Всяко образователно направление чрез подходи и

„Времеви отношения“, „Геометрични фигури и форми“ ( седмично – 3 педагогически ситуации, годишно – 93 педагогически ситуации).

Основната цел на математическата подготовка е стимулиране на детското развитие чрез насочване на познавателните интереси на детето към математическите характеристики на околния свят и тяхното диференциране чрез овладяване на обобщени способи при възприемането и оценяването им. Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез: изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони, обогатяване на речника и свързаната реч. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

При разработването на познавателното съдържание е използван приказният жанр. Детето е съучастник на героите от познати и любими приказки. Непринудено и достъпно се стимулира познавателното отношение на детето за усвояване на математическите знания и умения и постепенно въвеждане в математическата страна на действителността. Всяка ситуация е представена чрез картинен модел, който осигурява необходимата математическа подготовка на детето. Основните когнитивни операции, които детето усвоява, са класификация, сериация, пространствено ориентиране, разбиране на времеви отношения и измерване. Универсалният характер на когнитивните операции и глобалното им значение за познавателното развитие на детето стимулират, от една страна, общото му интелектуално развитие, а от друга страна, математически способности, които са неделима част от него.

За формиране на количествените представи са предложени стихчета римушки за конкретната цифра. Те са лесно запомнящи се и носят емоционално удоволствие на детето, а оттук по-достъпно и лесно усвояване на познавателния материал. Психомоторните упражнения подпомагат развиването на зрително-моторната координация на детето. Предложените задачи в картинки стимулират развитието на нагледно-образната и логическата форма на мисленето на детето. Дидактическите изисквания в обучението по математика се отнасят до: включване на детето в собствена предметна математическа дейност, поставянето му в позицията на изследовател, проблемност в обучението по математика във всяка ситуация, емоционалност при подаване на познавателния материал, индивидуален и диференциран подход. Структурирането на познавателния материал в учебното помагало е съобразено с посочените психолого-педагогически изисквания.

Заедно с героите от познати и любими на детето приказки то непринудено и естествено опознава математическата страна на окръжаващата го действителност. У детето се изграждат:

• 
  Обобщени представи и способи за сравняване и назоваване на количествени отношения; елементарни представи за числата и отношенията между тях;
  
• 
  Практически умения за техника на действие измерване и средствата за изпълнение. В практически и нагледно-образен план децата осмислят функцията на числото като отношение между измерваната величина и мерната единица. Когнитивната операция сериация, както и разбирането на принципа за съхранение на количество са фундаментални и стимулират развитието на уменията на детето за разбиране на връзката число, измерено количество и мерна единица.
  
• 
  Умения за ориентиране в пространствени ситуации по словесни указания, предметни ориентири и знаци. Стимулира се развитието на нагледно-образното и схематичното мислене, изграждат се диференцирани представи за пространствени отношения, направления и посоки, както и движението по план, в квадратна мрежа, лабиринт. Ориентирането в пространството е сложен психичен процес, който изисква познание за положението на собственото тяло в пространството, за посоката и разположението на другите, както и за отношенията между тях. Детето от предучилищна възраст трябва да премине от практическото познание на база възприятие към словесното обозначение на пространствените отношения и посоки, за да може да разбира и установява самостоятелно тези отношения в реални пространствени ситуации.
  
• 
  Времеви представи, които стимулират развитието на причинно-следственото мислене на децата. Психологическите особености при възприемането на времевите еталони се свеждат до това, че детето трудно разбира необратимостта на времето, неговата посока, условност и абстрактност. Изграждането на времеви представи у детето от предучилищна възраст се обуславя от конкретния характер на мисловния процес. В методически план отсъствието на нагледни форми и конкретни еталони затруднява процеса на изграждане на времевите представи. В предучилищна възраст представите за даден времеви еталон се формират въз основа на извършваните характерни дейности и/или съобразно неговите типични и специфични характеристики.
  

• 
  Елементарни представи за основните геометрични фигури и сравняване на формата на предметите с тях. У детето се изграждат конкретни представи за геометричните фигури кръг, квадрат, триъгълник и правоъгълник. В практически и игрово-познавателни ситуации децата откриват фигури в геометрични композиции на образи на познати предмети и обекти; моделират и преобразуват геометрични фигури чрез нагледни и практически похвати. Игри като „Танграм“ и „Игра с клечки“ дават възможност за затвърдяване на знанията на децата за геометричните фигури.
  

Оценъчните упражнения дават възможност на детския учител или родител да проследи постиженията на детето и да получи информация за представите на детето за количествените, пространствените и времевите отношения на обектите, знанията за геометричните фигури и умения за измерване. След всяко диагностично упражнение има лента с пет нюанса според степените за оценяване.

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО МАТЕМАТИКА ЗА ЧЕТВЪРТА ГРУПА