Въведение в интелектуалната собственост. Интелектуални резултати и видове права на интелектуалната собственост

Съществуват легални изисквания към регистрираните търговски марки.Те се отнасят за оценката на знака от гледна точка на реакциите на потребителите.В зависимост от системата на експертиза,която е възприел националният марков закон,тези легални изисквания могат да бъдат предявени в процеса на регистрация на марката или след нейната регистрация.В случай че марката е предложена на експертиза в процеса на регистрация,тези изисквания представляват основания за отказ на регистрацията.В случай че марката се регистрира,без да бъде подлагана на експертиза,тези изисквания представляват основания за невалидност на вече извършената регистрация.

• 
  Не могат да бъдат регистрирани като търговски марки знаци с особен статут,който е несъвместим с функционирането на знака като търговска марка.Такъв особен статут имат следните категории знаци:
  

• 
  Знаци,свързани с държавния суверенитет
  
• 
  Знаци,на международни и междуправителствени организации
  
• 
  Официално признати знаци за контрол и гаранция
  
• 
  Официално признати мерки за величини
  

• 
  Липса на отличителност – основание за отказ или невалидност на търговската марка.Знаци,лишени от отличителност,са:
  

• 
  Знаците,осъществени с бедни изразни средства:прости геометрични фигури,отделни букви или цифри и т.н.
  
• 
  Знаците,чиято първостепенна функция е различна от разграничаването на стоките и услугите съобразно техния произход - декоративна,естетическа,психологическа и др.
  
• 
  Цветът сам по себе си се нуждае от доказване на придобита вторична отличителност,за да бъде регистриран като търговска марка
  
• 
  Когато една марка се състои изключително от обичайна форма на стоката ил опаковката,тя се счита за неотличителна
  

• 
  Описателни знаци – знаците,които съдържат информация относно продуктите и услугите,за които са предназначени.Една възможна класификация на степените на описателност е следната:
  

• 
  Новосъздадени думи – те се считат за присъщо отличителни и нямат проблеми със забраната за описателност
  
• 
  Производни думи – това са търговски марки,които представляват съществуващи думи от говоримия език
  
• 
  Сугестивни – тези думи подсказват индирекно информация за продукта,която обаче трябва да бъде разкрита чрез мисловни усилия на потребителя
  
• 
  Описателни – марки,които се състоят изключително от термини,директно описващи характеристики на продуктите и услугите
  
• 
  Родови – това са термини,които назовават естеството на продукта
  

• 
  Оценка на описателността:
  

• 
  Описателни са термините,които посочват естеството на продукта и представляват наименование на продуктовата категория
  
• 
  Описателни са термините,които назовават обективни характеристики на продуктите или услугите
  
• 
  Не са описателни термините,които изискват от потребителите анализ за разкриване на значението им
  
• 
  Описателни са термините,които нямат алтернатива за използване от конкурентите
  
• 
  Описателни са марките,които потребителите възприемат като указание за естеството на продукта или за неговите характеристики
  
• 
  Не се считат за описателни изрази и термини,за които потребителите могат да разпознаят няколко различни значения
  

• 
  Марки,загубили отличителността си поради това,че са станали родови имена.Това са марки,които в резултат на неправилна употреба,след като са били изключително известни и най-често единствени в своята продуктова категория,са започнали да се употребяват като естествените имена на продуктите,които са означавали.
  
• 
  Неверни сведения или заблуждаващ характер.
  
• 
  Противоречие с обществения ред и морал.Тук могат да бъдат причислени:
  

• 
  Вулгарни знаци
  
• 
  Знаци със сексуален характер
  
• 
  Знаци,свързани с наркотици
  
• 
  Знаци,пропагандиращи насилие,расизъм,фундаментализъм и др.
  
• 
  Знаци,уронващи достойнството на определени категории лица
  

• 
  Предходни права върху регистрирани търговски марки.Тук се имат предвид заявени или регистрирани марки на трети лица с по-ранен приоритет,които са идентични или сходни на по-късната марка за идентични или сходни стоки.По-конкретно могат да се разграничат два случая:
  

• 
  Двойна кумулативна идентичност – двете марки са идентични и са заявени или регистрирани за идентични стоки или услуги.
  
• 
  Идентичност/сходство и възможност за объркване
  

• 
  Предходни права върху общоизвестни марки.Тук се имат предвид два случая:
  

• 
  Нерегистрирани общоизвестни марки
  
• 
  Регистрирани общоизвестни марки
  

• 
  Предходни права върху търговски марки,произтичащи от използване.Тук се имат предвид случаи,в които заявеният или регистрираният знак е бил използван от трето лице преди датата на приоритета на заявената или регистрираната марка.
  
• 
  Предходни права върху други обекти на индустриална собственост.Тук попадат следните случаи:
  

• 
  Регистриран промишлен дизайн
  
• 
  Регистриран полезен модел
  
• 
  Фирмено наименование
  
• 
  Наименование на регистриран растителен сорт
  
• 
  Наименование на регистрирана порода животни
  
• 
  Географско означение
  

• 
  Предходни авторски права.Тук се имат предвид случаите,когато знакът,заявен или регистриран като търговска марка,представлява авторска творба по смисъла на авторското право.
  
• 
  Лични права.Тук са разгледани случаите,когато знакът,заявен или регистриран като търговска марка,представлява име или изображение на трето лице,което е действително физическо лице.
  
• 
  Недобросъвестно заявени марки – основание за невалидност.Обстоятелствата,показващи недобросъвестност,могат да бъдат директни и индиректни.
  

Част от относителните основания за отказ са валидни,при условие че поради сходството на марките и сходството на стоките е налице възможност за предизвикване на объркване у потребителите.Степента,в която законът не разрешава съществуването на две сходни марки,се нарича объркващо сходство.

• 
  Директно объркване относно произхода.Означава,че в резултат на сходството на двете марки и сходството на стоките и услугите,за които са предназначени,потребителят погрешно ще предположи,че стоките,означени с по-късната марка,произхождат от собственика на по-ранната марка.
  
• 
  Объркване чрез свързване.Тази вторична форма на объркване се отнася до създаване на погрешна представа у потребителя,че собственика на по-ранната марка и заявителя на по-късната марка са родствени фирми.
  
• 
  Объркване относно покровителство.Тази вторична форма на объркване се отнася до създаване на погрешна представа у потребителя,че собственикът на по-ранната марка е дал разрешение за използването й от друго лице.
  

• 
  Сходство на марките.Оценката на объркващо сходство между марките се основава на общото впечатление от двете марки,като се анализират поотделно визуалните,фонетичните и семантичните характеристики на марките и накрая се прави съвкупна оценка.
  
• 
  Сходство на стоките и услугите.Преценката за объркващо сходство между стоките и услугите на двете марки е вторичният фактор,който участва при определяне на възможността за объркване на потребителите.Оценката на объркващото сходство на стоките и услугите се извършва по следните критерии:
  

• 
  Естество на стоките
  
• 
  Краен потребител
  
• 
  Начин на употреба
  
• 
  Конкурентна връзка
  
• 
  Допълване
  

• 
  Допълнителни критерии.В преценката за възможността за предизвикване на объркване се вземат предвид и редица допълнителни критерии,целящи да доближат оценката до факторите на реалния пазар,влияещи върху потребителските решения,а именно:
  

• 
  Естеството на продуктите и услугите от гледна точка на честотата на купуване
  
• 
  Типа процес на вземане на решение за покупка
  
• 
  Опитността на потребителите
  
• 
  Характера на дистрибуторските канали
  
• 
  Начин на употребa
  

37. Съдържание и обхват на лицензионната търговия. Технологичен обмен и лицензиони сделки.

1. 
   Лицензионната търговия като търговия с интелектуални продукти възниква в края на 18 и началото на 19 век и е обусловена от 2 групи предпоставки:
   

Посоченото като юридически и икономически предпоставки води до обособяване на търговията с интелектуални продукти като самостоятелен отрасъл на международната търговия. Лицензионната търговия се обособява като отрасъл на международната търговия в края на 18 и началото на 19 век.

2. 
   Развитието на лицензионната търговия преминава през нялколко етапа:
   

• 
  Патентите за изобретения.
  
• 
  Полезните модели.
  
• 
  Промишлените дизайни.
  
• 
  Търговските марки, фабричните марки, марките за услуги.
  
• 
  Наименование и указание за производителя.
  
• 
  Закрила срещу нелоялна конкуренция.
  

1. 
   Наличие на патента закрила върху обекта на лицензионно договаряне:
   

- Безпатентни лицензии - лицензии за обекти, които не се защитават с патент (ноу - хау).

- Комбинирани лицензии - догори за обект, защитен с документи за изключително право и ноу - хау договор за франчайзинг.
2. Обем на предоставените праба на лицензополучателя:

- Обикновен лиценз - прост и неизключителен лиценз. Лицензодателят си запазва правото като да предоставя други лицензи на заинтересовани лица, така и да използва в своята стопанска дейност обекта на лицензионно договаряне.

- Изключителен лиценз - лицензът, при който лицензодателят губи правото както сам да използва лицензионния обект, така и да предоставя други лицензи на заинтересовани субекти за определена територия;

- Пълен лиценз- лицензодателят губи всички права вържу обекта на лицензиране за срока на действие на лизензионния договор.

- Сублиценз (потлиценз)- предоставя се от лицензополучател на пълен или изключитлеен лиценз на терто заинтересовано лице при вторично лицензиране.

- Крослиценз (насрещен лиценз) - предоставя се от лицензополучател към лицензодател като форма на изплащане на цената на лиценза;

- Принудителен лиценз - предоставя се от оправомощен държавен орган при наличинето на едно или комбинация от следните условия: патентопритежател на изобретение не е започнал стопанското приложение на защитения предмет в продължение на 3 години от издаване на патента или 4 години от подава не на заявката за патент като се прилага по-късно изтичащия срок; патентопритежател на изобретение не може да реализира такова стопанско използване на защитеното решение, че да задоволи общественото търсене; патентопритежател на основен патент не предоставя при икономически справедливи условия лиценз за лизползването му на патентопритежател на зависим патент; специфични политически, граждански, природоклиматични или други условия или при наличието на форсмажорни обстоятелства. За да бъде издатен принудителен лиценз, стопанският субект, заинтересован от издаването му, трябва да отправи писмено искане и да не е станал преди това нарушител на чужди патентни права.

• 
  Чрез паушални суми - твърдо определена сума, дължима от лицензополучателя на лицензодателя още в самото начало на действие на лицензионния договор. Тази форма е неблагоприятна за лицензополучателя, защото той трябва да разполага със значителна сума пари още в началото на действие на лицензионния договор, когато се нуждае от инвестиции за внедряване. Използва се за непознати или неблагонадеждни лицензополучатели;
  
• 
  Роялти - процентни отчисления на база оборот, реализирана лицензионна продукция 0,2-28% от цената на крайната продукция. На пратика роялтовата форма е балгоприятна и за двете страни.. Роялтовата форма съдържа в себе си известна доза риск за лицензодателя, затова и се предвиждат минимални годишни вноски - рати. Чрез ратите е гарантиран минимален годишен приход, независимо от ценови и други сътресения;
  
• 
  Комбинирана - най-често около 20-30 % се дължат под формата на паушална сума, а останалата част от прогнозирания ефект се дължи под формата на роялтови вноски, които динамично и гъвкаво се променят в зависимост от продажбите.
  
• 
  
  

По своята икономическа природа тя е цена на интелектуален продукт. За разлика от ценообразуването при традиционните стоки, където крайната цена е разходите за производство и маркетинг + средна цена за отрасъла, при интелектуалните продукти цената се формира по подхода на бъдещата доходоносност. При него цената на продукта е в правофункционална зависимост от цената на очаквания прогнозируем икономически ефект от внедряването на обекта на лиценза и реализацията на лицензионната продукция. Цената на лиценза като цена на интелектуален продукт има някои специфики:

• 
  Не е реална величина, а прогнозируема стохастична величина;
  
• 
  Цената на лиценза се реализира авансово;
  
• 
  Често цената на лиценза се реализира многократно.
  

• 
  Определяне на стойността на очаквания ефект - сума от: намаляване на разходите за производство и маркетинг + увеличване на обемите на производство и реализация + изключителна цена;
  
• 
  Разпределението на ефекта между двете страни на договора, при които лицензодателя получава цената на лиценза, а лизенцополоучателя - лецензионна печалба (0-100%). Факторите, които предопределят начините на разпределение на цената:
  

• 
  Степен на стабилност на патентната закрила - по-висока цена - по-стабилна закрила;
  
• 
  Вид на предоставения лиценз;
  
• 
  Степен на промишлено усвояване;
  
• 
  Знания и умения за водене на лицензионни преговори;
  

• 
  В пари;
  
• 
  В лицензионна продукция;
  
• 
  Крос лиценз;
  
• 
  Комбиниран вариант.
  

Националната правна уредба на нашата страна регламентиран художествената собственост като подсистема на интелектуалната собственост в Закон за Авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 1993 година и многократно актуализиран.

Принципът е : авторското право се закриля, докато е жив и седемдесет години след неговата смърт.

Сроковете започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведието.

Авторското право може да бъде използвано само със съгласието на носителя на авторско право, освен с предвидените от закона случаи.

Всяко неупълномощено или неразрешено от специални текстове на ЗАПСП използване на авторски произведения, се счита за правонарушение.

ЗАПСП предвижда следните начини за защита на правата върху обектите на художествена собственост : гражданскоправна, административниправна и наказателноправна

Основните предимства на авторскоправната закрила са :

- отсъствие на каквите и да е формалности или условия за възникване

- дълъг срок на действие

* принцип на националния режим – Дефинира се по същия начин,както принципа на национално третиране от Парижката конвенция. Произведения, създадени в една страна-членка на Бернския съюз, трябва да получат същата закрила във всяка от страните-членки, каквато е предоставена на произведенията на местните граждани

* принцип на автоматична закрила – националната закрила не зависи от никакви формалности- т.е. предоставя се автоматично и не изсква спазването на каквито и да било формалности по отношение на регистрация, депозит и други подобни.

* принцип на незавимост на закрилата - всяка страна-членка на Бернската конвенция предоставя закрила за произведения на литература,науката и изкуствата, според националното си законодателство независимо от това, дали такава закрила съществува в страната на произход на творбата.

ЗАПСП представя разширения обхват на понятието обекти на закрила по следния начин :

* литературни произведения – в т.ч. произведения на научната, техническата и художествена литература, произведения на публицистиката,документалистиката, в т.ч. и компютърни програми

* музикални произведения – тук се включват както оркестрови произведения, така и песни, т.е. не само композиция като нотна организация, а и текст

* сценични произведения – в тази категория спадат всички произведения, които се представят на сцена, в т.ч. мюзикъли,балетни постановки, театрални постановки, пантонимични произведения.

* филми и други аудио-визуални произведения – в тази категория се включват игралния, документалния и научно-популярния филм. Тук се включват мулти-медийните продукти – трейлъри, презентационни материали и други, изразени чрез текст и/или музика, и/или звук, представени на екран

* произведения на изобразителното изкуство – в т.ч. на живопистта, графиката, приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти

* произведения на архитектурата – тук се включват малките пластични форми, орелеф, барелеф и други, изразени със средставата на архитектурата

* фотографски произведения – в т.ч. и произведения, изразени чрез метод, аналогичен на фотографския.Тук се включват литографии, репрографски произведения и други подобни