Вътрешно-системни връзки в технологията на научното изследване проф д. ик н. Пано Лулански унсс, катедра „Управление на социално-културните дейности”



Дата23.10.2018
Размер187.35 Kb.


Вътрешно-системни връзки в технологията на научното изследване
проф. д. ик. н. Пано Лулански
УНСС, катедра „Управление на социално-културните дейности”
Резюме: Предмет на анализ са връзките между инфраструктурните елементи на всяко изследване, които са разделени първоначално в две групи: базисни (цел, обект, хипотеза и задачи на изследването) и резултативни (предмет, заглавие, съдържание и приноси). Анализът е осъществен в общ, диференциран и квадратно-конвенционален модел. В обобщение елементите се обобщават като: целеви (цел и хипотеза), носещата конструкция (приноси и предмет), формални елементи (заглавие и съдържание) и обслужващи елементи (обект и задачи).

Ключови думи: изследователска инфраструктура, цел, обект, хипотеза, задачи, предмет, приноси.
Постановка на въпроса
Научното изследване е вечният път към търсене на истината с цел нейното използване в управление на процесите на функциониране на природата, обществото и живота като цяло. В условията на формираната житейска парадигма за активизиране на изследователския елемент и неговото активно използване (икономика на знанието) въпросите за методологията на творческия процес са все по-неизбежно актуални. Първо, защото не са необходими много усилия, за да се убедим, че в тази област се прави малко. Активизираната през тоталитарния период у нас идея за развитие на наукознанието, сега е почти забравена, а онези автори, които проявяват сериозен интерес решават на ”парче” отделни въпроси от тази предметна област - дейност, която има по скоро самодеен, отколкото надеждно прагматично регламентиран начин. Второ, всеки ще се съгласи, че в огромната си част неуспехите на докторантските защити (като детска възраст на прохождащите в науката) са преди всичко израз на недостатъчното познаване на изследователския цикъл и неговите закономерности. Нещо повече, в по-широк план начални познания за изследователския процес би трябвало да предоставя образователната система, което за съжаление не е така. Трето, възможностите за формиране на научно мислене, на детайлен подход към дадено явление или процес не са излишен лукс, а необходимост, която се проявява особено силно в условията на предприемачество и пазарен суверенитет. Няма да е пресилено, ако не само за лидера в дадена дейност, но и за всеки, който чувства себе си като част от интелигентността, се изискват генерирани възможности за осмисляне и решаване на сложните въпроси на функционирането на отделни системи и дейности. Това е част от културата на човешкия фактор, която е израз на действен прагматизъм и стопанска пресметливост.

На професионално равнище въпросът за съдържанието на изследователския процес има три страни.



Първата е свързана с неговата работна технология. Макар и с известни несъгласия от някой автори общият модел на този процес може да се представи в три етапа с присъщите им задачи (таблица 1).
Таблица 1. Етапи на научноизследователския процес

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП (Какво е това?)

Тема
Цел

Обект

Предмет

Очаквани приноси

Задачи на изследването
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕТАП (Какво от това?)

Хипотеза
Доказване на хипотезата

Състояние на обекта и предмета на изследване в теорията.

Състояние на предмета в практиката

Обобщаване на хипотезата/хипотезите/.

Теоретични доказателства

Експериментални доказателства

Описание на факти,процеси и събития

Опитна проверка

Изводи
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП (Какво след това?)

Оценяване на резултатите, в т.ч. и окончателна верификация на хипотезата

Възможности за внедряване на резултатите в практиката

Определяне на насоки за нови изследвания
ПРЕДСТАВИТЕЛЕН (НЕФОРМАЛЕН) ЕТАП

Оформяне

Рецензиране

Подвързване/отпечатване) тиражиране

Резюме, разработване на схеми и други материали за презентация

Защита на разработката като дисертация


Втората страна е свързана с инфраструктурата на научното изследване. Тя е технологията на изследователския процес, намираща проява в елементи (дейности) и връзки между тях, които осигуряват създаването на научния продукт. Тази инфраструккура е реквизит на всяко изследване и обикновено авторите споделят нейни елементи с читателите в уводните части (които са специфично технико-икономическо задание) на своите творчески продукти - статия, студия, монография, дисертация и др. Бидейки самостоятелни комплексни елементи, изграждащите инфраструктурата части образуват хомогенен конгломерат със строга вертикална и хоризонтална субординация.

Краткото представяне на главното в тези елементи изглежда така:

1. Цел на изследването - конкретната предметно определена насоченост на изследователския процес и главното в начина/начините за нейното осъществяване.

2. Обект на изследването - хиперцялото, областта, общността на замисъла на автора, в която се съдържа изследвания проблем.

3. Предмет - частта от обекта, в която се извършва конкретизация (фокусиране) на проблема във вертикален, хоризонтален или смесен план.

4. Хипотеза - основната идея на всяко изследване; „дъждоностният облак” на изследователския процес; твърдение/твърдения, което/които е/са между истината и неистината и подлежи/подлежат на доказване.

5. Тема - заглавието на изследването, което идентифицира имплицитно основното в неговото съдържание, хипотеза и резултат.

6. Съдържание - основните елементи на изложението на извършеното авторово изследване.

7. Задачи - основните аспекти на съдържанието на изследването, чието осъществяване чрез вътрешно присъщите им дейности позволява да се постигне целта на творческия продукт, респективно да се провери степента на истинност на хипотезите.

8. Приноси - иновационният портфейл на изследването, генерираният нов резултат, новината в науката.



Третата страна е дейностната, т.е. събиране и обработване на информация, измерване на връзки и зависимости, доказване или отхвърляне на хипотези и т.н.

Цел на настоящата статия е, като се анализира инфраструктурната решетка на изследователския процес, да се обобщят нейните вътрешносистемни връзки и се изградят модели на взаимодействие между изграждащите я елементи.

Обект е инфраструктурата на научното изследване, а предмет - вътрешносистемните връзки между неговите части.

Основната хипотеза на изследването е, че между елементите на инфраструктурата съществува определена детерминация, чието спазване е задължително при извършването на научно-изследователския процес.

Микрохипотезите на статията са:

а) Целта и хипотезите са абсцисната ос на всяко изследване, нейно ядро.

б) Предметът и приносите са вертикалната (ординатата) носеща конструкция на всеки анализ.

в) Заглавието и съдържанието са външните формални страни на изследователския процес.

г) Задачите и обектът са обслужващите елементи на изследването.

Използвани са редица методи, между които основно тези на анализ, сравнение, конвергенция и дивергенция.


Модели на вътрешносистемни връзки
Внимателното осмисляне на елементите на технологията на изследователската дейност показва, че в нея е възможно да се формират различни модели за взаимодействие. Три от тях са основни: общ модел, диференциран модел и квадрантно-конвергентен модел.

Общ модел. Най-общата логика на взаимоотношенията между по-горе дефинираните инфраструктурни елементи е показана на фигура 1.
Фигура 1. Общ модел на взаимодействие
Четири са изводите с приложно значение. Първо, в най-общ план целта определя обекта, в т.ч. предмета, хипотезата и задачите на изследването; второ, изброените 4 елемента от своя страна „служебно” формират (някои от тях имплицитно) заглавието на изследването; трето, задачите и заглавието определят по съвкупност главното в съдържанието на изследването; и четвърто, приносните моменти се „извличат” от съдържанието преди всичко чрез доказване на дефинираните хипотези.

На този фон се налагат няколко съществени уточнения. Първо, наименованието на темата на изследването не е нужно да бъде непременно интегрален израз на горепосочените четири елемента. В него може да се постави фокус върху най-важното само в един или няколко елемента, но достатъчно прецизни, че да се придобие най-обща представа за замисъла на автора, за съдържанието и характера на изследването. Обикновено стремежът на авторите е в заглавието непременно да присъстват свойствата (или някакъв разрез на обобщение) на целта и хипотезата, по-малко на предмета и значително рядко - на задачите на изследването. В същото време не са малко случаите, когато заглавието съдържа и „привкуса” на приносите - пряко или косвено. В предложения модел този въпрос е показан косвено - чрез хипотезата, която е ембрионален вид на очакваните приноси.



Второ, няма съмнение в интегриращата роля на целта на изследването. В по-голяма или по-малка степен тя е свързана с предмета, хипотезите и задачите и оттам със съдържанието на изследователския труд. От тази гледна точка целта е системоформиращ фактор на всяко научно търсене.

Трето, връзката между приносите и хипотезите е очевидна. Основното в приносите е конкретизирането и проверяването (теоретически и практически с емпиричен материал) на главното в априорното твърдение, т.е. в хипотезата. В същото време приноси се дефинират (ако наистина съществуват и са в предметната област на изследването) и извън хипотезите. Нелогично е да се търсят приноси в научно изследване (и особено дисертация) извън задачите, които се поставят за разрешаване от автора.

Диференциран модел. Диференцираният модел е разчленена конфигурация на общия модел. Той има вида, показан на фигура 2.

Няколко извода са от съществено значение. Първо, единият от съставните елементи на целта (какво?) пряко кореспондира, от една страна, с хипотезите (идеята), а от друга - с предмета (полето на осъществяване на идеята) на изследването; другият елемент (как?) е свързан с използваната методология на изследването. Второ, задачите, хипотезите и целта детерминират приносите. Очевидно е, че от качеството на издигнатите хипотези, на генерираните решения от решените задачи в анализа (доказване или отхвърляне на тези хипотези като очаквани феномени - решения, тенденции, закономерности и др.) и точното фокусиране на пътищата за постигане на целта зависи съдържанието и качеството на приносния елемент на разработката.


Фигура 2. Диференциран модел
Квадрантно-конвергентен модел. Елементите на всяко изследване могат да се разделят на две групи: базисни и резултативни елементи.

Базисни са елементите, които изграждат основите на изследователския процес и при своето функциониране пораждат резултативните страни на проведеното проучване. Такива елементи са: цел, обект, хипотеза и задачи на изследването. Критериите за тяхното обобсобяване са два: първо, конституиращият им характер за изследването и, второ, взаимна последователна свързаност - целта рефлектира в обекта и хипотезата, а хипотезата поражда задачите за своето потвърждаване или непотвърждаване.

Резултативните елементи са продукт на функционалната свързаност между базисните елементи. В същото време те са форма на тяхното проявление. Такива са: предмет на изследването, заглавие на разработката, съдържание и приноси. Предметът на изследването е разположен в първи квадрант (фигура 3) и е израз на интегрираното анализиране на целта и обекта (предметът е част от обекта, а целта на изследването е свързана с елементи на този предмет). Заглавието е разположено във втори квадрант и показва връзка между обекта (респективно предмета) и хипотезата. То непременно трябва да съдържа в явна или неявна форма елементи от двете определящи го в предлагания модел страни. Съдържанието (трети квадрант) е „разписано” по следната формула: доказване на издигнатите в изследването хипотези чрез възприетите изследователски задачи. Приносите са бисерите на всяко изследване. Те са поставени в четвърти квадрант и изразяват, от една страна, своя произход - решенията на възприетите задачи и, от друга, са израз на постигане на целите на изследването.

Фигура 3. Квадрантно-конвергентен модел
От представения модел могат да се обобщят три групи детерминации: пряка, косвена и кръстосана.

Пряка е функционалната определеност от базисните елементи на резултативните координати на изследването. Формират се следните 4 комплексни връзки:

а) Предметът е функция на целта и обекта.

б) Заглавието е функция на хипотезата и обекта.

в) Съдържанието е функция на хипотезата и задачите.

г) Приносите са функция на целите и задачите.

По този начин във всеки базисен елемент се проектират (домуват) пряко по два резултативни елемента: в обекта - предметът и заглавието; в хипотезата - заглавието и съдържанието; в задачите - съдържанието и приносите, и в целта - приносите и предметът.



Косвена е последователната самоопределеност на всеки резултативен елемент от останалите им предходни адекватни части. Формират се 4 комплексни връзки.

а) Заглавието е функция на предмета, приносите и съдържанието.

б) Съдържанието е функция на заглавието, предмета и приносите.

в) Приносите са функция на съдържанието, заглавието и предмета.

г) Предметът е функция на приносите, съдържанието и заглавието.

Кръстосаната детерминация възниква между базисни и резулативни елементи, които не са разположени в еднозначната координатна система. Налице са отново 4 комплексни връзки.

а) Предметът е функция на издигнатата хипотеза.

б) Заглавието е функция на хипотезата, целта и приносите.

в) Съдържанието е функция на предмета и целта.

г) Приносите са функция на хипотезата и целта.

На основата на изказаните съображения в експертен аспект броят на детерминиращите функции на всеки един от инфраструктурните елементи дава възможност да се оцени силата на детерминация на всеки от тях (таблица 2).






Инфраструктурен елемент

Брой детерминиращи функции

1.

Цел

5

2.

Обект

2

3.

Хипотези

5

4.

Задачи

2

5.

Предмет

4

6.

Заглавие

3

7.

Съдържание

3

8.

Приноси

4

Таблица 2. Брой детерминиращи функции на инфраструктурните елементи


На основата на тези функции инфраструктурните елементи се класифицират в четири групи. Първата група е целева. В нея се включват два елемента, които са ядро на всеки изследователски процес - цел и хипотеза. Втората група е на носещата конструкция на изследването - приносите и предмета. Трета е групата на формалните елементи - заглавието и съдържанието. Четвърта е групата на обслужващите елементи - задачите и обекта.

Заключение
Две са най-общите обобщения, които произтичат от постановките в настоящата статия.

Първото е свързано с необходимостта от обучение в нашите училища на методология на научноизследователски и творчески процеси още от най-ранна възраст. Това няма да е загубено време, тъй като всеки средно интелигентен човек, уважаващ себе си, би следвало да притежава минимум грамотност по основи на творческия изследователски процес и епистоларна култура.

Четири са жалоните на този процес.

Първи стълб. Още с раждането на живота детето - бъдещ изследовател и гражданин, трябва да започне активно да придобива лингвистична култура. Заедно с нея от особена важност са: пространствено-ретроспективното му ориентиране, извършването на математически операции, разпознаването и манипулирането с елементи, процеси и явления.

Втори стълб. В образователната система на средно равнище реквизитите за научен подход към заобикалящата действителност трябва да се доразвият и утвърдят. Заедно с това е необходимо да се извърши реално социализиране на личността в посока на творческо осмисляне на средата и формиране на конструктивно поведение, стимулиране на евристичното й мислене, на нейните възможности за идентификация на феномени, за създаване на идеи и тяхното писмено отразяване, за комуникиране с ясни съобщения и др.

Трети стълб. Във висшето образование научният подход в обучаващата се личност трябва да се разширява, обогатява и задълбочава. Недопустимо е специалист с висша квалификация да не може да формулира хипотези; да няма алтернативно мислене; да не може да систематизира информация; да не използва методите на моделирането в решаването на житейски задачи; да не използва въображенито си за съчетаване по нов начин на идеи и информация; да не открива и прилага непознати полезни свойства на явления и процеси; да няма умения за разпознаване на проблема и неговото решаване; да е резистентен към визуализацията на проблема; да не може да работи в екип и т.н.

Четвърти стълб. Докторантският период на изграждане на личността на изследователя предполага професионално надграждане на получените предходни възможности за осмисляне и промяна на действителността, за формулиране и извършване на творческо изменение на околната среда. Докторантът трябва: да има креативно мислене; да може да обработва и генерира нова информация; да поставя под съмнение съвършенството на света; да притежава възможности да „вижда” проблемите в развитие и ги решава в „крачка”; да бъде новатор, което намира израз в създаване на полезни новости и търсене на нови алтернативи и др.

Ако кандидатът за получаване на научна степен няма нагласа към организация на ефективно творчество с всички произтичащи от това последствия, най-добре е да не се захваща с подобен вид дейност.



Второто обобщение е свързано с „уважението” към вътрешносистемните инфраструктурни технологии, т.е. към културата на изследователския труд. Във връзка с това няколко са приложните изводи.

Първи извод - всеки изследовател поема риск, когато не спазва основните изисквания за съподчиненост между елементите на процесите, които обслужват творческото търсене.

Втори извод - не съществува състояние на изследователска дейност, която да може да се счита за достатъчно надеждна от гледна точка на прилагане на готови схеми и процедури. Ако предварително зададените хипотези не се докажат, изследването е с нулеви резултати и фактически напълно излишно - непродуктивно творческо занаятчийство. Това налага в хода на неговото извършване да се коригират както целта, така и хипотезите, заглавието, съдържанието и задачите, което дава възможност за обобщаване на принципа на хомогенност на инфраструктурните елементи на изследователския процес. Само там ще се гарантира непротиворечивост в този процес и надеждност на получените резултати.

Трети извод – при организиране на изследването, изложението и оценяването на изследователския продукт трябва да се държи ясна сметка за последователността и функционалната определеност на отделните инфраструктурни елементи. Не може в дадено изследване да се дефинират и защитават приноси, които са извън неговата предметна област, цел, задачи, хипотези и др. Само ”отворена страница” е дисертация, в която не са достатъчно плътно защитени априорно дефинираните хипотези, т.е., в която липсват реални тези като продукт на извършеното от нейния автор.

Четвърти извод - технологиите на проучване, изложение и инфраструктура са елементи на комплексния изследователски цикъл и трябва да се разглеждат като взаимно определящо и допълващо се цяло. Всеки пропуск в една част рефлектира неизбежно върху качеството на направеното изследване.

Пети извод - целта и хипотезите са „маята” на всяко изследване. Тяхното продуктивно функциониране обаче трябва да се координира с останалите елементи от проучвателната, същинската творческа и експериментална дейност.

Познаването на вътрешносистемните връзки в инфраструктурните технологии е важен момент за извършването на качествен изследователски процес. Ето защо се налага тези въпроси да бъдат обект на интензивни дискусии за търсене и намиране на възможно най-продуктивните решения. (Вж. някои аксиоматични препоръки по организацията на научното изследване в контекста на неговите вътрешносистемни връзки, взаимствани от различни източници или генерирани от автора на статията - Приложение 1.)


Приложение 1.
Някои аксиоматични препоръки
1. Търсенето на проблем за изследване трябва да се свързва не непременно с фундаментални неща.

2. Бъдете първи, вторите в науката са в губеща позиция.

3. Изберете тема, по която работят възможно по-малък брой хора.

4. По-трудно е да откриеш и всестранно идентифицираш проблема, отколкото да го решиш.

5. Дефинирайте проблема, там където другите не могат да го направят.

6. Дисертацията (в общност всяко изследване) е докосване и пренаписване на изученото в книгите и живота.

7. Обобщете възможно най-голям обем информация, за да „усетите” по-добре проблема.

8. Филтрирайте внимателно и целенасочено изходната информация.

9. В историята на възникването на проблема съществуват елементи от неговото развитие във времето и пространството и решения - понякога частични и неточни.

10. Ядро на проблема е, първо, същественото в него, и второ - околността му - изследвайте ги задължително.

11. Преформулирайте при необходимост проблема - това е ефект на изследването и крачка към търсените решения.

12. Експонирайте алтернативи за решаване на проблема на фона на налудничави хипотеза или дефиниции на предметната му област.

13. Не се безпокойте от екстравагантните пристъпи на идеи - те са мост да се скъси пътят на търсеното решение.

14. Подредете генерираните решения и ги оценявайте само с еднозначни критерии.

15. Основните изисквания към предмета на изследването са типичност, достъпност и перспективност.

16. Признаци на темата са: проблемност (хипотетичност), конкретизация на предмета, оригиналност, актуалност, значимост, доказуемост, проверяемост.

17. Наименованието на темата не трябва да съдържа неопределено действие или съдържателната страна на работата, като например: „Някои страни…”, „Проблеми….”, „Анализ на някои….”, „Към въпроса….”, „Още за….”,”Изучаване на…” и др.

18. Заглавието трябва да бъде кратко, ясно, признаково и свързано с предметната област на изследването.

19. Изследвайте проблема комплексно и целенасочено, в статика и динамика, в диалектическа връзка с постигнатото до момента и очакваното ново постижение.

20. Намерете проблема там, където за другите той не съществува.

21. Осмислете ядрото на проблема, неговата история, място, вътрешни и външни връзки, опосредствания, бъдеще и др.

22. Идентифицирайте проблема - ясно формулирайте предмета, целта, задачите и хипотезите на изследването.

23. Откройте ясно нерешените или част от решените проблеми по конкретния предмет на изследването - отстранете грешките и противоречията в предходните решения.

24. Целта трябва да бъде конкретна, ясна и с пряка връзка с провежданото изследване.

25. Обзорът на състоянието налага: пълнота на сведенията за обекта и предмета; системност в излагането на материала с необходимата групировка; анализ на материала; конкретност и яснота.

26. Изискванията към задачите на изследването са: конкретност, ограничаване и целенасочване на анализа, възможност за реализация на получените резултати.

27. Хипотезата не е вярна и не е невярна, тя е неопределена, стои между истината и неистината.

28. Изискванията към хипотезата са: непротиворечивост на установените до момента закони и теории, експериментална проверяемост, приложимост и съответствие към предметната област на изследването, простота на формулиране, логичност в доказателствата.

29. Истинността на хипотезата доказва истиннността на теорията.

30. Хипотезата е въпрос, зададен в съотвествие с научните правила.

31. Доказаната хипотеза е част от реалната теория.

32. Хипотезата трябва да оперира с широка гама от обекти, а не с единствено събитие.

33. Колкото е по-високо равнището на обобщаване на хипотезата, толкова тя е по-ценна за науката.

34. Хипотезата е логическа истина, която дедуктивно се извежда от теорията и практиката.

35. Проверката на хипотезата е очна ставка между теорията и практиката.

36. Хипотезата е предположение, което се опира на резултатите от науката, но вградени в нещо, което трябва да се докаже.

37. Бъдете строго последователни в изложението при неизменност на изходните положения.

38. Приемете един център на темата - изследване с повече центрове ще ви донесе разочарования.

39. Проявявайте обективност в научната си критика.

40. Отделните глави да бъдат балансирани в обем на 40-50 страници.

41. След всяка глава обобщете изводи с акцент върху авторовото присъствие в анализа. Те са ви необходими за автореферата, ако пишшете дисертация.

42. Цитирайте не по-малко от 100-120 заглавия от последните 10-15 години, които непременно са използвани в анализа.

43. При съавторство е желателно вашето име да е посочено на първо място сред авторите.

44. Ако изразявате мнения противоположни на официално възприетите, думата „аз” не е най-подходяща.

45. Ако даден термин се употребява в няколко значения, обяснете в увода кое от тях е избрано и защо.

46. Въведете нови термини само ако сте сигурни, че няма друг подходящ, за да изрази символно даден феномен.

47. Избягвайте професионалния жаргон.

48. Пишете точно, ясно, лаконично и кратко.

49. Проявете деловитост и строгост в описването на явленията и процесите.

50. Използвайте образна, изразителна, колоритна и убедителна научна реч.

51. Не допускайте използването в изследването на чужди резултати без посочване на техния източник.

53. Редактирайте материала, след като е отлежал известно време.

54. Стремете се винаги да заемете аргументирана позиция - не допускайте двусмислие.

55. Прецизно интерпретирайте получените резултати - внимавайте с поставената от вас оценка.

56. Приноси са това, което е резултат от теоретични и експериментални разработки на автора в подкрепа на основните твърдения в изследването.

57. Изследването е мислимо само при обвързване с хипотеза.

58. Изследването е немислимо без познаването на необходимите му методи.

59. Взаимстваните методи на изследване трябва да се опишат най-общо, като се посочи източникът на това описание.

60. Теоретичният анализ трябва да се представя в обобщен вид.

61. Избягвайте изрази с емоционална окраска и псевдонаучно съдържание.

62. Търсете кристалната чистота и определимост на терминологията.

63. Избягвайте оценки от рода „Аз..”, „Ние…” (деятелен залог), а използвайте страдателен залог.

64. Самочувствието на утвърден автор се доказва и с добрия изказ.

65. Не допускайте псевдонауен стил, избягвайте многословието, повторенията, тавтологията, излишните думи, сложните изречения и др.

66. Избягвайте самооценката - това е работа на одиторите на вашето творчество.

67. Не повтаряйте при отговора отрицателните бележки на рецензентите - така се „погребват” вашите аргументи.

68. Проявете такова уважение към предходните изследователи на проблема, каквото бихте искали да има към вас.

69. Върху абсцисната ос винаги нанасяйте функцията на независимата, а върху ординатната - на зависимата променлива.

70. Използвайте минимум надписи в графиката, а надписите по осите да не излизат извън границите на графите.

71. Текстът на наименованието на фигурата не бива да бъде текст в някоя от нейните антетки.

72. Изводите и препоръките са нормален завършек на разработката: обобщение на анализа, прицизност, краткост във формулировките, приоритети по важност, обоснованост и др.

74. Очертайте кръга от потребители, които ще ползват получените от вас продукти.




Каталог: alternativi -> br10
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br10 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони Редовен докторант към катедра „Управление на социално-културната сфера”
br10 -> Партньорството като механизъм за повишено усвояване на средства от фондовете на ес
br10 -> Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката
br10 -> Ст н. с д-р Лилия Чанкова
br10 -> Селският туризъм същност, опитът на Италия и фактори, обуславящи неговото развитие в България
br10 -> Eлементи на промоционния микс, на които разчитат организациите, произвеждащи сладкарски изделия в Eгипет, при прилагане на промоционните си стратегии
br10 -> Раздробяване и безплатно раздаване на акции и значението на счетоводната информация Практическо изследване
br10 -> Особености на системите за ранна диагностика на кризисното състояние в банковия сектор


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница