Въведение и контекст Въведение
Изтегляне 152.03 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Политически контекст
- Определяне на проблема
- Варианти на политиката
- Анализ на въздействието
- Сравнение на вариантите
- Наблюдение и оценка
Въведение и контекстВъведениеОсвен чрез други източници въоръжените групировки в зоните на конфликт финансират дейността си с приходите от добив и продажба на полезни изкопаеми, които по-късно постъпват в глобалната верига на доставки. Следователно съществува риск, когато закупуват рудни полезни изкопаеми или техни производни, стопанските субекти надолу по веригата на доставки да поддържат въоръжени дейности, поради което имат интерес да се снабдяват от тези зони по отговорен начин. Концепцията за отговорно снабдяване е посочена в актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия и е в съответствие с целите на Ръководните принципи на ООН за бизнес и за правата на човека. И двата документа имат за цел да насърчат предприятията да проверяват чрез непрекъснат процес, известен като надлежна проверка, дали търговската им дейност не допринася за конфликти. Политически контекстПрез последните няколко години международната общност отделя значително внимание на отговорното снабдяване с полезни изкопаеми от зони на конфликт. Правителствата и международните организации, заедно с общности от стопанския сектор и организации на гражданското общество, поеха това предизвикателство, водени от желанието да се сведе до минимум финансирането на въоръжени групировки и да продължи законното снабдяване от засегнатите региони. В резултат на това понастоящем са въведени редица нормативни рамки за надлежна проверка:
На 7 октомври 2010 г. Европейският парламент прие резолюция, в която призова ЕС да създаде законодателство по примера на Закона на САЩ за полезни изкопаеми от зони на конфликт. С оглед на това политическо искане в настоящия доклад се оценяват различните варианти на политиката, чрез които най-добре ще се осъществи това искане за законодателство на ЕС в сътрудничество с Европейския парламент. Определяне на проблемаВ рамките на обществената консултация заинтересованите страни определиха следните основни проблеми, свързани с отговорното снабдяване с полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони: i) продължаващото финансиране на въоръжени групировки посредством (приходи от) добив и продажба на полезни изкопаеми в засегнати от конфликти и високорискови зони: проблемът е широкоразпространен в държави с богати природни ресурси, в които обаче лесно избухват въоръжени конфликти в цялата или в част от тяхната територия. При все че този проблем се наблюдава в световен мащаб, оценката на въздействието е съсредоточена най-вече върху добре документирания случай с източната част на ДРК и съседните държави, на който през последните 10—15 години обръщат значително внимание различни застъпнически организации; ii) предизвикателствата във връзка с прилагането, пред които са изправени предприятията от ЕС надолу по веригата, които се стремят да поддържат законната търговия или доброволно извършват надлежна проверка съгласно настоящите рамки: поради редица проблеми (напр. непрозрачна верига на доставки, проблеми с поверителността, липса на механизъм за влияние върху топилните предприятия/обогатителните фабрики, липса на осведоменост или от етични съображения) дружествата от ЕС изпитват затруднения при спазването на изискванията за надлежна проверка по искане на клиентите; iii) изкривяването на пазара: намаляване на търсенето и цените в регулирания сектор за полезни изкопаеми в ДРК и други държави от региона на Големите африкански езера (ГАЕ): от 2010 г. насам в ДРК се наблюдават намаление на обема на официалния износ, по-ниски цени и увеличаване на нерегулираната търговия с калаена, танталова и волфрамова руда и със злато, както и по-ограничени възможности за износ за клиенти в САЩ и ЕС. Спадът може да се обясни с бизнес предпочитанията на оператори — пряко или непряко повлияни от Закона Дод/Франк в САЩ — да не се снабдяват от региона на ГАЕ. ЦелиСпецифични цели
Оперативни цели
Варианти на политикатаРазгледан бе следният набор от варианти на политиката: Вариант 1 — Самостоятелно съобщение на ЕС Този вариант се състои от следните мерки, които да бъдат включени в съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност: i) Националните звена за контакт (НЗК) и мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) ще се застъпват за използването на Насоките на ОИСР; ii) прилагане на клаузи за изпълнение на договорните задължения в договорите за обществени поръчки на Комисията и държавите членки на ЕС за съответните продукти; iii) финансова помощ за съществуващите програми на ОИСР; iv) подкрепа от страна на Комисията за „писмата за намерение“ от европейската промишленост; v) действия на междуправителствено равнище.
Този вариант е съчетание от мерките, описани във вариант 1, с препоръка на Съвета, която ще бъде от основно значение с цел да се повиши осведомеността и да се насърчат предприятията в ЕС доброволно да прилагат Насоките на ОИСР — най-вече тези предприятия, които все още не са обхванати от задължителна схема на трета държава. Вариант 3 — Регламент за установяване на задължения за сертифициране на „отговорен вносител от ЕС“ въз основа на Насоките на ОИСР — ДОБРОВОЛНО Този вариант е съчетание от мерките, описани във вариант 1, с регламент, насочен към всички вносители от ЕС на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато независимо от произхода на продуктите. Регламентът се основава на Насоките на ОИСР за определяне на задължения за вносителите от ЕС, които изберат да се сертифицират самостоятелно като отговорни вносители на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато въз основа на собствена декларация за съответствие. При все че схемата е доброволна, вносителите от ЕС, които изберат да се сертифицират самостоятелно, са задължени да включат в своята система за управление всички елементи на Насоките на ОИСР чрез: i) поддържане на система за контрол и прозрачност по веригата на доставки на полезни изкопаеми, която включва, наред с други елементи, рудника на произход на полезните изкопаеми и топилното предприятие/обогатителната фабрика; ii) определяне и оценка на рисковете по веригата на доставки съобразно модела на политиката на ОИСР във връзка с веригата на доставки; iii) разработване и прилагане на стратегия за предприемане на мерки спрямо определените рискове; iv) получаване на одиторско уверение от независима трета страна за извършена надлежна проверка на веригата на доставки на съответния вносител от ЕС; v) публична отчетност във връзка с надлежната проверка на веригата на доставки. От самостоятелно сертифицирания вносител от ЕС се изисква ежегодно да оповестява пред компетентните органи на държавите членки наименованието и географското местоположение на топилното предприятие/обогатителната фабрика по веригата си на доставки. Въз основа на това се съставя списък на ЕС на отговорните топилни предприятия/обогатителните фабрики. Схемата ще бъде подложена на оценка след три години, а резултатите от оценката ще бъдат използвани при вземането на решения за бъдещия подход на ЕС, както и за изменения на регулаторната рамка, чрез които — ако е целесъобразно и въз основа на допълнителна оценка на въздействието — тя да стане задължителна.
Този вариант е съчетание от мерките, описани във вариант 1, със задължителен вариант на регламента, описан във вариант 3, при който всички вносители от ЕС на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато ще трябва да прилагат задълженията, определени в регламента. Вариант 5 — Директива за установяване на задължения за дружествата, регистрирани на борсите в ЕС, съгласно Насоките на ОИСР по надлежната проверка Този вариант е съчетание от мерките, описани във вариант 1, с директива, насочена към близо 1000 регистрирани на борсите в ЕС дружества, използващи във веригата си на доставки калай, тантал, волфрам и злато независимо от произхода им. В директивата ще се определят задълженията за дружествата, регистрирани на борсите в ЕС, да включат 5-етапната рамка на Насоките на ОИСР в системата си за управление чрез: i) поддържане на система за контрол и прозрачност по веригата на доставки на полезни изкопаеми, която включва, наред с други елементи, рудника на произход на полезните изкопаеми и топилното предприятие/обогатителната фабрика; ii) определяне и оценка на рисковете по веригата на доставки съобразно модела на политиката на ОИСР във връзка с веригата на доставки; iii) разработване и прилагане на стратегия за предприемане на мерки спрямо определените рискове; iv) получаване на одиторско уверение от независима трета страна за извършена надлежна проверка на веригата на доставки на съответния вносител от ЕС; v) публична отчетност във връзка с надлежната проверка на веригата на доставки. Дружествата, регистрирани на борсите в ЕС, следва да оповестяват резултатите от одита, извършен от независима трета страна. Вариант 6 — Забрана за внос, когато вносители от ЕС на руди не успеят да докажат съответствие с Насоките на ОИСР — забрана за внос Този вариант включва мерките, описани във вариант 1, като в допълнение към това от вносителите от ЕС ще се изисква задължително да докажат своето съответствие с Насоките на ОИСР. Вносителите ще имат право на достъп до пазара на ЕС, при условие че предоставят на митническите власти на държавите членки доказателства за съответствие. Този вариант ще следва подхода, който се прилага в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, насочена към търговията с необработени диаманти, и Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. въз основа на член 133 от Договора за ЕО (понастоящем член 207 от Договора за функционирането на ЕС), в който се определят правилата, приложими за вноса и износа на необработени диаманти. В този случай е налице международно споразумение, което подкрепя забраната за внос на т.нар.диаманти от зони на конфликт.
Очаква се този вариант да окаже умерено въздействие върху използването на практиките за надлежна проверка от страна на операторите по веригата, но може да се очаква само незначително увеличение на дела на топилните предприятия/обогатителните фабрики в ЕС и в целия свят, които извършват надлежна проверка. Този вариант би имал ограничен принос за намаляване на изкривяването на пазара на полезни изкопаеми от региона на ГАЕ. Като цяло се очаква ограничено въздействие за намаляване на финансирането на въоръжени групировки с приходи от добив и продажба на полезни изкопаеми в зони на конфликт. Вариант 2 Ефективността на този вариант е сравнима с вариант 1. При все това може да се очаква, че препоръка на Съвета ще осигури по-голяма тежест и по-добре ще открои приноса от въвеждането на незадължителни правни норми на ЕС за насърчаване на надлежната проверка. Вариант 3 Като цяло този вариант би допринесъл в най-голяма степен за постигане на посочените по-горе цели, тъй като всички те ще бъдат изпълнени. Схемата се прилага на етап от веригата на доставки, където въздействието би било особено силно, тъй като е съсредоточена върху вносителите само на няколко „стъпки“ от рудниците, където се осъществява добива. При този вариант операторите от ЕС надолу по веригата могат по-добре да спазват съществуващите изисквания за надлежна проверка, включително предвидените в Закона Дод/Франк в САЩ. Вариантът допринася и за намаляване на финансирането на въоръжени групировки с приходи от добив и продажба на полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти зони и намалява изкривяването на пазара на полезни изкопаеми от региона на ГАЕ. Поради доброволния характер на самостоятелното сертифициране общите разходи за спазването на надлежната проверка за вносителите от ЕС ще зависят от степента на участие в схемата и от съотношението между разходите, свързани с надлежната проверка, и оборота на дружествата. Очаква се обаче в дългосрочен план разходите да са в разумни граници, дори незначителни. При тази схема вносителят, който се сертифицира самостоятелно, е задължен да предоставя на клиентите си информация за надлежната проверка, при условие че съблюдава надлежно търговската тайна. Операторите надолу по веригата следва да извлекат полза от това изискване, което им позволява да сведат до минимум разходите си за надлежната проверка, която извършват за собствени нужди. Стимулите, предвидени във вариант 1, и годишно публикуваният от Комисията списък на топилни предприятия, извършващи надлежна проверка, следва да предизвикат интерес към схемата. Този вариант е ефективен по това, че дава положителен сигнал на бизнеса, чиито решения да се снабдява или не от засегнати от конфликти региони имат пряко въздействие върху търсенето на минерали. Възобновяването на законния бизнес открива нови положителни възможности, включително повишени приходи за правителствата, регламентиран рудодобив, по- устойчиво развитие и опазване на околната среда, по-добри перспективи за частните инвестиции и работни места в миньорските общности, което на свой ред стимулира местната икономика. Вариант 4 При този вариант операторите от ЕС надолу по веригата могат по-добре да спазват изискванията на съществуващите рамки за надлежна проверка, включително Закона Дод/Франк в САЩ. Той допринася и за намаляване на финансирането на въоръжени групировки с приходи от добив на полезни изкопаеми. Основната разлика спрямо вариант 3 е, че при този вариант не се очаква изкривяването на пазара за полезни изкопаеми от региона на ГАЕ да бъде преодоляно, доколкото то се дължи на крайно предпазливите решения за снабдяване. Въпреки че степента на участие в схемата на дружествата от ЕС може да се увеличи при задължителната схема за самостоятелно сертифициране, този вариант не гарантира непременно, че като цяло ще се получат най-добрите резултати. Всъщност при варианти 3 и 4 на вносителите се предлага механизъм, чрез който да осигуряват отговорно снабдяване от засегнати от конфликт зони, а усилията им да се потвърждават от компетентните органи на държавата членка. Схемата обаче не може да принуди вносителите от ЕС да се снабдяват от засегнати от конфликт региони. Поради това при въвеждането на задължителни изисквания съществува по-голям риск вносителите да търсят алтернативни източници за доставки, отколкото при вариант 3. Това се потвърждава и от натрупания опит от 2010 г. насам, както се посочва при определянето на проблема.
Този вариант позволява да се подобри информираността относно надлежната проверка на дружествата от ЕС надолу по веригата, но за сметка на високи разходи за тях, без при това да се облекчат трудностите, свързани с ефективното извършване на надлежната проверка. Това се обяснява с факта, че дружествата надолу по веригата са още по-отдалечени от етапа, на който полезните изкопаеми се внасят на пазара в ЕС и от който понякога ги делят множество доставчици. Колкото по-надолу по веригата на доставки се намира дружеството, толкова по-високи са разходите за осъществяване на надлежна проверка. Поради това може да се счита, че проблемът с финансирането на въоръжени групировки с приходи от добива на полезни изкопаеми не би бил разрешен по ефикасен начин. Вариант 6 При този вариант се постигат някои от целите, но той зависи, първо, от приемането на международно споразумение в обозримо бъдеще и, второ, от броя на държавите, които го ратифицират. Ако бъде постигнато широко участие, се очаква ефективността за намаляване на финансирането на въоръжени групировки с приходи от добива на полезни изкопаеми да бъде висока. Това не е най-добрият вариант от гледна точка на сроковете за постигане на резултати предвид гореописания проблем, който трябва спешно да се разреши. Сравнение на вариантитеПо отношение на ефективността на посочените варианти за постигане на поставените цели могат да се направят следните изводи. Вариант 1, който представлява съвкупност от мерки, изложени в съобщение на ЕС, е сред вариантите с най-слаба ефективност за постигане на определените цели. Вариант 2 на политиката, който е разширение на вариант 1, подкрепен с препоръка на Съвета, предполага същото ниво на ефективност, както при вариант 1. Вариант 3 на политиката се оценява като едно от най-ефективните средства за постигане на определените цели. Вариант 4 ще бъде също толкова ефективен, както вариант 3, но ще породи някои възможни отрицателни въздействия и няма да разреши един от ключовите проблеми — изкривяването на пазара в региона на ГАЕ. Вариант 5, при който се определят някои задължения за дружествата, регистрирани на борсите в ЕС, се оценява като равностоен на варианти 1 и 2 по отношение на ефективността. По този показател вариант 6 на политиката, при който се прилага забрана за внос по силата на международно споразумение, се нарежда между слабоефективните варианти 1, 2 и 5 и най-ефективните варианти 3 и 4. Следва да се отбележи, че изготвянето на международно споразумение представлява продължителен процес с несигурен изход. При сравняване на варианти 3 и 4 с оглед на административната тежест за целевите вносители, повечето от които са малки и средни предприятия, вариант 3 се оценява като вариант с по-малка тежест, тъй като засяга онези дружества, които изберат самостоятелното сертифициране въз основа на собствен анализ на разходите и ползите. За разлика от този подход, с вариант 4 се налагат изисквания за вносителите. От гледна точка на способността на потребителите от ЕС надолу по веригата да откликнат на искането на клиентите за надлежна проверка, включително на клиенти от САЩ, се очаква вариант 4 да отговори по-добре на тези искания, тъй като задължителният характер на схемата предполага по-голям брой оператори от ЕС нагоре по веригата в сравнение с доброволния вариант 3. Независимо от това, ако не се преодолее изкривяването на пазара, засилената надлежна проверка в резултат от този вариант може да се окаже заблуждаваща, т.е. операторите може да изпълняват целите на корпоративната социална отговорност, без да осигуряват снабдяване от зона на конфликт. Що се отнася до възможността за преместване на дейностите на вносителите от ЕС, трябва да се припомни, че при вариант 3 прилагането на схемата има доброволен характер, при който този риск е оценен по-ниско в сравнение с вариант 4. При сравняване на варианти 3 и 4 по отношение на потенциалното въздействие върху заетостта в ЕС, оценката показва, че при вариант 4 са възможни някои по-големи нежелани въздействия. Що се отнася до очакваното социално въздействие върху ежедневния живот на хората и върху околната среда в зони на конфликт, може да се очаква, че при вариант 3 се постигат по-добри резултати в сравнение с вариант 4. Предпочитаният вариант е вариант 3. Наблюдение и оценкаИзпълнението ще се наблюдава в сътрудничество с държавите членки. В съответствие с принципа на субсидиарност съответната информация трябва да бъде събирана основно от държавите членки. Ще се изисква периодична отчетност за целите на съответната оценка на изпълнението. Комисията ще информира редовно Европейския парламент за изпълнението на новата инициатива. Комисията следва да извърши междинна оценка на новата инициатива в рамките на три години след приемането ѝ, като се оцени степента, в която резултатите от инициативата съответстват на определените цели. Резултатите от оценката ще бъдат използвани за вземане на решения за бъдещата политика на ЕС, както и за изменения на регулаторната рамка, чрез които — ако е целесъобразно и въз основа на допълнителна оценка на въздействието — тя да стане задължителна. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 152.03 Kb. Сподели с приятели:
|