Въведение развитие и настоящи потребности

Изтегляне 388.52 Kb.

страница	1/3
Дата	25.10.2018
Размер	388.52 Kb.
	#98290

1 2 3

Стандартни правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания

ВЪВЕДЕНИЕ

Развитие и настоящи потребности
1. По цял свят на всички нива от социалната йерархия има хора с увреждания. Техният брой нараства.
2. Както причините, така и последиците от инвалидността са различни. Различията са резултат от социално-икономическите условия и нееднаквата ангажираност на държавите по отношение благосъстоянието на гражданите.
3. В настоящия момент политиката по проблемите на инвалидността е резултат от промените, настъпили в тази сфера през последните 200 години. До голяма степен и по различни начини тя е израз на общите условия на живот и социално-икономическата политика в различните периоди. В сферата на инвалидността обаче има и много специфика, която рефлектира върху условията на живот на хората с увреждания. Пренебрежението, незачитането, предразсъдъците и страхът са социални фактори, които са поставяли в изолация хората с увреждания и са забавяли тяхното развитие през цялата история на човечеството.
4. С течение на времето политиката по отношение на инвалидността се разви от полагане само на елементарни грижи в социалните институции до образование за деца с увреждания и рехабилитация на хора, придобили инвалидността си в зряла възраст. Благодарение на образованието и рехабилитацията хората с увреждания станаха по-активни и се превърнаха в двигател за по-нататъшното развитие на политиката в сферата на инвалидността. Създадоха се организации на хора с увреждания, техните семейства и застъпници, които пледират за по-добри условия на живот за хората с увреждания. След Втората световна война се появиха идеите за интеграция и въвеждане на норми, които доведоха до все по-голямо осъзнаване на възможностите, които имат хората с увреждания.
5 Към края на 60-те години организациите на хора с увреждания в някои страни се ангажираха с формулирането на нова концепция за инвалидността. Тази нoва концепция показва тясната обвързаност между ограниченията, които изпитват хората с увреждания, дизайна и структурата на средата, в която функционират, и отношението на широката общественост към тях. В същото време проблемите наинвалидността в развиващите се страни започнаха да добиват все по- голяма публичност. В някои от тези страни се оказа, че делът на хора с увреждания е твърде голям, а в повечето от тях тази социална група се характеризира с особено висока степен на бедност.

Досегашни действия в международен план
6. Правата на хората с увреждания дълго време бяха предмет на особено внимание в ООН, както и в други международни организации. Най-важният резултат от Международната година на хората с увреждания (1981) беше Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания, приета от Генералната асамблея с резолюция N 37/52 от 3 декември 1982 г. Годината на инвалидността и Световната програма за действие дадоха мощен импулс за напредък в тази сфера. И в двата акта се акцентира върху правото на хората с увреждания да се ползват от същите възможности, както всички останали граждани, да имат еднакъв дял в подобряване качеството на живота, резултат от икономическото и социалното развитие. Освен това за първи път в историята понятието "недъг" беше определено като функция от отношенията между хората с увреждания и тяхната среда.
7. През 1987 г. в Стокхолм беше проведена Световна среща на експерти по изпълнението на Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания, която направи преглед на хода на програмата в средата на Декадата на ООН за хората с увреждания. Предложено беше да се изработи обща концепция за определяне на приоритетите за работа през следващите години. Основата на тази концепция трябва да бъде признаването и зачитането на правата на хората с увреждания.
8. Освен това участниците в срещата препоръчаха на Генералната асамблея на ООН да свика специална конференция за изработване на международна конвенция за премахване на всякакви форми на дискриминация по отношение на хора с увреждания, която да бъде ратифицирана от държавите в края на Декадата.
9. Италия подготви проект за конвенция, който бе представен на Четиридесет и втората сесия на Генералната асамблея. Последващи становища и коментари по проекта на конвенцията бяха направени от Швеция по време на Четиридесет и третата сесия на Асамблеята. И в двата случая не беше постигнат консенсус по адекватността на такава конвенция. Според много от присъстващите представители съществуващите документи за защита на човешките права гарантират на хората с увреждания равни права с останалите.

Изработване на Стандартните правила

10. Воден от духа на дебата по време на сесията на Гене ралната асамблея, Съветът по икономическите и социалните въпроси на първата си редовна сесия през 1990 г. реши да съсредоточи вниманието си върху изработването на международен документ от нов тип. С резолюция 1990/26 от 24 май 1990 г. Съветът упълнoмощи Комисията за социално развитие да разгледа на Тридесет и втората си сесия създаването на отворена работна група от правителствени експерти, финансирана с доброволни дарения. Тази група в тясно сътрудничество със специализираните институции, други междуправителствени органи и неправителствени организации, особено такива на хора с увреждания, трябва да разработи Стандартни правила за равнопоставеност и равни шансове за децата, младежите и възрастните хора с увреждания. Съветът поиска от Комисията да изготви окончателен вариант на текста на тези стандартни правила за разглеждане през 1993 г. и внасяне в Генералната асамблея на Четиридесет и осмата й сесия.
11. Последвалите дискусии в Третия комитет на Генералната асамблея по време на Четиридесет и петата сесия показаха, че новата инициатива за изработване на Стандартни правила за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания получава широка подкрепа.
12. На Четиридесет и втората сесия на Комисията за социално развитие инициативата за Стандартни правила получи подкрепата на голям брой представители и дискусиите доведоха да приемане на Резолюция 32/2 от 20 февруари 1991 год., в която Комисията реши да създаде отворена работна група в съответствие с Резолюция 1990/26 на Съвета по икономическите и социалните въпроси.

Цели и съдържание на Стандартните правила за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания
13. Стандартните правила за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания са разработени на базата на опита, придобит по време на Световната декада на хората с увреждания (1983 - 1992), обявена от ООН. Политическата и моралната основа на Правилата е изградена върху Международната харта за правата на човека, съдържаща и Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Международния пакт за гражданските и политическите пра- ва, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация на жените, както и Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания.
14. Макар че Правилата не са документ със задължителен характер, те се превръщат в международни обичайни норми, когато се прилагат от голям брой държави, декларирали желание да спазват международните правни норми. Те предполагат силен морален и политически ангажимент от страна на правителствата да предприемат действия за изравняване на възможностите и шансовете за хора с увреждания. В документа са залегнали такива съществени принципи като "отговорности", "действие" и "сътрудничество". Очертани са сферите от решаващо значение за качеството на живота и за постигане на пълноценно и равнопоставено участие. Правилата предлагат инструмент за формиране на политика и предприемане на конкретни действия по отношение на хората с увреждания и техните организации. Те създават база за техническо и икономическо сътрудничество между отделните държави, ООН и други международни организации.
15. Целта на Стандартните правила е да гарантират, че хората с увреждания от двата пола и от всяка възраст като членове на обществото ще имат равни права и задължения с останалите граждани. Във всички общества по света все още има бариери, които не позволяват на хората с увреждания да упражняват своите права и свободи и затрудняват пълноценното им участие в обществения живот. Отговорност на държавите е да вземат подходящи мерки за премахване на подобни бариери. Хората с увреждания и техните организации трябва да играят активна роля в този процес. Създаването на равни шансове за хората с увреждания е значителен принос към общите световни усилия за мобилизиране на човешките ресурси. Възможно е да се окаже необходимо да се обърне по-сериозно вни- мание на групи като тези на жените, децата, възрастните хора, бедните, работниците емигранти, хората с множествени увреждания, етническите малцинства и други. Освен това има и голям брой бежанци с увреждания и специфични нужди, на които също трябва да се отдели внимание.

Основни идеи и понятия в политиката по отношение на инвалидността
16. Идеите и понятията, посочени по-долу, са използвани в целия текст на Правилата. Те са взети основно от Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания. В някои случаи отразяват и промените, настъпили по време на Световната декада на ООН за хората с увреждания.

Увреждане и недъг
17. Понятието "увреждане" обобщава голям брой различни функционални ограничения, които съществуват сред населението на всяка страна. Хората могат да имат физически, интелектуални или сензорни увреждания, специфично здравословно състояние или умст- вени заболявания. Такива състояния, недостатъчност или заболявания могат да имат постоянен или временен характер.
18. Понятието "недъг" означава загуба или ограничаване на възможностите за участие в живота на общността или обществото наравно с всички останали. То описва взаимоотношенията между човека с увреждания и заобикалящата го среда. Целта на това понятие е да се постави акцентът върху дефицита на средата, на множеството организирани дейности в обществото, като например информация, комуникации и образование, който пречи на хората с увреждания да участват равнопоставено и пълноценно в тях.
19. Употребата на понятията "увреждане" и "недъг", дефинирани в точки 17 и 18, трябва да се разглежда в светлината на съвременното развитие в сферата на инвалидността. През 70-те години имаше силна реакция от страна на организациите на хора с увреждания и професионалисти в областта срещу използваната по онова време терминология. Термините "увреждане" и "недъг" често се използват по неясен и конфузен начин, който дава неправилна насока за политически решения и действия. Терминологията отразява медицински и диагностичен подход, който не отчита недостатъците и дефицита на жизнената среда.
20. През 1980 год. Световната здравна организация прие международна класификация на състоянията, уврежданията и недъзите, която предполага прецизен и в същото време релативистичен подход. Международната класификация на състоянията, уврежданията и недъзите въвежда ясно разграничение между "състояние", "увреждане" и "недъг". То намира широко приложение в области като рехабилитацията, образованието, статистиката, политиката, правото, демографията, социологията, икономиката и антропологията. Изразено беше силно безпокойство, че в класификационния документ определението на понятието "недъг" е все още с преобладаващ медицински смисъл, насочен към индивидуалното състояние на човека, и не отразява достатъчно адекватно взаимодействието между социалните условия и възможностите на индивида. Тези безпокойства, както и други съображения относно документа, породени от обсъжданията в продължение на 12 години след публикуването му, ще бъдат обект на внимание при предстоящата ревизия.
21. Опитът, придобит при осъществяването на Световната програма за действие по отношение на хора с увреждания, както и дебатът, протекъл по време на Световната декада на ООН за хората с увреждания, обогатиха и задълбочиха познанията и разбирането на проблематиката, свързана с инвалидността, и използваната терминология. Сегашната терминология отразява необходимостта от отчитане както на индивидуалните човешки потребности (като рехабилитация и технически средства), така и недостатъците на обществото (бариери пред пълноценното и равнопоставено участие).

Превенция
22. Понятието "претенция" означава действие, насочено към предотвратяване на появата на физическо, интелектуално, психиатрично или сензорно увреждане (първична превенция) или към недопускане на трайни функционални ограничения или увреждания (вторична превенция). Превенцията може да обхваща много различни видове действия, като например базисно здравеопазване, пред- и следродови грижи, образование в областта на храненето, ваксини срещу епидемични болести, мерки за контролиране на ендемични заболявания, безопасност, програми за предотвратяване на злополуки в различна работна среда, включително и адаптиране на работни места за избягване на професионални заболявания, ограничаване на уврежданията в резултат на замърсена околна среда или въоръжени конфликти.

Рехабилитация
23. Понятието "рехабилитация" се отнася към процесите, които позволяват на човек с увреждания да постигне и поддържа оптимално физическо, сензорно, интелектуално, психическо и/или социално функциониране, като му се осигуряват инструменти за промяна на живота към по-висока степен на независимост. Рехабилитацията може да включва мерки за осигуряване и/или възстановяване на функции, за компенсиране на загубена или липсваща функция или на функционално ограничение. Процесът на рехабилитация не включва началното медицинско обслужване. Той обхваща широк спектър от мерки и действия - от по-основна и обща рехабилитация до целенасочени дейности, като например специализирана професионална квалификация.

Равнопоставеност и равни шансове
24. Понятието "равнопоставеност и равни шансове" означава процес, при който различните системи на обществото и средата, като услуги, дейности, информация и документация, стават общодостъпни, в това число и за хората с увреждания.
25. Принципът на равните права означава, че нуждите на всеки индивид са еднакво съществени, че тези нужди трябва да се превърнат в база за планиране на обществените системи, че всички ресурси трябва да бъдат така инвестирани, че да се гарантира равнопоставеност за участие на всички индивиди.
26. Хората с увреждания са членове на обществото и имат правото да живеят и функционират в собствените си общности. Те трябва да получат необходимата им помощ и подкрепа в обичайна среда и в масовите структури за обучение, здравеопазване, заетост и социално обслужване.
27. Получавайки равни права, хората с увреждания трябва да носят и равни отговорности. Гарантирайки тези права, обществата трябва да изразяват и по-високи очаквания по отношение на хората с увреждания. Постигането на равнопоставеност и равни шансове е процес, при който е необходимо да се предвидят мерки за подпомагане на хората с увреждания да изпълняват своите задължения като членове на обществото.

ВТОРА ЧАСТ

ПРЕАМБЮЛ

Държавите,

Съзнаващи смисъла на обръщението в Хартата на ООН да се действа заедно и поотделно, в сътрудничество с ООН, за насърчаване на по-висок жизнен стандарт, пълна заетост и условия за икономически и социален прогрес и развитие;
Потвърждавайки поетите ангажименти за зачитане на човешките права и основни свободи, за социална справедливост, за запазване на достойнството и значимостта на човешката личност, прокламирани с Хартата;
Позовавайки се в частност на международните стандарти за човешки права, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека, Международната спогодба за икономически, социални и културни права и Международната спогодба за граждански и политически права;
Подчертавайки, че тези документи прокламират, че правата, признати в тях, ще бъдат осигурени еднакво за всички хора без дискриминация;
Припомняйки Конвенцията за правата на детето, която забранява дискриминацията поради инвалидност и изисква специални мерки за осигуряване правата на децата с увреждания, както и Международната конвенция за защита на работниците емигранти и членовете на техните семейства, която предвижда някои защитни мерки при инвалидност;
Припомняйки още уговореното в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация на жените, за осигуряване правата на момичетата и жените с увреждания;
Във връзка с Декларацията за правата на хората с увреждания, Декларацията за социален прогрес и развитие, Декларацията за правата на лицата със забавено умствено развитие, Принципите за защита на лицата с умствени увреждания и за усъвършенстване на здравеопазването в областта на психическите заболявания и други документи приети на Общото събрание на ООН;
В съответствие с конвенции и препоръки, приети от Международната организация на труда, и по-специално свързани с трудовата заетост без дискриминация на лицата с увреждания;
В изпълнение на препоръките и дейността на Организацията за образование, наука и култура на ООН, по-специално Световната декларация за всеобщо образование,Световната здравна организация, Детския фонд на ООН и други заинтересовани организации;
Във връзка със задълженията, поети от държавите за защита на околната среда;
Съзнавайки унищоженията, причинявани от въоръжените конфликти и използването на оскъдните ресурси за производство на оръжие;
Отчитайки, че Световната програма за действие в полза на хората с увреждания и заложеното в нея определение за равнопоставеност и участие са откровено желание от страна на международната общественост да отдаде необходимото на различните международни документи и препоръки с практическо и действително значение;
Съзнавайки, че целта на обявената от ООН Декада на хората с увреждания в периода 1983 - 1992, насочена към осъществяване на Световната програма за действие, е все още актуална и изисква спешни, дългосрочни и трайни мерки;
Припомняйки, че Световната програма за действие е основана върху идеи, еднакво валидни за развиващите се и за индустриализиралите страни;
Убедени, че са необходими сериозни усилия за постигане на пълно и еднакво прилагане на човешките права и участие в обществения живот за хората с увреждания;
Подчертавайки отново, че хората с увреждания, техните родители, настойници, застъпници и организации трябва да бъдат активни партньори на държавите при планиране и осъществяване на всички мерки, засягащи техните граждански, политически, икономически, социални и културни права;
Следвайки Резолюция 1990/26 на Съвета по икономическите и социалните въпроси, и като се основават върху специфичните мерки, необходими за постигане на равнопоставеност на хората с увреждания с останалите, детайлизирани в Световната програма за действие;
Приехме Стандартните правила за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания, посочени по-долу, с цел:
(а) да подчертаем, че всяко действие в сферата на инвалидността предполага адекватни знания и опит по отношение на условията и специфичните нужди на хората с увреждания;
(б) да акцентираме върху факта, че процесът, чрез който всички аспекти на обществената среда стават достъпни за всеки гражданин, е основна цел на социално-икономическото развитие;
(в) да очертаем решаващите аспекти на социалната политика по отношение на инвалидността, включително и активното насърчаване на техническото и икономическото сътрудничество;
(г) да предложим образци за процеса на вземане на политически решения, които да водят до реално създаване на равни шансове, имайки предвид дълбоките различия в техническите и икономическите равнища, както и факта, че процесът трябва да отразява пълно разбиране на културния контекст, в който се развива, и решаващата роля на хората с увреждания в него;
(д) да предложим национални механизми за тясно сътрудничество между държавите, системата от органи и институции на ООН, други междуправителствени институции и организациите на хора с увреждания;
(е) да предложим ефективен механизъм за наблюдение на процеса, чрез който държавите да се стремят да съз-дадат равни шансове на хората с увреждания.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАВНОПОСТАВЕНО УЧАСТИЕ

ПРАВИЛО 1. Повишаване степента на информираност и съпричастност към проблемите на хората с увреждания
1. Държавите трябва да се заемат със създаване на обществено отношение към хората с увреждания, техните права, потребности, потенциал и възможности. Държавите трябва да задължат отговорните институции да разпространяват актуална информация за наличните програми и услуги за хора с увреждания, техните семейства, професионалисти в тази област и широката общественост. Информацията трябва да бъде представяна на хората с увреждания в подходяща форма.
2. Държавите трябва да предизвикват информационни кампании за хората с увреждания и да подпомагат политиката в тази сфера с посланието, че хората с увреждания са граждани и имат същите права и задължения като всички останали и по този начин да обосновават мерките за отстраняване на всички бариери пред равнопоставеното им участие.
3. Държавите трябва да насърчават позитивното представяне на хората с увреждания в средствата за масово осведомяване, като търсят консултации с техни организации.
4. Държавите трябва да осигурят програми за обучение, в които е застъпен принципът на пълноправно участие и равнопоставеност.
5. Държавите трябва да канят хората с увреждания, техните семейства и организации за участие в общественообразователни програми по проблеми, свързани с инвалидността.
6. Държавите трябва да насърчават частното предприемачество, така че то да отчита проблемите на инвалидността във всички аспекти на своята дейност.
7. Държавите трябва да предприемат и насърчават програми, чиято цел е повишаване степента на информираност на хората с увреждания относно техните права и възможности. По-голямата им самостоятелност и независимост ще ги улесни да се възползват от съществуващите възможности.
8. По-високата степен на информираност за проблемите на хората с увреждания трябва да бъде важна част от обучението на децата с увреждания и от програмите за рехабилитация. Хората с увреждания биха могли да си помагат взаимно в тази посока чрез дейностите, развивани от техните организации.
9. По-високата степен на информираност за проблемите на хората с увреждания трябва да бъде част от обучението на всички деца, на учителите и всички професионалисти.

ПРАВИЛО 2. Медицинско обслужване
Държавите трябва да осигурят предоставяне на ефективна медицинска помощ за хората с увреждания.
1. Държавите трябва да работят за осигуряване на програми, осъществявани от мултидисциплинарни екипи от професионалисти за ранна диагностика, оценка и лечение на уврежданията. Това би могло да предотврати, намали или да премахне последващия инвалидизиращ ефект. Такива програми ще осигурят пълноценно участие на отделните хора с увреждания и техните семейства, както и на организациите им на ниво планиране и оценка.
2. Социалните работници в общността трябва да бъдат обучавани за участие в области като ранна диагностика на уврежданията, осигуряване на първа помощ и насочване към съответните услуги.
3. Държавите трябва да осигурят за хора с увреждания, и по-специално за бебетата и децата, еднакво ниво на медицинско обслужване в рамките на системата, работеща и за другите членове на обществото.
4. Държавите трябва да гарантират, че целият медицински и парамедицински персонал е адекватно обучен и подготвен да предоставя медицинска помощ на хора с увреждания, както и че тези хора имат достъп до подходящи методи и технологии за лечение.
5. Държавите трябва да гарантират, че медицинският, парамедицинският и помощният персонал са адекватно обучени, така че да не ограничават възможностите на децата чрез неподходящи съвети към родителите. Това обучение трябва да бъде постоянен процес, при който да се използва най-актуална информация.
6. Държавите трябва да осигурят на хората с увреждания редовно медицинско обслужване и медикаменти, от които биха имали нужда за запазване и подобряване на състоянието си.

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 388.52 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3