Втора работна среща

Виждате тук^ е посочена преценка по чл. 15 ГПК, тук има необходимото време в минути, ако има някакви забележки, които трябва да се посочат. След като бъдат обобщени всички данни и бъде записана тази анкета впоследствие те излизат в справки. Може да бъде направена корекция за определения съдия, като идеята е всеки един съдия с имената си във всеки един районен съд да попълни тази анкета, като по този начин може да се прави изследване, както за самия съдия колко е натоварен, така и за самия съд колко е натоварен, и на национално ниво колко са натоварени като цяло отделните направления съдии.

Справките - както казахме, могат да бъдат най-различни, като дава веднага с формула колко е средно необходимото време за едно дело. Ако това бъде начинът, който бъде избран, много лесно може да се изчисли вече и индекс за натоварването.
ДЕНИЦА СЛАВОВА: Тук виждате обобщените процесуални действия, които сме счели, че е необходимо да им се даде оценка. В първата графа трябва да се запишат всички действия във връзка с - най-общо - без движение на исковата молба, като тук се включват и други процесуални действия във връзка с преценка на редовността на исковата молба. След това е отговорът на ответника. След това – подготовка за съдебно заседание; самото съдебно заседание; изготвяне на съдебното решение; действия по администриране на делото. Това са всички задължителни етапи за всеки един вид дело, които ще се попълват, както казахме – по индекси.

От там нататък има и допълнителни критерии, които не са задължителни. Това са усложненията. Те се попълват само, ако е типично за определения вид дело, като индекс. Това са: трето лице помагач; правоприемство в процеса; обезпечаване на предявения иск; възражения за прихващане; обективно съединяване на искове и др.

Както казахме това подлежи на промяна, но ние сме счели, че това са основните процесуални действия, които следва да бъдат оценявани като типични за всеки вид дело.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Важен е принципът и ние го разбрахме – определяне на етапите за всеки един вид дело или група дела, които са обобщени в някакъв вид; съответно попълване на необходимото време за извършване на тези процесуални действия; както и отбелязване на атипични развития.
ДЕНИЦА СЛАВОВА: Както отбеляза и Боряна в предходната презентация – много е важно статистиката да бъде водена правилно, тъй като след оценка на тежестта на всеки вид дело тя ще се умножава по броя на делата. Така че това е един много важен етап – уеднаквяване на статистиката във всяко едно съдилище в страната, за да не се получат разминавания в резултатите.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: По отношение на наказателните производства и видовете първоинстанционни и второинстанционни производства с колеги от работната група, аз също участвах в този процес, изработихме анкетни карти, описващи процесуалните действия по различните видове дела, но не сме достигнали тази степен на обобщеност и представянето в програма. Това обаче е въпрос на кратко време. Предполагам, че колегите продължават да работят по тази програма, по този проект и е възможно това да бъде развито бързо, стига работната група и Висшият съдебен съвет да се обединят около тази или подобна на тази програма.
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА: Чия е собствеността на програмата – кой е писал софтуера и чии са авторските права?
ДЕЯН СЛАВОВ: Софтуерът е така да се каже с добри намерения написан за ваше ползване. Доброволно.

Мисля, че това не е толкова сложно. Принципно, ако се вземе становище това да бъде начинът може да бъде направена обществена поръчка и ще ви го изработят много по-добре и качествено. Виждате, че това е една екселска форма, да не казвам, че може да бъде уеб-базирана и така всеки един съдия с юзер-нейм и парола да си влиза в една система и да си въвежда тези неща, и обобщението ще стане много по-лесно.

Проектът е от 2008 г. Аз самата научих за него едва през 2010 г., когато станах председател на Районен съд Благоевград, в търсене на начини за уравняване или създаване на съразмерни условия за натовареност на магистратите в нашия съд. Това беше един изключително голям проблем при нас, ескалираше непрекъснато напрежение, непрекъснато имаше спорове между наказателна и гражданска колегия кой е по-по натоварен и стигнахме до там, че се явихме цялото наказателно отделение на конкурса за председател на съд, за да покажем най-демонстративно, че нещо трябва да се промени. И аз, след като бях избрана за председател, наистина първото с което се заех беше това.

В интерес на истината четох доста разработки в тази област и за моя приятна изненада попаднах на този доклад, който е публикуван на сайта на Висшия съдебен съвет, в раздел "Международни проекти".

В първата част съвсем накратко ще ви запозная какво представлява проектът, как е разработен, каква е философията, какви са препоръките.

Във втората част ще ви запозная с това как ние приложихме този проект, тези препоръки, какви резултати имаме в момента и имаме ли резултати – ще видите от графиките с тези резултати.

Проектът "Компетентни и мотивирани магистрати и съдебни служители" е финансиран от ОПАК. Участници в проекта са били членове на Висшия съдебен съвет, административни ръководители, магистрати – прокурори, съдии и следователи от всички нива на системата. Също така и представители на МП и експерти от НПО.

Подходът, който е приет при изпълнението и реализирането на проекта е анализ на действащата система по набиране и обобщаване на информация за натовареност; проучване на добри практики в европейски държави. Такива са били практиките на Финландия, Холандия, Австрия, Португалия, Испания, Италия, както и практиката на Естония.

Проведени са работни срещи и множество дискусии с членове на Висшия съдебен съвет, административни ръководители и магистрати от различните нива.

Направени са и три анкетни проучвания с т.нар. помощни атестационни комисии, които оценяват магистратите.

Адресати на търсената норма за натовареност, която да бъде в рамките на единна система са всички магистрати – съдии, прокурори и следователи. Има и цяла глава, посветена на натовареността на съдебните служители.

Целта на проекта е била намирането на такава единна система за оценка на натовареността на магистратите, чрез която да се обезпечи независимост на съдебната система, прилагане на еднакви и обективни механизми и процедура за преценка на натовареността, създаване на еднакви условия за професионално оценяване и кариерно развитие, оптимизиране дейността на органите, повишаване качеството на правораздаването, гарантиране на равен достъп до правосъдие, обективност и повишаване на общественото доверие.

Основните критерии, които страните–членки на ЕС са възприели като критерий за оценка на натовареността са множество. Няма да ги чета всички, но част от тях са: брой постъпили дела, продължителност на процес – за което говориха колегите от ССБ, брой приключили, брой висящи, процент дела гледани с един съдия, прокурор, следовател, изпълнени условия и решения, удовлетворение на съдебни служители, удовлетворение на гражданите, стойност на съдебни процедури и други специфични критерии за отделните страни.

Изводите от анализа на практиките на европейските страни, направени в обобщения доклад по този проект са следните: не съществува задължителна и обща за всички страни регулация на оценка на натовареността. Това е така, защото всяка оценка в отделните страни зависи от развитието на самата съдебна система, от спецификата и степен на развитие, както и от националните традиции.

Налице са обаче – това е основният извод в този анализ – общи принципи и добри практики, респективно механизми за оценка, които гарантират вече едно обективно оценяване на натовареността и ефективни резултати за регулиране на констатирана висока натовареност в тези европейски страни, които могат да се приложат и се прилагат в повече от една страна, респективно могат да намерят приложение и в България.

Основните критерии – дадени са в доклада – един паралел за това как в България се оценява натовареността до момента.

Основен критерий това е количественият критерий – брой приключили дела, постъпили дела, разгледани дела, обжалвани. Аз в интерес на истината, когато разбрах, че за прокуратурата примерно има и брой влизане в съдебно заседание, при следователите има брой изпълнени международни поръчки и т.н., общо взето количествен е критерият и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите. Това е насоката, в която продължава да се оценява натовареността и в момента. В тази насока е докладът на предишния състав на ВСС за натовареност от 3.05.2010 г., съответно на аналитичния доклад за статистиката за натовареност на съдилищата на Република България от 2011 г.

Или, изводите, които са направени в доклада в края на проекта, за натовареността, която се оценява в България са следните.

На първо място – прилагането на количествения, само и единствено на количествения критерий в България за оценка на натовареността не позволява обективно оценяване на реалната натовареност на органите на съдебната система и власт и отделните магистрати. Ето защо основният извод и основната препоръка, която се дава с този доклад по този проект е въвеждане и на качествен показател за натовареност.

Наред с това се препоръчва създаване на нова унифицирана система за обективна оценка на натовареността на магистратите чрез: въвеждане на унифицирани и ясно регламентирани критерии за отчитане на тази натовареност чрез: отчитане тежестта и сложността на делата/преписките; отчитане на всички дейности, които са свързани с процеса на правораздаване, което пак има връзка с това, което говориха колегите преди мен; отчитане на всички дейности; усъвършенстване на системата за случайно разпределение чрез включване на варианта за разпределение на делата и по тяхната сложност; разработване и доразвиване на автоматизираните системи в тази насока.

И, в крайна сметка, с доклада са приели, че, ако се изпълнят предходните препоръки ще има вариант за определяне на така наречената и търсена от всички ни разумна граница или норма за натовареност.

От друга страна тя ще може да бъде проверявана чрез едни периодични анализи, от които ще може да се стигне до:

- създаване и стимулиране на добри практики в тази област;

- преустановяване използването на количествения критерий единствено и само като оценка за натовареност и съответно повод за дисциплинарни наказания, тъй като знаете, че колегите, които са най-натоварени са на практика дисциплинарно най-уязвими, тъй като имат най-много дела, съответно преписки за гледане, за изписване, докато по-малко натоварените са отличниците за системата;

- обезпечаване на унифицирани условия за оценка на магистратите;

- получаване на обективна информация за необходимостта – това вече е за ВСС – за оптимизиране на броя на щатовете за магистрати и органи по различните нива на системата.

Методиката, с която приключва този доклад и при изпълнението на която хората, които са писали доклада са счели, че може да се стигне до реално оценяване на магистратите и намирането на норма за натовареност са следните:

- унифициране на статистическите шифри за образуване на различни видове дела. Знаете, че и в момента има спор за това кои дела по кой шифър се образуват. Шифрите са утвърдени от ВСС, по които ние даваме ежемесечна статистика. След 2009 г. те не са актуални и в момента има дела, които не се отразяват и ние в момента търсим към кой шифър да ги приравним, за да могат да получат някаква статистическа оценка впоследствие;

- въвеждане на унифицирани количествени и качествени критерий за оценка;

- въвеждане на унифицирани критерии за оценка на натовареност на административните ръководители;

- определяне на такава разумна граница на натовареност;

- автоматично разпределение на делата по сложност.

Предложението, което те дават за оценка сложността на делата е следното. Според работната група на този доклад сложността на делата може да бъде определена, като се използват два основни качествени критерия – правна сложност на дела и преписки, съответно фактическа сложност на дела и преписки.

Правната сложност зависи от тежестта на самото дело. Изначално знаете, че законодателят е заложил тази правна тежест – за по-тежките престъпления има по-тежки наказания; за по-леките – те са по-леки.

Отделно от това усложнението във фактическия състав също е дадено като насока за определяне на правната тежест. По-малкото извършени процесуални действия, за което говореха колегите преди мен, и цялото развитие на процеса – с усложнения, с участници, с доказателства и прочие, е включено във вторият критерий, т.нар. фактическа сложност.

Според хората, които са написали доклада средно аритметичното между правна и фактическа сложност може да даде един обективен качествен критерий, т.нар. комплексна оценка за сложност на едно дело или една преписка.

Предложили са въвеждането на една скала от пет интегрални показателя, които да показват степента на тази тежест – от 1 до 5. 1 е посочено, като дела и преписки с изключително ниска тежест; 2 – с ниска тежест; 3 – с нормална тежест; 4 – завишена; 5 – изключително тежки дела и преписки. Това е маржа, в който може да се движи както правната, така и фактическата сложност.

Препоръката на работната група е тези коефициенти да се определят по следния начин: правната сложност да бъде изначално заложена в автоматизираната система и тя да не може да бъде коригирана по никакъв начин - да се знае кои са тежките дела в нашата работа, респективно преписки, и кои са по-леките такива; и да остане за разпределение само фактическата сложност, която няма как да бъде изначално заложена, тъй като тя зависи от конкретното дело и преписка, дошло за разпределение. Но препоръчва се само лицата, които разпределят делата да могат да въвеждат тази сложност. Преди обаче да могат да я въведат се препоръчва създаването и въвеждането на едни ясни критерии за това кога ще бъде поставена фактическа сложност 1, кога 2, кога 3, кога 4 или 5, и да има ясни и обективни критерии, които да дадат възможност за проследимост и ревизиране на направената оценка за фактическа сложност на лицето, което прави това разпределение. И това се препоръчва да става с вътрешни правила.

Освен това знаете, че понякога едно дело или преписка тръгва по един начин, но приключва по друг и едно дело с обвинителен акт може да приключи със споразумение, поради което хората са предвидили вариант за коригиране на тази комплексна оценка при приключване на делото така, че да бъде в насока завишаване/понижаване или това нещо ще бъде отчитано от системата при приключване на делото, но още при самото разпределение ще се създаде възможност за един баланс на това разпределение, освен на случаен принцип вече и по тежест на делата, т.е. въвеждане на този качествен критерий.

В крайна сметка предвижда се също така, че към тази норма за натовареност, за да бъде максимално обективна трябва да се имат и други специфични неща, които пък тежестта на делото и количеството на делото също не съобразява, а именно времевата ангажираност – за което пак говориха колегите, поради което работната група предлага да се предвиди някакъв коригиращ коефициент при много по-голяма времева ангажираност от обичайната за едно дело с обичайна, изначално определена такава правна сложност.

На следващо място – нивото в системата на органа. Те считат, че примерно за районно ниво, ние сме в районно ниво и аз съм съгласна с това нещо, изначално може да се каже, че не са най-тежките дела в нашата работа и това е така, поради което трябва да бъдат въведени или могат да бъдат въведени коригиращи коефициенти и за нивото – районно, окръжно, така че да се знае. Може да са изгледали по-малко дела в окръжно или в апелативно ниво, но пък делата са по-тежки и с този коригиращ коефициент също се създава по-обективна оценка за тяхната натовареност.

Предвижда се също така да се препоръча такъв коригиращ коефициент за работата на административните ръководители, която остава извън тази оценка, а пък в крайна сметка колегите, които сте административни ръководители, знаете, че това са допълнителни ангажименти, които считаме, че е редно да бъдат отчитани.

Няма да изброявам всички.

Това е накратко докладът. Всеки може да се запознае с него, той е десетки страници, не се ангажирам да го пресъздавам, нямаме и такова време.

Какво направихме ние?

Заедно с лицето, което на абонамент сме ангажирали да поддържа нашата система за разпределение на делата в рамките буквално на месец с колеги от двете отделения запознахме с методологията и в крайна сметка успяхме да намерим начин и се въведе този модул в нашата система за разпределение на делата, който дава възможност за такова разпределение на делата по сложност. Т.е. изначално беше въведена номенклатурата на шифри за всички видове дела, разглеждани на районно ниво, с изначално заложена правна сложност, която определихме като се събрахме по отделения съдиите, и съответно на общо събрание, тъй като за момента това е едно за вътрешно ползване, за наша яснота, помежду си да знаем кой как е натоварен. Аз не претендирам, че това е най-перфектният вариант за районно ниво.

Има няколко препоръки в доклада и те са казани по следния начин: считаме, че най-тежките дела, примерно на районно ниво граждански са делби. Това са единствено възможните 5-тици с още някои усложнени вещни искове. За наказателните дела това е трафикът. Ако това са най-тежките дела ние пък счетохме да намерим кои са най-леките и така да подредим останалите. В наказателното несъмнено това са разпитите – никаква правна сложност. В гражданското колегите прецениха, че това са отказите от наследство. В най-популярните дела – заповедните, те решиха, че това е дело, което е с ниска стойност, но не е за единица, тъй като все пак има минимум два съдебни акта и едно непрекъснато администриране на движението на обвинението, поради което са му сложили двойка.

Това са шифрите, които ние изначално заложихме в системата като правна сложност.

След това на общо събрание преценихме, че в нашите вътрешни правила за разпределение на делата трябва да фиксираме няколко конкретни… Няколко са обективните критерии за фактическа сложност, които са дадени като насока в доклада и които ние използвахме и те са следните:

- усложнение в предмета на иска или в обвинението – няколко пункта на обвинение, няколко съединени иска;

- усложнение в участниците – няколко подсъдими, няколко ищци;

- усложнение във връзка с развитие на делото – в зависимост от това какви са отговорите на исковата молба в гражданското производство, в наказателното производство – в зависимост от обема доказателства, както разбира се и в гражданското, те са посочени в нашите вътрешни правила.

Единият от критериите е завишеност на медийния интерес; завишеност на вредите от престъплението или размера на иска.

Така че това са за момента фиксираните от нас критерии, по които се определя фактическата сложност от ръководителя на отделението.

Какво се случва на практика, когато застане ръководителят на отделението да извършва разпределението?

Изначално няма възможност предварително да се определи кой е докладчикът и след това да му се определя сложността на делото, тъй като системата така е направена, че първо излиза правната сложност на делото в зависимост от шифъра, по който е образувано; след това колегата преглежда, съобразява критериите за фактическа сложност, поставя фактическа сложност и в момента в който натисне опцията за съхраняване на тази информация излиза автоматично определеният докладчик. Появява се протокол, който в момента виждате /слайд 19/ в който е видно кои са лицата, участващи в разпределението, на какъв процент е тяхната ангажираност, каква е правната сложност, каква е фактическата сложност и автоматично системата дава комплексната средно аритметична стойност на делото. Или, конкретното дело в случая е оценено със стойност 4, въпреки че фактическата сложност е 5, т.е. това е едно изключително обемно дело, с много доказателства и усложнения, но като правна сложност то е 3. Между 3 и 5 средната аритметичност показва, че комплексната оценка на това дело е 4. Този протокол остава в делото, за да може да се види, както от страните, така и от съдията докладчик как е станало разпределението.

По-нататък стигаме до статистиката.

Ние прилагаме тези шифри за сложност в продължение на може би година, година и няколко месеца. Така че аз на всяко тримесечие вече имам статистика за това как се движат делата и дали има съразмерна натовареност. В момента виждате графиката за постъпилите пълни 5-ци. Това означава 5 за правна и 5 за фактическа сложност за гражданското отделение. В момента единствената диспропорция е за колегите, които са били командировани при нас за няколко месеца, т.е. те не са имали пълно участие в разпределението на делата, поради което тяхната натовареност от тежки дела 5-ца е на половината от колегите, които са били цяла година на работа и са получавали разпределение цяла година. Колегите Ковачев, Алексова и Петков – вижте каква съразмерност /слайд 21/ - 22, 23, 19, а на колегата, който е ръководител на гражданското отделение е с 80% натовареност. Другите трима колеги не са постоянно работили в съда, те са командировани, поради което виждате и разликата.

Отиваме в наказателната колегия /слайд 22/. За тази година са постъпили толкова пълни петици. При което, отново само за колегите, които са били командировани, има малка разлика. От там нататък има някаква съразмерност. Това са делата, които най-малко постъпват като тежест.

Делата, които постъпват по-масово. От едно и също ниво тежест, се разпределят съответно по-съразмерно и ще видите – отново диспропорцията е само за колегите, които са били командировани.

И така по всички шифри /слайдовете след 22 до 29/. Няма да ги минаваме едно по едно.

Стигаме до сложността. Оказа се, че средно аритметичното не е цяла единица, а стига до половин, поради което ние разширихме малко препоръките от доклада, включихме тези половинки и поставихме някаква квалификация, която е по-близка до съответното ниво на сложност, да оценява каква е сложността.

Преди да стигна до окончателната статистика всъщност и до това, което ние предлагаме като вариант за норма за натовареност в следствие на това, което е направено в заключение мога да кажа, че към момента определено имаме яснота за всеки магистрат и всяко конкретно дело как е разпределено, оценено ли е или не е. Няма напрежение, няма проблем. Проблемът беше елиминиран, тъй като се вижда, че наистина са създадени условия за съразмерна натовареност и всеки може във всеки един момент да проследи дали правилно е оценено неговото дело.

Между другото, на няколко пъти имах такова искане от един и същи колега от наказателното отделение и, за да се убеди, че няма никакъв субективизъм и, че всичко се спазва както вътрешните правила съм възложила на този колега и той вече го изпълни сам да ревизира това, което е направено като разпределение от ръководителя на отделението и да каже има ли пропуски или не при разпределението на делата, дали е оценен правилно в тежестта на делата си или не. И се оказа, че от всичките му няколкостотин дела имаше само две дела, които са с променен шифър изначално, тъй като това са нови дела, които не е имало къде да се сложат и те са сложени в близък шифър, а пък колегата е решил, че те трябва да бъдат към друг шифър, и от тук се получава една единица. Оказа се, че всичко от там нататък е обективно.

Това, което ние предлагаме и считаме, че може много лесно и икономично и още утре да се приложи и да стане система, която да ползва не само съдиите, но и прокурорите и следователите, е следното.

Първо – трябва да бъдат актуализирани тези унифицирани статистически шифри за образуване на делата, тъй като те не са актуални, те не съдържат множество дела, които в момента се гледат, и то със завишена тежест, и не могат да бъдат оценявани по този начин дейностите на магистратите.

На следващо място – може по нашия пример и по препоръките в доклада действително във фокус групи или след това в работна група на настоящата комисия, по предложение на настоящата комисия, да бъдат фиксирани такива изначално определени стойности за правна сложност на делата и преписките.

На следващо място – да се утвърдят критерии за фактическа сложност, които да бъдат еднакви и приложими във всички органи на системата, да бъдат утвърдени от ВСС, за да има яснота кои са тези критерии, и ВСС да направи една методология, по която да се извърши определянето на тази оценка.

Ние от нашата практика за момента имаме следната оценка и вариант за норма на натовареност. Съчетавайки двата препоръчани критерия – количествен и качествен. За момента, според последния аналитичен доклад на ВСС, средна норма за натовареност или нормално количество дела, под които се счита, че натовареността е ниска за районно ниво са 30 броя дела. Ако към тези 30 броя дела, които се приемат за нормална норма, се определи някакво процентно съотношение тежки дела, т.е. такива, които са над дела със стойност 3, можем да получим коефициент за норма за натовареност и тя да бъде границата, по която да се съответно равняваме ние, да видим дали сме над нея, т.е. дали сме по-натоварени или сме под нея и не сме много натоварени. При такава формула може да видите, че дори дела, които като количества са под 30, ако те са с по-голяма сложност тогава ще се види, че тези колегии работят в показателя или над показателя за нормална граница степен на натовареност.

Това е знакът, големият проблем и критиката в момента на всички нас, защото считаме, че има дела, които като количества са по-малки, но като тежест са много по-ангажиращи времеемко и професионално ни ангажират, но това не се отчита и за съжаление досегашната дейност на инспектората беше насочена единствено и само брой на делата и не се оценяваше стойността на делата.

Тази формула дава възможност да бъде оценен и този качествен показател, т.е. тежестта на разгледаните дела.

Вторият вариант, който предлагаме и който според нас е по-обективният е следният.

Да, за момента мога да покажа, че това е резултатът от приложението на тази норма в Благоевград. За гражданските дела, които са два пъти повече от наказателните се оказа, че те, като крайна тежест на делата има тежки дела от порядъка на 2.13. Наказателните, които са два пъти по-малко, имат тежест 18.74. искам да ви кажа, че след този резултат спорът между гражданското и наказателното отделение кой е по-натоварен приключи. Тъй като колегите въпреки всичко са обективни магистрати и виждайки, че ние гледаме два пъти по-тежки дела, макар и като количество два пъти по-малко, не е редно да считат, че сме два пъти по-малко натоварени от тях и за момента определено няма проблем в това отношение.

Защо считаме, че вторият вариант е по-добрият? Ако първият вариант също е обективен, но той налага обединяването на тежестта на делата от 3, 3.5, 4, 5, т.е. не дава яснота за конкретната тежест на делото, а за общата тежест на разгледаните от мен дела, то вторият вариант може да оцени абсолютно ясно и конкретно всяко дело, точно с тежестта, която е имало то, тя ще ни бъде отчетена накрая.

Приемаме, както беше първият вариант – американският модел, приравняваме, че делата, които са с нормална сложност 3, са с коефициент 1-ца. И от там насетне по-ниските дела определяме съответно по-нисък уравнителен коефициент, за по-тежките дела – по-голям уравнителен коефициент.

И така: приемаме, че изходната база данни отново е определената от последния аналитичен доклад на ВСС нормална норма за натовареност на районно ниво 30 дела. Приемаме, че гледането на 30 дела е нормално. Тогава, ако обаче тези дела са с различна сложност, примерно от тези 30 дела 5 са със сложност 2, 15 - с 3, 1 - с 4 и 1 – с 5, благодарение на уравнителните коефициенти ние може да приравним тежестта на всяко едно от тези дела на брой дела 1-ца, такива, които биха били със сложност 3. И така в крайна сметка получаваме, че реално разгледаните дела при оценяване на тяхната тежест, макар че теса 30 на брой на практика се равняват на 20 дела.

И обратно – ако изгледаме по-малко дела, но те са по-тежки, при оценка на тежестта на нашите дела с тези уравнителни коефициенти в крайна сметка се оказва, че ние сме изгледали дела, които се равняват на нормалния брой, т.е. 30.

Така считаме, че най-пълно и обективно могат да бъдат оценени и количественият, и качественият критерий.

Това е!