Второто послание на апостол павел към коринтяните

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

2 Благодат и мир да бъдат на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христоса.

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

9 даже ние сами счетохме, че бихме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се, че и до край ще признавате,

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас в деня на нашия Господ Исус.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 като през вас мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпвал? Или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който бе проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотей), не стана Да и Не, но в него стана Да;

20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 А Тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
ГЛАВА 2

1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

7 така че сега вече* вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изразява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 Но, ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Мойсея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 как не ще бъде служенето на духа с по-голяма слава?

9 Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 и не сме като Мойсея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

15 А и до днес, при прочитането на Мойсея, покривало лежи на сърцето им,

16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
ГЛАВА 4

1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3 Но ако благовестието, което проповядваме е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познанието на Божията слава в лицето Исус Христово.

7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8 Угнетявани сме от всякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исус в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
ГЛАВА 5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане),

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение.;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Който за нас направи грешен* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни+ пред Бога.

1 И ние като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене;

4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,

7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.

14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

18 и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.
ГЛАВА 7

1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота като се усъвършенствуваме в святост със страх от Бога.

2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

8 Защото, при все, че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време,

9 сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 Защото, ето това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинска.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
ГЛАВА 8

1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване*, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас;

6 така щото помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

10 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

14 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".

16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;

17 защото наистина прие молбата ни, а при това като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви;

19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за слава на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служене;

21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото му към вас доверие.

23 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.

24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
ГЛАВА 9

1 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.

3 А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

4 да не би ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.

5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

9 както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

11 та да бъдете във всяко отношение богати във всяка щедрост, която чрез вашето служене произвежда благодарение на Бога.

12 Защото извършването на това служене не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служене дава на вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.

14 А и те с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.

15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 Такъв нека има пред вид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
ГЛАВА 11

1 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! Потърпете ме,

2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

5 Обаче, мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

6 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

22 Евреи ли са? И аз съм; Израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

23 Служители Христови ли са? (В безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

28 и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христоса], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови;

33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).

1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

2 Познавам един човек в Христа, който преди четиридесет години, (в тяло ли, не зная, вън от тяло ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

3 И такъв човек познавам, (в тяло ли, без тяло ли, не зная; Бог знае),

4 който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

6 (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се да не би някой да помисли повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене.)

7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън* в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

11 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12 Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

13 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

15 А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

16 Но нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

17 Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

18 Помолих Тита да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

19 Още ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

20 Защото се боя да не би като дойда да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големоумствания, безредици;

21 да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

1 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа."

2 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих, така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили и всички други, че ако дойда пак, няма да пощадя,

3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

4 защото, при все, че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

6 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

7 и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

8 Защото не можем да вършим нищо против истината, но за истината можем.

9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.

10 Затуй като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

12 Поздравете се един друг със свята целувка.

13 Поздравяват ви всичките светии.