Презентация на модел, разработен в Окръжен съд гр. Смолян

В този смисъл до голяма степен несъпоставими са данните от националния федерален съдийски център в щатите, тъй като отделяният от тях процент от БВП за правораздаване на федерално ниво е 1%. Дайте си сметка кога ще стигнем до това ниво и кога ще имаме ресурса да разпределяме делата по същия начин.

Освен това, отговорността на един федерален съдия зависи и не на последно място от това, че към неговия съдийски кабинет работят n броя помощници и там от преди 15 години електронното правосъдие или правораздаване е факт. Т.е. всичко е електронно, съдията не се занимава с никаква несвойствена за съдийските функции дейност.

Всички тези неща, като ги имаме предвид трябва да си дадем сметка, че хубаво е да адаптираме чужди идеи, но трябва да стъпим на нашия български опит.

Това, което правим от 2000-та година в Смолян и в още n брой съдилища в страната, т.нар. пилотни съдилища или съдилища-модели, е точно с финансирането на Американската агенция за международно развитие в търсенето на собствения път до истината по въпроса с натовареността.

В този смисъл аз ще прескоча концептуалната част в изложението, тъй като сме предпоследна презентация, и ще помоля колегата Колчев да представи директно работещия модел, по който към момента оценяваме натовареността на съдиите в Окръжен съд Смолян и един районен съд в областта. Тя е базирана на математически модел, който с формула, която включва действащите статистически шифри по видове дела и предварително определените коефициенти за фактическа и правна сложност към края на всеки месец могат да дадат натовареността на органа на съдебната власт и индивидуалната норма на натовареност на всеки съдия в него.

Ще предоставим на вниманието на съвета и на работната група както математическата формула, така и съответна програма за изчисление.

Приятно слушане.

Моделът се основава на идеята, че не всички дела от различни групи имат една и съща правна сложност. Илюстрирали сме това нещо.

Следващата презумпция, на която се основава моделът е, че и делата с еднакъв предмет изискват различни процесуални усилия за решаването им.

Изобщо в основата на модела е фактът, че две дела от един и същи вид – например виждате две дела, и двете са по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, разликата я виждате. /слайд – две папки дело, едната дебела, едната тънка/. Т.е. две еднакви дела или две различни дела от един и същи вид изискват различно време за проучване, за изготвяне на съдебни актове и различно процесуално време в залата, за да се приключи това дело. Това нещо са основните фактори, които залагаме в нашия модел. Дори при еднакъв предмет делата получават различни усложнения.

Ние презентираме форма, не презентираме съдържание. Така че, ако някой в нашата презентация не съзира сивия костюм на подсъдимия, който изключително много го дразни и за него е изключително усложняващ фактор – да счита, че той може да бъде добавен тук, тъй като просто ние не сме го сложили.

Факторите, които основно влияят са фактори, свързани със страните, във връзка с предмета, отклонения в зависимост от развитието на производството.

Считаме, че тежестта на едно дело в зависимост от предмета и допълнителните усложнения е типична и измерима за определените категории дела.

Също така тежестта на делото в зависимост от предмета и допълнителните усложнения е сходна за всички съдилища. Както процесуалният ред, по който примерно едно производство по чл. 19 ЗГР или една молба, както се гледа в Малко Търново така се гледа и в София – няма кой знае какви различия в производството.

Тежестта на делото е променлива величина в хода на процеса поради възможни последващи усложнения, например: изменение на иска или на обвинението, възможно е и последващи облекчения – прекратяване на производството със спогодба, оттегляне на иска, преминаване към споразумение.

Математическият модел се основава на една формула, която горчивият метод показа, че магистратите са изключително лоши математици – няма да ви обременявам съзнанието с нея. За тези, които разбират от математика – имате я на презентациите, които ви раздадохме на CD, затова формулата ще я прескоча. Само искам да ви кажа, че в тази формула всичко е толкова гъвкаво и се основава на определени правила, опитни, които в крайна сметка държат връзка за съотношението на тежестта на най-лекото и най-тежкото дело.

Етапите на модела са следните.

- Създаване на номенклатура на видовете дела. Тази номенклатура беше презентирана от Благоевград, говорихме за морските дела в първата презентация, няма да ви конкретизирам вниманието върху нея. Тя няма нищо по-различно от това, което говориха колегите. Само искам да кажа, че заповедните производства, моите уважения, но не могат да бъдат с коефициент 2, защото в един момент тогава ще се получи, че две заповедни производства може да се окажат по-тежки от една делба!

- Определяне сложността на делото в зависимост от предмета – ще видите след малко как става това.

- Идентифициране на факторите, допълнително повишаващи тежестта на делото – ще ги видите след малко.

- Въвеждане на стойностите за тези индекси за фактическа сложност. Боравим с две категории. Правна сложност – това е тежестта на делото. И фактическа сложност. Това са факторите, които допълнително усложняват делото.

Факторите за фактическа сложност и стойност на индексите и при граждански дела. Посочили сме ги примерно. Няма да ги коментирам – те са в презентациите и са примерно изброени. Но така или иначе съдии около 20 човека работна група изследваха факторите, които лично за тях най-много им влияят, като фактори, усложняващи делото, посочиха и ги степенуваха по важност така. Разнесоха им такива коефициенти за допълнителна сложност и така ги сложихме.

Искам да кажа само нещо – и това е недостатък на другите модели – тези цифрички там трябва да дават определена сума, за да може това нещо, когато се вкара в една формула да може едно най-леко дело да е съотносимо към най-тежкото дело. Защото, съгласете се, че не е нормално да кажем едно производство – установителен иск по чл. 124, в един момент да се окаже толкова леко дело, че трябва да изгледаш 15 такива производства, а отсреща да си изгледал една делба и двете неща да се изравняват. Затова има значение каква тежест ще се даде на тези фактори.

За наказателните дела аналогично колегите посочиха такива фактори.

Презентацията в частта за наказателните дела може да се ползва от прокуратурата.

Алгоритъмът на модела е следният.

При образуване на делото се определя предметът и коефициентът на правна сложност на делото и първоначалните фактори, влияещи върху тежестта на делото. Това лесно ще ви покажа след малко как става.

В хода на процеса, тъй като съдията-докладчик най-добре познава делото, ако настъпят някакви допълнителни усложнения, например конституират се нови страни, трети лица помагачи, контролираща страна, подпомагаща страна, изменение на иска – каквото се сетите, съдията-докладчик е този, който най-добре познава делото, по негово предложение делото може да се ревизира, да се нанесе корекция в нови индекси, които първоначалното при образуване на делото не са съществували.

При приключване на делото: в случай, че делото приключи по нормалния ред то си получава индекса, с който стартово е започнало; ако при приключването на делото то приключи със споразумение, със спогодба, с отказ от иска – се прави редукция на тежестта на делото с ½. Има смисъл да бъде точно с ½, защото не е без значение процесуалното време, което аз съм изразходвал да прочета една молба, да съм наясно с делото, да съм готов практически с решението, и да дойде някой в залата и да ми каже "Ние се спогодихме и си оттеглям иска.". Хубаво, оттегляш си иска, но аз два часа съм изразходвал да чета това дело. И на фона на едно друго съвсем леко производство да дойдат и да ми кажат "Оттеглям си иска.". Има смисъл тежестта на съответния вид дело да се редуцира в зависимост от основната му тежест, а не да кажем, че при оттегляне на иска или прекратяване на производството по делото получава коефициент 1. Не може всяко дело да получи коефициент 1.

Приложение на методиката.

По отношение на ВСС. Считаме, че с този модел ВСС определя един национален стандарт за месечна натовареност на един магистрат. Например 50 точки. Не се хващайте за цифрата – нека да са 70, 80, колкото искате. Въз основа на това ВСС определя свръх натоварени, нормално натоварени и слабо натоварени съдилища. Тези резултати са управленски решения за движение между свръх и слабо натоварените, като тези, които са в средата – нормално натоварените, не ги закачаме.

По отношение на съдилищата. Моделът се синхронизира със системата за случайно разпределение на делата. При достигане на един магистрат на определен брой дела на месец натовареност, равна на определения от ВСС стандарт, той се изключва от системата за разпределение на делата, за да е в състояние да си изгледа делата. Дори да е спорно това – подлежи на дискусия. В зависимост от показателите те са основа на административния ръководител да предприема движения относно числеността на отделенията на съда.

Предимствата на модела са следните:

- Основното му предимство е измеримост. Позволява в реално време във всеки един момент отчитане на абсолютно всичко, което си пожелаете.

- Гъвкавост. Позволява във всеки един момент при последващо изменение на законодателството да бъдат включени нови неа и системата да продължи без запъване да работи;

- Универсалност. Приложим е абсолютно навсякъде – прокуратури, следствия дори, административни съдилища, специализирани съдилища, където искате.

Недостатък на модела: необходимо е обучение. Необходимо е всичкото това нещо да се разбере, да се внедри унифицирано абсолютно еднакво за страната. Защото, както казахме не може в Благоевград примерно заповедните производства да са с коефициент 2, а в Малко Търново да са с 0,5.

Как работи моделът?

Въведохме една представителна извадка на съдиите от Районен съд Смолян, за да направим демонстрация. Делата са разбити по шифри – виждате ги. И какво се оказа от тази представителна извадка? Четирима от съдиите имат решени сходен брой дела, но, както виждате този, който е с 6-те дела – съдия Сгуров, има приблизително най-висок коефициент, който се доближава до онзи коефициент на 8-те дела, което автоматически сочи на правота на принципа, че бройката на делата не е адекватна на тяхната тежест.

И сега, как става всичко – съвсем накратко ще ви покажа.

Не държим на авторски права на тази програма. Който иска може да я направи. Ако искате софтуерът ще го публикувам на сайта на съда. Съвсем не държа дори да се свързва с името ми. Продуктът е разработен от мен и сина ми.

От основното меню избираме "Първоначално въвеждане".

Избираме състав на съда – например 12-ти състав.

Избираме да речем "гражданско дело".

Ето от тези шифър номенклатура за сложността, за която говори колегата Николова, избираме примерно "издръжка".

Въвеждаме номера на делото – например 125.

Нямаме толкова много страни - няма усложнения във връзка със страните /остава без отметка/

Няма преюдициално запитване или каквито и да е неща /остава без отметка/

Усложнения във връзка с предмета – издръжка, какво усложнение да има. /остава без отметка/

Завишение на материален интерес – няма. /остава без отметка/.

Брой страни по делото – ясно определени са. /остава без отметка/

По-голям обем от доказателствата – ами има да се приложи едно дело, а то е за първоначална издръжка и няма какво да си приложи. /остава без отметка/.

И евентуално може да имаме усложнение във връзка с призоваването, защото онзи се крие, не иска да плаща пари за издръжка. /поставя се отметка/

В крайна сметка се получава автоматично коефициентът на тежест – излиза, че това дело е със сложност 1,08. Една обикновена издръжка, като изгледа един магистрат примерно 50 такива издръжки на месец и получава коефициента, който ще е равен на едни други делби.

Благодаря за вниманието!

Изслушахме много интересни неща, видях добри практики – нещо, което се прилага в страната, как отделните съдилища решават проблемите си. Ние в СГС проблемът със свръх натоварването е огромен, както и в СРС – изобщо софийските съдилища.

Моята цел е малко по-различна. Трябва да ви запозная с испанския модел на решаване на въпроса с натовареността, който е изготвен въз основа на немския такъв. Имаше един проект, който беше през 2010 г. – това е последният ФАР проект. По този проект на ВСС бяха предоставени изводите от крайния доклад на екипа на проекта, където имаше част "Натовареност". В тази част "Натовареност" участваха немски и испански колеги, като немците ни разказаха своя опит, който е направен един бегъл опит да бъде внедрен в Испания. Но да ви кажа аз не съм оптимист, че би могъл да намери приложение тук, защото в самата Испания той не функционира. В Германия функционира страхотно, но в Испания не функционира.

Според немските и испанските експерти, оценяването на натовареността е от решаващо значение за ефективното организиране на съдебната система на различните нива, защото:

- може да доведе до рационализиране на териториалното разпределение на органите на съдебната власт, тъй като ще покаже какво е реалното натоварване по места, което ще бъде важен ориентир за изготвяне на цяло ново организационно разпределение;

- ще се установи в кои райони има прекомерно натоварване и ще се предвиди разкриването на нови щатове. Тук вече е наблегнато на това, за което се говори, за което няма пари, няма средства и т.н. Някаква роля на ВСС, на МП евентуално при установяване на прекомерно свръх натоварване в някои райони, което не би могло да бъде решено по друг начин;

- съдиите и прокурорите ще могат сами да предвиждат бъдещата си натовареност и реалната такава в определени рамки. Веднъж достигната тази максималната натовареност, при наличие на свръх натовареност, да бъде евентуално проблемът разрешен или чрез прехвърляне на щатове, нови щатове, или чрез някакво допълнително материално стимулиране. При липсата на средства тези неща звучат малко еретично, но аз чета какво са казали колегите от проекта;

- би могло да се помисли за категоризация на съдилищата. Тук, когато беше представена идеята на стария ВСС тя срещна доста голям отпор, защото се каза, че всъщност такава категоризация в България не може да бъде извършена, тъй като ще има съпротива от страна на колегите от страната и се изостави идеята.

Какво всъщност представлява немският метод, който е бил имплантиран в Испания?

Моделът, наречен PEBBSY, е започнал през 1990 година, като нова система за оценка на реалната натовареност на съдиите с цел намаляване продължителността на съдебния процес и сроковете за разглеждане на делата и е бил въведен в 7 федерални провинции.

За определяне на натовареността в съдилищата се взема пред вид броят часове, които трябва да изработи всеки магистрат годишно, като от този брой се приспадат официалните празници, отпуските, болничните, курсовете за обучение и т.н. По този начин се изчислява времето, което магистратът трябва да прекарва в реална работа.

Според немците този метод е бил изключително надежден за оценяване потребността от магистрати и съдебни служители в съответния район. Успял е да им съдейства всяка година за определяне и подготовка на бюджета на съдебната система, адекватното разпределение на човешките ресурси и гарантиране на равномерна натовареност. Също така и за реформиране на съответните процесуални норми с оглед опростяването им. Това е лайт-мотива, който непрекъснато се говори, защото в интернет има доста публикувана информация за този немски модел. А също и прозрачност.

За въвеждането на този модел е била използвана консултантска компания, като са били подбрани различни съдилища и прокуратури - представителни за Германската съдебна система - по математически критерии и на регионален принцип. В рамките на определен период от време съдиите, прокурорите и служителите са попълвали формуляри - образци, в които са отразявали времето, прекарано от всеки един от тях в работа по дадено дело. Попълването на тези формуляри не им е отнемало много време, осигурявайки заедно с това надеждни данни. Като краен резултат е била определена средната стойност на времевия ресурс, необходим за осъществяването на определени видове дейности. Всяка година се извършва сравнение между първоначално определените стойности и последващите резултати.

Как се изчислява на базата на този метод потребността от човешки ресурси? Формулата е следната:

Годишно работно време

- СРЕДНОТО ГОДИШНО РАБОТНО ВРЕМЕ - определя се, като от общото годишно работно време се приспаднат: годишни отпуски, официални празници, усреднен брой дни за отпуск по болест, обучения и повишаване на квалификацията, майчинство. Получената средна стойност отразява времето, прекарано в рамките на една година в работа от магистрата. Има интересни разлики. Например: в Испания то е определено на 1404 часа, а в Германия - на 1702 часа, като понастоящем и четирите професионални съдийски асоциации в Испания оспорват и казват "Ние искаме да ни намалят още 200 часа.". Т.е. испанците искат по-малко да работят, а немците може би затова имат по-добри резултати и са успели да го внедрят.

Видовете дела и преписки, разглеждани от съдилищата и прокуратурите и съответните им базисни стойности са отразени в таблица, която представлява дълъг списък от 100 страници.

В зависимост от вида дело се изчислява средната стойност на времевия ресурс, необходим за разглеждането му, и на тази база се правят разчети за потребностите от човешки ресурси.

1404 /год. работно време/

Констатирани преимущества на този метод, според немските експерти:

1. Би могло да се рационализира териториалното разпределение.на съдебните органи, тъй като ще се демонстрира реалната натовареност на органите по места и може да доведе до нова организация на разпределението им на базата на реалните потребности.

2. Би могла да бъде констатирана и необходимостта от сливане на някои малки съдилища и прокуратури. Това, обаче, е много деликатна тема, която крие рискове от различно естество, може да възникне проблемът с достъпа на гражданите до правосъдие по места, както и кадрови проблем в самата Съдебна система.

3. Ще се обоснове нуждата от разкриване на нови щатове там, където има прекомерна натовареност.

4. Както вече посочих, съдиите и прокурорите ще могат предварително да определят средната натовареност, която трябва да поемат в рамките на задълженията си и, веднъж сигнала, проблемът със свръхнатоварването трябва да се реши или с откриване на нов щатове или чрез предвиждане на материално стимулиране.

В Испания за база при въвеждането на този модел е била създадена фигурата на „типовия орган”, с цел да се идентифицира едно конкретно разпределение на постъпилите дела, което да е представително за системата и да бъде еквивалентно на максималната натовареност – понастоящем 1404 часа за годината /обърнати в точки при съотношение 1 час – 1 точка/. Годишното работно време разкрива максималния брой часове на разположение годишно на съдията, така че свеждането до единици време на натовареността съобразно видовете дела позволява, след приравняването на това време в точки, да се получи еквивалентен стандарт за работата всички съдии и съдилища. За осигуряване на тази еквивалентност са използвани като примери само съдебни органи, в които решаемостта е била близка до 1, т.е. било е възможно приключването в рамките на годината на постъпилите дела. Използван е бил статистическият инструмент „медиана” – която представлява стойност на променлива величина, заемаща централно място в подредена съвкупност от данни при равен брой на данните преди и след нея. Ако броят на данните е четен, се изчислява като средно аритметично между двете централни стойности. Тъй като медианата е стойността, намираща се в средата на списъка и е на равно отстояние от двата края на изброените съдебни органи, избирателният характер на извадката и нейният достатъчен обхват взети заедно гарантират, че числовата стойност в центъра не предполага никакво отклонение или аномалия, които се проявяват в толкова по-голяма степен, колкото по-близо в краищата се намира органът. Целта е да бъдат изключени данни от съдебни органи, които се намират в двата края на списъка със съдилища, отчитайки по-високо или по-ниско ниво на постъпили дела. Полученият чрез метода на медианата типов орган, според испанския Инспекторат, е доста верен изразител на съдилищата, които са в състояние да приключат постъпилите дела /но не защото броят им е бил много нисък или пък производителността на магистратите е била прекалено висока/. След като се създаде този типов орган, се преминава през последния етап – превръщането му в типов орган 1404 точки /на базата/ на годишното работно време 1404 часа/. Според Инспектората именно типовите органи, изчислени чрез статистическите медиани за постъпилите дела, позволяват да се установи свръхнатовареността на съдилищата, защото в голямата си част от типовите органи са установени стойности, надвишаващи стандарта 1404 точки. Като особеност на описания процес при съдилищата с допълнителна компетентност в сравнение с другите, при получаването на типовия орган 1404 точки се коригират пропорционално само входните стойности за общите производства, но не и за специалните дела, които продължават да заемат най-високото ниво на медианите, компенсирайки се с частично освобождаване от разпределение.

Тъй като въпросът е сложен и от статистическо естество, можете да намерите повече подробности за този метод на страницата на ВСС, на която е публикуван Докладът на Инспектората към Генералния Съвет на Съдебната власт на Кралство Испания.

На 24 януари тази година Генералният Съвет на съдебната власт взе решение да започне нов Проект за измерване на натовареността на магистратите. Въведени бяха нови модули за пределна натовареност на съдиите по отделни видове съдилища и с оглед специализацията по материи. Изрично е подчертано, че проектът се базира на актуално изследване на Инспектората, има експериментален характер и е за срок от три месеца, като през този период ще се очакват и нови становища на професионалните организации в гилдията и след това Съветът трябва да приеме Регламент, включващ новите норми за измерване на натовареността.

И, завършвайки, искам да припомня на всички вас, че по отношение на нас, магистратите също важат нормите на Европейското законодателство за здравословни условия на труд, за отпуски, почивки и извънреден труд - в определени рамки и при адекватното му заплащане, визирани в задължителните за България Директиви 2003/88 и 89/391 на Съвета.

Последно, което искам да кажа – много е хубава идеята за създаване на работна група за решаване на проблема с натовареността. Много е хубаво, че ни събрахте тук, за да чуем различните проекти и това, което се прилага, добрите практики. Аз лично смятам, говорейки с колегите от нашия съд, че нещата за София трябва да ги разграничаваме – проблемът с натовареността за софийските съдилища и за провинцията са различни. После – различни са и за всеки регион, всеки окръг има различни проблеми с натовареността, не непременно свързани със свръх натовареност, а най-различни видове проблеми. Отделно от това, граждански и наказателни дела също са различни. Т.е. може би наистина трябва да се съберем на малки групи и да си кажем проблемите и да се опитаме по региони да ги разрешим, защото да не стигаме до някакви изводи, които да ни противопоставят един на друг, защото не това е целта.

Благодаря ви!
ЕЛКА АТАНАСОВА: Колеги, благодаря на тези от вас, които представиха тези интересни презентации.

За колегите прокурори и следователи дискусията ще се проведе в залата за журналисти в сградата на ВСС, като времето за придвижването ни ще го използваме за почивка.