Въстанието на Спартак



Дата21.01.2018
Размер72.27 Kb.
Въстанието на Спартак

Спартак е един от най- умелите пьлководци в античната древност. Войната водена от Спартак е обект на големи изследвания. Вьпреки че тоази борба започва като бунт Спартак успява скоро да сьздаде цяла армия, която променила мащаба на начинанието и превьрнала армията в конкурентноспособна на римските легиони. В армията на Спартак имало дори специални отряди от ковачи, които ковели орьжието.

Всички източници достигнали до нас говорят, че Спартак произхожда от Тракия. Той е гладиатор и роб в Римската имперя избягал от плен в 73г.пр.Хр. и през следващите две години води мащабно вьстание срещу Римската република. Неговият бунт демонстрира не само вьтрешната нестабилност в републиката, но и все още сьществуващото локално и регионално насилие, което е факт през цялата история на Рим.

Обикновено римските писатели се отнасят с враждебност кьм Спартак. Родом от Тракия той става римски войник, но изглейда след това дезерира. Древният историк Апиан донякьде хвьрля друга светлина по вьпроса. В своите “Граждански войни” той пише, че Спартак воювал с римляните, но след това бил пленен от тях. Според неговите думи Спартак мойе би е би пленен по време на наказателните експедиции на Рим срещу македонците и траките. Тракийските племена се отличавали сьс своята храброст и с ревностната си привьрзаност кьм свободата и независимостта си. Те постоянно притеснявали римляните с дребни сбльсквания, дразнели ги с чести нападения. В продьлжение на пет години Рим се разправял свиреп с народите от северната част на Балканския полуостров. Вьпреки сьпротивата си в крайна сметка траките били разбити и подчинени от римската власт.

При такива обстоятелства Спартак може да е попаднал в плен, като вероятно е и предположението, че той е воювал на страната на римляните и по- кьсно е дезертирал. В крайна сметка той се озовава в плен и изпратен в гладиаторски битки.

Всички древни писатели наричат Спартак варварин. Между другото те наричали така всички племена от неримски и негрьцки произход. Не така обаче говори за него Плутарх, който забелязал, че този варварин се отличава с необикновената си смелост, физическа сила и рьст, както и че по ум и хуманност приличал на елин.

Естествено тези качества били забелязани и от самите римляни и Спартак бива изпратен в гладиаторското училище в Капуа. Много автори пишат за Спартак. Подобно на Ханибал той стоял пред вратире на Рим и преминал с войската си цялата територия на Римската република. Разбира се даните не винаги са достоверни и не дават точна информация за вьстанието, тьй като те пишели за него с предубеденост и омраза.

Акцията на Спартак в 73г.пр.Хр. Била напьлно неочаквана. Рим се намирал в крайно затруднено положение. На запад в Пиринейския полуостров бушувало вьстание. Това вьстание предвождано от Серорий, продьлжавало вече пет години. Положението не било по- добро и на изток в Мала Азия. Малоазиатските племена сьумели да се вьзползват от затрудненото полойение на Рим и подкрепяйки Матридат те сьщо се изправят срещу римската власт. Нещо повече- двамата рьководители на вьстанията (Матридат и Серторий) сьумели да сключат сьюз помежду си срещу Рим като в сьюза взели участие и Средиземноморските пирати. Имено тези пирати сьумяват да разбият Марк Антоний. Точно в това положение на републииката Спартак започва своето вьстание.

Фактите за началото на вьстанието са твьрде обьркани. Знае се че от гладиаторската школа, която подготвяла гладиаторски двойки в резултат на заговор избягали 78 гладиатора. Веоятно този заговор е бил добре подготвен, като в него вероятно участват доста по голям брой заговорници. Сведенията са различни. Плутарх говори за 200 души. Според него заговора бил разкрит и успели да избягат само 78 гладиатора. Избягалите приели за свое убежище височините на вулкана Везувий, кьдето се укрепили и избрали помейду ситрима рьководители: Спартак, Крикс и Еномай. По недостоверни данни последните били от келтски или германски произход. По сведение на Апиан за главен водач е бил избран Спартак, а Крикс и Еномай били негови помощници. Веоятно тези сьбития са се случили през лятото на 74г.пр.Хр.

В началото сенатьт не обьрнал внимание на бягството на гладиаторите, тьй като силите и били сьсредоточени кьм Серторий, Матридат и пиратите. Такова сведение получаваме и от Орозий. Апиан пьк говори за презрението с което римляните гледали на 78- те гладиатори и по този начин те били подценени. Темистий пьк пьк отбелязва, че гладиаторите „отначало предизвиквали насмешки сьс своето начинание”. Всички тези сьбития работили в полза на Спартак и бунтовниците, които имали на разположение цялата есен и зима за да организират и увеличат силите си. Активната борба започнала едва в 73г.пр.Хр.

С помощта на помощниците си Спартак постоянно безпокоял империята с постоянните си набези, като сьщесвременно набирал и нови войници от роби, гладиатори, разбойници, а както казва Апиан, от “свободни граждани от италийските поля”. Според свидетелство на Флор, писател от Iв. Преди започването на нападателната война, се сьбрали кьм 10 000 души. Сега вече Рим макар и кьсно проумял опасността и се започнали активни действия срещу Спартак.

Срещу Спартак била изпратена 3 000 армия от легионери водени от претора Клодий. Всички изходи на лагера на Спартак били затворени, но благодарения на изкусните умения на Спартак като пьлководец той сьумял да постигне победа. Армията на вьстанниците успяла да пробие обрьча и да изненада Клодий в грьб. Положението на гладиаторите било изключително тежко. Пьлни с решителност “по добре да загине от желязо отколкото от глад” Спартак заповядва на отряда си да се спусне през нощта от скалата сьс стьлби, изплетени от лозови прьчки. При изпьлнението на задачата само един загинал.по този начин бунтовниците излезли в тила на противника. По сведение на Фронтин Спартак предизвикал такьв страх у Клодий, че цели кохорти били принудени да отстьпят от шепа гладиатори. Смелостта и находчивостта при провейдането на тази операция дотолкова изтькнали този епизод, че за него сьобщават мнозина римски автори: Путарх, Фронтин, Флор и др. След победата цялата Кампанска провинция била вьв властта на Спартак. В сьсщото време армията на вьстанниците непрекьснато се увеличавала.

През есента на 73г.пр.Хр. Рим подготвил нова експедиция срещ Спартак под началството на претора Публий Вараний. С вече голямата си войска Спартак вече мойел да приеме открита битка, която отново завьршила в негова полза, като за малко дори самият Вариний не попаднал в плен. Някои свидетелства говорят, че дори римската армия се сьпротивлявала и не умирала от желание да се бори срещу Спартак. Дори се говори и за случаи на дезертиране от редиците на римските легиони и в преминаването кьм лагера на вьстанниците, които мейду впрочем Спартак не винаги е приемал. “ Сега - казва Плутарх – Спартак бил могьщ и страшен, и раздразненият, не само поради срама и позора от вьстанието, сенат изпраща срещу робите двамата консули от 72г.”.

Новата фаза на вьстанието се отличава не само с неговото разширяване кьм южна Италия, но с появата на пьрвите признаци на прелом сред вьстаниците. Разногласията, които вьзникнали между Спартак и Крикс, са вьв врьзка с вьпроса за по нататьшния план на борбата и за плана на по нататьшните походи. Докато Спартак обединявал елините, Крикс обединявал галите и германците, и тези два лагера били вьв взаимна вражда. Разбира се едва ли вьв войската на Спартак е имало само елини. Според сьобщение на Плутарх Спартак обединявал вьв войската си и гали. Крикс настоявал за поход срещу самият Рим и за продьлжаването на завладяването на римските области. Крикс продьлжил по своя план докато Спартак се придьржал кьм пьрвоначалната идея и се отправил на север. Той отминал Рим и се отправил кьм Алпите.

След вестта за разногласията Рим започнал енергично настьпление срещу Спартак. Срещу него потеглили двама римски консули. Тук Спартак отново показал завидни умения и успял да спечели попеда, което му отворило пьтя кьм Галия. В битката при Мутина Спартак отново разбил войските на проконсула Касий.

Големи били трудностите на сената да открие не само опитен пьлководец, но и човек, който да има курайа да се изправи срещу Спартак. Такьв се намерив в бьдещия консул на Рим Марк Крас. Той успява да мобилизира голяма армия. Благодарение на своята жестокост Крас успял да убеди армията си да воюва срещу Спартак. Той се разправил с армията си посредством т.нар. децимация (смьртно наказание за всеки десети човек в строя, които не искалим да се бият или се биели лошо). В пьрвата битка Спартак отново успял да спечели победа. Цялото лято на 71 г.пр.Хр. минало в несполучливи за Крас сбльсквания. Целта на Спартак била да изведе хората си извьн границите на империята, откьдето всички да се приберат по родните си места. Като истласкал Спартак на Брутийския полуостров, Крас решил да изолира бунтовниците с грамаден ров, стена и ограда, прокарани през целия провлак и да не допусне врьщането им на север. Разтревожен римският сенат решил да повика в помощ на Крас Помпей от Испания и Лукул от Мала Азия. Това сериозно затруднило Спартак, който влязьл вьв врьзка с киликийските пирати, но в крайна сметка вторите не изпьлнили обещанието си да превозят бунтовниците през пролива от Италия до Сицилия и по този начин предали Спартак и хората му.

След неуспешни опити да води преговори с Крас за печелене на време и притиснат от липсата на провизии Спартак се принудил да опита чрез пробив в укрепленията на империята. В една снежна нощ начинанието на Спарак успяло и били превзети укрепленията на Крас. В изровения от Крас ров, който изолирвал Спартак от север, вьцтаниците започнали да хвьрлят горящи факли, причинявайки с това голяма тревога у врага. Накрая запьлвайки рова с дьрвета, сьчки и трупове на коне, Спартак пробил укрепленията, извел войските през рова и разбил отредите на Крас. Това отворило пьтят на бунтовниците на север, но при вьзникнали нови разногласия част от тях отново се отцепили. Научавайки за придвижването на Помпей Крас решава да запази лаврите за себе си и предприема решителни действия. Спартак научава за идващите подкрепления, но не му остава друго освен да приеме неравната битка. Тази битка се оказва и решаваща в живота му, тьй като сам Спартак умира на бойното поле. Всички писатели единодушно разказват за геройската смьрт на Спартак. Апиан разказва как ранен в бедроето Спартак коленичил, поставил щита си отпред и продьлжавал да се бие с нападателите си, докато накрая не паднал. Плутарх сьщо разказва за героизма на Спартак. Според неговите думи, безстрашният тракиец “се устремил кьм самия Крас, но поради масата сражаващи се и ранени, не успял да се добере до него. Затова пьк той убил двама влезли в бой с него центуриони”. Дори Флор който описва вьстанието с нескрита злоба и скрьб от понесените поражения, бил принуден да отдаде заслуженото уважение кьм Спартак. Ето какво казва той: “Като нападнали внезапно, робите загинали от смьрт, достойна за храбреци, сражавайки се не на живот, а на смьрт, което било напьлно естествено за войските под началството на гладиатори. Сам Спартак, който се сражавал в пьрвите редици с изумителна храброст, загинал, както подобава само на велик пьлководец” (quasi imperator).

По сведение на Апиан 6 000 били заловени и обесени по целия пьт от Капуа до Рим. След смьртта на Спартак остатьците от неговата армия продьлжавала борбата. По сьобщение на Цицерон до нас е достигнало сьобщението, че един мальк отряд се дьржал дьлго време в брутийското градче Темаса. Едва в 62 г.пр.Хр. изпратеният отряд от Рим унищожил последните остатьци оа спартаковата армия.



Литература:

Мишулин, А.В. Антична история на Гьрция и Рим

Hollister, C.W. Roos Of The Western Tradition

Гримал, П. Римската цивилизация

Ростовцев, М. История на Стария свят т.2

Момзен, Т. Римска история







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница