Всяко дете научава. Всяко дете успява


V.3Какви училища ни трябват



страница12/17
Дата10.10.2017
Размер1.35 Mb.
#32041
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

V.3Какви училища ни трябват


Учебната програма на световно ниво е важна, за да са подготвени учениците

със знания, умения и качества, от които се нуждаят, за да успеят. Но сама по себе си перфектната учебна програма не е достатъчна.

Освен това, са нужни екипи от изключителни директори, учители, училищен персонал, родители и ученици, които заедно да работят за непрекъснато подобряване на резултатите и постиженията на учениците.

Накратко, нуждаем се от училища, които да действат като образователни общности. И макар това да звучи академично или понякога дори изтъркано, то има истинско значение и е предимство за учениците. В Алберта се използват успешно различни модели, както и в цялата страна, и по света. Професионалните образователни общности имат една основна цел – непрекъснатото подобряване на резултатите на учениците. Преподаватели и администратори търсят и обменят информация и прилагат това, което са научили. Техните усилия са насочени към подобряване на тяхната работа, за да могат учениците да постигнат максимални резултати.

Освен концепцията за професионалните образователни общности, училищата трябва да са разположени на места, където:


  • учителите имат такива по размер класове, че да могат да обръщат внимание на всяко дете.

  • учителите работят ефективно с помощници и други професионалисти, като така могат да се справят с предизвикателствата на деца с по-специални нужди.

  • в района има различни обществени служби, които са достъпни за учениците в училището

  • училищата функционират като общински центрове, които помагат със средства, експертно мнение и съоръжения на учениците си.

Няма модел, по който да изградим училищата, които ни трябват. Дори според много хора разнообразието от училища е смятано за плюс. Училищата, от които се нуждаем, може да са различни по размер и подход. Ключът е всички те да са отлични училища с високи стандарти и критерии, който да се изпълняват – места, където всяко дете учи и успява.

Цели

  • всяко училище работи като професионален образователен център, като си сътрудничи с родители, членове на общността и общински служби, за да се подобрят резултатите на учениците.

  • броят на учениците в клас трябва да позволява на всяко дете да бъде отделено внимание, така че да усвоява материала с лекота.

  • всяко училище има достъп до професионалисти, специализирани служби и помощен персонал.

  • училищата функционират не само като образователни центрове, но и като места, където децата биват обгрижвани цялостно.

  • осигуряване на достатъчно ресурси, за да се поддържат училищата, и да се осигуряват нови учебни заведения, където и когато е необходимо.

  • когато образователната система е силна, различните деца и очакванията на родителите могат да бъдат задоволени при избора на образование за децата.

  • учебните заведения усвояват ефективно ресурсите, които имат на разположение както в самите училища, така и в общността.

V.3.1Превръщането на идеята в реалност. Създаваното на професионални образователни общности


Препоръки

13. Всяко училище трябва да функционира като професионална образователна общност, за да се подпомогне напредъкът на учениците.

Какво е Професионална образователна общност и с какво се различава от обикновеното училище?

Отговорът идва от Джон Уотърхаус, директор на Основното училище в Авъндейл. Той казва: „От първостепенно значение е да се концентрираме върху ученето, а не върху преподаването.” В неговото училище три въпроса се явяват пътеводни за действията им по създаването на професионална образователна общност:

1.Какво очакваме от учениците да научат?

2.Как да сме сигурни, че са го научили?

3.Какво предприемаме, когато не са го научили?

Той продължава така: „Въпреки че въпросите изглеждат прости и всяко училище може да твърди, че има отговорите, съсредоточаването върху тях е от решаващо значение за формирането на възможно най-добре подготвените професионалисти.



В професионалните образователни общности преподавателите и администраторите непрекъснато търсят и обменят знания и след това ги прилагат в работата. Целта е всички ученици да постигнат високи резултати, независимо от индивидуалните си различия. Идеята е да се подобри ефективността им като професионалисти и методът им на учене. Ключовите моменти са:

  • подкрепа от страна на директорите, които делят пълномощията и улесняват работата на персонал си.

  • еднакви цели за подобряване на методите на учене на учениците и готовност за работа.

  • сътрудничество между самите преподаватели - да наблюдават работата на колегите си, да изказват мнението си и да прилагат наученото в намирането на нови решения във връзка с нуждите на учениците.

  • способност за анализиране на данни и употребата им като полезни напътствия

  • атмосфера на взаимопомощ, адекватна политика за насърчаване на сътрудничеството между членовете на персонала

  • обща отговорност за резултатите на учениците.

  • и преди всичко да се предвиди достатъчно време, за да могат учителите да работят заедно, да оценяват работата на учениците си и постоянно да подобряват резултатите им.

Проучването на професионалните образователни общности показва следните ползи от тях:

  • за персонала ползите включват: намаляване на изолацията на преподавателите и по-голяма всеотдайност в работата, обща отговорност за успеха на учениците, добро преподаване, осъзнаване на ролята на доволния от преподаването си учител и как това помага на учениците, значителен напредък към адаптирането на преподаването към нуждите на учениците, също така по-голямо удовлетворение, готовност за работа и по-висока посещаемост на часовете.

  • за учениците ползите са: по-малък процент напуснали, по-малко пропуснати часове и отсъствия, по-леко възприемане на материала и развиване на критично мислене, по-висок успех по математика, природните науки, история, литература и по-малки разлики в постиженията на ученици, произхождащи от различна среда.

Тук, в Алберта няколко училища предприеха стъпки за изграждането на професионална образователна общност, обикновено подпомогнати от Инициативата за подобрение на образованието в Алберта. Комисията смята, че това е положителен модел с голяма полза и за преподавателите, и за учениците. Когато това се осъществява под умело ръководство от страна на директори и преподаватели, моделът се приближава максимално до идеята на Комисията какво всъщност представлява отличното училище. Тя е свързана и с други препоръки за подготовката и професионалното развитие на учителите, за силното и умелото ръководене от страна на директорите и планове на всеки учител за подобряване на резултатите.

V.3.2Превръщането на идеята в реалност. Препоръки за бройката на класовете


14. Установяване на средна бройка ученици за клас, еднаква за цялата провинция.

  • препоръчва се средната бройката да варира, а не да се установи твърдо със закон.

  • училищните юрисдикции трябва да са готови да приемат съответните промени в това отношение. Това означава средната бройка не да бъде еднаква за всеки клас, а по-скоро да се установи средна бройка за съответния район.

  • препоръчителна бройка:

      • детски градини – 3-7 ученици

      • от 4 до 6 клас – 6-23 уч.

      • от 7 до 9 клас – 9-25 уч.

      • от 10 до 12 клас – 12-27 уч.

  • бройката е добре да се преценява от всяко училище в зависимост от по-специалните нужди на учениците в района – при ученици, чийто първи език не е английски, и ученици от рисковите групи е добре тя да е по-малка от средната за областта, това важи и за класовете по професионална подготовка заради мерките по безопасност.

  • училищните юрисдикции трябва да докладват ежегодно средната бройка за клас, на която са се спрели и съответно да могат да се аргументират дали или защо не са се съобразили с нея през учебната година.

  • провинцията трябва да предостави адекватни суми на училищата според бройката деца.

Въпросът с бройката е може би най-обсъжданият. Комисията постоянно чуваше, че трябва да се направи промяна в тази област, за да се осигури възможност децата да учат в класове, където на всяко едно да бъде обръщано вниманието, от което се нуждае и заслужава. В това отношение 90% от хората са съгласни, че именно размерът на класа е от основно значение за качественото обучение.

Родители, учители и други вярват, че размерът на класа не е без значение. Отговорите на въпросника на Комисията посочиха яркото изразено желание размерът на класовете да бъде намелен. 80% изтъкнаха, че трябва да се установи горна граница за броя деца в клас, особено за основното образование.

Проблемът с броя деца в клас е от основните в образователната система като цяло. Намаляването на бройката в първите класове е от огромна полза за децата от бедни семейства и от малцинствата. Фин е документирал ползата от това при деца, които са посещавали по-малки класове в 3 или 4 последователни години. До 2002 г. 32 щата в САЩ са приложили програмата за намаляване на класовете и/или са постановили максимална бройка със закон.

Един от най-важните проекти по намаляването на класовете е проектът STAR в Тенеси. Той е 4-годишен експеримент, при който детските градини са разделени на такива с групи от по 13-17 деца и такива с по-големи групи от 22-26 деца или още по-големи групи с постоянен помощен персонал. Резултатите са следните:



  • значителна разлика е отчетена при трите групи детски градини, като всяка следваща година тя се е засилвала. Като цяло децата от по-малките групи дали далеч по-високи резултати при усвояване на материала.

  • не са отчетени разлики при групите с помощен персонал и тези без

  • при по-малките групи предимствата са били еднакви и за момичета, и за момчета.

  • ползите за децата от малцинствата, посещавали по-малките групи, били далеч по-големи в сравнение с другите градини.

  • Учениците, посещавали по-малки групи в детската градина, дали по-високи резултати в 4 клас, полагали повече усилия за образованието си, били по-инициативни и по-общителни.

Освен подобренията в постиженията и поведението, Фин забелязал и следното:

  • готовността за работа на учителите се повишила, те прекарвали повече време в преподаване, отколкото в опити да се справят с дисциплината. Били по-рядко прекъсвани в час.

  • участието на учениците в учебната дейност се повишило и броят на повтарящите класа намалял.

  • присъствието на помощен персонал не се отразявало върху проблемите на преподавателите по отношение на дисциплина и преподаване.

В последвалите наблюдения се оказало, че ползата от проекта STAR по отношение на математиката, литературата и природните науки били видими дори в 8 клас.

В Уисконсин бил проведен 5-годишен проект за подпомагане и подобряване успеваемостта на ученици от бедни семейства, като била намалена бройката на учениците от 1 до 3 клас. По време на обучението си учениците от по-малките класове в 1 и 2 клас се справяли далеч по-добре от тези в по-големите класове. Не са отчетени разлики при клас от 15 души с един преподавател, 30 души с двама учители, които преподават в еки, или 30 души с 1 преподавател плюс допълнителен учител по четене, езикови умения и математика.

След оценката на въпросната програма се установило, че в по-горните класове успеваемостта на тези деца не намаляла:


  • когато резултатите от програмата са съотнесени към други деца с различен социалноикономически и етнически статут, се вижда неспирният напредък на участвалите в програмата от 1 до 3 клас.

  • от края на 1 до края на 3 клас ползата от програмата се отчита във всички тестове.

  • от края на 2 до края на 3 клас ползата от програмата е видима в тестовете по граматика и четене.

  • увеличаването на броя ученици в клас намалява успеваемостта на децата. Всеки един добавен ученик в клас от 15 деца и един учител води средно до пониски резултати на тестовете с 1 точка.

  • не са отчетени значителни разлики при класове от 15 деца с един учител и клас от 30 деца с двама учители.

  • основно предимство от намаления брой ученици в клас е засилената индивидуализация.

Въпреки че ползата от по-малките класове при по-малките деца е очевидна, не е ясно на какво точно се дължи тя. Според Фин: „Най-силната хипотеза е, че в тези класове поведението на децата е по-добро. Те са по-ангажирани с образователния процес и по-рядко прекъсват часа с лошо държание. По тази причина учителите имат повече време да преподават, вместо да въдворяват ред. Има повече време за контакти между ученици и учители, повече възможности за даване на инструкции на децата и по-добра техника на оценяване.

Дотук стана ясно, че размерът на класа има значение – но успеваемостта на учениците няма да се подобри само от това. Изключително важно е децата да са ангажирани с учебния процес и да имат добре подготвени преподаватели. Което означава, че учителите трябва да използват ефективни преподавателски техники, за да имат по-голяма посещаемост на часовете.

Важността на другите фактори, освен намаляването на класовете, се вижда от друг експеримент, проведен в Калифорния. Според него класовете от първи до трети доброволно се намалявали до 20 души. В програмата са участвали 1.8 милиона деца. При този експеримент връзката между резултатите на учениците и намаляването на класовете била неубедителна. Анализът на програмата сочи, че подобренията най-вероятно са настъпили в следствие на:


  • интегрирането и на други реформи

  • даването на по-голяма местна свобода, като се намали броят на учениците в клас до 20

  • поощряването на отделните общини да експериментират с алтернативни стратегии за намаляването на класовете.

  • проучване защо и как работи намаляването на класовете и откриването на най-добрите варианти.

  • осигуряване на достатъчно средства и подготвени преподаватели.

Никой не знае кой е оптималният брой ученици за първите класове, според някои проучвания при брой на децата над 17 за класовете от първи до трети е по-вероятно резултатите да са по-слаби.

За ползите от малките класове след 3 клас проучванията не са така много и ясни. Всъщност са проведени изключително малък брой експерименти в тази област. Но Международната програмата за оценяване на учениците (PISA), приложена в 32 страни, върху грамотността и знанията по математика на 15-годишните показва, че ако бройката на учениците заедно с учителите надвиши 25 човека, успеваемостта в предмети като литература, математика и природни науки намалява. В проучването на PISA се твърди, че резултатът от тест, който е с 10 точки по-висок в едно училище в сравнение с друго, се отдава на средно 3.3 ученици по-малко на учител.

Въз основа на факта, че по-малкият брой деца в клас през първите класове се отразява на успеваемостта на учениците, се предполага, че същото важи и за по-големите деца, но има вероятност това да има по-малко значение в сравнение с първите класове. Проучването на PISA е стигнало до заключението:

3 провинции са въвели със закон указания за броя ученици в клас за всички класове.



  • В Квебек това важи и за средния, и за максималния брой ученици. Средно 18 и максимално 20 в детските градини и средно 30 максимално 32 - за училищата.

  • В Ню Брунсуик, максималният брой ученици до 2 клас е 25, за трети е 30, от 4 до 6 – 32, от 7 до 12 – 33. Комбинираните класове имат по-малък брой ученици.

  • В Онтарио средният брой ученици до 3 клас не бива да надвишава 24, до 8 клас не бива да надвишава 24.5, а от 9 до 12 клас не бива да надхвърля 21.

В момента в Алберта няма указания за големината на класа. Проучване показа, че средният брой деца в клас е 19.5 за детската градина, 23.2 от 1 до 6 клас и 25.5 от 7 до 9 клас. Тези цифри са малко по-ниски за предходната година, но се очаква да са по-високи за учебната 2003-04. Средният брой е по-висок в градските райони в сравнение със земеделските. От гледна точка на сградите училищата в Алберта са подходящи за класове от по 25 деца.

Комисията смята, че броят на учениците в клас за основните класове трябва непременно да се намали в провинциалните райони. И макар да няма данни за по-горните класове, Комисията вярва, че там е добре да се направи същото. Така децата ще получават повече внимание от учителите си. Що се отнася до гимназията, там може бройката да варира. Класовете в професионалните училища трябва да са по-малки поради естеството на образованието, в другите училища броят може да е значително по-висок.

Комисията не препоръчва да се предприемат спешни законови мерки в тази насока. Подобна мярка би довела до редица административни затруднения, когато се достигне максималният брой деца в клас, а няма къде другаде ученикът да учи.

Установяването на размера на класа подсигурява родителите и учителите. В допълнение към резултатите от проучванията, сочещи, че по-малките класове са по-удачни, един от най-силните аргументи в защита на тази политика е, че това ще изгради доверие у родителите, че децата им ще получат отлично образование и ще им бъде отделено специално внимание в зависимост от индивидуалните им нужди. И когато училищните юрисдикции ежегодно докладват тези цифри, ще се води отчетност, и така ще се следи дали указанията за броя се спазват.

Комисията препоръчва, когато тези указания започнат да се прилагат в отделните райони, да се направи и проучване на въздействието, което имат те върху постиженията на учениците кои ученици имат най-голяма полза от тях и при какви условия, колко ще струва и кои фактори допринасят за най-високите резултати. Това проучване трябва да е дългосрочно, за да могат да се съберат точни данни, които по-късно да помогнат за пригаждането на указанията към съответните условия.

15. Да се изостави съотношението ученици-учител и да се замени с мерки за размера на класовете и видовете помощ, оказвана от преподаватели и помощен персонал в класната стая.

Терминът съотношение ученици-учител често предизвиква объркване. Много хора смятат, че това е съотношението на учениците и учителите в една класна стая, но всъщност става въпрос за всички професионалисти, които включва персоналът – преподаватели, асистенти, съветници, чиновници и всички други, които подпомагат учебния процес. Дефиницията кои точно професионалисти трябва да влизат в това съотношение варира и в резултат се получава противоречие какво всъщност значи терминът.

Като алтернатива Комисията препоръчва да се приложат две отделни мерки за наблюдение на образователната система:


  • размера на класа – всяко училище и училищна юрисдикция трябва да докладва действителния брой на учениците в клас, особено на онези, който са обучавани само от един преподавател. Този брой е по-важен от броя на преподавателите за развитието на детето.

  • подкрепа за училищата – трябва да се проследи и докладва, с какво разполагат учениците като специализирани служби, съветници, асистенти и т.н.

V.3.3Превръщане на идеята в реалност. Осигуряване на адекватен брой учебни часове за учениците


16. Да се гарантира определен брой часове за преподаване на учениците и да се осигури гъвкавост в програмата, за да може професионалната образователна общност да функционира ефективно.

В момента в основните и прогимназиалните училища са гарантирани 950 учебни часа всяка година. Известна гъвкавост може да бъде осигурена на учениците от първи клас, за да бъде по-лек преходът им от градината. В гимназията учениците трябва да имат по 1 000 часа годишно.

Според Комисията трябва да се поддържа определен брой часове, за да може всичко заложено в програмата да се усвоява, без това да отнема от останалото време на учениците.

Комисията предвижда регламентиране на учебните часове за самите учители. В отделните райони изискването колко учебни часа трябва да проведе един учител е различно. Клаузата, свързана с този брой, е премахната от договорите. Максималният брой часове, прекарани в класната стая, се увеличи през учебна година 2003-04.

Да се добие цялостна картина колко часа работят учителите, е трудно и сложно. Освен прекараните часове в клас, те губят време за подготвяне на уроците, оценяване на контролни работи, консултации с ученици, родителски срещи, индивидуални часове с ученици и организиране на извънкласни занимания. Според проучванията в Алберта, учителите работят около 52 часа на седмица.

Заради вариращите дейности, с които са ангажирани учителите, Комисията не е в състояние да прецени какъв трябва да е броят на часовете, прекарани в клас. Това зависи от училищните юрисдикции и самите учители. Училищните бордове и училищата трябва да бъдат гъвкави в организирането на учебната програма в зависимост от нуждите на учениците си.

За да могат училищата да се превърнат в професионални образователни общности, трябва да се предвидят часове, в които учителите да могат да обменят опит и идеи, да оценяват постиженията на учениците и да търсят начини за подобряване на успеваемостта им. От опита на някои училища следва, че може да се отделят часове за това в самата учебна програма.

17. Окуражаване на училищата и юрисдикциите да търсят алтернативи за организация на учебната година.

В повечето училища в Алберта учебната година е от септември до юни, стара традиция, свързана с факта, че районът е бил земеделски. Комисията смята, че могат да се потърсят алтернативни начини да се организира годината. В Австралия например учебната година е разделена на 4 срока с 5-6 седмици ваканция през най-горещите месеци. Опитът показва, че това помага особено на учениците от рисковите групи да не се връщат назад по време на по-късите ваканции, също намалява риска от преумора на учителите.

В Алберта известен брой училища експериментират с алтернативни начини на организиране на годината. През 2003-04 над 60 училища работят по целогодишни програми. Добре е тази възможност да се проучи, за да се прецени въздействието на преподавателските стратегии и постиженията на учениците. Пригаждането на учебната година според нуждите на района ще помогне да се използват най-рационално всички възможности, особено в бързо разрастващите се населени места, където училищата не разполагат с достатъчна база.

V.3.4Превръщане на идеята в реалност. Увеличаване на достъпа на учениците до консултации и друго специализирано обслужване.


18. Да се осигури достъп на всички ученици до адекватни консултации и друго обслужване, за да се повиши успеваемостта им.

Комисията често чува за недостига на този тип обслужване по училищата, особено на съветници, библиотекари, асистенти, обслужващ персонал. Всички тези хора трябва да работят заедно и да сътрудничат на учителите, за да помогнат на децата да успеят.

Комисията смята, че всички ученици трябва да имат достъп до професионални и лични консултации. Непрекъснато се говори, че съветниците не достигат, а по-голямата част от тях са ангажирани с лични консултации с учениците и така не остава време за обсъждане на техните бъдещи професионални и образователни възможности. Указания за назначаването на съветници и броят им не са регламентирани, но в някои училища са взети мерки за улесняването на собствения им учебен процес.

Съветниците имат жизненоважна роля за професионалното насочване на учениците. Те трябва да снабдяват учениците и родителите с точна информация за различните професии и следгимназиалните възможности за децата им, както и да помагат във вземането на правилното решение от ученика. Комисията често чува, че заради собствения си опит и образование съветниците обикновено предлагат на учениците да продължат образованието си в университет. Това нерядко се повтаря като ехо от родителите, които на практика не знаят за останалите възможности за обучение след завършване на гимназия – за усвояване на занаят или друга професия. Съветниците трябва да са запознати с другите варианти и да са в състояние да дадат подходящ съвет на учениците си. Също така хората, работещи в бизнес сферата, промишлеността и социалните агенции в района, трябва активно да съдействат, предоставяйки възможност за практика и така да помогнат в професионалния избор на децата.

Комисията смята, че съветниците могат да бъдат подпомагани в тази си дейност от добре подготвен помощен персонал, който да разполага с необходимата информация в тази сфера и да я предоставя на ученици и родители.

Комисията научи, че броят на библиотекарите в училищата драстично е спаднал. Проучване в района на Алберта показа, че в периода 1978-2000 г. броят на библиотекарите е намалял от 550 до 106. Проучването завършва така: „Ако училището е загрижено за грамотността и успеваемостта на учениците, ще инвестира в библиотеката на училището си и в назначаването на професионални библиотекари.” Професионалните библиотекари предоставят информация за това къде в интернет може да се открие съответната литература. Те помагат на учителите да черпят информация от различни източници, за да подготвят часовете си. Те обучават децата да търсят сами информация в интернет, да я използват правилно и ги насърчават да развиват личната си преценка по отношение на съответната информация. Умения, които ще са им необходими в професионалната им реализация.

Освен до съветници и библиотекари, децата трябва да имат достъп до логопеди, лингвисти и широк спектър от помощни преподаватели, които да ги напътстват.

Училищата трябва да търсят всякакви алтернативи, за да си осигурят такива специалисти. Това може да включва почасови договори, пътуващи съветници, поддържане на връзка чрез средствата за масова комуникация с различни професионалисти или предоставянето на информация за такива. Това вече е приложено в здравеопазването и е добър пример за образованието.


V.3.5Превръщане на идеята в реалност. Нови връзки между образователните институции


19. Чрез телекомуникациите да се поддържат връзки между образователните институции, които да осигуряват незабавен достъп до специализирано обслужване и съвети за учители и родители.

Представете си…учител има нов ученик от Сомалия и не разбира езика и културата му. Учителят и ученикът са в затруднение. Към кого да се обърне учителят за съвет? Или учителят е изправен пред предизвикателството да работи с дете, нуждаещо се от по-специално внимание. Техниката, която той използва, не дава резултат. От кого да поиска съвет? Или пък родители, които се опитват да помогнат на детето си с домашното, но не го разбират.

Във всеки от тези случаи незабавният достъпа до съвет и помощ е безценен. С разрастването на СуперНет може да се използва сроден подход за образователната система. Обслужващият персонал ще е например от наскоро пенсионирали се преподаватели, специалисти и професионалисти, които могат да дадат съвет или да окажат помощ незабавно или най-малкото да пренасочат нуждаещия се към друг източник.


Каталог: edu
edu -> N това множество се въвежда аксиоматически чрез три основни числа и пет аксиоми. Тези аксиоми се наричат аритметични аксиоми на Пеано на името на италианския математик Джузепе Пеано (1858 1932). Основните (първичните) понятия на Пеано са
edu -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
edu -> Основни теми: Компютърно-подпомогнат лекарствен дизайн (cadd): въведение
edu -> Историческа справка
edu -> Програма: І западен език 19 часа седмично Български език 3 часа седмично Математика 3 часа седмично
edu -> Комбинаторика Исторически бележки
edu -> Рационални неравенства
edu -> С п р а в о ч н и к н а студента първокурсник
edu -> Група А, Направление: Интернет приложения
edu -> Sofia university faculty of physics


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница