Въведение 3 Най-важните моменти 3

В настоящия доклад са представени основните дейности и резултати от политиката на Комисията през 2014 г. в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита, осъществени чрез нейната генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ГД ECHO).

Чрез ГД ECHO Комисията мобилизира помощ за хората в нужда по целия свят. Тази помощ представлява фундаментален израз на европейската солидарност и се основава на членове 196 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС, правното основание на ЕС за хуманитарна помощ и гражданска защита).

Най-важните моменти

• 
  Взети заедно, ЕС и държавите членки са най-големият международен донор на помощ и са на предната линия при реагирането на всички големи кризи по света, по-специално онези в Сирия, Ирак, Южен Судан, Централноафриканската република и Украйна, както и при кризата с вируса ебола;
  
• 
  помощ са получили близо 121 милиона души, засегнати от природни или причинени от човека бедствия или продължителни кризи;
  
• 
  хуманитарна помощ е била предоставена на най-уязвимото население в над 80 страни;
  
• 
  координационният център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС), работещ 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, изпълнява функцията на централно звено за системата на Комисията за реагиране при кризи на територията на ЕС и, когато е възможно, извън нея. КЦРИС също така е първият входен пункт за всяко искане за помощ в съответствие с клаузата за солидарност;
  
• 
  нестихващият конфликт в Сирия продължава вече четвърта година и остава най-голямата хуманитарна криза и криза относно сигурността в света. Хуманитарният отговор на тази сложна криза продължи да оказва тежък натиск върху бюджетите за помощ. За да се достигне до онези, които са най-засегнати, ЕС предостави помощ на стойност над 3 млрд. EUR, с което Европа се превърна в най-големия единичен донор на помощ;
  
• 
  изключителни усилия бяха положени на равнище ЕС за справяне с големия епидемичен взрив от ебола в Западна Африка. Комисията беше един от първите международни донори, който реагира на възникващата криза през месец март и с помощта на различни инструменти допринесе с над 414 млн. EUR в пряка помощ за страните и помощ за медицински изследвания, с което общият принос на ЕС през 2014 г. достигна 1,2 млрд. EUR. С оглед укрепване на европейския отговор през месец октомври комисар Стилианидис беше назначен от Европейския съвет за координатор на реакцията на ЕС при епидемията от ебола;
  
• 
  първият Форум на ЕС по въпросите на устойчивостта, организиран на 28 април съвместно от ГД ECHO и генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (ГД DEVCO) на Комисията, привлече над 160 участника от редица организации и с различно образование. Комисията демонстрира силна международна ангажираност към устойчивостта, потвърди отново валидността на тематичния политически подход и предостави насоки за това как допълнително да се засили устойчивостта;
  
• 
  инициативата на ЕС ,,Деца на мира“ получи финансиране в размер на 6,7 млн. EUR през 2014 г., като е подпомогнала 155 000 деца;
  
• 
  Регламентът относно Доброволците на ЕС за хуманитарна помощ⁴, приет на 3 април, ще подпомага хуманитарните действия и ще създаде възможност за доброволно участие на 18 000 души в операции по целия свят до 2020 г.;
  
• 
  с новото законодателство за прилагане на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗЕС)⁵, прието в края на 2013 г., са въведени нови елементи като доброволен фонд, буферни капацитети, консултативни мисии и партньорски проверки. Освен настоящите участници в МГЗЕС, достъп до много дейности ще имат държавите кандидатки и съседните на Съюза държави;
  
• 
  механизмът за гражданска защита на Съюза е задействан 30 пъти през 2014 г. в отговор преди всичко на природни бедствия, но също и на девет предизвикани от човека бедствия (граждански размирици, конфликти, замърсяване с петрол и аварии).
  

Глобалните тенденции са ясно различими: хуманитарните предизвикателства нарастват по брой и се усложняват. Нарастващата уязвимост на определени групи от населението води до опустошителни хуманитарни катастрофи. Ендемичните вътрешни конфликти, които варират от асиметричен тероризъм до конвенционална война и в много случаи са силно идеологически натоварени, се засилват.

Непрекъснато разрастване на хуманитарните кризи

Както през предходните години, през 2014 г. се наблюдаваше непрекъснато разрастване на хуманитарните кризи, включително безпрецедентно висок брой (четири) на извънредните ситуации от „ниво 3“ (най-високото ниво в системата за категоризиране на кризи на ООН) в Сирия, Южен Судан, Централноафриканската република и Ирак. Навсякъде по света въоръжените конфликти и нападенията срещу цивилни граждани продължават, същевременно природните бедствия настъпват с увеличена честота и мащаби. Броят на хората, страдащи от конфликти и разселване или лишени от неща от първа необходимост като храна, вода, медицински грижи и подслон, непрекъснато се увеличава. Въпреки че бедствията често засягат най-бедните части на света, ЕС и неговите съседи също понесоха своя дял от конфликти и извънредни ситуации. При продължителните кризи също се наблюдават тревожни тенденции по целия свят. Потребностите все по-често надвишават ресурсите и предоставянето на хуманитарна помощ и гражданска защита става все по-сложно. Обширната работа, извършена от ЕС и неговите държави членки през 2014 г., даде голямо отражение върху живота на хората.

През годината 290 природни бедствия отнеха живота на приблизително 16 000 души и засегнаха над 100 милиона души по целия свят.⁶ Хидро-метеорологични явления като наводнения и свлачища са отговорни за повече от половината смъртни случаи. 34 % от над 100 милиона души са засегнати от наводнения и 39 % — от суши.

Изменението на климата, заедно с нарастването на населението и моделите на икономическо развитие, е една от основните причини за все по-честите явления, свързани с климата. Изграждането на населени места в земетръсни райони, наводняеми зони и други области с висок риск е увеличило вероятността рутинна опасност да се превърне в голяма катастрофа, която засяга много хора.

Нарушения на международното хуманитарно право

Както през предходните години, хуманитарните организации бяха изправени пред задълбочаващи се проблеми с получаването на достъп до най-нуждаещите се. Такива ограничения на достъпа бяха най-често срещани в зоните на конфликт и/или се дължаха на отсъствието на правовата държава.

Цялостната обстановка и работната среда за хуманитарните работници продължи да се влошава, особено в Сирия, Афганистан, Йемен и Украйна. В други държави, по-конкретно Сомалия, Нигерия, Централноафриканската република и Южен Судан, обстановката със сигурността се запази нестабилна. В много зони на конфликт, например Сомалия и Сирия, хуманитарните работници бяха свидетели на особено жестоки методи за водене на война, включително нападенията срещу гражданското население и използването на сексуално насилие като оръжие.

Ключово предизвикателство, пред което е изправена хуманитарната система през последните години, е нарастващото несъответствие между растящия брой на хората в нужда и липсата на ресурси за тяхното подпомагане. През 2014 г. Организацията на обединените нации отправи общ призив за финансиране на стойност 18 млрд. USD⁷ за хуманитарни нужди, безпрецедентна сума, която се дължи отчасти на нарастващите разходи за отговор, конфликти, които имат по-продължителни въздействия, и задълбочаването на уязвимостта на околната среда в някои части на света.

По-големите предизвикателства изискват донорите да реагират на бедствията по-ефективно, като оползотворяват по-добре ограничените си ресурси. За Комисията това се изразява в:

• 
  определяне на начини за повишаване на ефективността при работата с партньорите;
  
• 
  запазване на централната координираща роля спрямо участниците в действията по хуманитарна помощ в целия свят; и
  
• 
  намиране на иновативни възможности за финансиране.
  

Операции за хуманитарна помощ

ГД ЕCHO има за цел да спомага за спасяването и запазването на живота и облекчаването на човешкото страдание и запазването на неприкосновеността и човешкото достойнство на населението, засегнато от природни бедствия и причинени от човека кризи (вж. член 214 от ДФЕС, Регламента за хуманитарната помощ⁸ и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ)⁹.

Комисията улеснява координирането с и между държавите членки, за да се гарантира ефикасното предоставяне и взаимно допълване на хуманитарната помощ на ЕС¹⁰. Цялостният приоритет е да се постигне максимално въздействие на помощта на ЕС за хората в нужда и да се гарантира, че тя винаги се предоставя в съответствие с международното хуманитарно право. ЕС утвърждава непрестанно хуманитарните принципи на безпристрастност, неутралност, хуманност и независимост и предоставя помощ на най-уязвимите независимо от гражданството, религията, пола, етническия произход или политическата им принадлежност.

Както винаги, отговорът на ЕС на кризите през 2014 г. беше съобразен с нуждите и адаптиран спрямо специфичните обстоятелства. Помощта беше предоставена под най-различни форми и в различни сектори, в това число здравеопазване (например психологическа помощ, финансиране на клиники), защита (например дейности, насочени срещу сексуалното насилие), хранителни и нехранителни продукти, подслон, водоснабдяване/канализация, възстановяване и реконструкция.

• 
  конфликтът в Сирия не стихва вече четвърта година и остава най-голямата хуманитарна криза и криза със сигурността в света. Десетки хиляди са изгубили своя живот поради сблъсъците. Половината от населението е било принудено да напусне домовете си, като над 3,8 милиона души търсят убежище в съседните държави. В допълнение към помощта в натура, предоставена от Механизма за гражданска защита на Съюза, ЕС предложи над 3 млрд. EUR в помощ на нуждаещите се. Помощта е предоставена в подкрепа на близо 12,2 милиона души, нуждаещи се от хуманитарна помощ в Сирия, и милионите сирийски бежанци и приемните общности в региона. Помощта на ЕС съдейства за финансирането на спешна медицинска помощ, защита, продоволствена помощ/изхранване, вода, канализация и хигиена, подслон и логистични услуги.
  

• 
  Народът на Ирак страда от последиците от влошаването на обстановката със сигурността в страната. Ескалацията на насилието през 2014 г. оказа драматичен ефект върху хуманитарната ситуация, като в течение на годината бяха разселени още над два милиона души. В някои части на региона разселени лица са в капан между фронтовите линии и до тях не може да достигне помощ. В допълнение Ирак е приел почти четвърт милион бежанци от боевете в съседна Сирия. ЕС е разширил мащаба на своите операции и е увеличил бюджета си за хуманитарна помощ до 163 млн. EUR, за да отговори на нуждите на най-уязвимите. През 2014 г. той спомогна за осигуряване на животоспасяващи здравни грижи, храна, основен подслон, водоснабдяване/канализация и защита и предостави хуманитарна помощ в натура като храни и други спешни доставки чрез Механизма за гражданска защита на Съюза.
  

• 
  Разкъсвана от размирици, несигурност и политическа нестабилност, Централноафриканската република (ЦАР) е друга хуманитарна гореща точка. Поради смъртоносната комбинация от насилие между общностите, чести природни бедствия и цялостна слабост на държавните институции повече от половината от нейното население от 4,6 милиона души се нуждае от хуманитарна помощ. ЕС работи неуморно, за да привлече вниманието на международната общност към кризата в ЦАР и нейните последствия върху съседните държави. Като най-големият донор на животоспасяваща помощ за страната, ЕС предостави над 128 млн. EUR в помощ за хуманитарна интервенция през 2014 г., 55 млн. EUR от които Комисията отпусна от декември 2013 г. нататък, в това число 14 млн. EUR за бежанците от ЦАР в съседните държави. В допълнение Комисията организира многократно въздушни мостове за превоз на хуманитарни работници и помощи в ЦАР.
  

• 
  В Южен Судан, най-младата и една от най-бедните държави в света, се наблюдаваше внезапно увеличение на вътрешното напрежение и въоръжени сблъсъци. Най-малко 10 000 души са били убити, след като в края на 2013 г. политическият конфликт в страната прерасна в насилие. Почти два милиона мъже, жени и деца са напуснали домовете си, като около 470 000 са потърсили убежище в съседните държави. Конфликтът усложни хуманитарните нужди. До края на 2014 г. на 3,8 милиона души в Южен Судан беше предоставена хуманитарна помощ, в това число над 245 000 бежанци. През 2014 г. Комисията осигури над 110 млн. EUR в хуманитарна помощ в отговор на кризата. Общият размер на помощта на ЕС (включително на държавите членки) възлезе на над 267 млн. EUR. Експерти на ЕС в областта на хуманитарната помощ са постоянно базирани в региона, като работят в тясно сътрудничество с организации за подпомагане и следят за ефикасното използване на средствата на ЕС в контекста на хуманитарните нужди.
  

В допълнение към тези извънредни ситуации от „ниво 3“ продължителни кризи, причинени от конфликти, насилие и природни бедствия, включително суши и наводнения, оставиха милиони нуждаещи се от хуманитарна помощ в целия свят. През 2014 г. ЕС финансира операции в отговор на редица нови или продължителни извънредни ситуации:

• 
  до края на 2014 г. конфликтът в източна Украйна доведе до разселването на над 600 000 души и нарастващи хуманитарни нужди. Комисията удвои своите усилия за активно реагиране на кризата. Тя увеличи двойно мащаба на своите усилия от първоначалните 2,5 млн. EUR съгласно неотложно решение, прието в началото на август 2014 г., до общо 11,05 млн. EUR. В допълнение Механизмът за гражданска защита на Съюза беше задействан няколко пъти, за да се улесни транспортирането на помощ в натура от държавите членки.
  

• 
  Тайфунът „Хаян“, едно от най-тежките природни бедствия през последните години, порази Филипините през месец ноември 2013 г. Населението все още понася последиците от него. Месеци след като бурята връхлетя страната, като отне живота на над 6 200 души, а над четири милиона бяха изселени, хората все още се борят да възстановят своите домове и поминък. ЕС е помогнал на над 1,2 милиона души с хуманитарна помощ на стойност над 180 млн. EUR, като е допринесъл за осигуряването на подслон, храна, чиста вода и канализация. Той подкрепя усилията на местното население да възстанови постройките и да бъде по-добре подготвено за бъдещи природни бедствия. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС) изигра водеща роля при координирането, обмена на информация, оценката на нуждите, разполагането на експерти и предоставянето на хуманитарна помощ и помощ за гражданска защита на ЕС.
  

• 
  В Западна Африка най-голямата епидемия от ебола, регистрирана някога, отне живота на близо 8 000 души. Засегнатите държави и хуманитарните организации, борещи се за контрол над разпространението на болестта, бяха изправени пред сложни предизвикателства, включително висок брой на заразените сред медицинските работници, липса на медицинско оборудване, нарастваща продоволствена несигурност и ограничен достъп до безопасна питейна вода и канализация. Комисията беше един от първите международни донори, който реагира на възникващата криза през месец март. Осигурявайки средства в размер на почти 140 млн. EUR и привличайки допълнителни 100 млн. EUR от фармацевтичната индустрия, Комисията бързо разпредели средствата по 13 изследователски проекта за потенциални лечения, ваксини и диагностични тестове в рамките на спешна процедура по „Хоризонт 2020“ и покана за участие в търг „Ебола+“ на Инициативата за иновативни лекарства. GloPID-R¹¹, световно сътрудничество в областта на научните изследвания за готовност при заразни болести, също беше финансирано от Комисията и други организации за финансиране на научни изследвания за готовност. Като цяло Комисията е допринесла с над 414 млн. EUR в пряка помощ за страните и в медицински изследвания, с което общият принос на ЕС достига над 1,2 млрд. EUR. Средствата са подкрепили животоспасяващите дейности на нейните хуманитарни партньори, позволили са разгръщането на медицински персонал и подвижни лаборатории и са осигурили бюджетна подкрепа за здравните системи в засегнатите държави. ЕС предостави решаваща логистична подкрепа, за да се гарантира бързото транспортиране на оборудване и експерти в региона по въздух и море. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации се превърна в платформа за координиране на европейската помощ за региона (вж. раздела за операции за гражданска защита за допълнителна информация). Оперативната група за борба с ебола се срещаше ежедневно, като позволяваше на държавите членки, органите и службите на ЕС, международните организации и други ключови партньори да обменят информация и да координират своите действия. Освен това ГД ECHO въведе система за медицинска евакуация за международните хуманитарни работници и улесни предоставянето на значителна помощ в натура от държавите, участващи в МГЗЕС, до районите, засегнати от ебола.
  

Освен това през цялата 2014 година ЕС продължи да отделя внимание на „забравените кризи“ по света, като разпредели 17 % от своето първоначално финансиране за подпомагане на хората, които са в ситуация на продължителни бедствия, на които международната общност често не отделя внимание, като например:

• 
  Алжир — кризата с бежанците сахрави;
  
• 
  Бангладеш — кризата с бежанците от общността Rohingya и Chittagong Hill Tracts;
  
• 
  Индия — конфликтите в Джаму и Кашмир, централна Индия (бунта на наксалитите) и северозападната част на Индия;
  
• 
  Миянмар/Бирма — конфликта в Качин и кризата в Рахин;
  
• 
  кризата в Колумбия — населението, засегнато от вътрешния въоръжен конфликт в Колумбия и колумбийските бежанци в Еквадор и Венецуела.
  

ЕС също така предостави хуманитарна помощ за справяне с последиците от следните природни бедствия:

• 
  наводнения/свлачища в Бангладеш, Афганистан, Индия, Непал, Кения, Соломоновите острови, Боливия, Парагвай, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Лусия, Кавказ, Етиопия, Южна Африка, Босна и Херцеговина, Сърбия, Казахстан и Таджикистан;
  
• 
  епидемиите и чумата в Западна Африка, Камерун, Нигерия, Южен Судан, Чад, Демократична република Конго, Етиопия, Кот д'Ивоар, Нигер, Уганда, Афганистан, Боливия, Хаити, Ел Салвадор, Хондурас, Гватемала и Никарагуа;
  
• 
  горските пожари в Чили;
  
• 
  сушите в Хаити, Пакистан, Шри Ланка, Джибути, Етиопия, Кения и Южна Африка;
  
• 
  тежката зима в Армения;
  
• 
  циклони/урагани/тропически бури/вулкан във Филипините, Индонезия, Бангладеш, Южна Африка, Карибския басейн и Еквадор; и
  
• 
  земетресенията в Карибския басейн, Бангладеш, Хаити, Никарагуа, Гватемала и Кавказ.

  Комисията прие двупосочна стратегия в отговор на бедствията:

  
  

• 
  бързо реагиране — чрез осигуряване на хуманитарна помощ и чрез улесняване и координиране на помощта за гражданска защита; и
  
• 
  готовност при бедствия — набелязване на най-уязвимите географски области и групи от населението, които да бъдат обхванати от специална програма за готовност при бедствия. През 2014 г. ЕС запази подпомагането си за програмите DIPECHO¹² за Африка и Индийския океан, Централна Азия и Кавказ, Югоизточна Азия, както и Централна и Южна Америка.
  

Изграждането на устойчивост е интегрирано в програмирането на ЕС, за да бъде постигната максимална добавена стойност на помощта на ЕС за най-уязвимите. Това е от решаващо значение, ако хуманитарните ответни действия са предвидени да постигат дългосрочно възстановяване и да посрещат потребностите за развитие по подходящ начин от самото начало. В стратегията на Комисията се съчетават устойчивост, намаляване на риска от бедствия и програмите DIPECHO, за да бъде увеличена цялостната ефективност и да бъде приложен планът за действие за устойчивост. Интервенциите по DIPECHO се използват за изграждане на устойчивост в рамките на хуманитарната дейност и изграждане на национални и местни капацитети.

Хуманитарните работници и действащите лица в областта на развитието трябва да работят ръка за ръка, за да се намали опустошителното въздействие на повтарящите се бедствия и да се подобрят перспективите за устойчиво развитие. ЕС е разработил рамка за управление на рисковете от бедствия, която насърчава холистичния подход към природните и причинените от човека рискове във всички сектори. Това включва оценки на риска и планиране, подобрено събиране на данни и знания, споделяне на добри практики (например чрез INFORM¹³ партньорски проверки), разработване на минимални стандарти за предотвратяване на бедствия и изграждане на устойчивостта към бедствия чрез включване на управлението на риска от бедствия в други области на политиката, включително приспособяването към изменението на климата, сближаването, развитието, оценката на въздействието върху околната среда, стратегията за вътрешна сигурност и инициативите в областта на научните изследвания, здравеопазването, ядрената безопасност и застраховането.

ЕС популяризира устойчивостта и управлението на рисковете от бедствия на международните форуми, включително чрез определянето на цели за устойчиво развитие. През 2014 г. ГД ECHO работи активно с други отдели на Комисията по изработването на позиция на ЕС и играе водеща роля при формулирането на Рамковата програма за действие от Хього за намаляване на рисковете от бедствия за 2015 г. (Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.) в подготвителния процес за срещата на високо равнище в Сендай (март 2015 г.).

Оценките показват, че финансираните от ГД ECHO действия за намаляване на риска от бедствия са позволили на местните общности и институции да се подготвят по-добре, да смекчат последиците и да реагират при природни бедствия, като по този начин се е увеличила устойчивостта и е намаляла уязвимостта. ГД ECHO работи в тясно сътрудничество с органите за гражданска защита на държавите членки за подобряване на превенцията, готовността и реагирането при бедствия. С оглед на нарастващата честота и сложност на бедствията в ЕС и по света ГД ECHO има за цел да се подобрят координацията и планирането на операциите на ЕС за гражданска защита, като се използват в максимална степен наличните експертен опит и ресурси и се осигури пълно взаимно допълване с хуманитарната помощ от ЕС. В същото време тя разработва ефективни политики за превенция и готовност с държавите членки, като се стреми да постигне баланс между националните отговорности и европейската солидарност.

Като част от международната хуманитарна система ЕС изигра ключова роля за насърчаването на други държави и региони да увеличат участието си в хуманитарната готовност и реагиране. Това включваше работа с държавите с бързо развиващи се икономики с цел по-ефективно мобилизиране на ресурсите за хуманитарни действия и за реагиране при бедствия.

Инициативата на ЕС ,,Деца на мира“

Децата са сред най-уязвимите пострадали от хуманитарните кризи, но закрилата на детето и образованието в извънредни ситуации са сред формите на хуманитарни действия, които привличат най-малко финансиране. Образованието изисква дългосрочен подход, който не може да бъде осигурен изцяло чрез хуманитарна помощ, така че отделите на Комисията (особено ГД ECHO и ГД DEVCO) запазиха своето тясно политическо сътрудничество в областта на образованието в извънредни ситуации през 2014 г. Установена е координация на равнище ЕС и взаимното допълване и полезните взаимодействия между инициативата на ЕС „Деца на мира“ и други финансови инструменти на ЕС, по-специално за развитие и управление на кризи (включително Световно партньорство за образование), активно се насърчават. През 2014 г. инициативата „Деца на мира“ осигури помощ на стойност 6,7 млн. EUR на 155 000 деца.

Връзка с други инструменти на ЕС