Втора глава
стимулирането на творчеството
Изтегляне 487.39 Kb. Pdf просмотр
|
| стимулирането на творчеството в организацията. Новите идеи и тяхното развитие могат да бъдат резултат от усилията на специално създадени за целта експертни групи или на сътрудниците от даден отдел и подразделение. Някои от предпоставките за широкото разгръщане на творчеството са: умело структуриране на проблемната ситуация, събиране на достатъчна по обем и качество информация, наличие на кадри с богата подготовка и опит, които са в състояние да мислят свободно, да правят асоциации и да генерират нови идеи, както и проверка и реализация на формулираните идеи. От друга страна, стимулирането на творчество в организацията може да бъде затруднено поради групов натиск, неадекватен стил на управление, отказ на постъпващите предложения, прибързана критика, стрес, неподходяща система на работната заплата и т.н. Литература 1. Ангелов, А., М. Харизанова, М. Кузманова, Основи на управлението. Унив. изд. "Стопанство", С., 1999. 26. 2. Андреева, Д., „Саниране вместо фалиране”, сп. „Икономически алтернативи”, Издание на УНСС, С., бр. 4/2008, с. 73 – 83. 3. Гейтс, Б., Бизнес със скоростта на мисълта. ИК “СИЕЛА”, С., 1999. 4. Донъли, Дж., и др., Основи на мениджмънта. Изд. “Отворено общество”, С., 1997. 5. Кузманова, М., М. Александрова, Мениджмънт. Теория и практика. Изд. "Крисан-С", С., 2012. 6. Харизанова, М., М. Кузманова, М. Александрова - Бошнакова, Н. Миронова - Ангелова, Управление. Теория и практика. РА НЕДА, С., 2002. 7. Виханский, О. С., А. И. Наумов, Менеджмент. "Икономисть", М., 2008. 8. Дафт, Р. Л., Менеджмент. 6 изд./ Пер. с англ. – СПб.: Питер, 2007. 9. Де Боно, Э., Латеральное мышление. СПб.: Питер, 1997. 10. Сенге, П. М., Арт Клейнер и др., Танец перемен: новые проблемы самообучающихся организации/ Пер. с англ.: ЗАО “Олимп Бизнес”, М., 2004. 11. Цветков, А. Н., В. Е. Зарембо, Методы решения творческих задач в менеджменте. Изд. "КНОРУС", М., 2011. 12. Шеметов, П. В. и др., Управленческие решения: технология, методы и инструменты. ООО „Изд. „Омега-Л”, М., 2010. 13. Carl, N./Kiesel, M., Unternehmensführung, Landsberg, 1996. 14. Griffin, R., Management. Boston: Texas A&M University, 1996. 15. Imai, M.: Kaizen. Der Schlüssel zum Erfolg der Japaner im Wettbewerb, Berlin, 1993. 16. Macharzina, K., Unternehmensführung, 2. Aufl., Wiesbaden, 1995. 17. Reichmann, Th., Schriften zum Controlling, Band 16, Peter Lang, 1996. 27. Пета глава ПЛАНИРАНЕ 1. ВЪВЕДЕНИЕ Планирането представлява основна функция на управлението. Планът се разглежда като средство за постигане на целите. 2. СЪЩНОСТ, ПРИНЦИПИ И ЕТАПИ НА ПЛАНИРАНЕТО Планирането представлява комплексен процес, който включва дейностите, свързани с формулирането на целите на организацията, разработването на системата от планове, осигуряването на необходимите ресурси и изпълнението на свързаните с плановете дейности. Могат да бъдат посочени следните принципи на планирането: непрекъснатост на планирането; участие на максимален брой хора в процеса на планиране (принцип на участието); икономичност; реалистичност; отчитане на "тесните места"; гъвкавост; научност; единство; обоснованост на планирането. Процесът на планиране в организацията включва следните етапи: Изтегляне 487.39 Kb. Сподели с приятели:
|