Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс

-r, --restricted – указва на шела да влезе в ограничен режим. В този режим на потребителя са забранени следните операции: промяната на директории с командата cd; промяна на променливите на обкръжението SHELL, PATH, ENV и BASH_ENV; изпълнението на команди съдържащи знака /; задаването на / като аргумент на вградената команда .; задаване на файл съдържащ / като аргумент на вградената команда hash; импортиране на дефиниции на функции при стартиране; пренасочване на изхода с >, >|, <>, >& и >>; изпълнението на командата exec; изключване на режима на ограничения чрез командите set +r или set +o restricted. Освен по този начин режима на ограничения може да се включи и чрез изпълнението на rbash.

-rcfile file – изпълнява командите от файла, вместо от стандартния .bashrc.

Всички командни интерпретатори има множество променливи на обкръжението. Тези променливи описват различни характеристики на системата. Те се четат от останалите програми, които ги използват за настройка на вътрешните си параметри, като език на интерфейса, локализация, тип на системата, версия на операционната система, текуща директория и др.

Bash притежава множество променливи на обкръжението, по-важните от които са:

BASH – указва пълното име на файла използвано за извикването на това копие на bash.

BASH_VESRION – показва версията на командния интерпретатор.

GROUPS – показва списък с групите на които е член потребителя.

HOSTNAME – показва името на компютъра.

OSTYPE – показва на каква операционна система се изпълнява копието на bash

PWD – показва текущата директория

RANDOM – при всяко извикване този параметър се променя от 1 до 32767 по случаен признак.

UID – показва уникалния идентификационен номер на потребителя, който е стартирал копието на bash.

HISTFILE – дефинира и показва файла в който се съхраняват изпълнените команди. По подразбиране това е ~/.bash_history.

HISTSIZE – дефинира и показва максималното количество реда, които може да се съдържат във файла с историята на командите.

HOME – дефинира и показва домашната директория на потребителя.

LANG – дефинира локала на операционната система за всички категории. Отделните категории може да са различни от този параметър.

LC_MESSAGES – дефинира езика на който да се показват различните съобщения.

PATH – показва и дефинира пътя в който се търсят командите.

Четенето на тези променливи може да стане с командата echo:

$echo $HOME

/home/dino

$

Записа на нова стойност става чрез командата export:

$export HOME=/home/ftp

$echo $HOME

/home/ftp

$

Важна особеност е това, че при четене от променливата е необходимо пред нея да се сложи знак за долар, докато при нейна промяна това не е необходимо.

Освен променливите на обкръжението, които се дефинират автоматично от командния интерпретатор, почти всички програми дефинира собствени променливи на обкръжението.

Bash притежава мощен език за програмиране, който позволява писането на скриптове за администриране на системата или за други дейности, които могат да се извършават автоматизирано. Bash скрипта може да представлява или поредица от команди поставени във файл, които се изпълняват последователно, или скрипт написан на езика на bash в който се съчетават външни команди, променливи, цикли, условия и вътрешни bash команди. Пример за прост bash скрипт е следната последователност от команди:

$cat > simple_script

echo "Building file...."

ls -l /dev > dev_list

echo "Number of files:"

wc -l dev_list

rm dev_list

echo "Exiting"

Ctrl+D

$chmod +x simple_script

$./simple_scipt

Building file....

Number of files:

2633 dev_list

Exiting

$

Тази проста поредица от команди са обединени в един текстов файл наречен шел скрипт. Този файл трябва да има права за изпълнение, за да може командния интерпретатор да го изпълни. Повечето шел скриптове обаче не са толкова прости. Примери за сложни скриптове са командите installpkg, pkgtool и т.н, които служат за добавяне, премахване или обновяване на програмите под Slackware. Чрез използването на командите kdialog и dialog на шел скриптовете може да се направи и графичен интерфейс съответно за KDE и за текстова конзола.

Пример за такъв скрипт е pkgtool и netconfig.

Писането на шел скриптове е една от трудните аспекти на Линукс, но тяхното разбиране би довело до пълен контрол върху системата чрез прост набор от предварително написани скриптове.

Базова настройка на системата. Конфигурационна директория /etc . Структура на директорията. Скриптове за начално зареждане

Както всяка операционна система и Линукс се нуждае от настройка след неговото инсталиране. Едно от най-големите удобства на тази операционна система е лесното конфигуриране чрез прости текстови файлове. Тези файлове се намират в директорията /etc. Тази директория съдържа множество файлове и поддиректории, като тези поддиректори обединяват конфигурационни файлове по някакъв признак. Например всички скриптове, чрез които се пускат и спират процесите, съответно при пускане и спиране на компютъра, се намират в поддиректорията rc.d. Поддиректорията X11 пък обединява конфигурационните файлове на графичния сървър и т.н. В тази лекция ще ви запозная с най-важните файлове и поддиректори намиращи се в конфигурационната директория /etc.

Ще разделя типовете конфигурационни файлове в пет основни групи: настройка на мрежата, настройка на шела, настройка на потребителите, настройка на модулите и настройка на пускането и спирането на операционната система.

1.НАСТРОЙКА НА МРЕЖАТА

Файловете с които се настройва мрежовата конфигурация на операционната система са няколко:

hosts – файла описва имената на компютрите, като ги свързва с техните IP адреси. На всеки компютър може да се присвои и кратко име или псевдоним. Формата на файла е следния: