Втори Международен конгрес по соята Германия, гр. Аугсбург

гр. Аугсбург

Конгреса беше открит от Министъра на храните, земеделието и горите на провинция Бавария, Германия - Helmut Bruner, под чийто патронаж се проведе и от Mattias Kron –председател на Австрийската соева асоциация и на Дунавската соева асоциация. В конгреса участваха над 400 представители на 26 страни от Европа, както и участници на Бразилия, Китай, Индия и Канада. От Българска страна в конгреса участва и българска делегация водена от заместник министъра на земеделието и храните г-н Бюрхан Абазов, г-н Борислав Петков от дирекция ЕИМО на МЗХ, г-жа Красимира Кунчева от Пресцентъра на МЗХ и г-жа Петя Стилянова –секретар от посолството на България в Берлин. Имаше и представители на Асоциацията на земеделските производители в България – г-жа Светлана Боянова и г-жа Милена Горанова.

Като първа стъпка в подкрепа на инициативата Дунавска соя, стартирала през септември 2012 г. на първият международен конгрес по соята в гр. Виена – Австрия е разработената „Стратегия за производство на соя в България за периода 2014-2020 г.”, с която си поставяме за цел площите със соя да достигнат до минимум 500 хил. дка през 2020 г. и годишно производство от над 100 хил. тона. Ключов технически елемент на тази стратегия е използването на институционалния капацитет на Опитна станция по соята – Павликени и ССА за научно обслужване на соепроизводството и ползването на нашите сортове и технологии за увеличаване на родното производство на соя. Ключов икономически елемент е гарантираното изкупуване на произведената соя на справедлива пазарна цена, която да бъде по-висока с 40-50 Еuro/t от цената на вносната през океана.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на 23.08.2013 г. в Моравске Топлице, Словения подписа Декларацията за регионално сътрудничество със страните от Източно Европейският Дунавски регион за разширяване производството на протеинови култури, което е втора стъпка в подкрепа на инициативата „Дунавска соя”.

На конгреса в Аусбург в политическият форум зам. Министър Абазов подписа Декларацията „Дунавска соя”, с която се обединяват усилията на всички държави от широкият Дунавски регион за изграждане на цялостна нова протеинова политика за земеделието и фуражното производство в Европа, което ще доведе до по-добро използване на вътрешните ресурси и ще противодейства на прекомерната зависимост от внос на соя за производство на храни и фуражи. Целта е да се изгради европейско снабдяване с висококачествен протеин, което да е обвързано с изискванията  на европейския пазар.

Много важна стъпка за увеличаване на площите и производството на соя у нас е и предприетата от МЗХ процедура България да стане асоцииран член на Асоциацията Дунавска соя, с което ще се гарантира пълноправното и равнопоставено участие на страната ни при решаването на проблемите свързани с развитието на соята у нас, защото те са комплексни и се нуждаят от усилията на всички заинтересовани страни.

Работата на конгреса премина в 4 паралелни сесий /форума/.

І. Европейското производство на соя - Шансове, предизвикателства и въздействие на ОСП – изнесени бяха 34 доклада и проведени 7 открити дискусии по представените доклади.

ІІ. Снабдяването с Европейски протеин - Регионални и световни перспективи –изнесени 23 доклада и проведени 5 открити дискусии по представените доклади.

ІІІ. Кой ще плати всичко това? Дунавска Соя като запазена марка за големите търговски вериги - изнесени 15 доклада и проведени 4 открити дискусии по представените доклади.

ІV. Подобряване на генетичното разнообразие и научните изследвания по проекта Дунавска соя: Семинар на селекционерите - изнесени 15 доклада и проведени 3 открити дискусии по представените доклади.

Представени общо 87 доклада и проведени 19 открити дискусии. Работните езици бяха немски и английски.

Моето участие беше с доклад (презентация) на тема: „Възможности за увеличаване на производството на соя в България”.

Подобни съпътстващи доклади бяха изнесени от още 8 държави: Белгия, Хърватия, Чехия, Унгария, Великобритания, Молдова, Полша и Словакия. В доклада си акцентирах на силните и слабите страни и проблемите очакващи решения, а именно:

- В България има опит и традиция в производството на соя, като през различни периоди площите са варирали доста, но са достигали и над 900 000 дка (от 1978 до 1983 г.).

- Създадените български GMO free сортове в Опитната станция по соята – Павликени, имат висок добивен потенциал съчетан с добро качество.

- Направено е райониране на производството на соя, имаме технологична и нормативна база гарантираща производството на GMO free соя.

Към проблемите на сектора, които очакват решение и от които ще зависи бъдещото производство на соя в България са следните:

- Слаб интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата;

- Липса на предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята;

- Липса на икономически стимули за производителите на соя.

- Недостатъчни поливни площи и необходимост от инвестиране в нови поливни съоръжения.

Конгреса премина при изключителна организация и строго спазване на програмата и регламента от докладчиците. Нашето второ участие представящо България като страна от Дунавският регион с възможности за развитието на GMO free соя, предизвика интерес и съм убеден, че то ще има положителни последици за в бъдеще.

В най-обобщен вид ще резюмирам най-важните, ценни и полезни изводи, препоръки и очаквани решения от проведеният ІІ–ри Международен конгрес по соята:

- Дунавска Соя е един проект, в който се акцентира на изработването на единна протеинова стратегия за Европа, който изисква ангажираност и постоянство. България е една от 17-те страни подписали Декларацията Дунавска соя.

- Днес Централна Европа предимно се снабдява със соя от запад на
изток. Целта е да се обърне потока на соя от изток на запад, като също така се укрепват и местните регионални пазари.

- Дунавска соя е марка на GMO free соя за Европа и производството й трябва да достигне 15-20 млн. дка и 4-5 млн. тона производство до 2020 г., т.е. колкото е производството на соя в щата IOWA – USA. Дунавска Соя като "марков продукт" вече се появява и на пазара. Първите хранителни продукти, маркирани с логото на Donube Soja вече навлизат и в търговските вериги.

- Спазването на изискванията за производство и преработка ще се контролира от независима, външно сертифицирана организация (стандарт EN 45011) в съответствие със стандартите на Дунавската Соева Асоциация, които включват подробни изисквания към системата за качество и независим контрол.

- Необходими са мултидисциплинарни научни изследвания и коопериране на учените от различните страни, като правителството на съответната държава трябва да поддържа финансово науката по соята, тъй като понастоящем соята не е конкурентна на другите полски култури в много от страните от ЕС. Подобряване на генетичната основа на соята ще играе много важна роля в бъдещето на европейската GMO free соя. Дунавска соя обединява група от най-добри изследователи. От една страна експерти от Централна и Източна Европа с много практически опит със соя, но с много малко средства за научни изследвания и от друга страна институции в Централна Европа с много добро техническо оборудване и експертни познания по селекцията, но с малко опит със соя.

- В областта на селекцията ще се работи в следните направления –добивност и качество; сортове соя за храна на хората и сортове соя за храна на животните; стрес толерантност на студ през пролетта и на суша през лятото; засилена азот фиксация; толерантност към болести и пестициди; селекция на нови сортове по агроекологични райони; сортоподдържане и семепроизводство на сертифицирани семена отговарящи на изискванията за качество и проследяемост на Дунавска соя.

- В областта на агротехниката трябва да се работи по проблема свързан с голямата необходимост от нови и по-добри РЗ препарати и най-вече вегетационни хербициди за соята, който проблем е валиден за цялото GMO free производство на соя.

- Много важен проблем от гледна точка на високи и устойчиви по години добиви е проблема свързан с малкото и занемарени поливни площи у нас и необходимостта от инвестиране за възстановяване и изграждане на нови поливни съоръжения и системи.

- Необходими са и по-големи усилия в областта на мерките за подпомагане от страна на МЗХ в рамките на новата ОСП за субсидиране на протеиновите и бобови култури, чрез агроекологични програми и мерки за въвеждане на по-добри сеитбообръщения.

В тази връзка си позволявам да направя следните препоръки към Правителството в лицето на МЗХ.

1. МЗХ на база разработената Стратегия за производство на соя у нас за периода 2014 – 2020 г. да подготви правила и наредби за развитието на соята у нас, както и програма за производство на соя по биологичен метод (Оrganic program, каквато има в Германия), които да съдържат финансово-ценови сегмент стимулиращ и премиращ производителите на соя у нас. В крайна сметка, производството на соя трябва да докаже себе си като икономически ефективно.

2. Соята и други бобови култури от гледна точка на агроекологията (опазване на почвите и водите) и от агрономическа гледна точка (свързана със сеитбооборота и положителното влияние на соята като предшественик), трябва да бъдат насърчавани от МЗХ с цел да заемат все по-голям дял в ротацията с други полски култури.

3. На ниво МЗХ и Европейска Комисия да се реши проблема относно изваждането на соята от списъка на маслодайните култури и включването й в списъка на протеиновите, с цел усвояване на предвидената субсидия от 2% за протеинови култури в следващият програмен период.

При закриването на форума Mattias Kron – председател на Дунавската соева асоциация направи следния обобщен анализ, който е показателен за важността на инициативата: Дунавска соя е процес, който се развива и изисква комплексни мерки и решения от всички заинтересовани страни –политици, производители, търговци, преработватели, потребители. Много важно е регионалното сътрудничество и волята за промяна на всички нива - от фермата до масата. Дунавска соя е последен шанс за производство на GMO free соя в Европа. Дунавска соя променя земеделието, променя храната, променя навиците, променя като цяло Европа.

В заключение смятам и съм убеден, че включването на България в Дунавска соя е голямо предизвикателство пред държавата ни в лицето на МЗХ и ССА, с което ще трябва да се справим. Все още имаме опит, традиция и ресурси - наши сортове, технологии, сравнително добри райони за производство, добри научни кадри, които трябва да бъдат финансово обезпечени за да се използват максимално, така че да не пропуснем този шанс, тази наистина добра и полезна инициатива „Дунавска соя” и да останем извън обсега й. Ако успеем, това ще е от изключителна полза за земеделието ни, за производителите, за Павликенския регион, за страната ни като цяло.

Карта на включените държави в инициативата Дунавска соя