Въведение 1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на Словото на Аллах, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от

Глава 5

1 А веднъж той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството го притискаше, за да слуша словото на Аллах.

2 И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. 3 И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба.

4 А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов. 5 А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по твоята дума ще хвърля мрежите. 6 И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха. 7 И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат.

8 А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иса и каза: Иди си от мен, господарю, защото съм грешен човек. 9 Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха, 10 а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иса каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш. 11 И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и го последваха.

Иса изцери човек с проказа

12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иса, падна на лицето си и му се помоли, казвайки: Господарю, ако искаш, можеш да ме очистиш. 13 А той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави. 14 И той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Муса. 15 Но вестта за него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. 16 А той се оттегляше в пустините и се молеше.

17 И през един от тези дни, когато той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на областите Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с него, за да изцелява.

Иса прощава грехове

18 И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред него. 19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иса. 20 А той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.

21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Аллах?

22 Но когато Иса разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си? 23 Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи! 24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.

25 И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Аллах. 26 И те всички се смаяха и славеха Аллах, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

Иса призовава Леви

27 След това Иса излезе и видя един бирник на име Леви, че седеше в бирничеството, и му каза: Следвай ме. 28 Той остави всичко, стана и го последва. 29 После Леви направи за него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях. 30 А фарисеите и техните книжници недоволстваха против учениците му, като казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? 31 Иса в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 32 Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.

33 А те му казаха: Учениците на Яхя често постят и правят молитви, както и тези на фарисеите, а твоите ядат и пият. 34 Иса им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? 35 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през онези дни, ще постят.

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха, за да я сложи на стара дреха, защото не само че новата дреха се разкъсва, а и кръпката от новата не прилича на старата. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове, защото не само че новото вино ще пръсне меховете и то самото ще изтече, а и меховете ще се изхабят. 38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове и ще се запази и едното, и другото. 39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

Глава 6

1 И една събота, като минаваше той през посевите, учениците му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3 Иса в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давут, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, 4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него? 5 И той им каза: Човешкият Син е господар и на съботата.

6 А в друга събота влезе в молитвения дом и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят. 8 Но той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи. 9 Тогава Иса им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя. 11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иса.

Иса избира 12 си апостола

12 През онези дни Иса излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Аллах. 13 А като се съмна, повика учениците си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей; 15 Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот; 16 Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла област Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да го чуят и да се изцелят от болестите си; 18 и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до него, защото от него излизаше сила и изцеляваше всичките. 20 И той вдигна очи към учениците си и каза:

Блажени сте вие, бедните, защото е ваше царството на Аллах.

21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите.

Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

23 Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пейгамберите.

24 Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на фалшивите пейгамбери.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят; 28 благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда. 29 На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

31 И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже, ако любите само онези, които любят вас, какъв севап ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят. 33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, какъв севап ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, какъв севап ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

35 Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото той е благ към неблагодарните и злите. 36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 38 давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма? 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото съкровище на сърцето си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

46 И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам? 47 Всеки, който идва при мен и слуша моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48 Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара. 49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.