Въведение, или няколко думи за статистиката и други, по-интересни неща

Огромно значение има решаването на тази дилема от гледна точка на Суперего - особено АД* и Р*. Но тази двойка е не по-малко актуална и за Его - Родител и Адаптирано Дете. Родителят "винаги знае" какво е разрешено и какво е забранено и с него е съгласен и Р* от Суперего, който засилва ефекта на въздействие върху АД, главно "показвайки" възможните "страшни" наказания, в случай, че се направи нещо забранено. Адаптираното Дете се "безпокои" и "страхува", като тези безпокойства и страхове се засилват и от АД* ("аз не постъпвам правилно, защото това е забранено и ще бъда наказан от закона, полицията, кмета, началника и т.н.").

Ето една двойка, за която можем да твърдим, че е актуална главно за Суперего. Ако твоята съвест ти казва, че си длъжен да извършиш нещо, защото така го изисква обществото и защото това е дълг на "всеки честен и съзнателен гражданин" (В* с помощтта на Р*), то никакви доводи на Възрастния няма да го спасят от "угризения на съвестта". Обществото е дефинирало редица поведенчески схеми, конкретни действия и постъпки, които могат да бъдат обвързани единствено с решаването на дилемата Длъжен си - Не си длъжен. Разбира се, Социалното поставя акцента върху това, което си Длъжен, а не обратното.

Обществото с патос възхвалява всеки, който е изпълнил обществения си дълг (или обществените си задължения - в по-частния случай). За да накара своите членове да изпълнят обществения си дълг (задължения), обществото не се спира пред нищо и използва всички възможни средства (силови, психологически, икономически, идеологически и.т.н.), включително и съвкупност от "мероприятия", които имат за цел да се почувствуваш виновен и да страдаш, ако не изпълниш дълга си.

Разбира се, можем да продължим с още много и цяла поредица от дилеми, които се появяват и действат на съответното ниво, такива, като например: възхитително - отвратително (ЕД, АД, Р), харесвам - нехаресвам (ЕД, АД, Р), обичам - мразя (ЕД, АД), прилично - неприлично (АД, АД*, Р, Р*), обидно - необидно (ЕД, АД, Р) и т.н.

Но ще приключа с това, че посочените по-горе десет двойки са основните (главните) според мен - възможно е вие да считате, че съм преувеличил значението на някои от тях или съм пропуснал други също така важни. Ако възникне у вас такова усещане, то аз с удоволствие ще приема всяка обоснована препоръка или идея. Освен това, имайте предвид, че съзнателно съм представил всичко в толкова схематичен вид.

И още нещо: считам, че една от причините и възможностите да развием у Детето (особено ЕД) способността да чакаме, да отлагаме изпълнението на неговите желания е именно процесът на решаване на "вечните дилеми", благодарение най-вече на намесата на останалите структури - както на Его (Р и В), така и на Суперего (Р* и В*, а в конкретни случаи - може би и АД* и ЕД*).

И накрая, нека завършим с една двойка, която, като че ли, е позната на всички и отразява именно (в нашия случай) ситуацията със съществуването на "вечните дилеми" - това е двойката ИН - ЯН. Не случайно ви я давам като пример, за да ви покажа, от една страна, че разгледаните по-горе двойки могат да съществуват само взаимосвързано и неразделно - така, както не можем да си представим само ИН да съществува без ЯН, и от друга страна - колко отдавна хората на изток, в древния Китай, са почувствували може би наличието на такива дилеми в личността на човека, които имат особено значение за него (а след това са ги проецирали върху цялата природа) и, които ние си позволихме с вас да разгледаме под името "вечните дилеми". В случая е важно също да осъзнаем, че, макар и да избираме един от двата възможни варианта в дилемата, то "отреченият" от нас също присъствува в минимизиран вид (поради структурната неразделност на двойката).

И още - към всяка от тези двойки би било, като че ли, правилно да се предположи съществуването на индиферентен вариант (безразличен), т.е. искам да кажа, че вероятно става въпрос за тройки, а не двойки. Например: Може - Не ме касае - Неможе; Трябва - Не ме интересува - Нетрябва; Разрешено - Не се отнася до мене - Забранено; и т.н. Ние с вас разглеждаме "черно-белия" вариант - вариантът на дилемите: или... или..., защото когато "графиката" вече е налице, при желание, винаги можем да оцветим черно-бялата картинка.

В Приложение № 2 съм се постарал да ви представя схематично мястото на действие на всяка двойка и да ви да дам конкретни примери за решения на едни или други вечни дилеми на отделните нива в личността. Същото се отнася и до значението на СР - социалните роли, за функционирането на цялата ни личност и изпадането ни в конкретно его-състояние.

 

3. РОЛЯ НА ВЪЗНИКНАЛИТЕ НАПРЕЖЕНИЯ ПРИ РЕШАВАНЕТО НА "ВЕЧНИТЕ ДИЛЕМИ"

И така, нека разгледаме един елементарен модел-вариант, който ще наречем "случая с храненето":

Импулсът, идващ от Соматичното и попадащ в Ид, преминава в Естественото Дете и то "казва": "Искам да ям!". Корекция от страна на Родителя: "Виж как и кога се прави това..." - насочва решаването на дилемата към Адаптираното Дете. ЕД, между другото, веднага остава с впечатлението, че никой не се съобразява с него и това за него е Лошо (сърди се). Адаптираното Дете, като че ли, отговаря: "да, аз знам как се прави това, но може ли именно сега?". Ако не се намеси Възрастният, Родителят ще отговори: "Първо, виж колко е часа, второ - знаеш, че трябва да се храниш 3 (4 или 5, или...) пъти на ден, така че..." и следва конкретната инструкция. Но даже и да има разрешение от Родителя (защото например е обед), то Възрастният може да реши нещата по съвсем друг начин: "Никакво ядене! Ще потърпим още малко. Срещата, на която присъствувам, е значително по-важна от това, да се храня по график, или да я прекъсна, защото съм гладен в момента...". От друга страна, колкото и да не си гладен и да не искаш да пиеш каквото и да е било, може би, Възрастният ще вземе именно такова, обратно на нежеланието, решение, защото, преценявайки ситуацията обективно, ще приеме подсказването на Родителя и Суперего, че това се изисква от "етикета и протокола на такива важни международни срещи", а провалът на вашата личност би бил нещо много повече от преодоляването на нежеланието да хапнеш или пийнеш нещо...

Както виждате, в зависимост от ситуацията и конкретния проблем, който предстои да бъде решаван, на всяко конкретно ниво от нашата личност разрешаването на дадена дилема ще бъде със свое собствено съдържание и "обосновка". Нещата се усложняват и от това, че всеки ден всеки от нас е принуден да "облича" различни социални роли - някои от тях формални (служебни - длъжности), а други - неформални (неслужебни - игрови, игрални).

Действително можем да сравним социалната роля с дреха. Още повече, че влизането в редица формални роли е свързано именно с обличането на определен вид дреха - "... след като си сложи куртката с пагоните и стана съвсем друг човек". Неформалните роли имат също голямо значение за всекидневния ни живот и особено за общуването помежду ни. Не е достатъчно да си в конкретно его-състояние - необходима е и съответната СР (социална роля), иначе резултатът от общуването ще бъде друг (макар че истинското общуване, по мое мнение, е възможно само след "събличането" на социалната роля).

Можем да предположим, че разгледаните от Ерик Бърн транзакции, при разясняването на описания от него Транзакционен анализ, са достоверни само в "първо приближение" - когато пренебрегнем значението на СР. Може би и Ерик Бърн би се съгласил, че каквито и "хватки" на транзакционния анализ да използва, когато разговаря с полицая, който го е спрял за превишена скорост и иска да го глоби, то той би имал вероятно успех само ако успее да накара полицая да "съблече" Социалната Роля (длъжността) и едва тогава да "атакува" неговия Възрастен, Родител или Детето му (в зависимост от намисления прийом за въздействие).

В реалния живот например да си позволиш да изпаднеш в състоянието на Естественото Дете, или даже да демонстрираш транзакция, произхождаща от ЕД, да кажем, докато си в социалната роля "Президент на страната" (спомнете си Клинтън и Моника, както и потупването по задните части на една важна дама от страна на Елцин), е равносилно на провал на кариерата, или в най-мекия вариант се счита за оскърбително - нарушават се порядките на Родителя и Суперего, които са готови да съдят "останките" от твоето Его "на живот и смърт". Отделно стои въпросът за реакцията на цялото общество или по-важните от него социални групи (близките до властта и самата власт).

Друг пример, често показван, а и много от нас лично сме го преживели, е когато предложиш например на полицай, данъчен инспектор, военен или който и да е държавен служител да пийне, да кажем, един коняк, защото... имаш рожден ден. Почти винаги ще чуете отговора: "Не, не мога, на служба (на работа) съм". (Независимо че това неможене често се преодолява впоследствие...) Какво означава този отговор? Ами, практиката показва, че всъщност ти отговарят "бих пийнал, ама на - сега не ми се полага, не е прието, може даже да ме уволнят и пр.". Когато на нас вече това ни е известно, остава само да направим така, че да "изкараме" дадения човек от неговата социална роля, т.е. трябва да съблечем облечената от него СР (или да му помогнем той да стори това сам). Тогава можем да очакваме, че транзакциите ще се развият по начина, описван от Ерик Бърн.

Аз нямам представа доколко конкретният читател е запознат с постановките на Фройд и Бърн, но ако вие вече сте чели по нещичко от тях, то тези наши разглеждания ще ви се сторят съвсем естествени и елементарни, за да можем да продължим по-нататък - към това, към което искам да ви отведа и да ви покажа... Ако пък не сте чели Фройд и Бърн - не се отчайвайте! Никога не е късно... Още повече, че сега можете да намерите спокойно произведенията им навсякъде и даже безплатно - в Интернет.

Какво става когато даден импулс не намери начин да отдаде своята енергия и да се реши дилемата, пред която е изправена нашата личност? Когато се сблъскат Искам с Нетрябва, Трябва с Немога, Така се прави със Забранено и т.н. Очевидно, става въпрос за натрупване на неразрешени "вътрешни", личностови проблеми, които ние, с цел запазване на стила и терминологията в психологическата литература, ще обозначим с понятието "Напрежения". Натрупването на такива "психически" напрежения, общо взето, се признава от всички, които са изследвали човешката психика. Ние с вас, като лаици, и по-освободени от рамките на науката в мисленето, нека разширим "зоната на действие" на понятието "Напрежения". Ще приемем, че въпросните напрежения не се натрупват само в психичното, но в биологичното като цяло, т.е. възможно е да се натрупат напрежения както в Психичното, така и в Соматичното "пространство". Струва ми се вече, че всеки ще се съгласи - напрежения се натрупват и в Социалното - както в неговата "вътрешна" (по отношение на нас) част - Суперего, така и в неговата външна (независима от нас) част - социалните роли (в които ние попадаме) и останалите социални фактори (които пряко или косвено ни оказват влияние).

След като приемаме, че се натрупват "напрежения" от този род - особено тези, които са в нас - ние с вас би било добре да потърсим механизми за тяхното освобождаване, разряд. Веднага можем да предположим, че има естествени механизми, които трябва да изучим и да използваме, но вероятно могат да бъдат създадени и изкуствени такива, които успешно и пълноценно да ги заместват. Може някои от вас да запитат: "А защо въобще трябва да освобождаваме тези напрежения, да търсим начин за разряда им?". Отговорът е простичък, но затова пък - достоверен. Защото натрупаните напрежения ни пречат да живеем, да живеем нормално, да живеем пълноценно, да живеем щастливо, да обичаме и да бъдем обичани. Те, натрупаните и неосвободени напрежения, са като бомба със закъснител, за която не знаем кога ще гръмне, с каква мощност и какви ще бъдат пораженията...

Естествено е да предположим, че в зависимост от нивото, на което е настъпил конфликтът между две сили с противоположно направление, натрупаните напрежения ще имат различно съдържание и значение за нас. Веднага вероятно се досещате, че първият и основен източник на напрежения е Соматичното. Либидо и Мортидо - вечното им (в рамките на човешкия живот само!) движение и действие в условията на живия организъм, води до постоянно търсене на онзи необходим баланс за конкретната биологична система, който ние наричаме благоприятно динамично равновесие.

Соматичното е примитивно, то, в повечето случаи, не може да решава дори своите собствени проблеми. За тази цел му е необходимо Психичното. То е действително интересна съставна част на Биологичното и определено присъствува у така наречените висши животни (макар че то, Психичното, като че ли, не е чуждо и за останалия био-свят - зависи от това, колко широко ще погледнем при дефинирането му и възприемането на определени функции не като соматични, а като психични?...).

Тъй като резки граници между явленията, общо взето, не винаги можем да поставим (а понякога това не е и нужно), то, нека приемем, че съществува междинен вариант - между Психичното и Соматичното - когото да наречем Сомато-психично. Образуванието, което най-много се доближава до този вариант (изхождайки от това, което знаем и не знаем за него) е Ид. Можем да го кажем и по друг начин - в Ид има представителство както на Соматичното (например определени части от мозъка), така и на Психичното (например определени психични функции), но Ид притежава и свои собствени структури и закономерности (за които се знае твърде малко), явяващи се, вероятно резултат от взаимодействието между Соматично и Психично.

По-нататък, на ниво Его възникналите напрежения ще изглеждат вече по съвсем друг начин - много от тях ще бъдат осъзнати (или могат да бъдат осъзнати) и даже ще си имат свои имена (емоционално напрежение, сексуално напрежение, интелектуално напрежение и пр.). Нещо повече - Его се стреми да осъзнае, да изучи какво става не само в Ид, но и в Соматичното, и в Психичното, и в Социалното. Его иска да знае, да опознае своята същност (или поне толкова от нея, че да може да я използва за практични цели), да разбере личността, да изучи нейната същност и проблеми. И неговата цел е разбираема - да може да управлява и да насочва освобождаването, разряда, на напреженията по такъв начин, че да се постигне максимална ефективност - динамичен, но относително постоянен и управляем баланс на цялата личност.

След като знаем вече, че Его се ражда с раждането на новороденото и че се структурира постепенно под въздействието както на околната среда, така и на тази част от нея, която нарекохме Социално, то, беше съвсем логично да предположим, че в него можем да открием и условно да отделим част от образите в ново образувание, което, от една страна, ще бъде представено от Психичното, а от друга - от Социалното. Нека да наречем тази структура Психо-социално. Аналогията със Сомато-психичното е очевидна. Образуванието, което можем да обозначим като Психо-социално, е познатото ви вече Суперего. Именно Суперего е нашият "съветник и посредник" между Его и Социалното. Разбира се, Суперего трябва да бъде възприемано като част от нас, част от нашата личност. Но съществува, естествено, и "социално", което е извън нас - това са всички фактори, свързани с обществото, като цяло, или микрообществото, в което живеем, в частност. Една особена част от социалните фактори (от тези, които са извън нас) ние приемаме, че има много важно значение за всяка човешка личност, за всеки от нас - това са Социалните Роли (длъжности и игрални).

По този начин, ние с вас постепенно очертахме териториите, нивата, на които могат да възникват, да се натрупват и да се освобождават така наречените (дефинирани по-горе) Напрежения. Целта ни ще бъде да изследваме най-важните от тях и опознавайки ги, да се опитаме да предложим естествени или изкуствени механизми за тяхното освобождаване (или, казано направо - ликвидиране на напреженията).

Какъв модел е най-добре да възприемем?

Можем, съвсем схематично, да си представим към какво се "стреми" всяка от описаните от нас структури и вероятно това ще ни подскаже посоката, към която трябва да тръгнем, за да намерим търсения баланс на цялата ни личност.

И така, нека да наречем освобождаването на натрупаните напрежения в:

А сега, позволете ми да се опитам да ви обясня какво имам предвид...

Когато става въпрос за Соматичното, предлагам ви да разглеждаме резултатът от освобождаването на натрупаните Напрежения именно като Удовлетворение. Макар че, от гледна точка на Соматичното, това удовлетворение си е чисто Удоволствие. Ние обаче макар и в известна степен условно, ще считаме, че Удовлетворението е налице тогава, когато липсва елемента на осъзнаване.

По същата причина на Сомато-психично ниво или на равнище Ид резултатът от разряда на натрупаните напрежения също ще наречем Удовлетворение.

Трябва да се има предвид, че Удовлетворението не е само условно обозначен "резултат от освобождаването на натрупаните напрежения". Удовлетворението е съвсем реално изживяване от страна на Соматичното и/или Ид и се характеризира със своята съвкупност от усещания и възприятия, които на тези две нива могат да бъдат определени като Добро.

Знаем, че в Его и Суперего има както неосъзнавани образи и съответно натрупани напрежения, така и осъзнавани (или осъзнати към даден момент) образи. Поради това, настъпването на Удовлетворение, на което и да е равнище съвместно с осъзнаване на усещанията, възприятията и представите ще доведе до по-високо равнище на изживяването, което ние ще наречем Удоволствие. Критерият, който избираме за разграничаване на Удовлетворението от Удоволствието е именно липсата или наличието на осъзнаване. На пръв поглед може да ви изглежда твърде произволно, но ще се постарая да ви предам моите основания за такова едно разделяне.

Следователно, от една страна - дори да участвуват всички структури на Его заедно със Соматичното и Ид, при освобождаване на натрупани Напрежения, ако няма елементи на осъзнаване, какво се случва. Тук ние ще използваме термина Удовлетворение. Обратно, от друга страна - дори да участвуват само Ид и Детето (като част на Его), при разряда на определени Напрежения, резултатът от този разряд все пак ще бъде Удоволствие, ако Детето осъзнава изпитаните усещания, възприятия, чувства и възникналите представи.

По този начин, съчетанието на соматично и психично Удовлетворение ще доведе до биологично Удовлетворение, но ако се добавят и елементи на осъзнаване на произтичащите процеси, тогава Удовлетворението ще прерасне в Удоволствие.

Вероятно някои от вас биха възразили, че със същия успех и значение можем да разменим местата на понятията и нищо не ще се измени в структурата на построението. Съгласен съм. Можем да наречем Удовлетворението "състояние А", а Удоволствието - "състояние Б". Главното, което ще различава двете състояния, ще бъде отсъствието или наличието на осъзнаване на това, което се случва.

Обаче, все пак на мене ми изглежда съвсем приемливо, от асоциативна гледна точка (от моята асоциативна гледна точка), да приемем именно описаното по-горе разпределение на значението на понятията - по-естествено, струва ми се, ще бъдат възприети и запомнени, а и ще ми помогнат съществено при изказването на по-нататъшните ми мисли.

И така, да продължим...

Какъв би бил резултатът от освобождаването на Напреженията в Детето. Ако си припомним, кое е най-главното, което характеризира Естественото Дете - възхищението от нещо и/или някой да му се възхищава, любопитството, стремежа му да придобие на всяка цена това, което му харесва, да завладее, да притежава, както и на Адаптираното Дете - получаването на разрешение да извърши нещо или да се радва на нещо и одобрение на действията и постъпките му, то резултантната величина, която би се получила, според мен, след освобождаването на посочените натрупани Напрежения, можем да наречем Успокоение. В този смисъл ние ще казваме, че Най-благоприятното състояние за Детето (ЕД + АД) е състоянието на Успокоение.

Получавайки и осъзнавайки "своето" Успокоение, нашето Дете ще бъде не само спокойно, но и, заедно с Удовлеворението от Ид и Соматичното, ще ни накара да изпитаме огромно Удоволствие. Нека се опитаме да запомним това! Да потърсим, да осмислим, да осъзнаем какво предизвиква Успокоение у Детето, у нашето Дете. После вече, след преценката на Възрастния, да се опитаме да Успокоим Детето си адекватно.

Да продължим с Родителя... Какво "иска" той, към какво се "стреми"? Какво се съдържа в натрупаните образи, които Бърн (и ние с вас) наричаме Родител? Нима Родителят не "съветва" постоянно и не казва какво може и какво не може, какво е позволено и какво не е, какво трябва и какво не трябва, какво е прието и какво не е прието да се прави? При това Родителят винаги е сигурен, че е прав - дори когато препоръките му са противоречиви! Какво иска да получи той в замяна (какъв ще бъде резултатът от снемането на Напреженията в него)? Ами когато постоянно ни обяснява за всяко нещо, че то се прави така (като хората), а не така - така не се прави (хората не правят така)? Какво би снело натрупващо се в него Напрежение поради игнорирането на неговите препоръки и съвети?

Предлагам ви да приемем, че резултатът от освобождаването на Напрежанията на Родителя, състоянието, към което той се "стреми", се свежда до Признание = благодарност + уважение. Ако нашите постъпки и действия се осъществяват по такъв начин, че в тях Родителят "намира" благодарност (за дадените съвети) и уважение (за предадения и споделен "жизнен опит"), то той, Родителят, ще достигне до своето най-блаженно, най-благоприятното състояние, което ние нарекохме Признание.

И за да завършим със съставните части на Его, нека се досетим какво търси Възрастният. Кое е неговото Най-благоприятното състояние? Вие вече знаете каква е основната функция на Възрастния - той е нашият компютър, който безпристрастно трябва да оценява получената информация не само от външната среда, но и от "всезнаещия" Родител, от вечно искащото и недоволно за нещо Дете, от строгия съд на Суперего, от непонятните импулси от подсъзнанието - Ид и, накрая, от анатомо-физиологичното състояние на тялото (Соматичното). Да, неговата задача изглежда непосилна - при него всичко ще кипи и Напрежения ще се натрупват постоянно и в голямо количество. Към какво състояние ще се стреми тогава Възрастният, за да разреди обстановката? Считам, че той, на първо място, ще се стреми да получава постоянно необходимата информация и, на второ място - да разбере същността на нещата. Наличието на информация + разбирането на същността, според мен, са главните съставки на Най-благоприятното състояние за Възрастния, което ние с вас ще наричаме по-нататък Свобода (на мисленето и действията).

И нека сега, на този междинен етап от нашите разглеждания, се уговорим, че съвкупността от описаните по-горе Успокоение (при Детето) + Признание (при Родителя) + Свобода (на мисленето и действията - при Възрастния) ние с вас ще наричаме УТЕШЕНИЕ.

Постигането на Утешение е Най-благоприятното състояние за Его. Поради това, винаги, през всяка минута от своя живот, главната цел, към която се стреми нашето Аз е Утешението! (разбирано именно като динамична съвкупност от Успокоение, Признание и Свобода). Ние ще се спрем много по-подробно именно на тази част от нашето битие, от битието на нашето Его и на личността ни въобще - Утешението.

Засега, за да довършим горната елементарна схема, ще продължим с елементите на Психо-социалното - Суперего.

Какво е Най-благоприятното състояние, към което се стреми Естественото Дете*? Ще си припомним, че за ЕД* ние знаем, че съдържа "образи и образци", които представят обекта в социално отношение, към който обект се стреми и с когото се идентифицира дадената личност, и на когото иска да подражава - Идеалният Аз ("такъв бих искал да бъда"), докато АД* е съставен от "образи и образци", на които, според обществото, трябва да се подражава, т.е. Идеалният Аз, но според обществените изисквания. Виждаме, че Детето* като съставна част на Суперего, ще върви чрез своите постъпки по трудния път на поощренията и наказанията, с крайна цел - да се приближи максимално до своето Идеал-Его. Следователно, трябва да направим логичният извод, че Най-благоприятното състояние на Детето* е максимално-възможното приближаване на своето Его към цялостния образ на своя Идеал-Его. Нека наречем състоянието Постижение (на Идеал-Его).