Втора глава

14.
П. Дракър се приема като автор на концепцията за управление по цели (Management by
Objectives - MbO). Тази концепция обединява в едно цяло формулираните от организацията цели по отношение на печалбата и темповете на растеж с приноса на мениджърите за тяхното постигане и техния стремеж за самореализация .
Виден представител на организационния подход е Хенри Минцбърг (роден 1939 г.).
Минцбърг поставя под съмнение много от общоприетите управленски теории и оспорва техния принос за обновяването и прогреса. “...бюрократичните организации, ако не въобще, то съществуват поне само затова, защото хората отхвърлят предписанията, и не затова, защото те действат логично и по предписания начин.” [26] Минцбърг изследва задълбочено групите и йерархичните нива в организацията, като обръща специално внимание на ролите на мениджърите и на методите за вземане на решения и разработване на стратегиите.
7. СИСТЕМЕН ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО
В управлението идеите на системния подход започват да се прилагат в края на 50
-те години на ХХ
-ти век. Този подход се основава на общата теория на системите, разработена в периода 1930 – 1940 г. на ХХ
-ти в. от биолога Л. фон Берталанфи (1901-1971), който изгражда модел на отворена система.
Според системния подход организацията представлява система, която включва комплекс от взаимосвързани елементи и връзките между тях. Основни елементи на организацията са целите, задачите, структурата, хората, техниката и технологиите.
Системите могат да бъдат класифицирани според разнообразни критерии. [8]
Системите са два основни вида по отношение на външната среда: затворени и отворени.
Затворените системи са относително изолирани от външната среда. Отворените системи търпят в различна степен въздействието на външната среда и се приспособяват към нейните изменения. Според характера на поведението системите са: детерминирани и
недетерминирани. В детерминираните системи съставните части взаимодействат по точно определен начин. По отношение на недетермираните (вероятностните) системи бъдещото им поведение не може да бъде зададено еднозначно на базата на постъпващите входни сигнали.
Следователно, под влияние на случайни фактори бъдещото състояние може да бъде определено с вероятностна оценка.
Системите притежават разнообразни свойства: цялостност, делимост, емержентност, ентропия, синергизъм.

15.
8. СИТУАЦИОНЕН ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО
Ситуационният подход в управлението е разработен през 60
-те години на ХХ
-ти век.
Английските изследователи Т. Бърнс и Г. Столкер провеждат изследване, обхващащо 20 фирми, които произвеждат различни видове продукция. Те съпоставят дейността на фирмите при два типа условия: стабилни и изменчиви. На тази основа те правят важен извод, свързан с типа организационна структура на управление, който е подходящ съобразно конкретните условия. [11]
Ситуацията се разглежда като комплекс от обстоятелства, които влияят съществено върху организацията в даден момент от време. Съобразно ситуационния подход, разглеждан като начин на мислене, ръководителят се стреми да използва подходящи методи съобразно особеностите на конкретната ситуация. При това той трябва да познава както техните предимства, така и ограниченията, свързани с приложението им. Наред с това мениджърът е длъжен да анализира задълбочено значимите за всяка ситуация променливи, като взема предвид вероятните изменения, свързани с тяхното влияние в бъдеще. [6]
9. СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ В УПРАВЛЕНИЕТО

Изтегляне 487.39 Kb.

Сподели с приятели: