Въведение 1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на Словото на Аллах, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от

Глава 21

1 Като повдигна очи, Иса видя богатите, че пускат даровете си в касата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там два гроша. 3 И каза: Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тези пуснаха в даровете от излишъка си; а тя от немотията си пусна цялото си препитание, което имаше.

5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и посветени дарове, той каза: 6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.

7 И го попитаха, като казаха: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това? 8 А той каза: Внимавайте да не ви подмамят; защото мнозина ще дойдат в мое име и ще казват: Аз съм Месията и времето наближи. Да не отидете след тях. 9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща трябва първо да станат, но краят не е веднага. 10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство; 11 и ще има големи земетресения и на разни места – глад и епидемии; ще има и ужаси, и големи знамения от небето.

12 А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви преследват, като ви предават на молитвени домове и в тъмници, и ще ви завеждат пред царе и пред управители заради моето име. 13 Това ще се обърне във възможност да свидетелствате. 14 И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте; 15 защото аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат. 16 А ще бъдете предадени дори и от родители и братя, от роднини и приятели; и те ще докарат някои от вас до смърт. 17 И ще бъдете мразени от всички заради моето име. 18 Но и косъм от главата ви няма да загине. 19 Чрез твърдостта си придобивайте душите си.

20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му. 21 Тогава онези, които са в област Юдея, нека бягат в планините и които са сред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. 22 Защото това са дни на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано. 23 Но горко на бременните и на кърмещите през онези дни! Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху този народ. 24 Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.

25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. 26 Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. 28 А когато започне да става това, се изправете и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

Поуката от смокиновото дърво

29 И им каза притча: Погледнете смокинята и всичките дървета. 30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. 31 Също така и вие, като видите, че става това, да знаете, че царството на Аллах е близо. 32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 33 Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат.

34 Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно; 35 защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.

37 И той всеки ден поучаваше в храма, а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски. 38 А на сутринта целият народ идваше при него в храма да го слуша.

Глава 22

1 И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от народа. 3 Тогава Шейтан влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 И той обеща и търсеше удобен случай да го предаде, когато би отсъствало множеството.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи агнето за пасхата. 8 И Иса изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем трапезата за пасхата. 9 А те му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, той седна на трапезата, и апостолите с него. 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, 16 защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в царството на Аллах.

17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде царството на Аллах.

19 И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е моето тяло, което за вас се дава; това правете за мое възпоменание.

20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но ето, ръката на този, който ме предава, е с мен на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.

28 А вие сте онези, които устояхте с мен в моите изпитания. 29 Затова, както моят Баща завеща царство на мен, и аз завещавам на вас – 30 да ядете и да пиете на трапезата ми в моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.

Иса приготви учениците си за трудни дни

31 Симоне, Симоне, ето, Шейтан ви изиска, за да ви пресее като жито, 32 но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър му каза: Господи Иса, готов съм да отида с теб и в тъмница, и на смърт. 34 А той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато ти три пъти не се отречеш, че ме познаваш.

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в мен и това писание: "И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за мен наближава към своето изпълнение. 38 И те казаха: Господи Иса, ето тук има два меча. А той им каза: Достатъчно е.

Духовната борба на Иса преди смъртта му

39 И като излезе, отиде по обичая си на Елеонския хълм, а и учениците му го последваха. 40 И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: 42 Отче, ако е волята ти, отмини ме с тази чаша, но нека бъде не моята воля, а твоята. 43 И му се яви ангел от небето и го подкрепяше. 44 И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб, и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иса, за да го целуне. 48 А Иса му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тези, които бяха около Иса, като видяха какво ще стане, казаха: Господи Иса, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 Но Иса отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иса каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината.

54 И като го хванаха, го поведоха и го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с него. 57 А той се отрече, като каза: Жено, не го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с него, защото е галилеянин. 60 А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя.

61 И Господ Иса се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господ Иса – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мен. 62 И като излезе навън, плака горко.

Иса пред еврейските водачи

63 А мъжете, които държаха Иса, му се подиграваха и го биеха, 64 и като го закриваха, го питаха, казвайки: На ли си пейгамбер! Познай, кой те удари? 65 И много други хули изговориха против него.

66 А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и го заведоха в парламента си, и му казаха: 67 Ако си ти Месията, кажи ни. А той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, няма да ми отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на силата на Аллах. 70 И те всички казаха: Тогава ти Божият Син ли си? А той им каза: Вие казвате, защото аз съм. 71 А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата му!

Глава 23

1 Тогава цялото тяхно множество стана и го заведе при Пилат. 2 И започнаха да го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за себе си, че е Месията и цар.

3 А Пилат го попита и каза: Ти ли си юдейският цар? А той в отговор му каза: Ти казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този човек.

Херод разпитва Иса

5 А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла област Юдея, като е почнал от област Галилея и е стигнал до тук. 6 А Пилат, като чу за Галилея, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

8 А Ирод, като видя Иса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да го види, понеже беше слушал за него; и се надяваше да види някое знамение от него. 9 И го запитваше с много думи, но той нищо не му отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и го обвиняваха яростно. 11 Но Ирод с войниците си, след като го унизи и подигра, го облече във великолепна дреха и го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

Иса е осъден на смърт

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми този човек като един, който развращава народа; но ето, аз го разпитах пред вас и не намерих в този човек никаква вина относно онова, в което го обвинявате; 15 нито пък Ирод е намерил, защото го е изпратил обратно до нас. И ето, той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И така, след като го накажа, ще го пусна.

17 А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник. 18 Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни този и ни пусни Варава; 19 който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иса. 21 А те крещяха, казвайки: Разпъни го! Разпъни го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил той? Аз не намирам в него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като го накажа, ще го пусна. 23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както искат те, 25 и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иса предаде на волята им.

26 И когато го поведоха, хванаха някого си Симон от област Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иса. 27 И го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за него. 28 А Иса се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за мен, а плачете за себе си и за децата си, 29 защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 А с него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха него и злодеите – единият от дясната му страна, а другият – от лявата.

34 А Иса каза: О Баща ми, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий.

35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави себе си, ако той е Месията, избрания от Аллах. 36 Също и войниците му се подиграваха, като се приближаваха и му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако ти си юдейският цар, избави сам себе си.

38 И над него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският цар.

39 И един от увисналите злодеи го хулеше, казвайки: Ако си ти Месията, избави себе си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Аллах ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а този не е направил нищо лошо. 42 И каза: Иса, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си! 43 А Иса му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.

Иса умира

44 И беше вече около 12 часа и тъмнина покриваше цялата земя до около 3 часа следобед, 45 когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 И Иса извика със силен глас и каза: О баща ми, в твоите ръце предавам духа си. И като каза това, издъхна.

47 А стотникът, като видя станалото, прослави Аллах, като каза: Наистина този човек беше праведен. 48 И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49 А всички негови познати и жените, които го бяха следвали от област Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше царството на Аллах, 52 отиде при Пилат и поиска тялото на Иса. 53 И като го свали, го обви с плащаница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54 Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с него от област Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото му. 56 И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Глава 24

Иса възкръсява от мъртвите

1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка преместен от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в област Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. 8 И те си спомниха думите му.

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

Иса се явява по пътя на Емайус

13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на около 10 км далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

15 И като се разговаряха и разсъждаваха, сам Иса се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях на име Клеопа в отговор му каза: Само ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те му казаха: Това, което стана с Иса от Назарет, който беше пейгамбер, силен в дело и в слово пред Аллах и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници го предадоха да бъде осъден на смърт и го разпънаха.

21 А ние се надявахме, че той е онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че той бил жив. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но него не видели.

25 Тогава той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пейгамберите! 26 Не трябваше ли Месията да пострада така и да влезе в своята слава? 27 И като започна от Муса и от всичките пейгамбери, им тълкуваше писаното за него във целия Теврат и Зебур.

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те го познаха; но той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Теврат и Зебур?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 да казват: Господ Иса наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 А те разказаха за случилото се по пътя и как го познаха, когато разчупваше хляба.

Иса се явява в Ерусалим

36 И когато говореха за това, сам Иса застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете ми и краката ми – че аз съм същият; попипайте ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че аз имам.40 И като каза това, им показа ръцете и краката си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И му дадоха парче печена риба. 43 И взе и яде пред тях.

44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за мен в Теврат, в книгите на пейгамберите и в Зебур. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

46 И им каза: Така е писано, че Месията трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в негово име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Баща ми; а вие стойте в града, докато се облечете със сила от горе.

Иса се възнася в небето

50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете си и ги благослови. 51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52 И те му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Аллах.

Каталог: text
text -> N това множество се въвежда аксиоматически чрез три основни числа и пет аксиоми. Тези аксиоми се наричат аритметични аксиоми на Пеано на името на италианския математик Джузепе Пеано (1858 1932). Основните (първичните) понятия на Пеано са
text -> Сксоблак Ръководство на потребителя съдържание
text -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда
text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
text -> Драмата на българския преход: лични истории
text -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
text -> Постановление №249 от 13 ноември 1998 Г. За одобряване на тарифа за таксите, които се събират в системата на министерството на околната среда и водите и от общините
text -> Преимуществата на управлението на веригата за доставки. Обучението беше съвместна инициатива на Проект „Пазар на труда”
text -> История на църковната историография
text -> Платон „апология”

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: