Въведение 1 част І анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите на завода 3



страница6/26
Дата23.10.2018
Размер4.62 Mb.
#93014
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

3.3 ВЪЗДУХ


Във връзка с ограничаване на антропогенното въздействие са издавани различни нормативни актове, имащи за цел защитата здравето на човека и на цялата околна среда от отрицателните им последици.

С тези закони и норми се ограничават:



  • емисиите – въз основа на видовете източници се определят допустимите концентрации вредни вещества в т. н. димни газове, които могат да бъдат изпускани в атмосферния въздух - Норми за Допустими Емисии (НДЕ);

  • имисии – определят се допустимите (граничните) концентрации на вредните вещества, чието наличие в атмосферния въздух не е свързано със здравен риск за населението – Пределно Допустими Концентрации (ПДК).

Пределно допустима концентрация (ПДК) е максималната концентрация на вредно вещество, която за определен период от време не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху човека.

Наредбите в българското законодателство, които определят нормите за ПДК за отделните замърсители и съответните им допустими отклонения (ДО), намаляващи линейно до съответната година, са:



  • Наредба № 14/1997 г. – Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;

  • Наредба № 9/1999 г. – Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух;

  • Наредба № 8/1999 г. – Норми за озон в атмосферния (Членове 3, 5 и 8 се отменят от 01.01.2010 г. – ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.);

  • Наредба № 1/2004 г. – Норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

В Таблица 3.3-1 са дадени стойностите на тези норми за основните вредни вещества във атмосферния въздух, заедно със съответните им ДО (ако има) за 2005г.

Таблица 3.3-1: Имисионни норми

Концентрации [mg/m3]

Азотни оксиди (NОX = NО2 + NО)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

няма

0.20

0.05

0.25

0.04

0.01

0.05

Норма за опазване на растителността

0.03

Серен диоксид (SO2)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

0.35

0

0.35

0.125

0

0.125

няма

Норма за опазване на растителността

0.02

Фини прахови частици (PM10)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

няма

0.05

0.015

0.065

0.03

0.009

0.039

Общ прах

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

0.50

0.25

0.15

Въглероден оксид (CO)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

няма

10

0

10

40

10

50

Оловни аерозоли (Pb)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

няма

няма

0.0005

0

0.0005

Бензен (C6H6)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

ПДК

ДО

ПДК+ДО

няма

няма

0.005

0.005

0.010

Приземен озон (O3)

1 час

8 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

няма

0.11

няма

Живачни аерозоли (Hg)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

няма

0.0003

няма

Сероводород (HS)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

0.005

0.002

няма

Стирол

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

0.005

0.003

няма

Фенол

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

0.02

0.01

0.01

Формалдехид

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

0.1

0.05

0.01

PAH (Полиароматните (полицикличните) въглеводороди)

1 час

24 часа

1 година

ПДК

ПДК

ПДК

няма

0.1 g/100m3

няма

3.3.1 Инвентаризация на емисиите за района на инвестиционното предложение


За да се оцени по-пълно качеството на атмосферния въздуха за района на инвестиционното предложение, са разгледани емисиите от най-близкия източник на замърсители - действащите инсталации и съоръжения към ТЕЦ “Русе-Изток” за периода 2000-2003г (Комплексно разрешително № 46/2005) - Таблица 3.3.1-1.

ТЕЦ “Русе-Изток” използва за гориво въглища марка Т и ГК със съдържание на сяра и въглерод 2.9% и 65.9% съответно, което не е екологично чисто гориво. Както се вижда от Таблица 3.3.1-1 емисиите от ТЕЦ “Русе-Изток” са определящи за разглеждания район, още повече, емисиите на серни и азотни оксиди са 98.3% и 90.9%, съответно от осреднените за 1997-2001г. данни за замърсяващите производства, действащи на територията на гр. Русе.

В таблицата е направено също и сравнение между емисиите от ТЕЦ “Русе-Изток“ (2000-2003г.) и очакваните емисии от инвестиционното предложение, изчислени по представената в глава 4 блок-схема на процесите, където са описани очакваните обеми на изходни газове. Вижда се, че за всички замърсители тези оценки са под 2%, само за прах делът достига 10%.

Таблица 3.3.1-1. Емисии от дейността на ТЕЦ “Русе-Изток” и очаквани емисии от дейността на инвестиционното предложение


1. Емисии от дейността на ТЕЦ “Русе-Изток”

Замърсител

Година


SOx

NOx

PM

CO

CO2

t/y

2000

7 137.41

3 195.99

266.33

79.90

-

2001

12 145.11

4 490.87

374.24

112.27

-

2002

11 139.10

3 958.56

329.88

98.96

-

2003

9 023.23

4 175.55

347.96

104.39

-

Средно за периода

9 861.21

3 955.24

329.60

98.88

749 068.8*

2. Емисии за гр. Русе - осреднени данни за 1997-2001г, Национален Статистически Институт

1997-2001

10 034.68

4 351.01

-

10 906.90

1 075 750.16

% на емисиите на ТЕЦ “Русе-Изток” от общите за гр. Русе

98.3%

90.9%

-

0.9%

69.6%

3. Очаквани емисии от дейността на инвестиционното предложение на “МОНТЮПЕ” ЕООД

2006

15.4

74.2

34.1

1.2

3 398.4

% на емисиите на МОНТЮПЕ

от тези на ТЕЦ “Русе-Изток



0.2%

1.9%

10.3%

1.2%

0.5%

* изчислени по методика CORINAIR за среден разход от 322 919 тона въглища, взети от Комплексно разрешително № 46/2005 за ТЕЦ Русе-Изток.

От направения анализ е видно, че, емисиите от инвестиционното предложение не застрашават качеството на атмосферния въздух в района на площадката.


3.3.2 Инвентаризация на емисиите за гр. Русе


На Фиг. 3.3.2-1 е показано сравнението между емисиите от ТЕЦ “Русе-Изток“ (2000-2003г.), гр. Русе и други големите градове на България (без София), осреднени за периода 1997-2001 г., НСИ.

Фиг. 3.3.2-1: Емисии на азотни, серни оксиди и въглероден оксид (предиктори на приземен озон) за големите градове в България - осреднени данни за 1997-2001г. и ТЕЦ “Русе-Изток”

Както се вижда от фигурите, емисиите за гр. Русе са сравними с другите градове, които са със същите икономически показатели (ниво на развитие) с изключение на Варна, Бургас и Пловдив в този пет годишен период 1997-2001 г.

Вижда се също, че емисиите от ТЕЦ “Русе-Изток” са определящи не само за източния район на общината, а за нея като цяло. Цитираните в заявлението протоколи, направени от лабораторията на РИОСВ – Русе в периода 1999 – 2003 г. за извършени измервания показват че концентрацията на прах. SO2 и NO2 са над допустимите норми съобразно старата Наредба № 2 от 19.02.1998 г.

Фиг. 3.3.2-2: Емисии на въглероден диоксид (парников газ) за големите градове в България - усреднени данни за 1997-2001 г. и ТЕЦ “Русе-Изток”


3.3.3 Измерени концентрации в гр. Русе


Във въздушните басейни на граничните българо-румънски градове, разположени по долното течение на р. Дунав съществуват дългогодишни екологични проблеми, поради влошеното качество на атмосферния въздух. Това се дължи на емисиите на вредни вещества във въздуха от големи местни източници и трансграничен пренос между двете страни. За подобряване качеството на въздуха между двете страни беше подписан Меморандум за сътрудничество за решаване на екологичните проблеми чрез инсталиране на автоматични системи за контрол качеството на атмосферния въздух, работещи на принципа на диференциална оптична абсорбционна спектроскопия (ДОАС). В системата се контролират следните атмосферни замърсители: серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид, въглероден оксид, хлор, хлороводород, сероводород, серовъглерод, амоняк, озон, бензен, толуол, фенол, ксилол, стирол, фини прахови частици (ФПЧ10). Нивото на сероводород и въглероден оксид в атмосферния въздух се измерва чрез конвенционална автоматична апаратура, работеща съответно на принципа на UV – флуоресценция (за сероводород) и инфрачервена спектроскопия (за въглероден оксид). Нивото на ФПЧ10 се определя чрез автоматично пробонабиране на прахови частици и последващо гравиметрично определяне по референтния метод EN 12341.

В Русе работят следните станции за мониторинг – Фиг. 3.3.3-1.



Фиг. 3.3.3-1: Разположение на автоматични станции ДАОС в гр. Русе

1. Автоматична ДОАС станция "Жити" в западната промишлена зона на града;

2. Автоматична ДОАС станция "Придунавски булевард" в централната градска част - РИОСВ;

3. Автоматична ДОАС станция "Хлебна мая" в източната промишлена зона;

4. До 30 юни 2004 г. е работила и станция с ръчно пробонабиране "Здравец" в квартал "Здравец".

Всички оценки за качеството на въздуха в Русе за 2003г. са на базата на ежедневните бюлетини на Изпълнителната агенция по околната среда и месечните бюлетини на РИОСВ - Русе. Годишният индекс за качество на въздуха (AAQI) и денонощният индекс (DI) за дадения замърсител – описани в ИНТЕРНЕТ на следната страница: http://www.icsr.bas.bg/ICSRwebsite/departments /rdts/htdocs/aqi_bg.html) се определят по броя на дните с превишения на съответните норми, броя на денонощията, в които са правени измервания и допустимия брой превишения на денонощната/часовата норма за 1 година.



Превишения на нормите за 2003 година

Таблица 3.3.3-1: Годишен индекс за качество на въздуха за станция "Жити"

Замърсител

DI max

DI mean

DI number

AAQI

AAQI код

стирол

11.10

2.71

72

3.62




бензен

2.00

1.42

4

0.11




фенол

1.70

1.70

1

0.03

 

Таблица 3.3.3-2: Годишен индекс за качество на въздуха за станция "Хлебна мая"

Замърсител

DI max

DI mean

DI number

AAQI

AAQI код

стирол

6.10

1.95

75

2.70

 

бензен

2.29

1.69

13

0.41

 

Таблица 3.3.3-3: Годишен индекс за качество на въздуха за станция "Придунавски булевард"

Замърсител

DI max

DI mean

DI number

AAQI

AAQI код

стирол

7.20

2.16

51

2.04

 

сероводород

3.50

1.87

10

0.35




бензен

4.49

1.98

5

0.18

 

хлороводород

1.05

1.05

1

0.02

 

Таблица 3.3.3-4: Годишен индекс за качество на въздуха за станция "Здравец"

Замърсител

DI max

DI mean

DI number

AAQI

AAQI код

ФПЧ10

1.90

1.37

12

0.62

 

сероводород

7.00

2.04

10

0.52

 

хлороводород

1.98

1.31

6

0.20

 

Превишения на нормите за първо и второ тримесечие на 2005 година

По данни от ИАОС за първо и второ тримесечие на 2005 г. не са регистрирани превишения на средноденонощните норми за бензен, ксилол, толуол, стирол (с изключение на две превишения на средно часовата норма (5µg/m3) в станция “Жити” като максималната концентрация е измерена на 17.06.2005 г.), хлороводород, фенол, въглероден оксид, азотен диоксид и серен диоксид във всички ДОАС системи на територията на гр. Русе – http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/bg_ro/index/index.htm.



В наблюдавания период в Русе са регистрирали превишения на нормите на ФПЧ10 и озон.

Фиг. 3.3.3-2: Регистрирани превишения за фини прахови частици (PM10) в гр. Русе. (Станциите са: – “Придунавски бул.”, – “Жити” и – “Хлебна мая”)



Таблица 3.3.3-5: Регистрирани превишения на фини прахови частици и денонощният индекс за качество на въздуха за първо и второ тримесечие на 2005 г.

ДАОС станция

Максимална средноденонощна

концентрация на ФПЧ10

[mg/m3]

Превишение на

КЦН

[пъти]

тримесечие

І-во

ІІ-ро

І-во

ІІ-ро

“Придунавски булевард”

148.8

73.7

2.98

1.47

“Жити”

176.7

75.3

3.53

1.51

“Хлебна мая”

166.5

82.1

3.33

1.64

Денонощен индекс за качество на въздуха (DAQI)

3.28

1.54

Таблица 3.3.3-6: Регистрирани превишения на озон и денонощният индекс за качество на въздуха за първо и второ тримесечие на 2005 г.

ДАОС станция

Максимална осемчасова

kонцентрация на озон (O3)

[g/m3]

Превишение на

КЦН

[пъти]

тримесечие

І-во

ІІ-ро

І-во

ІІ-ро

“Придунавски булевард”

185.5

132.5

1.55

1.1

“Жити”

151.7

0

1.26

-

“Хлебна мая”

145.0

0

1.21

-

Денонощен индекс за качество на въздуха (DAQI)

1.34

1.1

Както се вижда от Таблица 3.3.3-5 и Таблица 3.3.3-6.състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) за разглеждания район е:



  • първо тримесечие на 2005 г. – много лошо ( ) по отношение на фините прахови частици (ФПЧ10) и незадоволително ( ) по отношение на приземния озон за урбанизираните зони на гр. Русе;

  • второ тримесечие на 2005 г. – лошо ( ) по отношение на фините прахови частици (ФПЧ10) и незадоволително ( ) по отношение на приземния озон за урбанизираните зони на гр. Русе.

Причина за повишените концентрации в атмосферния въздух на:



  • прахови частици е пътният транспорт и изгарянето на горива в битовия сектор през отоплителния сезон (особено за автоматична ДОАС станция "Жити", намираща се на югозапад от високите и горещи източници на ТЕЦ Русе–Изток” по пътя на преобладаващите североизточни ветрове (29.4%) през зимния сезон) – Фиг. 3.3.3-2. Превишена е средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (СДН=50 g/m3);

  • озона са емисии на прекурсорите на озон (азотни оксиди и летливи органични съединения) от транспорта (за станцията, която е в близост до пътна артерия), бита и промишлената дейност в съответните райони. Превишението е на краткосрочната целева норма (8h) за защита на човешкото здраве (КЦН=120µg/m3).

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница