са разпределени като квоти между партиите – 117 места са определени за ГЕСП. Първоначално в ГДР от 1949 г. до 1952 г. съществуват известни остатъци от федерално устройство, има втора палата на парламента, но през 1952 г. териториалното деление е ликвидирано. До 1960 г. в ГДР има президентски пост, но тогава той е премахнат и на негово място се учредява форма на колективен държавен глава, т.нар държавен съвет, състава на който се избира от парламента за 4 години. Правителството на ГДР се съставя по обичайния ред.



В по следващото развитие на ГДР се сблъскват две тенденции – от една страна е една от най-развитите социалистически страни, а от друга страна е натискът, който идва от Западна Германия. Края на 80 те години се стига до криза, която не можа да бъде овладяна от комунистите в Източна Германия и твърде скоро Хелмут Кол издигна план за държавно обединение на страната, Русия тогава се съгласи да изведе руските войски от земите на ГДР. На 3 Октомври 1990 г. ГДР престава да съществува като самостоятелна република и на нейната територия влиза в сила Конституцията на Германия от 1949 г.
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница