Втора част Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов При всяка обмяна на думи – любезно!



Дата13.07.2017
Размер41.14 Kb.
В английския пъб
(Втора част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
При всяка обмяна на думи – любезно!
Не сте забравили, нали? Територията на която се намираме в момента е пъба. Наредихте се на опашката и вече дочакахте реда си.

Обичайната практика е по един човек на група да отива на бара за поръчките и само той да ги плаща. Думите са: „.... please”. Това „моля” е свещената крава на цялата комуникация. Простимо е нарушаването на някой от другите ритуали, но не и пропускането на „p”-думата. Както и „благодаря-то” в ответното ви второ изречение. Плюс второто „благодаря”, при получаването на рестото.

Друго важно условие за приятното ви пребиваване в тази среда е спазването на негласното правило за учтивото равенство между вас и останалите.

Общоприетият начин да оставите бакшиш на бармана или персонала е да ги почерпите. Счита се, че оставянето на пари е недискретна форма на напомняне на обслужващата им роля. А идва и пряко нашата английска природа на гнусливост от откритото говорене за пари.



А едно питие за вас?
Етикетът диктува да се предложи: „А едно питие за вас?” (And one for yourself?). Интонацията на въпроса трябва да бъде дискретна, за да не прозвучи като размахан публичен жест на щедрост. Персоналът е трениран веднага да отговори: „Благодаря, бих пил половинка (никога цял пинт) бира, която ще включа в общата сметка. Така тя ще ви излезе на сума от ... паунда”. Следва отлагане на консумацията до момент, в който бар-трафикът се поразреди. Тогава барманът полага усилие да направи очен контакт с вас. Когато ви засече, кимва, вдига чашата в тост и отпива с едно нямо „наздраве”, което маркира с устни дори и ако не сте на разстояние да го чуете. Бакшишът е ... правилно реализиран.

Сложна и мъчителна церемония за нетренирания посетител. Един американец, с когото разговарях, я нарече „още един проява на византийската природа на англичаните”. Има право. Цялата тази пресилена учтивост е форма на лицемерие, прикриващо съвсем съзнателно социалните различия между хората в пъба. Но по-добре да ги прикриваме чрез свръхлюбезен театър, отколкото да ги оставяме да избуяват по нелицеприятен начин, все пак.


Неразбираемият разговор, идещ от тезгяха
Редовните посетители на английския пъб говорят помежду си на някакъв техен език. За да го разберете, трябва да сте изяли от кора до кора сборника от легендите и фолклора на местния пъб. Ето типичен отрязък от такъв разговор, който подслушах в пъб в графство Кент:
Посетител 1: “Where’s the meat and two veg then?”

Барман: “Dunno, mate – should be here by now.”

Посетител 2: “Must be doing a Harry!”

(всеобщ смях)

Посетител 1: “Put one in the wood for him, then – and yourself?”

Барман: “I’ll have one for Ron, thanks”


„Мeat and two veg” (месото-и-двата-зеленчука) се оказа редовен посетител на пъба, а не поръчка за обяд. Носителят на прозвището бил консервативен и флегматичен тип (месото с бучнати до него два зеленчука се води като най-традиционното и банално английско ястие). “Doing a Harry” (направил е едно „Хари”) – „загубил се е по пътя”. Хари се оказа друг редовен посетител на пъба – разсеян колкото за трима. Веднъж се бил загубил по пътя от дома си до пъба, поради което и досега го майтапели. „Put one in the wood for himпък е популярен жаргон в Кент за: „черпи го една голяма бира от мен като дойде, която сега ще платя”. And yourself? е съкратеният вариант на фразата: “And one for yourself?”, за която стана въпрос по-горе. Думата Ron в случая не се отнася до името на човек, а е поизяденото “later on”(по-късно).
Начинът да разговаряте тук означава ... да спорите
Не пресилвам – спорът е най-популярната форма за социализация в пъба. Разликата със спора в реалния живот идва от спазването на Божия заповед No1: „И недей да се впрягаш сериозно в този спор”. Това е забавление, а не дуел на каузи. Сценката често започва с отегчена забележка или бомбастична изцепка, която някой мята на всеослушание. Следва неизбежното „Дрън-дрън!”. Подаващият сервиса трябва да поеме ръкавицата и да защити встъпителната глупост. Разговорът тръгва бързо към размяна на реплики и престорени обиди, след което започва да скача от тема на тема.

Началото винаги ми напомня на отчаяната маневра на водещия даден търг, който се опитва да подкара отнякъде наддаването с невинното: „Дали правилно чух, че някой каза 100 паунда?”

Така започна един разговор в местния ми пъб:

Посетител 1: „Кво?”

Посетител 2: „Нищо”

Посетител 1: „Какво каза?”

Посетител 2: „Нищо не съм казвал”

Посетител 1: „Напротив – каза. Че бил моят ред да черпя, което не е така”

Посетител 2: „Глупости, не съм го казвал, но докато сме на въпроса – наистина е твой ред”

Посетител 1: „Видя ли? Само, че е ред на Джоуи”

Посетител 2: „Ми кво тогава си ме заял!”

Посетител 1: „Не съм – ти започна”

Посетител 2: „Не съм”

Посетител 1: „Си”

Разговорът после текна по редица други теми, докато спорещите продължаваха да се черпят един друг и накрая никой не помнеше, как започна всичко. Джентълменското споразумение гласи, че никой не печели официално и не губи споровете в пъба, защото тук важи повече олимпийският принцип.
Правилото за свободното асоцииране
Придържането към една тема за повече от 5 минути време се счита за излишна сериозност. Разговорът не трябва да върви еднолинейно, а спонтанно да генерира нови теми.

Превключването на режим „свободна асоциация” става автоматично след първите минути – интрото за скучното футболно дерби в неделя внезапно ражда умозрение за съдбата на телевизионния сапунен сериал днес, завива към последния скандал на страниците на „Сън”, подхваща сексуалните забежки на нищо неподозиращия барман, после разговорът бива прекъсван за минутка колективно дирене на улика за дума от кръстословица, оттам прави засилка към скорошна здравна драма, от която неочаквано излиза на преден план скъсаната кожена каишка на нечий часовник, следва мек дружески диспут чий ред е да черпи и т.н.


Свободното асоцииране сваля гарда на социалните задръжки на масата
и улеснява говоренето, въвлича през въртящата се врата познати и непознати, приходящи и изходящи.

Но не се умилявайте от привидната идилия. Посетителите, дори и по-редовните от тях, обикновено не се водят като официални приятели извън пъба и в много редки случаи биха се поканили един друг на гости вкъщи, въпреки че са споделяли мисли почти всеки ден в продължение на години.


Статията е публикувана в БГ БЕН на 28.09.2011


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница