Вътрешна и външна миграция на населението в България (1992-2001)



Дата27.11.2018
Размер84.58 Kb.
#106000


Анета Пламенова,

Фак № 1720


Вътрешна и външна миграция на населението в България (1992-2001)

(Коментар върху резултатите от репрезентативно проучване на НСИ)


1. Вътрешна миграция

1. 1. Обхват, интензитет и направления на вътрешната миграция

По данни от извършената 2.5-процентна извадка от преброеното към 1.03.2001 г. население се установи, че 418 хил. души през периода 4.12.1992 - 1.03.2001 г. са променили своето обичайно местоживеене. От тях близо 19 хил. (4.5%) са се преселили в различни населени места в страната, като са дошли от други държави. Фактически във вътрешно-миграционните процеси през този период са участвали приблизително 399 хил. души. Интензитетът на вътрешната миграция е 4.8% спрямо средногодишното население за периода. Този показател през периода 1986 - 1992 г. е бил 4.1%. От всички мигрирали лица 181 хил. (45%) са мъже, а 218 хил. (53%) са жени. Интензитетът на миграцията сред жените също е по-голям - 5.2%, докато сред мъжете той е 4.5%.

Таблица 1. Брой на мигриралите лица по селищно
направление на миграцията през периода 1992 - 2001 г.


Направление на миграцията

Общо

От град в град

От град в село

От село в град

От село в село

Общо

398813

184171

111196

62390

41056

Мъже

180712

83208

54065

28062

15377

Жени

218101

100963

57131

34328

25679

Град

246561

184171




62390




Мъже

111270

83208




28062




Жени

135291

100963




34328




Село

152252




111196




41056

Мъже

69442




54065




15377

Жени

82810




57131




25679

Вътрешната миграция е съществен компонент в демографското развитие на страната. Тя оказва пряко влияние върху териториалното разпределение на населението и неговата концентрация по населени места. Това влияние се проявява чрез направлението на миграцията по видове селища. Като се отчитат крайните точки на процеса ”изселване-заселване“, се формират основните миграционни потоци: град-град, град-село, село-град и село-село.

През наблюдавания период миграционният поток от градовете към селата надвишава близо два пъти по обхват насрещния поток от селата към градовете. За първи път миграционният поток от градовете към селата е по-голям през периода 1986 - 1992 г., когато миграционното салдо е 5 хиляди в полза на селата. Сега в резултат на вътрешната миграция селското население се е увеличило с близо 49 хил. души.

В миграционните процеси участва предимно младото население. Близо 2/3 от мигрантите се рекрутират от населението във възрастовия интервал от 10 до 39 години. Те са преобладаващата част във всички направления на миграцията, с изключение на направлението град-село.



1.2. Причини за миграцията

Промените в социалната и икономическата обстановка в страната доведоха до проявлението на нови фактори и условия, формиращи миграционното поведение на населението. Резултатите от проведеното изследване показват, че семейните причини са в основата на миграцията за по-голямата част от мигриращите - близо 50%. По тази група причини 57% са се заселили в градовете, 35% - в селата, и 8% - в столицата. Тук основно преселванията са свързани със сключване на брак (30% от всички причини) и придружаване на родители, деца (13%). Втората по обхват група причини за миграцията е свързана с осигуряването на трудовата заетост. Близо една четвърт (24%) от всички мигранти са напуснали своите населени места, за да си намерят работа, а 13% - за да си осигурят работа съобразно притежаваната от тях професионална квалификация. От всички, които са мигрирали с цел осигуряване на работа, 74% са отишли в градовете, 12% - в селата, и 13% - в столицата. За да постигнат съответствие между своята квалификация и трудовата си заетост, по-високо е предпочитанието на мигрантите към градовете и столицата. От тях 77% са се преселили в градовете, 18% - в столицата, и само 5% са намерили подходяща работа в селата.

Общо осигуряването на трудовата заетост е посочвано като мотив за миграция при 43% от преселванията в градовете, 17% - в селата, и 40% - в столицата. За да си осигурят по-добри условия на живот са мигрирали 22% от населението в този възрастов интервал. От мигриралите по тази причина 68% са се насочили към градовете, 17% - към селата, и 15% - към столицата. По-добрите условия за живот са били една от причините за 23% от преселванията в градовете, за 17% - в селата и за 23% - в столицата. В общата структура на причините, формиращи териториалната мобилност на населението, с по-значителен обхват са: ”осигуряване на по-добро бъдеще на децата“ - 15%; ”получаване на желаното образование“ - 14%; ”осигуряване на по-високи доходи“ - 8% и други.
2. Външна миграция

След продължилата повече от 40 години забрана за свободното придвижване на хората през границата на страната, през 1989 г. беше предизвикана огромна емиграционна вълна, която през следващите години бързо намали своя обхват. Тази вълна в началото имаше предимно политически характер и беше на етническа основа. Скоро след това емиграцията от страната започна да се определя от условия и фактори, които все повече й придават икономически характер. Решението за миграция стана определена реакция на социалната и стопанската обстановка в страната.


2.1. Оценка на размера и интензитета на външната миграция

През годините между двете последни преброявания на населението (1992 - 2001 г.) общото му намаление възлиза на 514 хил. души, или с над 6% спрямо средногодишното население на страната за този период. Това намаление е в резултат както на естественото движение на населението, така и в резултат на външната миграция. За посочения период естественият прираст на населението е отрицателен и е в размер на 377 хил. души. Емиграцията на населението на страната за същия период е приблизително 196 хил. души2. В същото време в страната са се завърнали и преселили около 19 хил. души. При съпоставката на тези два насрещни миграционни потока салдото от външната миграция на населението се изчислява на 177 хил. души.


2.2. Обхват на външната потенциална миграция

Данните от проведеното изследване показват, че за около 8% от населението на възраст 15-60 години е ”донякъде вероятно“ и ”много вероятно“ да се преселят да живеят в друга държава. Тези свои намерения възнамеряват да осъществят още през тази година 25% от тях, а през следващите две-три години - 49%. За 26% преселването в друга страна ще бъде цел в едно по-далечно бъдеще. Тези потенциални емигранти с определена условност могат да бъдат определени като бъдещи преселници.

Съществува и друга категория потенциални емигранти, които имат намерение и е ”много вероятно“ или ”донякъде вероятно“ да отидат да работят или да учат в чужбина за повече от една година. Почти същата е структурата на тази група емигранти при реализацията на техните намерения във времето - 26% възнамеряват да заминат още през тази година, 48% - през следващите две-три години, а 25% планират своето заминаване за по-далечно бъдеще. Тази категория потенциални емигранти основно формират потока на външната трудова емиграция.

Разгледаните две групи мигранти представят дългосрочната външна миграция на населението. Общо тя обхваща около 15% от населението в наблюдавания възрастов интервал. За сравнение, от проведено през 1996 г. аналогично изследване обхватът на дългосрочната външна емиграция е бил близо 25%.

Краткосрочна емиграция планират да осъществят 5% от анкетираните. Според тях е ”много вероятно“ и ”донякъде вероятно“ да отидат в чужбина за няколко месеца, т. е. за време, по-малко от една година, с цел да работят или учат (специализират). Още през тази година 24% възнамеряват да осъществят заминаването си. През следващите години това ще направят 44% от тази група мигранти, а 31% - в едно по-далечно бъдеще.

Около 10% смятат, че е вероятно през тази и през следващите години да заминат в чужбина за кратко време като турист или на гости при близки и познати. Относителният дял на тези, които смятат, че има ”много малка“ и ”няма вероятност“ да пътуват изобщо извън страната е 70%.

Определяйки конкретната цел на заминаването си в чужбина, отделните групи мигранти я свързват с решаването на различни проблеми.
2.3. Направления на потенциалната външна миграция

През последните няколко години някои държави трайно се очертават като дестинация на българската емиграция. Най-голямата част от българската емиграция се насочва към Германия - 23%. Близо една пета (19%) от потока на емиграцията е насочен към САЩ. Към останалите страни относителният дял на потенциалните емигранти, които ги определят като страни на емиграцията, е значително по-малък: Гърция - 8%, Испания - 8%, Великобритания - 6%, Италия - 6%, Канада 5%, Франция - 4%, и други.

Сред отделните категории потенциални емигранти има различни предпочитания спрямо страната, в която желаят да емигрират. За тези, които искат да се преселят да живеят в друга държава (преселниците), най-предпочитани са САЩ (25%); Германия (20%); Испания, Канада и Великобритания - около 6 - 7%. Когато миграцията е свързана предимно с осъществяване на трудова дейност (независимо от продължителността), най-предпочитаната страна е Германия - 25%. Да отидат да работят в САЩ имат намерение 15% от трудовите и от краткосрочните мигранти. Следващи страни, в които емигрантите смятат, че могат да отидат да работят и да решават материални проблеми, са Гърция (11%), Испания (9%), Великобритания (8%), Италия (5%) и други.

Самостоятелно смятат да осъществят емигрирането си 25%, 22% - по линия на фирми и организации, имащи договори; 12% - като използват покани от роднини и приятели; 10% - като кандидатстват за ”зелена карта“ и лотарии. На сключване на индивидуален трудов договор и помощ на туристически агенции разчитат 9%.


2.4. Демографски характеристики на потенциалните емигранти

Основната част от бъдещите емигранти ще се рекрутира от населението на възраст 20 - 39 години. Желанието за преселване е по-често срещано сред 20 - 29 - годишните (37%), докато относителният дял на емигрантите от тази категория е 15% за 40 - 49 - годишните и 8% за хората над 50 години. По-малък е делът на младите (20 - 29 г.) сред трудовите и краткосрочните мигранти - съответно 35 и 30%. При тези категории мигранти обхватът на външната миграция се разширява сред по-възрастните - 19 - 22% за 40 - 49 - годишните, и 8 - 10% за тези над 50 години.

Мъжете са преобладаващата част от емиграционния поток. От желаещите да се преселят 57% са мъже, а 43% - жени. Много по-голям е относителният дял на мъжете в групата на трудовите мигранти - 65%, а от краткосрочните мигранти те съставляват 60%.

От всички мигранти 18% имат висше образование, среднистите съставляват 56% и под средно образование са 26%. Най-голям е относителният дял на висшистите в групата на краткосрочните мигранти - 21%, а най-малък - сред трудовите мигранти (14%). Потенциалните емигранти със средно образования са около 55% във всички групи мигранти. С по-ниско от средно образование са лицата в групата на трудовите мигранти - 28%, докато в останалите две групи техният относителен дял е 24%.



Етническата структура на емигрантите в голяма степен съответства на етническата структура на населението в страната. Съставът на емиграцията от страната ще включва: българи - 80%; турци - 12%; роми - 6%, други - 2%. Сред тези, които желаят да се преселят да живеят в друга страна, 81% са българи, 13% са турци и 2% са роми. Трудовата емиграция ще се формира от: 77% българи, 12% турци и 8% роми. За краткосрочната миграция тези относителни дялове са съответно: 83% българи, 10% турци и 4% роми. От данните може да се резюмира, че преселванията преобладават сред турците; ромите предпочитат трудовата емиграция; а българите - краткосрочната емиграция. От потенциалните емигранти 60% живеят в градовете, 28% - в селата, и 12% - в столицата.


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Интелектуалното пиратство в България
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Икономическият анализ на човешкото поведение
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев
doc web -> Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница