Втора глава
хора, цели и задачи, технологии, неформални групи и култура
Изтегляне 487.39 Kb. Pdf просмотр
|
| хора, цели и задачи, технологии, неформални групи и култура) и нейната стратегия, която има за резултат ефективното управление на нейното развитие. Най-често вътрешната среда на организацията се структурира по функционални области: производство, научно-изследователска и развойна дейност, общо управление, финанси, маркетинг, човешки ресурси. Тези вътрешни по отношение на организацията фактори детерминират нейния икономически потенциал. Във връзка с това моделът на "стойностната верига" на М. Портър прави опит да избегне този недостатък на анализа по функционални области [15, с. 62]. С помощта на модела на “стойностната верига” се определят сравнителните конкурентни предимства на организацията. Неговите функции излизат извън границите на анализа на вътрешната среда, тъй като той представлява инструмент за развитие на стратегията на организацията. Моделът на Портър разделя организацията на важни от стратегическа гледна точка дейности. Ако дадена организация извършва тези дейности с по- малко разходи или по-добре от своите конкуренти, то тя реализира сравнителни конкурентни предимства. Моделът включва девет вида базисни дейности. Първичните дейности се отнасят до производството, продажбата и обслужването на клиентите. Поддържащите дейности са ресурсите, необходими за извършването на първичните дейности (суровини, материали, горива, технологии, персонал, информационни технологии). Всяка базисна дейност може да бъде източник на конкурентни предимства. 20. Количествен анализ на вътрешните променливи може да се осъществи чрез използване на диаграма на паяжината. За целта се избират показатели за сравнение на организацията с нейните основни конкуренти, които получават експертни оценки в диапазона (0, 10). На фигурата различните линии очертават сравнителните позиции на организацията спрямо нейните конкуренти. Изтегляне 487.39 Kb. Сподели с приятели:
|