Въведение 1 част І анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите на завода 3



страница7/26
Дата23.10.2018
Размер4.62 Mb.
#93014
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26

3.4 ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ

3.4.1. ГЕОЛОЖКА СРЕДА

3.4.1.1. Геоложки строеж


В регионално отношение гр. Русе и района източно от него, където се намира набелязаната площадка за строителство на инвестиционното предложение, е в обхвата на северния склон на Севернобългарското издигане в Мизийската платформа (Филипов Л. и др., 1992).

Литостратиграфският разрез на този район включва кватернерни образувания, които залягат върху долнокредни отложения.



Долната среда е представена от Русенската свита, изградена от порцелановидни, еолитни и органогенни варовици със значителна дебелина. Разкриват се на повърхността по поречието на р. Русенски Лом.

Кватернерът е изграден от еолични и алувиални образувания.

Еоличните образувания се отнасят към льосовия комплекс, включващ алтернация от съвременна почва (СП), четири до пет льосови хоризонта (Л1, Л2, Л3 и, Л4 и Л5) и разделящи ги погребани почви (П1, П2 и, П3 и П4) с обща дебелина 26 23÷28 m..

Алувиалните образувания на русловата и заливната тераса (aQh) и на надзаливните тераси (aQp3) на р. Дунав и р. Русенски Лом са от разнозърнести и разнокъсови чакъли с пясъчен запълнител, над които следва пласт от преотложен глинест льос.

В основата на льосовия комплекс залягат старокватернерни алувиални образувания от глини с чакълни късове.

Детайлният геолого-литоложки разрез на приповърхностната, интересуваща бъдещото строителство зона, по данни от доклада за проведените инженерно-геоложки проучвания и изследвания (Дончев П., 2005), включва:


  • - от 0,0 до 0,5÷1,7 m - съвременен почвен слой (СП);

  • - от 0,5÷1,7 m до 1,8÷3,6 m - първи льосов хоризонт (Л1);

  • - от 1,8÷3,6 m до 4,3÷6,4 m - първа погребана почва (П1);

  • - от 4,3÷6,4 m до 0,5÷1,7 m 8,8÷10,8 m - втори льосов хоризонт (Л2);

  • - от 8,8÷10,8 m до 11,0÷13,2 m - втора погребана почва (П2);

  • - от 11,0÷13,2 m до 11,0÷13,2 m 11,5÷16,0 m;

  • - под 11,5÷16,0 m следва трети льосов хоризонт (Л3).

Льосовите разновидности по зърнометричен състав се характеризират като прахово-песъчлива глина, а погребаните почви - като песъчлива глина. Съвременният почвен слой съдържа значително количество хумус.

3.4.1.2. Инженерно-геоложки условия


Инженерно-геоложките условия в най-голяма степен се обуславят от физико-механичните показатели на льосовата основа, която се характеризира със значителна макропорестост и наличието на ходове, кухини и суфозионни празнини.

На територията на гр. Русе е изпълнен голям обем инженерно-геоложки проучвания и изследвания и е натрупан значителен опит в проектирането и строителството върху льосова основа. В резултат на това и проведеното инженерно-геоложко проучване на разглежданата площадка (Дончев П., 2005) е изяснено следното:

- горната част на льосовия комплекс притежава склонност към пропадане при намокряне и под въздействието както на допълнителен, така и на геоложки товар. Дебелината на пропадъчния пласт е от порядъка на 11,0÷13,0 m, в която се включват Л1, П1, Л2 и горната част на П2. Има данни за спорадична пропадъчност в масива на Л3, Л4 и Л5, която е без практическо значение, когато фундирането не се осъществява в тези пластове;

- според специфичната льосова морфология, характеризираща се с така наречените "Льосови блюда", и резултатите от проведените лабораторни изследвания на територията на проучената площадка по отношение на пропадъчността се очертават три района:



Район 1 – непропадъчна земна основа. Заема дъното на добре оформеното "льосово блюдо" на коти 43÷44 m;

Район 2 – земна основа I тип по пропадъчност (според чл. 94, ал.2 на "Наредба № 1/01.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране"). Льосовите отложения са пропадъчни при намокряне и само под въздействието на допълнителен товар от фундаменти. Потенциалното общо пропадане при намокряне и под въздействие на геоложки товар не надвишава 5 cm. Този район заема склоновата част на льосовото блюдо на коти от 44 до 45 m и е преходна към позитивната част на релефа. Пропадъчният пласт включва Л1, П1 и горната половина на Л2. Коефициентът на относително пропадане при стандартен товар Р = 0,3 МРа е в диапазона δпр = 0,01÷0,025;

Район 3 – земна основа от II-ри тип по пропадъчност. Заема по-голямата част от площадката. Льосовите отложения при намокряне са пропадъчни както под въздействието на допълнителен, така и на геоложки товар. Дебелината на пропадъчния пласт достига 11,0÷12,0 m и включва Л1, Л2, П1и горната част на П2. В дълбочина (най-вече в Л3) се установява спорадична пропадъчност, която при конкретния случай е без практическо значение. Коефициентът на относително пропадане при стандартен товар Р = 0,3 МРа е в диапазона δпр = 0,012÷0,037 (определен по косвен метод на проф. Минков) и δпр = 0,007÷0,077 (от директните лабораторни изпитвания). Потенциалното пропадане при намокряне и под въздействието на геоложки товар, което най-често се реализира в дълбочинен интервал 6÷9 m, е от порядъка на 12÷15 cm.

Прогнозните показатели на основните физико-механични и деформационни свойства на льосовите разновидности са отразени в табл. 3.4.1.



Таблица 3.4.1

Разновид­ност

Характеристика по пропадъчност

Обемно тегло

γ, kN/m3



Обемно тегло на

скелета


γd,kN/m3

Водно съдър­жание

Wn, %



Изчисли­телно натовар­ване

R0, MРa



Модул на обща дефор-мация

Е, MPa


Якост на срязване

φ0


С

kPa



Л1

пропадъчно

16,8

14,0

19,5

0,16

9,5

23

7

непропадъчно

19,9

16,7

20,2

0,20

11,0

П1

пропадъчно

16,8

14,1

18,5

0,17

12,0

19

10

непропадъчно

20,2

16,9

18,8

0,20

15,0

Л2

пропадъчно

17,0

14,7

15,5

0,18

13,0

25

5

непропадъчно

18,9

15,5

21,2

0,20

16,0

П2




17,9

15,1

18,6

0,22

18,0

21

15

Л3




18,0

15,6

20,4

0,20

14,0

22

10

3.4.1.3.Физико-геоложки процеси и явления


Съвременният геоморфоложки облик на разглеждания район е продукт на ерозионно-акумулационни, гравитационни и еолови процеси и явления.

Ерозионно-акумулационните процеси и явления се определят от хидроложките фактори на повърхностно-течащите води и от резултатите на тяхното въздействие върху релефа. Най-значими техни продукти са формираните асиметрични долини със стръмни десни брегове и по-полегати леви склонове с ясно изразени тераси на р. Дунав и нейни притоци.

Гравитационните процеси и явления (свлачища, срутища) в обсега на терена на разглежданата площадка и около нея не са проявени. Те са характерни за стръмните десни склонове на р. Дунав и са развити в кватернерните льосови образувания и залягащите под тях неогенски песъчливо-глинести отложения.

Около 15 % от територията на България е покрита с льос и льосовидни седименти, продукт на еоловите процеси и явления, които покриват главно Северна България. Специфични за льосовия релеф са гърбища, куполи, гредове, блюда и др. Най-характерни всред тези релефни форми в границите на разглежданата площадка и около нея са посочените по-горе "льосови блюда", представляващи локални понижения, в обсега на които земната основа е непропадъчна или е с пропадъчност от I тип - когато пропадането от собственото тегло не превишава 5 cm.


3.4.1.4. Сеизмичност на района


Според “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987 г. и картата на сеизмичното райониране на България за период от 1000 години към тези норми, сградите и съоръженията в гр. Русе и района около него се осигуряват за VIII степен на земетръсна интензивност със сеизмичен коефициент Кс= 0,15.

3.4.1.5. Подземни природни богатства


В границите на разглежданата площадка и непосредствения терен около нея не са проучвани и няма утвърдени запаси от природни подземни богатства.

Производствената дейност на завода ще включва използване на 1140 тона годишно пясък, източникът за доставка на който не е посочен в заданието за изготвяне на ОВОС. Ще се търси кариера за пясък, който ще може може да отговори на специфичните изисквания на Инвеститора


3.4.2. ХИДРОГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ

3.4.2.1. Подземните води


Според хидрогеоложкото райониране на България площадката на инвестиционното предложение попада в Силистренския подрайон на Северобългарския артезиански басейн в Долнодунавската артезианска област.

Хидрогеоложкият облик на района се обуславя предимно от карстови и порови подземни води.

Карстов безнапорен водоносен хоризонт е формиран в долнокредните карбонатни седименти. Подхранва се от атмосферни валежи директно в разкритията на варовиците или косвено през покриващите ги еолични образувания, както и от повърхностни води на реките. Движението на подземните води е от юг на север към р. Дунав с напорен градиент 0,001÷0,003. Нивото на водата се установява на надморска височина от 200÷250 m до 10÷12 m.

В обсега на площадката на разглеждания обект статичното ниво на карстовите води се очаква на дълбочина по-голяма от 20 m (Дончев П., 2005).

Карстовата вода се дренира индиректно през алувиалните образувания на р. Дунав и чрез множество извори със значителен, но променлив дебит, чрез непосредствено концентрирано изливане в езерата Лищева, Сребърна, Гърлица и Олтина, както и от изградени вододобивни кладенци.

Филтрационните свойства на карбонатния колектор се характеризират с широк диапазон на проводимостта от 30 до 2000 m2/d.

По химически състав карстовата вода е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева и хидрокарбонатно-калциева с минерализация 436÷977 mg/l и твърдост 6÷12 mg∑qv/l (Антонов Хр. и др., 1980). Не е защитена от антропогенно замърсяване чрез инфилтриращите се валежи или замърсени повърхностни води.

Поровите води формират подземни водни обекти, локализирани в песъчливо-чакълените алувиални образувания на терасите на р. Русенски Лом и р. Дунав, в това число и в Бръшлянската низина покрай десния бряг на р. Дунав между Русе и Тутракан. Те отсъствуват в геоложката среда на разглеждания обект и терена около него.

В льосовия комплекс не се съдържат подземни води, но високата му макропорестост е предпоставка за инфилтриране през него на замърсени води до карстовия водоносен хоризонт в долната креда.

Изложената информация за хидрогеоложките условия показва, че поровите води нямат отношение към строителството и експлоатацията на бъдещия завод, а карстовите подземни води в долнокредните карбонатни седименти на дълбочина под 26 m са потенциален източник за водоснабдяване.


3.4.2.2. Експлоатационни ресурси от подземни води


В границите на разглежданата площадка и около нея не са провеждани хидрогеоложки проучвания l/s и не са изграждани водовземни съоръжения за добив на подземни води, поради което не са оценявани експлоатационни ресурси на подземни води. Налице са предпоставки за водоснабдяване на разглеждания обект с подземни води от водоносния хоризонт в окарстените долнокредни карбонатни седименти, регионалните естествените ресурси на който се оценяват на 20÷22 m3/s при площ на разпространение около 7400 km2 (Антонов Хр. и др., 1980). На този етап не се предвижда използване на подземни води.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница