Програмата в областта на устойчивостта

• 
  Етиопия — ГД ECHO и делегацията на Съюза са започнали програмата RESET, като са комбинирали хуманитарни подходи, както и подходи за развитие, към устойчивостта;
  
• 
  Централноафриканската република — новосъздаденият Доверителен фонд на ЕС (EUTF) се фокусира върху връзката между помощ, възстановяване и развитие (ВПВР) и устойчивостта, с принос от Европейския фонд за развитие (ЕФР), Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), ГД ECHO и държавите членки. Действията на EUTF допълват интервенциите в рамките на Инструмента за стабилност;
  
• 
  програмата за действие в подкрепа на устойчивостта — финансирана от ГД DEVCO по линия на ИСР — PRO ACT е насочена към стратегия за предотвратяване на кризи и реагиране след кризи, с принос за програмите от типа „предпазна мрежа“ във взаимодействие с помощта от ГД ECHO във въпросните държави;

  Инструментите на ЕС за научни излседвания и развития допренесоха за увеличаване на знанията за намаляване на риска от бедствия (НРБ), гражданската защита и управлението на кризи чрез широк набор от проекти, включващи различни заинтересовани страни в областта на научните изследвания, изготвянето на политики и дейностите по места (промишленост/МСП¹⁴, лицата, оказващи първа помощ, звената за гражданска защита, вземащите решения и т.н.). По-специално Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност на ЕС, включително Програмата за околна среда (под надзора на ГД „Научни изследвания и иновации“) и Програмата за сигурните общества (под наздзора на ГД „Вътрешни работи“) са финансирали редица действия в подкрепа на политиките в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита, чието изпълнение се цели понастоящем чрез програмата „Хоризонт 2020“ в тясно сътрудничвство с ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“,

  
  

Един от основните инструменти на ЕС за предоставяне на помощ в извънредни ситуации е Механизмът за гражданска защита на Съюза (МГЗЕС). Комисията (ГД ECHO) насърчава и улеснява сътрудничеството между 34-те държави участнички в механизма¹⁵, за да се подобри предотвратяването на, готовността за и защитата от природни, технологични или причинени от човека бедствия в Европа и извън нея.

През 2014 г. Механизмът за гражданска защита на Съюза бе задействан 30 пъти, по специално в отговор на искания за помощ, предварителни сигнали и мониторинг. Повечето от тези случаи бяха свързани с природни бедствия, включително:

• 
  наводненията в Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия;
  
• 
  горските пожари в Швеция и Гърция;
  
• 
  тежките метеорологични условия в Словения; и
  
• 
  тропически циклони, земетресения и цунами.
  

Подкрепата може да бъде под формата на помощ в натура, оборудване и съответните екипи, но тя може да включва и изпращането на експерти за извършване на оценки и улесняване на координирането. Ако е необходима подкрепа в държава извън ЕС, МГЗЕС разчита на държавни ресурси и обикновено работи успоредно с персонала по оказване на хуманитарна помощ или му прехвърля дейностите. Оперативното ядро на Механизма за гражданска защита на Съюза е Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС), който работи денонощно, седем дни в седмицата, и с който може да бъде осъществена връзка с искане за помощ от всяка държава в ЕС или извън него, засегната от непосилно голямо бедствие.

През 2014 г. в подкрепа на операциите по места Комисията предостави на държавите членки на ЕС и свързаните ползватели референтни карти и карти за степента на нанесените щети посредством услугата по програма „Коперник ((Начални операции на програмата ГМОСС — услуга за управление на извънредни ситуации), за които КЦРИС е единственият входен пункт за нейното задействане. Услугата беше задействана 50 пъти (от които 26 по повод на наводнения, 3 за горски пожари и 4 пъти във връзка с бежански кризи и вътрешно разселени лица) и бяха създадени спътникови карти за различни видове бедствия или кризи. КЦРИС също се възползва от аналитичната и техническа поддръжка на Съвместния излседователски център, Вътрешната служба за научни изследвания на Европейската комисия (например чрез Глобална система за предупреждение и координация (GDACS¹⁶).


В новото законодателство относно МГЗЕС се поставя по-голям акцент върху управлението на риска, превенцията на бедствия и готовността при бедствия. Мисии за готовност и екологични мисии са осъществени, съвместно с UNOCHA/ЮНЕП¹⁷, в Мозамбик, Соломоновите острови и Бангладеш. Много държави участнички в МГЗЕС предложиха помощ на Южен Судан, Украйна и Ирак в подкрепа на усилията на националните правителства и/или международните организации за справяне с влошаващата се хуманитарна обстановка. Във всички тези случаи бе осигурено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за гражданска защита.

Държавите участнички в МГЗЕС, ГД ECHO и нейните партньори положиха значителни усилия, за да отговорят на епидемичния взрив от ебола в Западна Африка. КЦРИС изигра основна роля в координирането на реакцията на ЕС от самото начало, като провеждаше редовни координационни срещи от началото на лятото на 2014 г. — много преди Световната здравна организация (СЗО) да обяви възникването на „извънредна ситуация с международно значение, свързана с общественото здраве“. Беше създадена Оперативна група на ЕС за борба с ебола, обединяваща всички съответни служби на Комисията (в седалището и по места), Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), включително делегациите на ЕС в засегнатите държави, различни органи на ООН и хуманитарните партньори на Комисията, за да се гарантира постоянен обмен на информация между всички заинтересовани страни. С оглед подсилване на европейския отговор през месец октомври комисар Стилианидис беше назначен от Европейския съвет за координатор на реакцията на ЕС при епидемията от ебола.

Освен координиране на реакцията, КЦРИС изпълняваше ролята и на оперативен център, като съобразяваше исканията за помощ с предложената помощ и играеше основна роля в улесняването на логистиката и транспорта. След задействането на МГЗЕС през месец август по искане на СЗО 14 държави участнички в МГЗЕС предоставиха помощ в натура и експертиза чрез механизма, а девет предоставиха двустранна помощ. ЕС координираше и съфинансираше транспортни операции, например два двупосочни курса на нидерландски военен кораб с 10 000 тона помощ, дарени от цяла Европа. КЦРИС подпомогна над 100 товарни полета до засегнатите държави. До края на годината държавите участнички в МГЗЕС бяха подали искания за съфинансиране на транспорта на стойност над 8 млн. EUR. Освен това МГЗЕС разположи четирима експерти, които да подпомагат мисиите за оценка на бедствията и координация на ООН (UNDAC) в Либерия, Гана и Мали. И накрая, но не на последно място по важност, Комисията въведе система за медицинска евакуация за международните здравни работници, която се управлява от КЦРИС. Системата бе успешно задействана в редица случаи и осигури медицинската евакуация на международни хуманитарни работници до добре оборудвани болници в Европа.

През месец май Сърбия и Босна и Херцеговина бяха засегнати от най-тежките наводнения на столетието. КЦРИС реагира незабавно на техните искания за помощ, като задейства МГЗЕС и 23 държави членки предоставиха подкрепа под формата на спасителни лодки, хеликоптери, помпи с висок капацитет и водопречистващи съоръжения, което я прави най-голямата операция за гражданска защита от този вид в Европа. Над 1 700 души бяха спасени директно от екипите на ЕС. Незабавната реакция на гражданската защита бе допълнена от 3 млн. EUR под формата на хуманитарна помощ, за да се помогне на най-уязвимото население и в двете държави. Хуманитарна помощ е била предоставена на половин милион души, засегнати от бедствието.

Финансови и човешки ресурси

Общият бюджет на ГД ECHO беше по-нисък от тези за 2012 и 2013 г. по отношение на бюджетните кредити за поети задължения поради ограничения на плащанията по бюджетна функция 4 (Глобална Европа) и бюджета на ЕС като цяло. Това ограничи възможностите за увеличаване на хуманитарния бюджет през 2014 г.

В същото време изпълнението на бюджета (по отношение на бюджетните кредити за поети задължения) беше по-високо от когато и да било. ГД ECHO получи допълнително финансиране от 346 млн. EUR в бюджетни кредити за плащания за хуманитарна помощ през месец декември (256 млн. EUR от коригиращия бюджет, 30 млн. EUR от РСП¹⁸ и 60 млн. EUR преразпределени от други области на политиката). То бе използвано за непогасени плащания по авансовото финансиране на неправителствени организации (НПО) и международни организации, нови договори за кризите в Сирия и Ирак, както и за окончателни плащания по завършените операции.

Преди вливането на средства към края на годината, 2014 г. се характеризираше с недостатъчно равнище на бюджетните кредити за плащания, които бяха започнали да дават отражение през второто полугодие на 2013 г. В съответствие с практиката на добро финансово управление и с цел осигуряване на непрекъснатостта на операциите оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити внесе искания за увеличение на бюджета и предприе консервативни мерки за ограничаване на риска от изчерпване на плащанията преди лятната ваканция. Това включваше намаляване на ставките на предварителното финансиране и изпълнение на международното решение на Комисията от 2014 г. на два етапа. Тези мерки за намаляване на въздействието доведоха до значителни оперативни и административни проблеми за партньорите по изпълнението на ГД ECHO.

Увеличаването на кризите, свързани с конфликти и природни бедствия, които продължават в течение на много години, означава, че възможно най-малка част от финансирането на ГД ECHO следва да бъде целево, така че тя да разполага с по-голяма гъвкавост при управлението на своите операции. Това също така е ключова причина за подобряване на ефективността и ефикасността на операциите и намиране на иновативни възможности за финансиране.

• 
  през месец юли Австрия участва с 250 000 EUR в инициативата „Деца на мира“;
  
• 
  през месец ноември бе сключено споразумение за принос с Министерството на международното развитие на Обединеното кралство на стойност 107,5 млн. GBP (приблизително 134 млн. EUR) за действия в Сахел за период от три години;
  
• 
  отново през месец ноември, в рамките на тристранното сътрудничество между ГД ECHO, правителството на Кот д'Ивоар и агенцията за развитие на Франция, около 2,5 млн. EUR бяха прехвърлени за дейности за готовност за борба с ебола в Кот д'Ивоар; и
  
• 
  през месец декември с Австрия бе сключено споразумение за принос от 1 млн. EUR за готовност за борба с ебола в Буркина Фасо.