Въведение 1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на Словото на Аллах, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от

Глава 13

1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Иса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2 И той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 3 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4 Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим? 5 Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7 И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята? 8 А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9 и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

10 И една събота той поучаваше в една от молитвените домове; 11 и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12 А Иса, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ. 13 И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Аллах.

14 А началникът на молитвения дом, като недоволстваше за това, че Иса изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

15 А Господ Иса му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои? 16 А тази жена, като дъщеря на Ибрахим, която Шейтан е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17 И като каза това, всичките му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от него.

Зърно и квас: как расте царството на Месията

18 Тогава каза: На какво прилича царството на Аллах? И с какво да го сравня? 19 Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: С какво да сравня царството на Аллах? 21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

В царството на Месията ще има хора от целия свят

22 И по пътя си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23 И някой си му каза: Господарю, малцина ли са онези, които се спасяват? А той им каза: 24 Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.

25 След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте. 26 Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред теб и по нашите улици си поучавал. 27 А той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от мен всички вие, които вършите неправда.

28 Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Ибрахим, Исхак, Якуп и всички пейгамбери в царството на Аллах, а себе си – изпъдени навън. 29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в царството на Аллах. 30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да те убие. 32 И мой им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. 33 Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно един пейгамбер да загине вън от Ерусалим.

34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пейгамберите и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! 35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен онзи, който идва в Господното Име.

Глава 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те го наблюдаваха. 2 И ето, пред него имаше един човек, болен от воднянка. 3 И Иса заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4 А те мълчаха. И той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да му отговорят на това.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това, един от седящите с него на трапезата му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в царството на Аллах. 16 А той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Вземи твърдо решение да следиш Иса

25 А големи множества вървяха заедно с него; и той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и върви след мен, не може да бъде мой ученик.

28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши.

31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик.

34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Глава 15

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при него да го слушат. 2 А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 3 И той им разказа тази притча:

4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 Или коя жена, ако има десет сребърници и изгуби един сребърник, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих сребърника, който бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред ангелите на Аллах за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.

14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29 А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.