Разбира се, за да се изпълни коректно втория запис е необходимо да има DNS сървър, който да преведе името gateway2.compsc.mgu.bg в IP адреса 192.168.7.1

Разбира се, за да се изпълни коректно втория запис е необходимо да има DNS сървър, който да преведе името gateway2.compsc.mgu.bg в IP адреса 192.168.7.1.

Чрез използването на тези две команди може да се конфигурира мрежовата карта и gateway на един компютър, така че той да има достъп до локалната мрежа.

Ако се зададе и gateway, компютъра ще получи и достъп до Интернет. Достъпът до Интернет изисква и задаване на DNS сървър във файла /etc/resolv.conf. Въпреки, че бе разгледан, ето формата на този файл:

search axelbg.com

nameserver 217.75.146.1

nameserver 217.75.128.9

Тук може да се задават неограничен брой DNS сървъри, като вградения DNS клиент (наречен resolver) ще ги обходи всичките, докато не намери такъв, който да върне IP адреса на търсения хост.

Въпреки, че е възможно, задаването на тези параметри всеки път е неудобно. Затова Линукс притежава конфигурационни файлове, в които те се пазят.

В миналата лекция те бяха бегло спомената, но тук ще бъдат разгледани по-подробно.

Slackware притежава вграден скрипт, който пуска, спира и задава необходимите настройки на мрежата. Този скрипт се намира в директорията /etc/rc.d/ и се нарича rc.inet1. Той чете конфигурацията от файла rc.inet1.conf намиращ се в същата директория.

Този файл има следния вид:

# /etc/rc.d/rc.inet1.conf

# Config information for eth0:

IPADDR[0]="217.75.146.24"

NETMASK[0]="255.255.255.0"

USE_DHCP[0]=""

DHCP_HOSTNAME[0]=""

# Config information for eth1:

IPADDR[1]=""

NETMASK[1]=""

USE_DHCP[1]=""

DHCP_HOSTNAME[1]=""

...

GATEWAY="217.75.146.1"

DEBUG_ETH_UP="no"

Тук за всеки един мрежови интерфейс има отделна секция. По-подразбиране тези секции са три, като при добавяне на нова секция е необходимо и промяната на файла rc.inet1.

Обяснените на всеки един от параметрите е следното:

IPADDR – IP адреса на мрежовия интерфейс. Ако такъв интерфейс не съществува полето трябва да е празно (виж IPADDR[1])

NETMASK – мрежовата маска на интерфейса.

USE_DHCP – Ако се присвои стойност „yes“ се активира динамичното търсене на IP адрес чрез DHCP протокол. Ако не се използва DHCP трябва да се остави празно.

DHCP_HOSTNAME – това поле задава IP адреса на DHCP сървъра. Ако не се използва DHCP трябва да се остави празно.

GATEWAY – задава gateway-а по подразбиране. Скрипта rc.inet1 чете този ред и добавя адреса на този gateway в маршрутизиращата таблица.

DEBUG_ETH_UP – включва режим на debug. В този режим всички съобщения се показват на екрана на компютъра (или на стандартния изход, ако е зададен друг), вместо в журналните файлове.

Активирането на всички интерфейси става с командата:

#/etc/rc.d/rc.inet1 start или #/etc/rc.d/rc.inet1,

a деактивирането с командата:

#/etc/rc.d/rc.inet1 stop

Използването на DHCP налага инсталирането на специален клиент със собствен конфигурационен файл. Този файл отново се намира в директорията /etc и се нарича dhcpd.conf. В началото той е празен, тъй като настройките по подразбиране, в повечето случаи са достатъчни. Затова той трябва да се променя само ако се забележат проблеми с DHCP сървъра.

Други важни конфигурационни файлове се hosts, HOSTNAME и inetd.conf.

Те бяха разгледани в миналата лекция.

За удобство на потребителя повечето дистрибуции притежават приложения, които улесняват конфигурирането на мрежата. Някои от тях са конзолни шел скриптове, а други са графични приложения.

Ето и приложенията с които става това при по-популярните дистрибуции:

Red Hat – Red Hat (отскоро Fedora) е оборудван както с графично, така и с конзолно приложение за конфигуриране на мрежата. Графичното приложение може да се стартира от System Settings -> Network или чрез командата redhat-config-network. Същото приложение може да работи и в текстов режим, като за тази цел то трябва да се извика чрез командата redhat-config-network-tui.

SUSE – SUSE притежава мощно средство за цялостно конфигуриране на системата наречено YaST. YaST се интегрира в Control Panel на KDE и може да бъде стартиран от там. В конзолен режим YaST се стартира с командата yast2.

Mandrake – Mandrake също притежава програми за удобно конфигуриране на мрежата. Можете да ги извикате с командите drakconnect или drakconf. Под конзола може да използвате netconf за целта.

Knoppix – администрирането на мрежата става с командата netcardconfig.

Slackware – Slackware няма графично приложение за конфигуриране на мрежата, но притежава шел скрипт, който прави това. Той се стартира чрез командата netconfig. Този скрипт попълва необходимите файлове и се опитва да „вдигне“ интерфейса eth0. След неговото изпълнение е необходимо да се изпълнят командата killall -HUP inetd или /etc/rc.d/rc.inetd restart (в последната версия на Slackware), за да влезе в сила промяната на файла resolv.conf.

Конфигуриране на системата. Конфигурационен файл /etc/fstab. Прикачване и разкачване на устройства и опции на командата mount. Пакетни системи.

Видове пакетни системи – tgz, rpm, deb. Инсталиране на бинарни пакети.

Пакетна система на Slackware Linux. Команди за инсталиране, премахване и обновяване на пакети. Програми на трети страни за инсталация и създаване на пакети. Обновяване на системата през Интернет.

Както бе споменато още в началото, всеки хард диск или дял от хард диск представляват файлове в директорията /dev. За да може да се използва хард диска е необходимо преди това той да се монтира или прикачи. Командите, които монтират или демонтират блоково устройство (а такива са всички хард дискове, CD-ROM и др.) са mount (за монтиране) и umount (за демонтиране). Mount и umount използват за своята работа два важни файла – fstab и mtab. Fstab служи за описание на файловите системи, които може да се монтират, а в mtab се описват монтираните в момента файлови системи. Това описание се извършва автоматично от mount и umount. mount има множество опции, по-важните от които са: