Въведение а. Въведение в библията


Г. МЕТОДИ И ПРИБЛИЖАВАНЕ НА ТЪЛКУВАНЕТО



страница14/17
Дата27.08.2016
Размер1.76 Mb.
#7507
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Г. МЕТОДИ И ПРИБЛИЖАВАНЕ НА ТЪЛКУВАНЕТО

Първите пет глави на първата част на документа представят различни методи и приближаване на тълкуване. Първата глава представя историко-критическия метод заявявайки, че то е „от първостепенна важност” и обявявайки го „необходим”, въпреки че е посочено, че „не може да претендира да бъде достатъчен за всичко” и че „оставя задължително в сянка множество очаквания на писанията, които изследва” (вж. въведението на втора глава). Следващите четири глави представят новите методи на литературния анализ и три различни вида на приближаване (базирани на традицията, чрез хуманните науки357, контекстуални), които получават една положителна оценка и адекватна нюансирана.358



1. Историко-критически метод

1.1. История на метода

Някои елементи на този метод на тълкуване са много древни (гръцки коментатори на класическата литература, Ориген, Йероним, Августин).

Началото на литературната критика започва към XVI-XVII в. Пионер е католическият екзегет Ричард Симон (Richard SIMON, 1638-1712), който привлича вниманието върху дублирането, несъответствията и разликите в Петокнижието (П). В следващия век Жан Астрюк (Jean ASTRUC, † 1766) обяснява още въпросът с използването от страна на Моисей за съставянето на книгата Битие, от различни източници (особено два).

В XVIII в. литературната критика се идентифицира с индивидуализирането на източниците без да съгласува едно достатъчно внимание за окончателната структура на библейския текст и на посланието, което то изразява в неговото текущо състояние (има малко благодарност за работата на редакторите!). Работи се на две големи площадки:



  • За Петокнижието се развива документалната хипотеза: Петокнижието се ражда от комбинацията на четири документа (източника, които са J,E,D,P), които се опитват да възстановят. Това са: Иахвистически източник (Jahvista [J]), Елохистичен източник (Elohista [E]), Девтерономист (Deuteronomista [D]), свещенически кодекс (Sacerdotale [P]).

  • За Евангелията се ражда теорията за техните източници: отношението между Синоптик (Synoptic) се обяснява предполагайки два източника: Марк (Mc) и Кумран (Q).

Налице е една значителна крачка с Херман Гюнкел (Hermann GUNKEL), който препоръчва да се изследва видът ("Gattung") на всеки текст, дори и частичен по отношение на работата (opera), в която в поставен (например: „легенда”; „химн”; и др.) и на неговия "Sitz im Leben" (например: юридическа ситуация, литургия; и др.) В този ред узрява (расте) също, в областта на Евангелията, "Formgeschichte", който води към едно по-ясно разбиране на новозаветната традиция (tradizione neotestamentaria), ("Traditionsgeschichte") и на ролята на общността, която то е имало в нея (веднага след войната)359. Решителната интеграция и по някакъв начин край на това приближаване е станала "Redaktionsgeschichte", която се интересува от нивото на крайния състав на работите (opere), т.е. на самите работи как се представят днес в тяхната цялост (започвайки от 50-те г. на XX в.).

1.2. Принципи

Става дума за един исторически метод (metodo storico), не само защото се отнася до древните текстове и проучва историческото значение (принос), но също така и най-вече защото се стреми да анализира историческите процеси (много често диахронични360) на производство на библейски текстове.



Става въпрос за критически метод (metodo critico), защото работи във всеки свои етап с помощта, по възможност на по-обективни научни критерии, за да направи достъпен за модерния читател смисъла на библейските текстове, който често е труден за разбиране.

1.3. Етапи на прилагане на метода





  • текстовата критика (critica testuale) възстановява оригиналния текст по-надежден

  • езиковата (морфология и синтаксис) и семантичната критика (la critica linguistica e semantica) анализират филологично текста

  • литературната критика (critica letteraria) идентифицира (индивидуализира) малките текстови единици и възможната принадлежност в различни източници

  • критика на формите (critica delle forme) търси да определи литературните жанрове, тяхната сфера и еволюция

  • критиката на традициите (critica delle tradizioni) поставя текстовете в течението на историческите традиции

  • редакторската критика (critica della redazione) анализира промените, които настъпват в текстовете преди окончателното установяване и изследва крайното ниво на съставяне, различавайки личните ориентации.

1.4. Оценка





  • Това е метод, който сам по себе си не съдържа в себе си никакъв априори…

  • Освободен от външни отклонения, е довел до по-точно разбиране на Писанието.361

  • Класическото му използване разкрива лимитите на очертаването на границите на „смисъла на библейския текст в историческите обстоятелства на неговото на своето производство” без да се безпокои за „другите възможности, които са се появили по време на по-късните векове на библейското откровение и на историята на Църквата”.

  • Включването в метода на един синхронен анализ на текстовете е законно и съобразно, но „диахроничното проучване остава необходимо за разбирането на историческата динамика, която оживява Свещеното Писание и за показването на неговата богата сложност”.362 „Нужно е да се избегне, че на историзираната тенденция, която се упреква на древната историко-критична екзегетика се случи обратната крайност, забравяне на историята от страна на една изключително синхрона екзегетика”.

  • С помощта на други методи и приближавания, историко-критическия метод „отваря на модерния читател достъп към смисъла на текста на Библията, така както го имаме”.



2. Нови методи на литературния анализ




2.1. Реторичен анализ

2.1.1. Три приближавания на реторичния анализ



Реториката е изкуството на композиране на убедителни речи. Едно известно познаване на реториката е част от нормалния интелектуален багаж на всеки екзегет. Много от последните изследвания отделиха специално внимание на наличието на реториката в Писанието. Можем да разграничим три различни приближавания.

ПЪРВОТО се базира на гръцко-латинската класическа реторика. Тя разграничава три фактора, които допринасят за качеството на речта (авторитета на говорещия (оратора), аргументацията на речта, предизвиканите емоции) и трите жанра на красноречие (ораторство, реторика): (съдебен на трибуните, решаващ в политическите събрания, показателен (убедителен) в честванията (празнуванията).

ВТОРОТО е внимателен към процесите от семитски състави: паралели, симетрии и др.

ТРЕТОТО се вдъхновява от модерната „нова реторика”, която търси защо едно определено използване на езика е ефикасен и успява да предаде едно убеждение.


2.1.2. Оценка

Приближавания (approcci)363 за един реторичен анализ:



  • Оправят (отстраняват) едно дългосрочно пренебрегване

  • Привличат вниманието към комуникационната функция на библейските текстове

  • рискове: само стилистичен интерес, изкушението за една методологична самодостатъчност.

2.2. Описателен анализ364

Разказвателната екзегета (esegesi narrativa) е „метод на разбиране и на комуникация на библейския текст”. Съответства на формата на разказ и на свидетелство на много текстове на Писанието.365 Подходящо е да се различи в нея методите на приетите анализи и свързания богословския размисъл.


2.2.1. Методи на анализа

Разказвателният анализ „изследва метода по който е разказана историята, така че да привлече читателя в света на разказа (историята) и в неговата ценностна система”. Въпреки, че историко-критическия метод използва текста като ПРОЗОРЕЦ който позволява едно известно наблюдение върху обектите на дадена епоха, разказвателният метод разглежда текста като едно ОГЛЕДАЛО, което представя вътре в себе си един определен образ на света, който влияе на читателя. Разказвателният анализ може да започне с изследването на древните разказвателни модели или с един от съвременните разказвания366 (в този случай методът може да има много общи допирни точки със семиотиката367).

Особено внимателен на преплитането, на героите, от гледна точка на разказвачът, често работи с разграничавания като: истинският автор (лицето, което е съчинило текста), скритият автор368 (образът на автора, който текстът създава постепенно по време на летенето) и реалният читател (всяко лице, което има достъп до текста) и скритият читател (този, който текстът предполага и произвежда).369

2.2.2. Богословски размисъл

Разказвателният анализ реагира на намаляването на вдъхновения текст на една серия от богословски тези формулирани често според категориите и един не библейски език. Като алтернатива разказвателният анализ предлага да „реабилитира, в нови исторически контексти, личните начини на комуникация и значения на библейския текст с цел да има по-добра ефикасност за спасението”.


2.2.3. Ценни характеристики370





  • Съответства на разказвателната същност на голяма част на библейските текстове;

  • Може да улесни преминаването от смисъла на текста в историческия контекст в смисъла на текста за днес.

2.2.4. Рискове, които трябва да се избягват





  • Механичното прилагане на предварително проектирани модели

  • Разликата между реалния (истинския) автор и имплицитния (подразбиращият) автор увеличава сложността на проблемите свързани с тълкуването

2.2.5. Учредителни граници, които не трябва да се отричат





  • Синхроничното приближаване задължително трябва да бъде допълнен с диахроничните изследвания;

  • да не се изключва доктриналното изготвяне на данните, намиращи се в разказите; доктриналното изготвяне продължава дори едно измерение вече присъстващо в самата библейска традиция и продължени в църковната традиция;

  • екзистенциалното субективната ефективност на Божието Слово предадено чрез разказване неможе да бъде достатъчен критерий за истинността на за неговото разбиране.

3. Семиотичен анализ371

В началото се нарича с общия термин „Структурализъм”, този метод е измислен от швейцарския езиковед372 Фердинанд дьо Сосюр (Ferdinand de SAUSSURE), който в началото на XX в. е разработил теорията според, която всеки език е една система от отношения, която се подчинява на определени правила.

Тъй като авторът, който най-много е повлиял на библистите (библейските учени) е Алгирдас Жулиен Греимас (Algirdas J. GREIMAS)373 текстът на Комисията се концентрира върху неговия метод.

2.3.1. Три основни принципа





  • Принцип на иманентността (присъщност, свойственост): всеки текст формира едно значение; анализът счита целият текст и само текста (т.е. н разглежда ‘външните’ данни: автор, получателите, разказаните събития, история на изготвянето).

  • Принцип на структура на текста: има смисъл само във връзката и за връзката, особено тази на разликата; анализът на един текст се състои в това да се създаде мрежа от връзки между елементите (опозиция, одобрение (утвърждаване) и др. ) в които се изгражда смисъла на текста.

  • Принцип на граматика на текста: всеки текст отговаря на граматиката, т.е. има набор от правила или структури; събраните изречения в едно се наричат реч (discorso) има различни нива, всяко със своята граматика.

2.3.2. Три различни нива в анализа на общото съдържание на текста

В разказвателното ниво (livello narrativo) се изучават, в разказа (историята), изречения които преминават от началното към крайното състояние. Определя ролите, които имат някои attanti.



Раговорното ниво (livello discorsivo) включва три действия:

  • Индивидуализация и класификация на фигурите, т.е. на елементите на значението на текста (автори, времена, места);

  • Определяне на пътя на всяка фигура в текста, за да се установи начинът, по който текста го използва;

  • Търсене на тематичните стойности на фигурите, т.е. идентификация на стойността, чрез който фигурите следват един даден текст, един определен път (стойност = в името на какво се движи).

Логичното-семантично ниво (livello logico-semantico) е по-задълбочено. Изхожда от предпоставката разказвателните и разговорните организации са изпълнителни логически и изразителни форми. Често се използва семиотичния квадрат, който използва връзките, които се установяват между два противоположни термина и два опонента.

2.3.3. Приноси и ограничения

Семиотиката допринася за разбирането на Библията, Божието Слово изразено в човешки език, привличайки повече внимание върху факта, че всеки библейски текст е едно цяло, което се подчинява на точните езикови механизми. Преподаван с обикновени термини семиотичния анализ може да бъде полезен в една асимилация на Писанието в неспециализираните среди.374

Обаче тя трябва да преодолее отказа на субектите и на извън текстовите справки. „Семиотичното приближаване трябва да бъде отворено към историята: първо към тази на участниците на текстовете, и после към тази на техните автори и техните читатели”.


3. Приближавания (подход)375 за продължаване




Подходи основани на ПРЕДАНИЕТО



а) Каноничен подход

б) Подход чрез използване на еврейските традиции на тълкуване

в) Подход чрез ефектите на историята на текста

Подходи чрез хуманитарните науки (SCIENZE UMANE)



а) Социологичен подход

б) Подход чрез културна антропология

в) Психологически и психоаналитични подход

КОНТЕКСТУАЛНИ подходи

а) Освободителен подход (аpproccio liberazionista)

б) Феминистки подход





Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница