Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща


Неутешеност - с това понятие ще обозначаваме състоянието на "хроничен Дискомфорт



страница14/36
Дата23.07.2016
Размер5.62 Mb.
#1906
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   36

Неутешеност - с това понятие ще обозначаваме състоянието на "хроничен Дискомфорт". Характерно е, че Дискомфортът е по-слабо изразен, но все пак е постоянно осезаем (т.е. усещаме го), макар че интензивността на усещанията, възприятията, представите и емоциите е по-малка, отколкото при "острия Дискомфорт". Това състояние обаче е значително по-продължително във времето от Неутешимостта.

И накрая - Безутешност - термин, с който ще обозначаваме състоянието на Неутешимост или Неутешеност, за което не можем да намерим в даден момент (или обективно няма) метод на утешаване или конкретен утешител. (За използваните термини не забравяйте да поглеждате Приложение 1).

Сега вече можем да кажем, че човек, поставен в безнадежна ситуация, се намира и в състояние на Безутешност (независимо "остра" или "хронична")... От друга страна, ако той издържи състоянието на Безутешност, докато намерим (или се намери) адекватна техника на утешаване (или конкретен адекватен утешител), то възможно е "да спасим" такъв един човек и да го изведем от "бездната", в която като че ли е попаднало неговото Его и личността му като цяло. В такива случаи, за да спечелим време, можем да приложим и някои по-безопасен заместител, т.е. техника на утешаване или утешител, за които предварително знаем, че ще доведе до Псевдоутешение, но докато трае то, ще имаме време да намерим адекватния утешител (ако съществува).

По-сложен е случаят, когато не можем да намерим правилното средство, адекватния утешител. Тогава влиза в ход техниката Обещание. Под понятието Обещание ще разбираме техника на утешаване, която има за цел да постигне конкретно миг-утешение или кратковременно Утешение (но не и Псевдоутешение) и чиято същност се състои в даването на обещание, че ще бъде намерено адекватното средство на утешаване в приемлив за конкретния човек срок.

Следователно, техниката Обещание е краткотрайно утешаване чрез даване на Надежда за постигане на Утешение (приживе) в приемлив за конкретния човек срок. Важното в случая е не само обещанието да бъде спазено, но това да стане в точно определения срок (или, ако е възможно, по-бързо).

За съжаление техниката Обещание не винаги работи в състоянието на Безутешност - особено когато е била използвана многократно, но без да бъде оправдана дадената Надежда, т.е. без да е намерено адекватното средство за утешаване, или, казано по друг начин - когато даденият човек е преживявал вече конкретния дискомфорт от неизпълненото Обещание.

 

 4. СТРУКТУРИРАНЕ НА ВРЕМЕТО И РОЛЯТА МУ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УТЕШЕНИЕ



Още от първите мигове на живота си всеки от нас е обграден от множество консуматори на утешение. Но, от друга страна, веднага след раждането ни ежедневно се решава въпросът с постигането на утешение - отначало ни помагат родителите (най-често майката), а след това ни приучават да бъдем "по-самостоятелни". Което означава, че трябва сами да се справяме с възникващия ежедневно у нас Дискомфорт. Това, разбира се, не става веднага - дълго още нашите родители, баба, дядо, батко, кака, или който ги замества, ще ни показват как да се справяме с "лошото настроение", с "чувството на обида", с "тъгата", с "дискомфорта", обхванал ни в най-неочакван момент, като че ли безпричинно.

Постепенно обаче ние ще започваме да откриваме свои "собствени" техники за преодоляване на "кризите" от подобен род - това ще са първите техники на утешаване, които ще открием сами. Ще започнем да разбираме, че понякога ни предлагат утешители, които не са подходящи за нас (неадекватни), ще започнем да търсим по-универсални техники на утешаване или такива, които са най-лесно достъпни. Вероятно ще осъзнаем (а може би не), че някои "утешители" всъщност не са такива, а само заместители на истинските, т.е. ще опитаме "вкуса" на псевдоутешението и следващия го повишен дискомфорт. По-късно или ще открием начини за адекватно утешаване и последователно ликвидиране и избягване на консуматорите на утешение, или ще се плъзнем по стръмната пътека на лесното и бързо намиране на заместители, които ще ни водят до кратко утешение, а оттам - до псевдоутешение и задълбочаване на дискомфорта.

В един момент ще се окаже, че социалната ни реализация, че целият баланс на личността ни, както и степента на адаптацията ни към света (микросвета), в който живеем, зависи и пряко, и косвено както от състоянието на нашето Аз, така и от това, доколко то е правилно структурирано и кои структури в него доминират и са най-активни при вземането на решения. Ще се окаже също, че нашето Аз, за да функционира адекватно според поставените изисквания пред него се нуждае от нещо, което има свойството да бъде получавано, натрупвано и изразходвано, и че всички тези характеристики зависят не само от Аз, но и от всичко останало около нас и в нас.

Ние вече ще имаме своята собствена структура на Вярата си, ще таим в себе си Надежда за много неща и може би ще сме познали Любовта като състояние. В крайна сметка, дали ще осъзнаем всичко това или не, няма никакво значение, спрямо същността на протичащите процеси - резултатът от нашите действия, постъпки или бездействие ще бъде все по-силно зависим от състоянието на нашето Аз, от това дали сме в състояние на Дискомфорт или на Утешение.

... Но ние с вас вече знаем за какво става въпрос всъщност и, ако сте приели предложения модел, то можем да продължим нататък, за да видим как се пазим и как можем да се опазим от безбройните консуматори на утешение, които, между другото, ще бъдат разгледани подробно по-нататък в текста - на съответното място. А сега нека погледнем още веднъж, но отстрани, какво е необходимо да направим, за да достигнем състоянието на Утешение...

И така, задачата, която стои пред нас, може да бъде формулирана по следния начин:



  • необходимо е да поддържаме спокойно, уверено в своята красота и неповторимост Естествено Дете, да подкрепяме в някаква разумна степен неговото любопитство, желанието му да притежава и завладява, както и стремежа му към самоизява. Да не го плашим или ужасяваме. Да му дадем възможност, колкото може повече да играе и да научава нови и все по-сложни игри. Внимателно да контролираме проникналите от Ид стремежи към разрушение и унищожаване, като им даваме възможност да се проявяват в различни видове игри и дейности, които няма да навредят както на нас, така и на когото и да е било. Да стимулираме максимално креативните (творческите), изобретателните и конструктивните стремежи, както и въображението. Да откриваме и предоставяме много възможности на Естественото Дете - както такива, при които да му се възхищават, така и възможности да се възхищава и удивлява то от други обекти, явления и събития. Да му предоставим възможност, чрез нашите действия да постигне максимално характеристиките на своя Идеал (да изучим, осъзнаем и се съобразим с ЕД*). Да поддържаме Естественото Дете живо и "във форма" така, както я описахме дотук и до края на живота си.

  • да поддържаме спокойно Адаптираното Дете и да не подценяваме неговите стремежи, да постъпва така, както е получило "инструкциите" от Родителя. Да го поощряваме при всяка заслужена възможност. Да допускаме порицанието от страна на Родителя само тогава, когато подтискането на порицанието ще предизвика по-голям дискомфорт у Родителя, отколкото самото порицание у Адаптираното Дете. Да поддържаме усъвършенствуването на Адаптираното Дете в извършването на "ежедневните" работи и научаването му на това, как се правят нещата и как не бива да се правят. Да не допускаме да бъде наказано неправомерно - да уважаваме чувството му за справедливост такова, каквото е, и да се съобразяваме с него. Да контролираме "съюза" между Адаптираното Дете и Родителя, за да не се дава възможност решенията да бъдат вземани от една от страните или от "съюза" помежду им. Да дадем възможност на Адаптираното Дете да покаже, че се стреми към постигането на Идеала, предложен от Родителя (да изучим, осъзнаем и се съобразим с АД*).

  • винаги, при всяка възможност, да даваме Признание на Родителя - уважение и благодарност. Да показваме колко са важни за нас съветите и натрупаният опит в Родителя. Да "се съветваме" с него кое е правилно и кое е неправилно. Ако постъпваме "неправилно", от гледна точка на Родителя, винаги трябва да имаме оправдание и обосновка на своите постъпки, но в рамките на понятията, съдържащи се у Родителя. Да постъпваме по такъв начин, че да не предизвикваме безпокойство у Родителя (чрез Р*), относно възможността ни да достигнем съответната позиция в обществото.

  • постоянно да усъвършенствуваме Възрастния, давайки му максимално информация и методи за нейната обработка с цел разбиране същността на явленията, като по този начин му осигурим максимална свобода на мислите и действията. Да поддържаме пряка връзката между Възрастния и Естественото Дете, тъй като именно този "съюз" е носител на новото и нетрадиционното (за разлика от съюза Родител-Адаптирано Дете, който е призван да пази традициите и е съответно консервативен). Да се поддържа постоянна обратна връзка с Родителя и Адаптираното Дете, които често могат да помогнат в социалната сфера значително по-бързо, точно и ефективно, отколкото чрез използването методите на Възрастния или въображението (интуицията) на Естественото Дете. Постоянно чрез непрекъсната обратна връзка с действителността да изграждаме уверенност у Възрастния, че той постъпва точно, правилно и съответно на конкретните условия, в които се намира личността (т.е. да пазим чиста съвестта си, съобразявайки се по този начин с изискванията на В*). Да му предоставяме постоянно възможността да осъзнава и изучава както особеностите на соматичното в нас, така и тези на останалите субструктури - Ид, части от Его и Суперего. Да подкрепяме по всякакъв начин дейността на Възрастния, свързана с интегрирането на всички субструктури на личността с цел създаване на единна и вътрешно непротиворечива личност, готова да се справи с предизвикателствата на външния свят и особено с тези на обществото.

Описана така подробно задачата изглежда като че ли неосъществима. Но ако се постараем да вникнем по-задълбочено във всяка конкретна част от написаното по-горе, ще видим, че поставената цел не е утопична - просто там е показана "програмата-максимум". Практически вариант на реализация на тази програма/задача е напълно възможен и, повярвайте ми, е по силите на повечето от нас. За да можете да се убедите повече или по-малко, ще разгледаме по-важните и по-често срещани начини на структуриране на времето, които всеки от нас използва през живота си - разбира се, в различна степен и комбинация.

Когато Ерик Бърн разглежда съществуващите пред нас възможности за структуриране на времето, той ги обособява в шест групи: отчуждение (затваряне в себе си), ритуали (и процедури), развлечения, дейности, игри, близост (едностранна и двустранна). Тази негова класификация подхожда много добре за използвания от него транзакционен анализ. Тя, обаче, би могла да ни послужи и на нас като отправна точка, при разглеждането на различните варианти за търсене на Утешение. Още повече, че нашите разглеждания до голяма степен са инициирани именно от прочетеното в книгите на Бърн, от една страна, а от друга - стремежът ни е не да апострофираме Бърн (или Фройд), а да погледнем по друг начин на същите тези структури на личността, които е дефинирал той - как функционират и защо по точно такъв начин.

Моля ви, не очаквайте, че мога да разкажа и представя всичко само в една (дадената) книга - тя ще стане нечитаема, защото ще плаши със своя обем. От друга страна - написаното не е адресирано само към специалистите, по-скоро обратното - стремежът ми е да се прочете от повече хора, защото те ще бъдат индикатора за това, доколко представените идеи са отразили нещо обективно съществуващо. Това не означава, че специалистите не трябва да четат тази книга, напротив - те могат да я прочетат (предварително абстрахирайки се от предубежденията и предразсъдъците си) като научно-популярно четиво, защото тези четива често носят информация, която при строгия научен стил на научните статии и творби обикновено се зачерква или от автора, или от редактора...

И така, ние ще използваме в общи линии дадената от Е. Бърн класификация на възможностите за структуриране на времето, като ще акцентираме там, където сметнем за необходимо, а ще минаваме мимоходом през останалите "места", защото, пак да кажа, не можем сега да разгледаме всички въпроси.



Отчуждение (или затваряне в себе си). Изборът на тази възможност за прекарване на времето, можем да предположим, зависи както от конкретното цялостно състояние на личността, така и от външните за нея фактори - природни и социални. От друга страна, изборът може да бъде както доброволен, т.е. по собствено желание, така и принудителен - или като избор на възможно най-малкото зло, или при болестни състояния (тогава не винаги отчуждението е осъзнавано - например, при определени психиатрични разстройства). Възможно е също да не съществува избор, а ситуацията да налага отчуждението - или когато обществото те поставя насила в обстановка, предизвикваща отчуждение (т.е. обществото те "изолира" по някакъв начин - не непременно във физическо или пространствено отношение), или когато съдържанието на структурите на личността е такова, че в конкретната обстановка е възможно само отчуждение.

Така или иначе отчуждението не е съвсем изгубена възможност за достигане на Утешение. Тя може да бъде използвана например с цел да се приглуши въздействието на Суперего (особено Р* и АД*, за сметка на В* и ЕД*), като се даде възможност на Естественото Дете и Възрастния да се занимават с някакво творчество. В случая обаче ще бъде необходимо да се успокои системата Р-АД, която ще настоява, че "не постъпваш като другите хора, а се правиш на философ-отшелник, велик художник, голям композитор" и пр. подобни неща. Родителят ще настоява да се преразгледа позицията на Възрастния, защото той дава много по-голяма свобода на Естественото Дете, а ролята на Адаптираното Дете е сведена до минимум.

Всичко това е валидно, разбира се, когато изборът да се намираме в отчуждение е направен от Възрастния, който, от своя страна, е правилно структуриран и умее да се ориентира точно в "околната среда". Забележете, че тук можем да използваме понятието "отшелничество" - но именно когато изборът да се "откъснем" от обществото и да се "затворим в себе си" е направен от описания нормален Възрастен. Според мен, обаче, отшелничеството е понятие с по-конкретно съдържание - то по-скоро показва, че човекът се е отделил или "избягал" от обществото в пространствено отношение и вследствие на това се е оказал в позицията на "отчуждение". Би трябвало в такъв случай да приемем, че по-общото понятие е именно "отчуждение", а понятието "отшелничество" ще използваме само в описания по-горе конкретен случай.

И тъй, Дискомфортът, трябва да се очаква, ще изхожда главно от Р-АД. Ако Възрастният с помощта на интуицията на Естественото Дете успее да успокои системата Р-АД, то Утешението ще бъде постигнато. В противен случай резултатът от отчуждението ще бъде незадоволителен и не само че няма да доведе до Утешение, но може да предизвика и неприятни личностови, а оттам и социални последици.

Може би не е случайно, че Ерик Бърн определя отчуждението като предмет на изследване и въздействие от страна на психиатрията. По този начин той вероятно загатва за обратна причинно-следствена връзка - човек, имащ нужда от психиатрична помощ, избира отчуждението, като начин на прекарване и структуриране на времето.

От описаното по-горе обаче ние виждаме, или поне можем да предположим, че това не винаги е така. Особено в случаите, когато отчуждението ти е натрапено във вид на "принудително отшелничество" (т.е. обществото те "изолира" по някакъв начин), а твоята личност е правилно структурирана и Възрастният функционира, съобразявайки се с цялата налична информация на конкретната обстановка. В такива случаи, предполагам, Утешение може да бъде намерено. На нас са ни известни редица факти, когато хора, попаднали в затвора или пратени на заточение, изолирани в най-отдалечени места и ъгълчета на планетата, са намирали способ да се утешават - главно чрез творчество. Нека посочим Солженицин (в лагерите на ГУЛАГ), Пушкин (заточение в Молдавия), първият български президент - Желю Желев, пратен в едно малко селце за няколко години, написва преведената на десетки езици книга "Фашизмът" и т.н., и т.н. - списъкът може да бъде продължен. Сигурен съм, че и вие можете да дадете редица примери.

Друг е въпросът, когато човек сам е избрал да се намира в състояние на отчуждение (или отшелничество). Нека си представим как постига Утешение самотният мореплавател (или алпинистът, изкачващ сам даден връх например): първо, той разчита на своя Възрастен, че има достатъчно информация и точни методи за оценка на реалната ситуация и разбиране на същността на нещата. Второ, неговото Естествено Дете жадува да се възхити на красотата и величието на световния океан, да покаже, че то (ЕД) е единственото (или такива като него се броят на пръсти), което може да се справи (с помощта на Възрастния) блестящо или по-добре от всички други (по-бързо, по-сложен маршрут, по-сложни метеорологични условия и т.н.), т.е. очаква да му се възхищават и на него, и трето, ще изпита удоволствието и успокоението, че в известен смисъл е завладяло един огромен обект - Земята - чрез околосветско плаване например.

"Разтревожените" отначало Родител и Адаптирано Дете от решението на Възрастния постепенно биват успокоявани чрез даването на признание на Родителя, че ще бъдат взети всички възможни мерки за безопасност, ще се постъпва "абсолютно внимателно", "рискът ще бъде сведен до минимум", уменията на Адаптираното Дете (например спазването на личната хигиена, храненето по определен начин, изпълняването на препоръките на Родителя, относно извършването на тези действия с "повишено внимание", защото ситуацията е "екстремална" и т.н.) ще бъдат използвани пълноценно и то ще заема полагащото му се място, а накрая, най-важното, когато всичко свърши, системата Р-АД, ще има възможност да изпита още по-голямо признание и успокояване, че извършеното не е било напразно, и че отново са в "царството" на обществото, където Р-АД се чувствуват значително по-добре.

Както се досещате, тук могат, ако е необходимо, да се използват и прийомите на Възрастния, такива като "излъгване" на Р-АД, чрез даване на обещание за "награда" след това или в "по-грубия" вариант - волята (така трябва да стане независимо че така не се прави или че така не може). В случая Възрастният заради себе си и огромните и силни стремежи и желания на Естественото Дете е готов да накара системата Р-АД или да "повярва", че така е "много по-добре", или поне да я направи "безразлична", за да не пречи тя на постигането на Утешение.

Ние тук разглеждаме случаите, когато Р-АД са опозиционно настроени към такива прояви на В-ЕД (Възрастен-Естествено Дете). Но в редица случаи това съвсем не е така. В образите на Родителя (съответно и у Адаптираното Дете) е възможно да съществуват записи, които са "паралелни" на желанията на Естественото Дете и могат да помогнат на Възрастния с лекота да се справи с много от ситуациите. В такива случаи обикновено родителите на такъв човек са му дали възможност "да види", да "участвува" в подобни ситуации или поне да си ги представи.

От друга страна, образите могат да бъдат получени и от различни художествени произведения - книги, филми - и да намерят своето място именно у Родителя (когато авторитета на истинските родители е бил слаб или просто тях ги е нямало, а са ги замествали именно такива образи). Оттам въздействието върху Естественото Дете от страна на Родителя ще доведе до създаването на Адаптирано Дете, което ще бъде по-скоро "приятел" на ЕД, отколкото негов съперник. У такава личност всичко ще изглежда устремено в една посока! А когато това е така - постиженията и достиженията са много по-близо и по-реални за изпълнение. Такова силно Его няма да допусне да му пречи Суперего - напротив ще го направи свой съюзник или ще отстрани неговото въздействие по най-елементарния начин - излизане от обществото, т.е. отчуждение (дори под формата на отшелничество). Но от гледна точка именно на обществото, това ще изглежда като избор на "свой собствен път" за реализация, която най-вероятно няма да бъде социално желаема.

Крайната цел обаче ще бъде търсенето на Утешение - Успокояване на ЕД и АД, т.е. сваляне на напреженията у тях, Признание за Родителя за неговата подкрепа и Свобода на мислите и действията за Възрастния. Интересното в случая е, че всичко, описано по-горе, може да се случи и в обстановката или при наличието на много хора, т.е. в самото общество. Тогава личността, използваща отчуждението ще действа така, както би действала, ако го нямаше обществото, но, разбира се, със съответните корекции, за да не се сблъска с неговия репресивен апарат. Естествено последният вариант е далеч по-сложен и неприемлив за обществото като цяло и при погрешно действие личността лесно може да се окаже в психиатрично заведение или друго подобно място с така наречените "изправителни" функции. Такава изолация може да доведе при определени условия също до Утешение, но това вече ще бъде утешаването, развиващо се по описния по-горе механизъм - чрез писане на книга (например мемоари), музика, рисуване (ако позволяват условията), поддържане на добра физическа форма и т.н.

За да обобщим, нека споменем отново, че тази форма, отчуждението, за постигане на Утешение и структуриране на времето самостоятелно, ако ни се струва най-приемлива и ако не е натрапена от външни фактори, може да бъде използвана само когато имаме силен Възрастен, защото именно той ще решава въпросите, свързани с постигането на конкретните форми на успокояване и сваляне напреженията у ЕД и системата Р-АД. От друга страна, самият термин "отчуждение" го използваме главно защото той е бил наложен от Ерик Бърн, но вие сами разбирате, че на повечето места в по-горния текст, думата "отчуждение" може да бъде заменена с "отшелничество" особено когато става въпрос и за пространствено "избягване" или "откъсване" от обществото - просто нейното съдържание и смисълът, в който се употребява, често я прави синоним именно на това, което разбираме под "отшелничество". Все пак обаче считам, че е по-правилно да оставим термина "отчуждение", от една страна, заради връзката му с Транзакционния анализ и концепциите на Е. Бърн, а от друга - струва ми се, че той е по-общото понятие, докато отшелничеството можем да считаме за частен случай на отчуждението. Така че изменения няма да правим.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   36




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница