Въведение а. Въведение в библията


I. КАНОНИЧНОСТ НА БИБЛИЯТА И КАНОН



страница2/17
Дата27.08.2016
Размер1.76 Mb.
#7507
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

I. КАНОНИЧНОСТ НА БИБЛИЯТА И КАНОН



А. ТЕРМИНОЛОГИЯ



1. Терминът „канон”16

Терминът „канон”17 е транскрипция (чрез латински език) на гръцкия термин ὁ κανών (τοῦ κανόνος). На свой ред гръцката дума идва от κάνη18 (на италиански език: canne), дума взета назаем от един семитски корен, чието основно значение означава „тръстика” (canna - тръст).



1.1. В юдейската среда

Юдейския термин qaneh означава тръстика (тръст), ароматна тръстика, стъблото на зърната, и също прът (la pertica - върлина) като единица за измерване, 19 везните на баланса (на кантара) и ръцете (извивките) на свещника. В 70-те думата κανών (канон) се появява само три пъти.20 Филон (Filone) често използва κανών в смисъл на правило, предписание, закон слабо различим от νόμοϛ. Джузепе Флавио използва заедно σκοπόϛ (модел, образец) и κανών (правило, норма, образец).



1.2. В светския елинизъм

В Елинизма основното семитско значение на думата тръстика (canna - тръст) изчезва и на негово място идва новото значение права пръчка (bastone diritto). Този термин се прилага предимно за пръчки, които служат за разтягане (щит, стан на тъкач); много често в областта на архитектурата се използва като триъгълник (за чертане). От техническия смисъл на думата се преминава в използването на метафори21 в най-различните сфери на човешкия живот. Така терминът κανών идва да посочи, от една страна правило (la norma) разбрано като съвършена форма и по този начин целта, за което то се стреми, от друга страна правилото се приема като непогрешна мярка за преценяване на нещата (κριτήριον).


Терминът изразява нещо, което е съществено и характерно за гръцкия човек. В този смисъл BEYER казва следното: „Човекът грък се стреми към съвършенството, това, което е съизмеримо в себе си, това, което е хармонично, към идеала. За него това е критерий с който съди емпиричните феномени. Това, което отговаря на канона постига желаната максимална степен на съвършенство”.22 Ето защо не е изненадващо, че понятието за канон се използва и в областта на морала. Това се обяснява с непосредствения афинитет на естетическата и етичната красота за гърците. Имаме закон, когато имаме задължителна сила κανών, докато пък определени идеали са наречени κανόνος.
Терминът е имал особено значение в областта на философията. За Епикур (Epicuro, на гръцки език: Επίκουρος)23 мисълта има задачата да установи не само основата на знанието (κανών) на истината и лъжата, но също така, когато е необходимо да се желание и избегне. Епиктет (Epitteto, на гръцки език: πίκτητος)24 използва подобни идеи: „filosofare non è altro che ricercare e stabilire delle regole - философстването не е друго нещо освен търсене и установяване на правила”. Тези критерии са дадени на човека направо от природата, но трябва да бъдат увеличени и приложими от философския размисъл.

1.3. В Новия завет

Ап. Павел използва два пъти термина κανών в смисъла на правило (norma). И двата текста, където се среща този термин принадлежат апостола; в тях този термин се използва за различни реалности.



  • В Гал 6,16 терминът κανν показва правило (norma) според, което е необходимо да вървят с Бога, за да принадлежат на Божия Израил.25 Стих 15 от същата глава на посланието казва, че този критерий не е обрязването или обрязването, а новата твар (творение), което трябва да се разбира (в светлината на Гал 5,6) като критерий на „… вярата, която действа чрез любовта”. В действителност за ап. Павел имено етичния основен критерий е този, който трябва да води живота на християнина.

  • Използването на термина κανν в 2 Кор 10,13-16 не е много ясен.26 Според някои (хора) терминът ὁ κανών показва определянето (очертаването) на мисията на ап. Павел към определени територии, разбрана като правило за неговата мисия (norma). Според други (между които и Beyer) „la misura del canone – мярката на канона” дадена на ап. Павел идва от благословията, която Бог е дал върху апостолската мисия на апостола, затова когато веднъж вече е създадена добре една общност апостола отива на друго място, а от друга страна не се хвали от работата извършена в общностите основани от други.



1.4. В Християнската църква

Между апостолските отци (i padri apostolici) терминът се използва само от Климент Римски (Clemente Romano). В 1Кор 7,1-40 терминът κανών служи да покаже „великолепното и възвишено правило на традицията”.27 Тук смисълът е чисто етичен (както в 1,3). В 4,1 терминът показва мярката на богослужебната служба дадена на всеки служител.28 През първите три века „канонът е правилото, на който всичко се адаптира в Църквата; да канонизираш29 означава да се признае като съществена част това от правилото”. Към 400 г. християнинът произнася думата канонично (canonico) със същото значение когато се казва божествено, свещено, непогрешимо, безусловно нормативен” (A. Jülicher). Гърците на мястото или в непосредствена близост до понятието на κανονιζόμενος, често използват друго на ἐκκλησιαζόμενος, което означава принадлежащи на църквата или признати от църквата.


Още в началото на IV век, заедно с използването на термина καννканонически) разбираем в общия смисъл на нормативен елемент в живота на църквата, се използва и една ясна връзка и със Свещеното Писание. Съборът в Лаодикия (около 360 г.)30 говори за неканонични книги (ἀκανόνιστα βιβλία) и за канонични книги на Стария и Новия завет (τὰ κανονικὰ τῆς καινῆς καὶ παλαιᾶς διαθήκη).31 Имаме също списъци на книги на Стария завет (С.З.) и на Новия завет (Н.З.).32 Това е довело до идеята за канон като нормативен списък от вдъхновените книги.

2. Канонични, Протоканонични, Девтероканонични книги

2.1. Протоканонични, девтероканонични и гръцки прибавки

Двойката протоканонична (признати) и девтероканонична (discussi - обсъждани) е била въведена от Систо от Сиена, в Bibliotheca Sancta (1566). Тя служи за разграничаване на книги, които абсолютно не са обсъждани в тяхната каноничност и книги, които не са били приети дори и от някои християнски (православни) автори.33


Седемте книги, които не принадлежат на еврейския канон са наречени ДЕВТЕРОКАНОНИЧНИ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ:34

  • Книга на Тобита (Tobia),

  • Книга Иудит (Giudita),

  • 1 и 2 книга Макавей (1и 2 Maccabei),

  • Книга на пророк Барух и книга на пророк Иеремия (Baruc ed Epistola di Geremia (Bar 6),

  • Книга премъдрост на Исуса, син Сирахов (Siracide),

  • Книга премъдрост Соломонова (Sapienza).

В тази сфера могат също да се считат и някои гръцки прибавки (допълнения) в еврейските канонични книги:

  • Допълнения в книга Естир (Ester)35

  • Допълнения в книга на пророк Даниила (Daniele): молитва на Азария и химн на трите деца (Дан. 3,24-90), история на Сусана, (Дан. 13), Вил и дракона в рова на лъвовете (Дан. 14).

I Девтероканонични на Н.З. се състоят от седем книги и три перикопа на други произведения:



  • Послание на ап. Павел до Евреите

  • Съборно послание на ап. Яков

  • Второ съборно послание на Петър

  • 2 и 3 съборно послание на Йоан

  • Съборно послание на Иуда (Юда)

  • Откровение на св. Йоан Богослов

  • Мк. 16: краят на Евангелието

  • Лк. 22: кървав пот

  • Йн. 8: прелюбодейката

2.2. Omologoumenoi e antilegomenoi

Древните църковни36 писатели са използвали за същата разлика , по-подходящи термини: omologoщmenoi (единодушно признати: протоканоничи), antilegòmenoi (contrastati - оспорвани) или amphiballòmenoi (discussi – обсъждани, разглеждани).



2.3. Канонични книги при католиците и според евреите

Католическата църква признава 73 написани книги, разделени на 46 книги в Стария завет и 27 книги в Новия завет. Броят на книгите приет от юдаизма е 24 или 22. Трябва да се има предвид37, че тази цифра е в връзка с 22-те еврейски букви от еврейската азбука (иврит). Разликата между броя на католическите книги от Стария завет (46) и на броя на еврейските Писания (24) зависи от два факта:



  • Католическата църква признава седем книги, които не са приети от еврейския канон (виж по-горе в графа: Девтероканонични на Стария завет) и каноничността на някои „гръцки прибавки” в еврейските книги;

  • Еврейския списъка на книгите представя по-компактни групи на католическия канон (20 книги събрани в 5).



КАТОЛИЧЕСКИ КАНОН



ЕВРЕЙСКИ (юдейския) КАНОН



Осия (Os), Иоил (Gl), Амос (Am)…

1-12

1

„Дванадесет пророка”

1 и 2 Царства (1 Sam 2 Sam)

13-14

2

Самуил (Samuele)

3 и 4 Царства (1Re и 2Re)

15-16

3

Царства (Re)

Ездра (Esd)

17

4

Ездра-Неемия (Esd - Ne)


Неемия (Ne)

18

1 и 2 Паралипоменон

(1Cr и 2 Cr)



19-20

5

Паралипоменон

(Cronache)





2.4. Апокрифи и псевдепиграфи (pseudepigrafi) според протестантите

Протестантите реформатори избират еврейския (юдейския) канон и наричат апокрифи девтероканоничните книги на С.З. Когато става въпрос за Н.З. Лутер и другите реформатори отхвърлят Съборното послание на Иаков, Юда, Евреите и Откровение. В XVII век същите лютерани се връщат към традиционния канон на Н.З. 38 В резултат на тази употреба сред протестантите нашите апокрифи са определени като псевдепиграфи (pseudepigrafi.)



3. Някои синтетични формулировки





Каноничност на Св. Писание

= нормативност на Библията за вярата и църквата.

Каноничност на една книга

= нейното членство в нормативността на Св. Писание;

= членството й в каноничния списък (по-формално).

Библейски канон

= нормативен списък на книгите в свещеното Писание;

= (църковна) норма (правило) за приемане на Библията.

Канонични книги

= Божествено правило (норма) за вярата и живота на църквата.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница