#IP address computer name computer alias

#IP address computer name computer alias

127.0.0.1 localhost

192.168.7.102 server514.mgu.bg server514

192.168.7.103 class514pc1.mgu.bg class514-1

... ... ...

192.168.7.109 class514pc8.mgu.bg class514-8

Първият ред е задължителен и описва т.нар. loopback на компютъра.

Редове започващи с # се считат за коментар.

resolv.conf – използването на горния файл е възможно само за малки мрежи или за мрежи нямащи DNS сървър, който да транслира имената в IP адреси. Този метод не може да се използва за хостове в Интернет, където описанието им би било непосилна задача. Затова за Интернет се нуждаем от DNS сървър. Файла resolv.conf служи за описанието на DNS сървъруте към които трябва да се върже компютъра, за да транслира името в IP адрес. Формата на файла е следния:

search mgu.bg

nameserver 217.75.128.2

nameserver 217.75.128.9

След промяната му се налага изпълнението на командата

#killall -HUP inetd

за да влязат промените в сила.

HOSTNAME – описва името на компютъра. Състои се само от един ред, който има следния вид:

server514.mgu.bg

host.conf – управлява начина по който работи клиента транслиращ името в IP адрес. Състои се от няколко директиви. Формата е следния:

order hosts, bind

multi on

Тук order и multi са директивите, а hosts, bind и on, техни опции. Пълна информация за файла може да се намери на в man страниците на Линукс.

hosts.allow, hosts.deny, hosts.equiv – описват хостовете на които е позволено или не да се свързват към компютъра. Файла hosts.equiv описва доверените хостовете, на тях е позволено да извършват отдалечени операции чрез командите rlogin и rsh.

inetd.conf – файл в който се описват за кои услуги да отговаря inet демона. Разликата между използването му и нормалното стартиране на сървър се състои в това, че inet демона не стартира услугата, докато тя не се заяви. Това е полезно за услуги, които се използват рядко, тъй като е по-бавно от стандартния начин, но пък се пести оперативна памет. Формата на файла е следния:

#име_на_услуга тип_на_сокета прот. флагове потреб. път_към_сървъра арг.

ftp stream tcp nowait root /usr/sbin/tcpd proftpd

talk dgram udp wait root /usr/sbin/tcpd in.talkd

Име_на_услуга е името на услугата описана във файла services, тип_на_сокета зависи от протокола и е stream за TCP протокол и dgram за UDP. Флагове е поле за задаване параметри на inet демона. Потребител е поле задаващо с какви привилегии ще работи услугата. Път_към_сървъра е пълният път към сървъра обслужващ услугата. Поради проблеми със сигурността се използва специален wrapper наречен tcpd, вместо истинския сървър. Аргументи, са аргумента подаден на tcpd, като тук се задава истинския сървър отговарящ за дадена услуга.

./rc.d/rc.inet1 – шел скрипт, който чете файла rc.inet1.conf и настройва IP адреса на компютъра, IP адреса на гейтуея и мрежовата маска. Описанието им се извършва във файла rc.inet1.conf и е независимо за всяка една мрежова карта.

След промените трябва да се изпълни командата:

#./rc.inet1 stop

#./rc.inet1 start

за да влязат промените в сила.

2.НАСТРОЙКА НА ШЕЛА

Настройката на обкръжението се извършва основно от файла /etc/profile. Той се зарежда всеки път когато някой потребител влезе в системата. Чрез него може да се променят глобалните променливи на обкръжението и да се задават нови, които ще влязат в сила при следващ вход. Последната версия (9.1) на Slackware използва този файла за да зареди скриптовете намиращи се в поддиректорията profile.d.

Тази директория съдържа няколко шел скрипта, които отговарят за различна част от конфигурацията.

lang.sh, lang.csh – в този скрипт може да се променя езика на интерфейса на операционната система и нейната локализация. За да излизат съобщенията на български език е достатъчно да се промени променливата LANG=bg_BG.CP1251. По подразбиране тази променлива е en_EN.

gtk+.sh, gtk+.csh – скрипт който задава параметри отнасящи се за графичната библиотека GTK.

kde.sh, kde.csh – скрипт задаващ променливите на обкръжение, които се използват от KDE и неговите програми.

qt.sh, qt.csh - скрипт който задава параметри отнасящи се за графичната библиотека QT.

/etc/shells – показва валидните командни интерпретатори.

3. НАСТРОЙКА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Файловете, които отговарят за това вече са разглеждани и затова тук ще бъдат само изброени:

passwd – файл в който се пазят регистрираните в системата потребители. В старите версии на Линукс този файл се използваше и за пазене на потребителските пароли. passwd- е негово резервно копие.

shadow – файл в който се пазят паролите на потребителите. shadow- e негово копие.

group – файл чийто съдържание е групите регистрирани в операционната система. group- е копие на файла.

4. НАСТРОЙКА НА МОДУЛИТЕ

Модулите са аналога на драйверите за Windows. В Линукс има два основни файла, които отговарят за зареждането и управлението на модулите.

Това са файловете /etc/rc.d/rc.modules, чрез който се задават модулите които трябва да се зареждат при всяко стартиране и файла /etc/modules.conf чрез който се задават параметри на модулите или определен модул се обвързва с определено име на устройство. Първият файл съдържа множество коментирани редове, като всеки ред отговаря на определен модул. Следния ред е типичен ред пример:

#/sbin/modprobe 8139too

Ако на този ред бъде премахнат коментара операционната система ще се опитва да зарежда модула 8139too при всяко стартиране (този модул отговаря за мрежовите карти с чип Realtek 8139). Чрез втория файл може този модул да се присвои към определено устройство. Например:

alias eth0 dmfe

alias eth1 8139too

alias char-major-195 nvidia

Първият ред присвоява към устройство отговарящо за първата мрежова карта модула dmfe (мрежови карти Davicom), а на втората мрежова карта модула 8139too. Последния ред указва на операционната система, че за char устройство с главен номер 195 отговаря модула nvidia (модула на видео картите с чип на Nvidia).