Във връзка със срещата на акад. Петър Кендеров с учени за промени в Закона за научните степени и научните звания, проведена в Столична библиотека

Освен това в ЗНСНЗ има редица противоконституционни политически членове. Съгласно чл. 11., ал. 2 от Конституцията на Република България: “Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.” По тази причина членовете 5 (1), 8 (1), 16 (1) и 17 от сегашния, действащ от 1972 г. ЗНСНЗ, които изискват политическо одобрение на учените, както и това те “да допринасят за социалистическото развитие на страната” са противоконституционни. Същото важи и за членовете 5 (1), 6, 9 (3), 22 з), 39 г), 40 (1) и 52 (2) от Правилника за прилагане на ЗНСНЗ. В една правова държава не трябва да се спазват нито ЗНСНЗ, нито споменатият правилник, тъй като те са противоконституционни. Нещо повече: както виждате политическите членове изобилстват и в ЗНСНЗ и в Правилника за спазването му. Не е така обаче с членовете за НАУЧНИТЕ КРИТЕРИИ. Такива членове в ЗНСНЗ и в Правилника ПРОСТО НЯМА!!! Тези неща са казвани и писани многократно. Включително и в книгата “Храмът”, издадена през 2004г. За сега обаче това не е допринесло за настъпването на реформи в тази сфера. Новата Конституция на Р. България действа вече 16 години и през цялото това време действащият ЗНСНЗ в гореизброените му пет члена е противоконституционен и ще бъде противоконституционен до замяната му с нов съвременен закон. ПОЗОР за българската академична общност, която търпи това безобразие!

И ще допълня – някои дори от ЦК на БКП от преди 1989г. Освен това сред Президиума на ВАК се открояват и плагиати. За повече подробности виж книгата “Храмът”, Филвест 2004г., статия на доц. д-р Иван Илиев, “Организационната структура на ВУЗ обслужва единствено интересите на бившата комсомолско-партийна олигархия, безотговорността и корупцията”, стр. 123-127, а също и книгата “За секретните гафове на академик–ексминистъра”, Земиздат 2006г., автор ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова.

Това е достатъчен повод да се направи щателна проверка на кадровия подбор на членовете на ВАК. Това ли са лицата, които ще оценяват качествата на българските учени? Очакваме в най-скоро време отварянето на досиетата на всички членове на ВАК, за да видим колко от тях са сътрудничали на бившата Държавна Сигурност.

Относно резултатите от работата на ВАК ще си позволя да цитирам един скорошен пример – от 13.06.2007г. Галя Маринова от ИРИОН беше провалена във ВАК при условие, че има над 50 научни труда, повечето от които в чужбина, има издаден самостоятелен учебник и два научни НАТО-вски договора, на които е ръководител. За доцент в тази процедура ВАК избра конкурента на Галя Маринова – лице, което има само девет научни труда, няма издаден учебник, не е бил ръководител на международни научни проекти и т. н. За сметка на това е внесло във ВАК бележка подписана от негови колеги, че уж било съавтор на статия, в която името му не фигурира. Ето как се потискат изявените учени в България и как се издигат некадърниците, които „слушкат”. За съжаление това не е единичен случай!

Сегашният ВАК със сегашната си дейност не е контролен орган, а е престъпен орган! Чии интереси защитава той? Отговорът е ясен – на българската мафия.
5. Съдебната защита на българските учени. Не е необходимо да се чака поредния доклад от Брюксел, за да стане известно на широката общественост, че българската Съдебна система не функционира. Или по-точно тя защитава правата на мутрите и престъпниците, но не и на българските учени. През последните 5 години ВАС има десетки и стотици случаи на отказ на правосъдие в дела, които водят български учени срещу ВАК. А колко ли са случаите за целия преход след 10.11.1989г.? Може би вече са станали хиляди. Всички тези дела подлежат на ревизия. И този ден ще дойде. Престъпленията извършвани във ВАК имат опора и гръб в българската Съдебна система в лицето на Върховния Административен Съд. Заслужава си да се изследват връзките на проф. Петканов със сегашния и предишен секретар на Президиума на ВАК проф. дюн Цанкова, която движи съдебните процедури на ВАК.
Заключение. В резюме: Системата на българската наука и висше образование се характеризира с унизително мизерно заплащане на интелектуалния труд, с архаично противоконституционно законодателство от 1972г., с мафиотизирано кадрово статукво в научната сфера, с престъпен контролен орган ВАК, чиято функция е извършване на административен произвол при липса на ясни научни критерии, и накрая – с липса на каквато и да е съдебна защита за българските учени.

Господа Политици! Обръщам се към Вас със следните думи: В България сме останали няколко човека, които искаме да работим наука за България и в България. Въпреки ужасните и мизерни условия за труд в тази сфера, въпреки психическия тормоз и административния произвол ние продължаваме да работим тук. За близо 18 години преход не сте успели да ни изгоните в чужбина. Ще ни убиете ли?

12.07.2007г.