-
При ликвидация на щети Представителствата на „ОЗК” АД могат да одобряват застрахователни обезщетения в рамките на определените им лимити. В процеса на ликвидация на щети в рамките на определените лимити, клоновете съгласуват предприетите от тях действия с районните клонове, а районните клонове - с ЦУ на „ОЗК” АД.
-
Одобряването и изплащането на застрахователно обезщетение за повредени или унищожени от застрахователни събития имущества се извършва от клоновете на „ОЗК” АД в срок до 15 (петнадесет) дни считано от деня, в който Застрахованите са представили всички данни и документи по застрахователната преписка.
-
При щети с особено голям размер и/или, които изискват по-дълг период за ликвидация и/или надвишават финансовите възможности на Застрахования, след писмено искане се допуска авансово плащане по обезщетението, но не по-голямо от 50% от размера на вероятното обезщетение.
-
При застраховка на чужди имущества, наети или приети за ремонт, обработка или съхранение, сключващият застраховката може да се ползва с правата на собственика по застрахователния договор. При изплащането на обезщетението застрахователят може да поиска доказателство, че собственикът е дал съгласието си за получаване на обезщетението от сключилия застраховката.
Собственикът на имущество, застраховано от трето лице, не може да се ползва с правата по застрахователния договор. Той може получи обезщетение за увреденото си имущество само със съгласието на сключилия застраховката.
-
Определянето на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди се извършва от Застрахователно – медицинска комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на компанията, с Протокол – решение, което се подписва от всички членове на комисията.
-
След приключване на щетата, необходимата информация по ликвидацията задължително се въвежда в компютърната система за съответната застраховка така, че при необходимост да бъде ползвана за изготвяне на месечния отчет.
-
Застрахователното обезщетение по искане на правоимащия се изплаща на каса или по банков път.
Към Съдържание
VІІІ. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИ
А. Ред и начин за подаване на жалби или молби
-
Компанията не може да откаже приемането на жалба или молба срещу определеното от Застрахователя обезщетение или отказ за изплащане на обезщетение.
-
Жалбата или молбата се подава в писмена форма до Изпълнителния директор на Компанията в 14-дневен срок от уведомяването за решението на Застрахователя или получаването на мотивирания отказ.
-
Жалбата или молбата се подава лично или по пощата (с обратна разписка) в деловодството на Компанията на адрес София, ул. “Света София” №7, ет.5 или в най-близкото Представителство на Компанията по местоживеене на жалбоподателя.
-
С жалбата или молбата може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от Компанията при издаването на съответния акт или са настъпили след издаването му.
-
Подадената в Деловодството жалба се завежда в Дневника за входяща кореспонденция, като на Жалбоподателя се дава входящия номер на заведената преписка.
Б. Ред и срок за разглеждане на жалбите или молбите
-
Жалбите или молбите се разглеждат по реда и датата на подаването им.
-
Срокът за разглеждане на жалбите и уведомяване на жалбоподателите за взетото решение е 30 (тридесет) дни от датата на подаване на жалбата или молбата.
-
Жалбоподателя се уведомява писмено за решението по подадената жалба или молба.
Г. Оставяне без разглеждане на жалбата или молбата
-
Жалбата или молбата се оставят без разглеждане, когато:
-
са подадени след срока по т. 2;
-
подателят няма интерес от обжалването;
-
се позовава на доказателства и факти, които са били известни при първоначалното разглеждане на претенцията от Застрахователя.
10. Застрахователят уведомява писмено жалбоподателя за основанията за оставяне на жалбата или молбата без разглеждане.
Към Съдържание
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 ПРАВИЛА
за ликвидация на щети и прилагане на Общите условия за застраховане на земеделски култури
I. ОБХВАТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ЗАЩИТА
По тази застраховка Застрахователят изплаща на Застрахования обезщетение само за количествени щети на реколтата, и то за основната култура, при условие, че Застрахованият е спазил изискванията за внасяне на премията.
II. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ
За да се извършва правилна и точна оценка на щетите, нанесени от покрити по условията на застраховката рискове, е нужно да се имат предвид следните по-характерни особености:
-
Градушка – валеж от ледени зърна с различна големина и форма. Градовите зърна причиняват разкъсване, пречупване или откъсване на надземнии части от растенията, натъртвания, рани, оронване на зърна и плодове.
-
Буря – силен вятър със скорост над 15 м/сек. Към бурята се отнасят ураганът със скорост над 30 м/сек., както и вихрушките и смерчовете, които се характеризират с въртеливо (ротационно) движение около дадена мигновена ос.
Бурята причинява механични щети като разкъсване, прегъване, пречупване и откъсване на листа, стъбла и класове; оронване на цветове, зърна, плодове и семена; пречупване и откъсване на леторасти; пречупване на клони и дървета с плод.
Доказването на събитието «буря» може да се извърши чрез данни от хидромеотерологическа служба за силата на вятъра на конкретното място или по анкетен път. За целта оценителната комисия (респ. представителят на «ОЗК» АД и вещото лице-оценител) е длъжна преди започване на оценката да потърси тези характерни белези в пострадалото населено място или местност и да изготви специален протокол за характера на бурята, като посочи конкретно белезите на събитието.
3. Проливен дъжд – проливният дъжд се отличава от обикновения по това, че внезапно започва и спира, като за кратко време пада голямо количество валеж.
При наличие на данни от хидрометеорологическа служба «ОЗК» АД носи отговорност и изплаща щети от проливен дъжд в случаите, когато за определено време е паднал минимум валеж в литри 1 м2
Застрахователят носи отговорност за щети, причинени предимно на млади, току що поникнали или скоро разсадени селскостопански култури (зеленчуци, тютюн, памук и др.), при които проливният дъжд може да причини механични щети – пречупване, разкъсване или приплескване на младите растения към почвата, пречупване на стъбла и клонки, обрулване на плодове и листа.
Не се носи отговорност и не се изплаща застрахователно обезщетение за щети в резултат на полягане на посевите, засипване, затлачване, изкисване, удавяне, изравяне и пр., причинени от образувани на място води в резултат на обикновените и тихи продължителни дъждове, топенето на снеговете или покачване нивото на подпочвените води – случаи, при които селскостопанските култури започват да страдат от киша.
При условие, че не е сключена застраховка за покриване на риска наводнение, не се обезщетяват щети от действието на излезлите от коритото води на реките или придошли води от друго място, като реки.
-
Пожар на корен – огън, който образува пламък, възниква без определено огнище или напуска определеното огнище, разпространява се със собствена сила и причинява щети на селскостопанските култури.
Обезщетяват се щети от обгаряне, опушване, замърсяване, както и допълнителни щети от утъпкване, оронване и замърсяване от предприетите мерки за гасене и ограничаване на разпространението на пожара.
Комисията трябва да установи на самото място наличността на пожара, причините за възникването му, пострадалата площ и самия размер на щетата.
5. Осланяване – бързо или постепенно кратковременно понижение на температурата около или под 00С в края на нощта или началото на деня. Видим белег на осланяването е образуването на ледени кристалчета по растенията и др. предмети на земната повърхност. По същество осланяването причинява късно пролетно и ранно есенно измръзване на растенията в различна степен (в зависимост от вида на културата, времето, през което е настъпило осланяването и степента на понижение на температурата).
Обезщетяват се щети от късните пролетни слани, настъпили след 20 април и ранните есенни слани, настъпили до 10 октомври.
-
Наводнение – разливане на водни маси от реки или такива, придошли от друго място като реки, в резултат на проливни и продължителни дъждове или бързото топене на снеговете през пролетта.
7. Измръзване и изтегляне на есенни житни култури – измръзването на есенните житни култури е загиването им вследствие бързото или постепенно понижаване на температурите през зимата, обикновено под 150С. При това растенията частично се повреждат или напълно загиват. Есенните житни култури могат да се повредят и да загинат и в случай на безснежна зима, когато почвата е дълбоко замръзнала и напролет растенията започват да вегетират рано, преди пълното й размръзване. В тези случаи растенията не могат да поемат от замръзналата почва необходимата им влага, поради което загиват. Трябва да се има предвид, че не всяко измръзване е гибелно за растенията.
Към измръзването се отнася и изтеглянето на растенията в резултат на настъпили студове след пролетното затопляне или редуване на топло и студено време.
Застрахователят изплаща обезщетение по този риск, след като са осигурени и доказани следните агротехнически условия:
-
правилна претсеитбена обработка на почвата; правилна сеитба;
-
спазени агротехнически мероприятия; нормално поникнал и гарниран посев.
Доказването на риска се извършва от специалист (агроном), включен в оценителната комисия при първоначалния оглед на пострадалите култури.
III. ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ПОКРИТИЕ
В чл. 5, 6 и 7 от Общите условия са разгледани подробно въпросите, свързани с този раздел.
IV. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПРЕЗ СРОКА НА ДОГОВОРА
В чл. 17, чл.18 и чл.20 от Общите условия са разгледани подробно въпросите, отнасящи се до раздела.
V. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
Застрахователната сума на декар е за главния плод, за който се отглеждат културите. Тя се определя по взаимно договаряне, но трябва да бъде съобразена с пазарните условия и производствените възможности на дадения район и не трябва да надвишава стойността (доходността) на реколтата в зависимост от вида на културата.
Договорените застрахователни суми се вписват в Заявлението-въпросник поотделно за всяка култура и отговорността на застрахователя е до действителния размер на вредите, но не повече от застрахователната сума.
Застрахователната сума за култури, които се отглеждат за повече от един продукт, като влакнодаен лен, от който при всички случаи се получава и семе и се носи отговорност и за двата продукта (влакно и семе), се разделя – 70% за главния продукт – влакното и 30% за семето.
VI. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ НАСТЪПВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СЪБИТИЯ
При настъпване на застрахователно събитие Застрахованият е длъжен в срок от 5 дни да уведоми писмено Застрахователя за нанесените щети на земеделските култури, като посочи датата и вида на събитието и видовете пострадали култури по блокове, местности и площи.
Ако вследствие на настъпили щети се налага презасяване / презасаждане на съответния блок / местност, в уведомлението се отбелязва “предстои презасяване”. Целта е да се направи своевременна оценка на тези площи с оглед навременното им презасяване.
Когато застрахователното събитие е настъпило преди и по време на прибирането на реколтата, Застрахованият е длъжен да остави за оглед пробни парцели, запазени непокътнати до извършване на огледа. Тези пробни парцели трябва да бъдат разпределени равномерно върху площта и да бъдат с достатъчни размери за реална оценка на нанесените щети.
При уведомяване за настъпване на застрахователно събитие Застрахователят извършва следното:
-
завежда полученото искане за оценка в регистър;
-
влиза във връзка със Застрахования за уточняване на датата и часа за извършване на оценката;
-
организира огледа и и оценката на щетите на място, като осигурява агроном-оценител за независим експерт.
Съгласно условията на застраховката оценката на терена се извършва в следните срокове:
а) до 5 дни от деня на полученото съобщение за искане за оценка при условие, че унищожените посеви ще се презасяват / презасаждат или ако предстои прибиране на реколтата от пострадалите култури (жътва, гроздобер и т.н.);
б) до 10 дни от деня на получаване на съобщението когато няма указание за презасяване / презасаждане или не предстои прибиране на реколтата от пострадалите култури.
VІІ. ОГЛЕД И ОЦЕНКА НА ЩЕТИТЕ
При огледа на щетите комисията е длъжна да установи причините за унищожаването или увреждането на културите. Това става чрез внимателен преглед на остатъците от увредените растения и на белезите за пораженията върху целия участък. Целта е оценителите да се уверят, че щетите се дължат на застрахователни, а не на незастрахователни причини или че щетите не са резултат от неизпълнени агротехнически мероприятия при отглеждането на културите.
При установяване на действителните причини за щетите трябва де се подхожда конкретно за всеки пострадал посев. Това се постига чрез обхождане и внимателно оглеждане на всяка площ, за да се установи дали застрахователното събитие е увредило целия блок, както и да се определят границите и степента на щетите от незастрахователни събития (болести, вредители и др.), ако има такива.
В случаите, когато културите са увредени освен от застрахователни, също и от незастрахователни причини, се подхожда по следния начин:
-
от направените проби се установяват щетите, причинени от незастрахователни причини и се определя процентът на вредите спрямо общия брой на растения и плодове;
-
след установяване на процента на щетите от незастрахователни причини по същия начин от направените проби се установява процентът на вредите от настъпилото застрахователно събитие.
Към Акта за оценка вещото лице-агроном задължително прилага и начина за изчисляване на щетата.
Обран плод до събитието – Ако по време на оценката комисията установи, че част от продукцията на оценяваната култура е прибрана до настъпване на застрахователното събитие, следва да се определи какъв процент от очаквания среден добив е прибран и в графата “Забележка” на оценителния акт се отбележи “обран плод …%”. Обраното количество следва се приспадне от обезщетението.
Използвана част от пострадалата реколта – Пострадалата от застрахователни събития реколта, която се използва за храна на хората или за преработка, не се счита за загуба и не се взима предвид при окончателното изчисляване на обезщетението.
По застраховката на земеделски култури се плаща само за количествените щети на реколтата. Следователно, леко петносаните домати, ябълки и други овощия и зеленчуци, увредени от слаба градушка, не се считат за загуба, тъй като в случая е налице само понижено качество. Например: пострадалите сливи, праскови и др. преди прибиране на реколтата могат да се използват за изваряване на ракия; пострадалите от градушка или буря ябълки са годни за пектин; пострадали от градушка домати са годни за преработка на доматено пюре и пр. И се отчитат за получена продукция.
Видове оценки
Когато застрахователното събитие нанесе частични повреди на земеделските култури и последните продължават своето развитие, се извършват две оценки: предварителна – непосредствено след събитието и окончателна – преди прибиране на реколтата.
Предварителна оценка се извършва когато пострадалата култура е в ранен период на развитие и съществуват условия за възстановяване на първоначално причинените щети или когато е трудно да се определи точния размер на щетите (напр. житни култури в тревисто състояние).
Предварителните оценки трябва да се извършват прецизно, като се отчита възстановителната способност на пострадалите култури.
При оформянето на предварителните оценки в окончателни не се разрешава завишаване на вредите, тъй като в резултат от възстановителната способност се е очаквало намаление на загубите. Не следва оформянето на предварителните оценки в окончателни да става и формално, като се потвърждава първоначалната щета.
Окончателни оценки се извършват когато:
-
културите са напълно унищожени или ще се презасяват или презасаждат;
-
застрахователното събитие е настъпило преди или по време на прибиране на реколтата;
-
щетите са ясно изразени и не се очаква възстановителна способност на пострадалата култура;
-
констатирано е наличие на незастрахователни причини (особено болести и неприятели), които ще увеличат вредите след събитието;
-
културите се прибират на част (тютюн, ягоди и др.) или се косят няколко пъти (люцерна, детелина, еспарзета и др.);
-
загубите не подлежат на обезщетяване;
-
засегнатата площ е много малка.
Оценка за презасяване или презасаждане на културите
Когато млади земеделски култури бъдат изцяло или отчасти унищожени от застрахователни събития и има възможност на тяхно място да бъдат засяти или разсадени същите или други култури, се извършва оценка за презасяване или презасаждане.
Становище за презасяване или презасаждане се взима на място, от лицата, които извършват оценката.
Не се приемат възражения относно възможността за презасяване или презасаждане след като комисията е напуснала обекта.
Липсата на семена или разсад не се приема за оправдателна причина.
В случай, че комисията за оценка е определила презасяване или презасаждане на дадена култура, а предписанието не е изпълнено по обективни или субективни причини (липса на семена, разсад, машини и др.) оценката се зачита, а при следващо застрахователно събитие определеният процент на унищоженост за презасяване или презасаждане се счита като незастрахователни причини и с него се коригира процента на обезщетението.
Оценка при две и повече събития
Когато земеделски култури пострадат от две и повече събития, при последния преглед се определя обща щета с натрупване от всички застрахователни събития, като се включват и загубите от предишните събития.
При определянето на общия процент с натрупване следва да се има предвид обстоятелството, че върху несъществуващите унищожени растения от първото застрахователно събитие второто не е нанасяло щети.
Необезщетими загуби
Щети до 5% не се обезщетяват от Застрахователя.
VІІІ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Застрахователното обезщетение се изчислява по видове култури, местности, блокове, кадастрални номера като се съпоставят засегнатите площи в декари с тези, които са застраховани съгласно Описа на засетите култури при сключване на застраховката. В случаите, когато се установи, че посочените за оценка култури в дадена местност не са описани в Описа, обезщетение не се изплаща поради липса на застраховка. Когато между действително засадените площи в дадена местност и включените в Описа площи има различие, обезщетението се изчислява съобразно включените в Описа площи.
База за изчисляване на обезщетението при различните видове увредени култури са техните застрахователни суми, както и определените при оценката проценти на щетите.
-
При пълно унищожаване на земеделските култури застрахователното обезщетение е равно на действителната щета, но не повече от застрахователната сума.
-
При частични увреждания застрахователното обезщетение е равно на такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на щетата.
-
При оценените култури за презасяване / презасаждане обезщетението се изчислява в размер на процент от застрахователната сума, определен съгл. чл.37 от Общите условия и процент на щета, установен на терена.
-
за житни и многогодишни треви – до 35% от застрахователната сума на декар;
-
за царевични, ориз, маслодайни, варивни, окопни, влакнодайни, едногодишни треви – до 25% от застрахователната сума на декар;
-
за тютюн, зеленчуци, бостани, окопни за семе, медицински растения, цветя за семе и продажба – до 15% от застрахователната сума на декар.
-
При оценени култури с наличие на незастрахователни събития, застрахователното обезщетение се изчислява съгласно застрахователната сума на дка, намалена с процента на щета, причинена от незастрахователно събитие.
-
При наличие на щети от незастрахователни събития за култури, които са оценени за презасяване / презасаждане, обезщетението се изчислява въз основа на застрахователната сума на декар, която първо се намалява с процента на щетата от незастрахователното събитие, а след това последователно се умножава с установения процент и процента на щета, установен на терена.
-
При частично прибрана продукция от пострадала култура до дена на настъпване на застрахователното събитие, обезщетението се изчислява въз основа на застрахователната сума на декар, намалена с процента на прибраната продукция, който се установява на терена от оценителите.
-
При наличие на щети от незастрахователни събития, ако част от продукцията е прибрана до настъпването на застрахователното събитие, обезщетението се изчислява от застрахователната сума на декар, която първо се намалява с процента на незастрахователното събитие, а след това с процента на прибраната продукция.
-
При многогодишните треви, които се прибират на части, обезщетението се изчислява от застрахователната сума на декар, която се разпределя по тегловното съотношение на действително реколтираните откоси и тяхното предназначение.
-
При лен, коноп и други култури, отглеждани за два плода, обезщетението се изчислява от застрахователната сума на декар, която се разпределя по предназначение според съотношението за семе и стъбло.
-
Застрахователното обезщетение при доматите се изчислява на база застрахователната сума на декар и определения общ процент щета от отделните завръзи и тяхното тегловно съотношение. Преди пристъпване към изчисляване на обезщетението се извършва проверка на правилността на извършените изчисления на терена от оценителната комисия за установяване на общия процент щета на база определените проценти за отделните завръзи и тяхното тегловно съотношение – приложени към Акта за оценка от вещото лице – агроном.
-
Застрахователното обезщетение при ориенталския и едролистните тютюни “Виржиния” и “Бърлей” се изчислява на база застрахователна сума на декар определения общ процент щета от отделните беритбени ръце и тяхното тегловно съотношение. Също така преди пристъпване към изчисляване на обезщетението се извършва проверна на правилността на изчисленията на оценителната комисия за установяване на общия процент щета на база определени проценти по беритбени ръце и тяхното тегловно съотношение – приложени към Акта за оценка от вещото лице – агроном.
-
Когато за пострадала култура с окончателна оценка е изплатено застрахователно обезщетение и същата пострада отново, от следващото обезщетение се приспада предишното. Това е така, защото при последната оценка се определя общ процент на щетата с натрупване от всички застрахователни събития, т.е. в последния Акт за оценка се включват и щетите от предишните събития.
Към Съдържание
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
ПРАВИЛА
за ликвидация на щети и прилагане на Общите условия по застраховка
“Животни, птици и кошери с пчели
Цел на настоящите Указания е да се изяснят основните принципни положения, особености, правила и изисквания по прилагането на Общите условия за застраховане на животни, птици и кошери с пчели.
I. ОБХВАТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ЗАЩИТА
По тази застраховка Застрахователят изплаща на Застрахования обезщетение за щети на застраховани животни, птици и кошери с пчели, при условие, че Застрахованият е спазил изискванията за внасяне на премията.
II. ОБЕКТИ НА ЗАСТРАХОВАНЕ
А. Обект на застраховане по тази застраховка са собствени, наети или предоставени на отговорно пазене /гледане/ животни, птици и кошери с пчели.
III. ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ПОКРИТИЕ
В чл. 3 и 5 от Общите условия са разгледани подробно въпросите, свързани с този раздел.
IV. СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ДОГОВОР
В Раздел ІV от Общите условия са разгледани подробно въпросите, свързани с този раздел.
V. ДЕЙСТВИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ДОГОВОР
В Раздел V , чл. 15 и чл. 16 на Общите условия този въпрос е разгледан подробно.
VI. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ НА ЩЕТИ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СЪБИТИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
-
При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми за това застрахователя, местните органи на изпълнителната власт /кметството или общината/, както и длъжностния ветеринарен орган в срок до 24 часа (за населени места извън общината до З дни).
-
Застрахованият подава писмено уведомление за щета по образец на “ОЗК” АД в офиса на компанията по местонахождение на увреденото имущество или където е сключена застрахователната полица.
-
За настъпило застрахователно събитие може да бъде съобщено по телефон или факс (Централно управление: тел.: 981 31 22, факс: 981 43 51) в свободен текст, което не освобождава застрахования от задължението да подаде писмено уведомление по образец в установените с настоящите Правила срокове.
-
В случай, че не са спазени сроковете за уведомяване на Застрахователя, съгласно настоящите Правила, Застрахованият следва да изложи в писмен вид причините за закъснението си. Независимо от основателността на тези причини, Застрахователят приема и завежда подаденото уведомление като преценява, дали закъснението няма да повлияе на установяване причините за застрахователното събитие и размера на щетите. В този случай възможните реакции са две:
-
Застрахователят да откаже по-нататъшното разглеждане на претенциите на застрахования (обосновано, в писмен вид), за което да уведоми застрахования в срок от 14 дни, или
-
да насрочи дата за оглед и на място да прецени какви да бъдат неговите действия.
-
Освен срочното уведомяване за възникналото събитие, и депозиране на Искане за оценка (Приложение 1) застрахованият е длъжен:
-
да предостави всички данни, сведения и информация, поискани от застрахователя, относно доказване на събитието, оценяване на щетите и изчисляване на обезщетението.
-
Документ за собственост на погиналото животно /за едрите рогати и еднокопитни/
-
Ветеринарномедицинско заключение за изясняване причините за смъртта или убиването по необходимост на оценяваните животни и птици, издадено от длъжностен ветеринарен специалист по образец на ДВСК;
-
Документ от държавен екарисаж за предадения труп на умрялото животно. В случаите, когато умрелите животни, птици и кучета не са предадени на екарисаж и по нареждане на ветеринарните органи труповете са унищожени или загробени на място, ветеринарният специалист отбелязва това обстоятелство в съставеното от него заключение.
-
Документ за реализирания приход от месото или от други останки от закланите по необходимост животни или птици. В случаите, когато по нареждане на органите на ДВСК /Държавен ветеринарно-санитарен контрол/, месото или други останки са конфискувани, застрахованият е задължен да представи документ от тези органи за причините за конфискацията.
-
Други документи при необходимост за изясняване на събитието и определяне на обезщетението.
-
Без наличието на ветеринарномедицинско заключение или документ от противопожарните или други органи за изясняване и доказване наличието на застрахователното събитие, обезщетение не се изплаща.
-
След извършената документална проверка Застрахователят дава на Застрахования документ, в който се отбелязва:
-
уникалният номер на заведената претенция (щета);
-
датата на завеждане на претенцията (щетата)
-
От своя страна органите на застрахователя са длъжни да установят:
-
Има ли наличие на застрахователно събитие съобразно неговото проявление и специфични белези, т.е. (кои са причините за смъртта, погиването или убиването по необходимост на въпросния обект;
-
В зависимост от клаузата, по която е сключена застраховката, дали имаме застрахователно покритие.
-
Ако застрахованият има право на обезщетение, застрахователят извършва следното:
-
Уточнява се часа и датата за провеждане на оглед на място на погиналите животни или птици, или унищожени /заболели/ кошери с пчели, или проверка по документи, ако труповете са предадени на екарисажните органи или са загробени по указание на ветеринарните власти;
-
В присъствието на свой представител и на застрахования или негов представител, осигурява провеждането на огледа или проверката по документи, съгласно предходната алинея и се съставя констативен протокол по образец /Приложение 2/, който задължително се подписва и от двете страни;
-
Въз основа на извършената проверка и събраната документация се окомплектова ликвидационна преписка с необходимия пакет от документи.
-
За животни, птици и кошери с пчели, които са умрели /унищожени/ по необходимост преди изтичане на карантинния срок, както и за обекти, които са застраховани в нарушение на изискванията на Общите условия, обезщетение не се изплаща, а застрахованите имат право на връщане на застрахователните премии.
-
При щети от застрахователни събития на застраховани кошери с пчели, поради специфичния характер на застрахования обект и отговорността на застрахователя, доказването на събитието и оценката на щетите протича в следната последователност:
-
При наличие на рисково заболяване /гнилцови заболявания, нозематоза и акароза/ доказването на събитието се извършва за всеки кошер въз основа на бактериологично потвърждение от съответните ветеринарномедицински органи.
-
При щети от природни бедствия застрахователното събитие също се доказва с документ от компетентните органи: хидрометеорологичните служби, противопожарните органи и др.
-
Извършва се оглед на място за оглеждане на заболелите или унищожени кошери и се съставя опис по образец ( в Акта за умрели (унищожени) кошери с пчели и пчелни продукти) /Приложение 3/. Данните в описа за състоянието на всеки отделен кошер се попълват от специалист /ветеринарен орган или друго лице, специалист по превеждане на мероприятия по доказване заболяванията на пчелите/, който задължително участвува в състава на комисията, заедно с представител на Застрахователя и на Застрахования и по възможност в присъствието на двама души свидетели.
-
В описа на унищожените кошери с пчели или пчелни продукти подробно за всеки кошер се посочва:
-
системата на кошера: разборен, тръвен или импровизиран, както и неговото състояние /нов или запазен/;
-
състоянието на пчелното семейство: силно, средно или слабо. За силно семейство се приема това, което изцяло покрива 8 междини и в кошера има повече от 8 пити в гнездото, а за средно семейство това, което покрива до 7 междини и има повече от 7 пити. Слабите семейства покриват до 5 междини. При пчелно семейство без майка оценката се намалява с 50% и се отразява при определяне на обезщетението.
-
Липсващи части от сандъка: магазин, възглавница, рамки, пределна дъска и пр., чиито стойности, съгласно утвърдени норми, се вземат под внимание при изчисляване на обезщетението.
-
Количеството на унищожените пчелни продукти /мед и восък/. При определяне на това количество специалистът се ръководи от следните норми:
-
при една запечатана от двете страни пита - за 1 кв.дециметър - до 300 г мед;
-
за една гнездова рамка - до 100 г восък;
-
за една магазинна рамка - 50 г восък.
-
Описание на липсващите части и на унищожените пчелни продукти се прави само в случаите, когато е констатирано заболяване от американски гнилец или са причинени щети от стихийни бедствия или от диви животни, в които случаи застрахователят носи отговорност, освен за пчелното семейство и за пчелните продукти и за сандъка.
-
Въз основа на съставения описа се попълва и Акта за умрели (унищожени) кошери с пчели и пчелни.
-
При смърт на животни и птици от стихийни бедствия, които са в обсега на застрахователното покритие, обезщетението се определя в размер на 100% от застрахователната сума за стойността на животното, а при смърт от останалите рискове, без незаразните болести по Клауза А 1., съгласно Общите условия, обезщетението се определя в размер на 80%.
-
При смърт на едри рогати и еднокопитни животни, овце и кози на физически лица от незаразни болести /Клауза А 1/. на Общите условия/ обезщетението се определя в размер на 60% от застрахователната сума за стойността на животното.
-
При Клане на животни и птици по необходимост, вследствие на пожар, природни бедствиу, злополука и заразни болести, обезщетението е до 100% от сумата, и също се изчислява като разлика между застрахователната сума за стойностите на животните или птиците и реализирания приход от месото и другите останки. При Клане на животни и птици по необходимост, вследствие на незаразни и паразитни и други болести, обезщетението е до 40 % от застрахователната сума за говеда, биволи, катъри, мулета и магарета и до 30% за овце, кози и свине (дребни животни)
-
Годността на месото и другите продукти на заклани по необходимост животни и птици се установява от органите на Държавния ветеринарно-санитарен Контрол. Когато застрахованият не е изпълнил указанията на тези органи относно Клането по необходимост на животните и птиците или не са спазени ветеринарно-санитарните изисквания по оползотворяването на месото, застрахователят не поема отговорност за увеличения размер на щетата.
-
Сумата на застрахователното обезщетение за умрелите животни и птици, определена съобразно застрахователната сума за стойността им, не може да надвиши тяхната застрахователна стойност към деня на събитието.
-
При телетата, малачетата и свинете за угояване застрахователната стойност се определя съобразно живото им тегло към деня на смъртта, остойностено за всеки килограм до 3% от застрахователната сума за глава животно.
-
Пример: При умряло прасе за угояване 30 кг и средна застрахователна сума 700 лв., застрахователната му стойност е 630 лв. /3% от 700лв. = 21 лв. х 30 кг./.
-
При смърт или убиване по необходимост от покрити рисково заболявания на застраховани кучета, обезщетението се определя в размер на 80% от застрахователната сума. Когато застрахователната стойност на погиналото куче е по-ниска от застрахователната сума, обезщетението се определя до застрахователната стойност, без да се връщат премии.
-
Размерът на обезщетението за умрели или унищожени кошери с пчели се определя за всеки кошер, съобразно определени от застрахователя норми. При щети от американски гнилец или от природни и стихийни бедствия и диви животни, застрахованите се обезщетяват освен за пчелното семейство и за пчелните продукти, и за стойността на сандъците. При щети от нозематоза, акароза и европейски гнилец обезщетението е само за пчелното семейство.
-
Застрахователят не обезщетява щети за умрели или заклани по необходимост животни, птици и кошери с пчели, поради умишлени деяния или груба небрежност от страна на застрахования или пълнолетен член от неговото семейство. Също така застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение в случаите, когато грубо са нарушени зооветеринарните изисквания за гледането, храненето, лечението, профилактиката и опазването на животните, птиците и кошерите с пчели /хранене с вредни и некачествени фуражи, хронично гладуване, липса на охрана и наглеждане, непотърсена своевременна ветеринарна помощ, неизпълнение на указанията на ветеринарните органи по лечението, профилактиката и клането по необходимост, неспазване на наложените карантинни мерки, неспазване на ветеринарно-санитарните изисквания при транспортиране на животни, птици и кошери с пчели и др./.
-
Одобряването и изплащането на застрахователното обезщетение се извършва в срок до 15 дни, считано от деня, в който застрахованите са представили всички данни и документи по застрахователната преписка.
-
Застрахователното обезщетение по искане на правоимащия се изплаща на каса или по банков път.
Към Съдържание
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
Сподели с приятели: |
