ГЛАВА ТРЕТА
УДОВОЛСТВИЕ, РАЗОЧАРОВАНИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
ТАНТРА И НАСЛАЖДЕНИЕТО
Задачата на тантра е да превърне всички удоволствия във върховното изживяване на дълбока, всепрониква-ща осъзнатост. Вместо да призовава към разделяне със светските удоволствия, както правят много други традиции, тантра изтъква, че за човешките същества е много по-полезно да се наслаждават и да насочват силата на своята наслада в пътя на осъществяването и просветлението. Това е най-умелият начин да използваме ценните човешки възможности.
Чрез мел одите за пълна трансформация тантра показва, че като човешки същества ние можем да изпитваме безгранично, блажено щастие, и в същото време да оставаме свободни от' заблудите, които обикновено замърсяват стремежа ни към удоволствие. Противно на това, което смятат някои хора, няма нищо грешно в удоволствията и развлеченията. Грешен е обърканият начин, по който се вкопчваме в тези удоволствия, като ги превръщаме от източник на щастие в източник на болка и неудовлетвореност. Това вкопчване и привързване са проблемът, а не самите удоволствия. Следователно, ако успеем да се освободим от това привично вкопчване, бихме могли да се наслаждаваме колкото искаме, без никое от усложненията, които обикновено придружават нашето обикновено търсене на удоволствие.
С правилно разбиране за трансформацията всичко, което правим 24 часа в денонощието, може да ни приближава към целта -цялостност и себеосъществяване. Всички наши действия - ходене, ядене дори уриниране! - могат да станат част от нашия духовен път. Дори сънят ни, прекарван обикновено « мрака на несъзнателност или в хаоса на сънища, може да се превърне в ясно, светло изживяване на изкусна проницателна мъдрост.
Може би всичко това звучи невероятно. Другите по-плавни духовни подходи, включително и сутра, изтъкват, че желанието, ревността и другите заблуди от всекидневния ни живот са винаги нечисти и трябва да се разглеждат като отрова. Непрекъснато ни напомнят за техния опасен ефект и ни учат да избягваме влиянието им, доколкото е възможно. Но както вече беше подчертано, тантра има различен подход. Тя също поддържа, че такива заблуди, като привързването от желание, са източник на неудовлетвореност и страдание и трябва да бъдат преодолявани. Но тантра учи също на умения как да се използва силата на тези заблуди, за да се ускори духовното ни развитие. Също както умеещият може да вземе отровни растения и да ги превърне в могъщо лекарство, така и умелият, добре обучен последовател на тантра може да превърне силата на желанието, дори на гнева, в преимущество. Това несъмнено е възможно.
ОБРАЗИ НА ЦЯЛОСТТА
Тантра ни учи не само как да извлечем предимство от обикновеното изпитване на удоволствие, но ни показва също как да предизвикаме изпитване на блаженство, по-силно, по-дълбоко, по-удовлетворяващо от достижимото с физически сетива.
Сега нашето търсене на щастие е насочено по навик навън, към външни обекти на желанието ни. Когато не можем да намерим или задържим тези желани обекти, ние се разстройваме и ставаме нещастни. Например, много от нас търсят мъжа или жената на своите мечти, някой, който да бъде извор на безгранично щастие, но без значение колко приятели или приятелки сме имали, тези мечти не се осъществяват.
Това, което не разбираме е, че във всеки от нас има неограничен източник на мъжка и женска енергия. Толкова много от проблемите ни възникват само защото или не познаваме, или подтискаме това, което е в нас. Мъжете се опитват да скрият женската си страна, а жените се страхуват да проявят мъжката си енергия. В резултат винаги се чувстваме лишени от нещо, от което се нуждаем. Не се чувстваме цялостни и очаквателно се насочваме към други хора заради качествата, които ни липсват на нас самите, с надеждата да добием някакво усещане за завършеност. В резултат много страни на поведението ни са белязани с несигурност и собственическо отношение. Всъщност, всички проблеми в света - от нечие безпокойство до войната между нациите - могат да се проследят до това чувство за непълнота.
Ако е необходимо, великите йоги и погини могат да прекарат години в уединение, без да се почувстват самотни. Но ние можем да се усетим непоносимо самотни, ако сме разделени със своя приятел или приятелка дори за един ден! Защо има такава голяма разлика между нас и йогите Това се дължи на вътрешната ни мъжка и женска енергия. Докато те са отделени и неуравновесени, отчаяно ще търсим компанията на другите, неспособни да получим удовлетвореност. Но ако нашата вътрешна мъжка/женска мандала беше цялостна, Никога не бихме изпитали болката на самотата. Тантра ни дава могъщи средства да достигнем същинската си цялостност. Тантристкото изкуство е пълно с убедителни символи на единството и завършеността, характерна за напълно осъществените ни способности. Изображението на мъжко и женско божество в полово сношение, възприето от някои ранни западни тълкуватели на тибетския будизъм като знак за неговия упадък, е символичен образ на вътрешното сливане на мъжката и женската енергия. На по-високо ниво тяхната прегръдка символизира целта на най-висшите тантристки практики: постигане на най-извисеното и блажено ниво на съзнанието, което само по себе си е напълно в състояние да проникне в крайната реалност и да ни освободи от всяка заблуда и страдание. На това ниво мъжката фигура представлява изживяването на велико блаженство, докато женската символизира недвойствена мъдрост. Така тяхното сливане няма нищо общо със задоволяването на сетивата, а показва едно пълно съчетание от блаженство и мъдрост, което.далеч превъзхожда обикновените сетивни желания.
На тези, които са узрели, само вида на такова изображение може да помогне да възстановят връзката между мъжката и женската страна на своето същество. За да бъде възстановена тази връзка обаче, е необходимо да се преодолее влиянието на интелектуализиращото, ограничено от понятия съзнание. Налагането на понятия е до голяма степен виновно да се чувстваме отчуждени от вътрешната си реалност. Това е една от причините символите и образите, като тези използвани в тантристкото изкуство, и визуализацията да бъдат много по-ефективни от думите, когато опознаваме вътрешната си същност.
ЧЕТИРИТЕ КЛАСА НА ТАНТРА
В будистката тантра има четири класа, или нива, познати съответно като действие, представяне, йога и висша йога тантра. Всеки клас е предназначен за определен тип практикуващ и това, което ги отличава един от друг, е силата на желанието, която практикуващият умее да насочи в духовния си път. По традиция тези различни нива на блаженство се илюстрират с примери на нарастваща сексуална интимност. Приема се, че практикуващият от най-ниското ниво на тантра е онзи, който може да използва и преобразува енергията от блаженството, възникнало просто от гледане на привлекателен партньор. На второто ниво се преобразува енергията от размяната на усмивки или смеха с партньора. На третото ниво се използва силата, възникнала от държането за ръце, докато практикуващият висша йога тантра умее да насочи в духовния път силата на самия полов акт. Този особено въздействащ образ ни дава представа за нарастващата сила, която може да бъде насочвана и преобразувана чрез практикуване на тантра.
Практическият проблем е как да пригодим техниките на тантристкото преобразуване към нашата индивидуалност. Лесно е да се. говори общо за теорията и практиката на тантра, за желанието като път към просветлението, но такъв разговор има малка стойност. Истински важно е чрез внимателно наблюдение на способностите и преживяванията си да определим начина, по който боравим със силата на желанието. Трябва да разберем с колко сетивно удоволствие можем да боравим, без да се забравяме. Вярно е, че практикуването на тантра накрая може да доведе до едно фино, проницателно състояние на съзнание, което по своята същност е изключително блажено, но това не означава, че е добре за нас да следваме желанията си безразборно, само защото те водят до някакво блаженство. Трябва да бъдем честни за настоящите си ограничения и реалисти за настоящите си способности, за да има изобщо някакъв смисъл нашето практикуване на тантра.
Една от най-големите пречки за истинско духовно развитие е арогантността. Тази опасност е особено голяма във връзка с практикуването на тантра. Може да решим, че понеже тантра се представя като начин за използване на желанието, всичко което трябва да направим, е да разпуснем необузданите си апетити или да увеличим броя на желанията си и ще следваме пътя на истинския практикуващ. Някои хора имат такова отношение, но то е напълно погрешно. Никога не бива да забравяме, че ако отдаването на желанието и следването на тантра бяха едно и също нещо, всички ние щяхме да бъдем високо издигнати йоги и йогини Въпреки, че животът ни е изпълнен с неутолими желания за това и онова, единственото, което сме придобили от тези желания досега, е все по-голяма неудовлетвореност.
Защо е така? Кое в обичайните ни желания неизбежно ни води към неудовлетвореност и разочарование? Ако не разберем това, всичко, което изговорихме за използването на желанието като път към просветлението, е просто смешно.
ЖЕЛАНИЕ И ИЗОПАЧАВАНЕ
Важно е да разберем, че желанието, което изпитваме към привлекателен обект, изопачава представата ни за него. Очевиден пример е сексуалното желание. Само един пример за такова изопачаване е мъжът, запленен от определена жена (или които и да било двама човека). Дори ако тази жена е всепризнато привлекателна, желанието на мъжа към нея смехотворно преувеличава красотата й. Колкото по-обсебващо е желанието му, толкова по- нереалистична е представата му за нея. Накрая тази представа губи напълно връзка с действителността. Тогава вместо да е привлечен от самата жена, мъжът е пленен от образа, създаден от него самия.
Склонността да се преувеличава и да се създават образи не е присъща само на една култура. Тя е световен феномен. Когато двама души се гледат с очите на извънмерното желание, всеки от тях създава невероятна история за другия. "О, каква красота! Тук всичко е съвършено - и вътре и вън." Те изграждат идеален мит. От омая и желание всеки от тях става сляп за несъвършенствата на другия и преувеличава неговите или нейни добри страни до неузнаваемост. Точно това преувеличение е суеверната представа, образът, който обзетото от желание съзнание създава.
В по-голяма или по-малка степен склонността да преувеличаваме е свойствена на всички наши обикновени желания. Ние надценяваме красотата или ценността на всичко, към което сме привлечени и губим от поглед истинската му същност. Забравяме например, че обектът на желанието ни, бил той личност или предмет, се променя през цялото време, както и ние самите. Държим се като че ли той ще съществува вечно като нещо красиво и желано, като нещо, което ще ни доставя вечна радост и доволство. Такова разбиране за неизменност е, разбира се, напълно без връзка с реалността и като се придържаме към него, ние се обричаме на разочарование.
Важно е да се разбере, че навикът да налагаме погрешно разбиране за неизменност върху нещо желано, не е съзнателен. Ако ни попитат, "Мислиш ли, че твоят приятел или приятелка, новата ти кола или каквото и да било друго, ще съществува вечно и винаги ще бъде красиво?", веднага ще отговорим: "Не, разбира се!". Нае сме достатъчно запознати със силите на промяната, разрухата, остаряването и смъртта, за да отговорим по друг начин. Но за повечето от нас това разбиране е повече интелектуално. Това е идея, която познаваме чрез ума, но не е разбиране, което чувстваме със сърцето.. Ако проверим дълбокото си сърдечно отношение към желаното от нас, ще открием обичайния стремеж към неизменност, който остава непроменен, независимо от интелектуалното ни разбиране за процеса на промяната. Вижте само начина, по който сърцето ни трепва в очакване, когато сме обхванати от силно желание по някого или нещо. Бихме ли изпитвали такова силно вълнение, ако не хранехме нереалистични надежди?
Не тълкувайте погрешно този момент. Аз не се опитвам да бъда излишно критичен, като казвам, че всички наши идеи са повърхностни или че всичките ни емоционални реакции са изопачени. Само се опитвам да изследвам положението, в което хората навсякъде са изпадали: а именно, че въпреки желанията, насочени към постигане на щастие, оставаме неосъществени и неудовлетворени. Ако не разберем причината за това, всички надежди да използваме желанието и да придобием пълното щастие на духовното осъществяване са обречени.
ИЗТОЧНИКЪТ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ
И така, къде е грешката? Кой или какво е причината за непрестанния провал да изпитаме щастието и покоя, които така отчаяно търсим? За да отговорим на този въпрос, нека още веднъж да погледнем отблизо начина, по който се проявява обичайното желание. Като се чувстваме непълни, несигурни и неосъществени, ние търсим извън себе си някого или нещо, което да ни накара да се почувстваме завършени. Съзнателно или подсъзнателно си мислим: "Само ако имах еди-какво си, щях да съм напълно щастлив!" И под напора на тази мисъл се опитваме да придобием всеки предмет, който изглежда в състояние да удовлетвори желанието ни. Междувременно превръщаме предмета в идол, като надценяваме положителните му качества, докато загуби прилика с истинската си същност. Опитът да придобием собственост върху надценения обект на желанието, си може да бъде успешен или не. Ако не успеем в стремежа си, ако обектът остане недостижим, ние, разбира се, сме разочаровани. Колкото повече желаем обекта, толкова повече се разстройваме, когато не съумеем да го придобием.
А какво става, когато опитът е успешен, когато получим това, което искаме? Краят е съвсем различен от този, на който сме се надявали. Защото се оказва, че не притежаваме жадувания образ от мечтите - вечното, пълно, удовлетворяващо решение на най-сложните ни проблеми, а нещо също толкова несъвършено, непълно и непостоянно като нас самите. Тази личност или предмет могат наистина да ни доставят някакво моментно удоволствие, но никога няма да заживеят в съответствие с очакванията ни. Така, рано или късно, ние се чувстваме измамени и горчиво разочаровани.
Да се върнем на основния въпрос: кого или какво обвиняваме за нещастието си? Много често неоснователно обвиняваме обекта. "Само ако беше по-хубава", "Ако той се отнасяше по-добре с мен", "Ако колата беше по-бърза или по-нова..." Ако това, ако онова. Това са двойствените разсъждения, които пълнят главите ни, когато разочаровани от притежанието си, се чудим с какво да го заместим, за да си осигурим желаното щастие. Следващото нещо е да си намерим нова съпруга, съпруг или кола, като ги обременяваме с очаквания толкова нереалистични, колкото и онези, наложени на обекта, който изоставяме. По този начин продължаваме да се въртим в кръг, да променяме едно и друго, но без да се приближаваме към желаните щастие и покой на съзнанието.
ТАНТРИСТКОТО РЕШЕНИЕ
Тантристкото решение на този въпрос е изключително радикално. То представлява пълно преобразуване на обикновената ни представа. Това е основният момент в тантристкия подход. Същата енергия, която обикновено ни тласка от едно неудовлетворително положение в друго, се променя чрез алхимията на тантра в съвършено изживяване на блаженство и мъдрост. Практикуващият концентрира всепроникващия блясък на тази блажена мъдрост, така че той пресича подобно на лазерен лъч всички фалшиви отражения и прониква в самата същност на реалността.
Различните степени на объркване и конфликт, който в момента замъгляват съзнанието ни и пречат да изпитаме целостта на човешкия си потенциал, се изкореняват систематично от силата на тази блажена осъзнатост. Така енергията на желанието се управлява по начин, който вместо да увеличава нашата неудовлетвореност, както става обикновено, разрушава самата причина за тази неудовлетвореност: нашето основно невежество за природата на реалността.
В тибетската тантристка традиция преобразуването на енергията на желанието се илюстрира със следния пример. Съществуват насекоми, за които се твърди, че се раждат в дървото, те. техният жизнен цикъл започва с излюпването им дълбоко в ствола на дървото. После, докато растат, те се хранят с него, като изяждат това, от което са се родили. По подобен начин, чрез практикуване на тантриското преобразуване, желанието дава живот на проникновена мъдрост, която в замяна консумира всички негативности, замъгляващи съзнанието ни, включително и желанието, което я е родило.
Така ние можем да видим, че обикновената и просветлената функция на желанието са напълно противоположни една на друга. В тантра изпитването на блаженството, възникнало от желанието, разширява съзнанието и ние преодоляваме ограниченията си, докато удоволствието, възникнало от досега с желани обекти стеснява вниманието ни и води до ограничаващо пристрастяване към повече и по-приятни удоволствия. Отровени от приятните усещания, губим своето съзнание за цялост и потъваме в състояние на тъпота. Умът ни се свива около обекта и колкото повече се вкопчваме в него за повече и повече удоволствие, толкова повече се отдалечаваме от действителността. Може да се каже, че под магията на силното желание, потъваме в състояние на неосъзнатост. Когато се събудим от това притъпено, подобно на сън състояние, откриваме, че всяко удоволствие, което сме изпитали, е изчезнало и е останало единствено неудовлетворението, с което сме започнали.
Или с други думи може да се каже, че обикновено изпитването на удоволствие е мрак, причинен от невежеството ни. Въпреки че може да има някакво моментно вълнение, няма ясно внимание, няма светлина. Идеята на тантристката практика е да се обедини преживяването на удоволствие със светлината. Това обединение се представя нагледно, както споменах, с прегръдката на мъжкото и женското божество. Тя изобразява обединението на мъжката енергия на блаженството и женската енергия на проникващата, недвойствена мъдрост. Накрая и двете трябва да се обединят, за да изпитаме истинското осъществяване на най-дълбоката ни същност. И тъй като такова единение на блаженство с мъдрост липсва в настоящето, трябва да направим огромно усилие, за да развием това преживяване за цялост.
ЗАБЕЛЕЖКА
Тъй като навикът да изпадаме в състояние на притъпеност и объркване, когато се вкопчваме в някое удоволствие, е твърде силно вкоренен в нас, неуместно е да си. представяме, че можем веднага да преобразуваме енергията на желанието в чиста и просторна яснота на съзнанието. Въпреки че тантра е най-бързият път към пълнотата на просветленото преживяване, ние трябва да напредваме на етапи в зависимост от способностите си, иначе ще поемем товар, който няма да бъдем достатъчно силни да носим. Рискуваме да свършим като онези бедни страни, които в опитите си да се модернизират се заемат твърде бързо с твърде много. Доста често несполучливият резултат е, че техният прост и сравнително уравновесен живот е хвърлен в безредие. Така, въпреки че тяхната бърза индустриализация е имала за цел да донесе полза, постигнатият резултат е още по-голямо брожение и неудовлетвореност от преди. По подобен начин, ако практикуването на тантристкото преобразуване не е съобразено с емоционалното ни състояние и умствените ни възможности - ако възнамеряваме да поемем и преобразуваме повече енергия отколкото можем - то ще ни отведе до състояние на още по-голямо объркване, отколкото това, в което сме в момента.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОТХВЪРЛЯНЕ НА ВЛАСТТА НА ОБИЧАЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ ОТВЪД ОГРАНИЧЕНИЯТА: ДА ВИДИШ СЕБЕ СИ КАТО БОЖЕСТВО
Ясно е, че енергията на желанието може да ни влияе по два напълно различни начина. Чрез методите на тантра за преобразуването тази енергия може да се превърне в светла, блажена мъдрост и да стане могъща сила за развитието ни. Обикновено обаче тази енергия подхранва привичните модели на вкопчване и привързване, което намалява нашата осъзнатост и увеличава невежеството и неудовлетвореността. Една от основните задачи, с който се сблъсква търсещият, е да определи толкова точно, колкото е възможно, причините за повторяемостта на кръга от неудовлетвореност и да приложи най-подходящия лек за тяхната разрушителност. Само тогава може да се извлече най-голяма полза от силата на тантра
Според будистката тантра ние оставаме впримчени в кръга от неудовлетвореност, защото нашата представа за действителността е стеснена и задушаваща. Ние се придържаме към ограничена и ограничаваща представа за това кои сме и какви можем да станем, а в резултат мнението ни за самите нас остава потискащо ниско и отрицателно - чувстваме се неспособни и безнадеждни.
Докато мнението ни за себе си е толкова неблагоприятно, животът ни ще бъде безсмислен. Много хора мислят, че човеците са съвсем малко по-горе от маймуните и че човешкото съзнание не е нищо друго, освен последователност от химични реакции и електрически импулси в мозъка. Такава представа ни свежда до къс материя и отрича всяка идея за по-висше измерение на човешкото съществуване. За хората, които искрено вярват в такава стеснена представа за това, какво означава да си човек, какъв е смисълът да живеят? Може би единствено за да изпитат толкова удоволствия, колкото е възможно, преди да се разложат обратно на съставната си материя, прах. Подобни потискащи възгледи са до голяма степен причината за отчуждението в съвременното общество.
Тантра предизвиква това неуместно ниско мнение за човешките възможности, като ни показва как да гледаме на себе си и на всички други като на нещо идеално красиво -като на богове и богини. Една от съществените практики на всички степени на тантра е да разтвори обичайните ни представи за себе си, така че от празното пространство, където тези идеи са изчезнали, да възникне възхитителното сияйно тяло на божество: проявление на същинската чистота на най-дълбокото ни същество. Колкото повече се тренираме да гледаме на себе си като на такова медитационно божество, толкова по-слабо обвързани се чувствуваме с житейските разочарования и несгоди. Това, да си се представяме като божество, ни позволява да поемем контрола върху живота си и да създадем за себе си чиста среда, в която да се прояви най-дълбоката ни същност.
Тантристките медитационни божества не бива да се объркват с това, което различните митологии и религии имат предвид, когато говорят за богове и богини. Тук божеството, с което избираме да се отъждествим, представлява същностните качества на напълно пробуденото преживяване, спящо в нас. Ако използваме езика на психологията, такова божество е първообраза на най-дълбоката ни природа, на най-скритото ниво на съзнанието ни. В тантра ние насочваме вниманието си към такъв първообраз и се идентифицираме с него, за да разбудим най-дълбоките и скрити страни от съществото си и да ги изведем в настоящата действителност. Проста истина е, че ако се виждаме първично чисти, силни и умели, ще развием точно тези качества, но ако продължаваме да се считаме за тъпи и глупави, то такива и ще станем.
Като пример за тантристко преобразуване можем да си представим себе си като Манджушри - царствено божество, обикновено изобразявано червено- жълто на цвят, държащо в дясната си ръка меча на разграничаващата осъзнатост, а в лявата- текст с ученията на Буда, наречено "Съвършенството на мъдростта". (Можем да направим това, независимо дали сме мъж или жена, тъй като тантристките визуализации минават отвъд идентифицирането ни като мъж или жена). Но така създаденият образ не е действителният Манджушри. Самата мъдрост - абсолютно непомраченото прозрение на съзнанието, реализира по пълните си възможности - е действителният Манджушри, а причината да виждаме себе си във формата на това божество е да ускорим развитието на мъдростта в нас самите. Мечът с двойно острие на Манджушри например символизира способността на просветлената мъдрост да разграничава истинското от погрешното, като отсича заблудите и предубежденията. Колкото по-тясно се отъждествяваме с такова божество и се запознаваме със значението на атрибутите му, толкова по-дълбоко стимулираме в съзнанието си развитието на качествата, които то притежава.
През първите етапи на практиката да гледаш на себе си като на божество е до голяма степен изкуствено. Но ако тренираме достатъчно упорито, ще успеем да възприемем това създадено от нас божество с яснота, далеч превишаваща настоящата ни представа за себе си. Съзнанието ни ще стане съзнанието на божеството, а обикновените ни сетивни усещания - това което виждаме, чуваме, вкусваме ще се превърне в блажените наслади на божеството. Това не е детска приказка. Такова преобразуване е преживяване на безброй медитиращи в миналото и няма причина да не постигнем същите съвършени резултати, ако положим необходимите усилия.
ПРОБЛЕМИ НА СЕБЕПРОЯВАТА
Може да попитате: "Защо трябва да се проявявам като Манджушри или което и да било друго божество? Достатъчно трудно ми е да се проявявам като мъж или жена. Защо е нужно да променям външността си и да слагам друга маска - маска на Манджушри?".Трябва да помним, че когато се проявяваме като Манджушри, ние не демонстрираме нещо различно от това, което вече сме. Ние вече притежаваме ценните качества на това божествено проявление в себе ек, Проявяването си като божество практикуваме, за да можем да познаем и развием тези качества, вместо да останем вкопчени в ограничаващите изводи на самосъжалението: "Аз съм грозен, глупав, слаб и неструващ".
Може би все още се чудите: " Но как може Манджушри или което и да било тантристко божество да бъде същината на това, което вече съм? Не приличам на никое от тези божества: не съм оранжев, син или зелен, имам само едно лице и само две ръце за разлика от повечето от тях". Разбира се, че възражения като тези ще възникнат, но ако искаме да ги успокоим, трябва първо внимателно да изследваме какво мислим, че сме в действителност.
Най-напред твоето сегашно лице не си ти, твоите кости и плът не си ти. Нито кръвта, мускулите или която и да било част от тялото ти не са същината на това, което си. Донякъде можеш да приемеш, че тялото ти е механичен робот, защото не може да функционира само. Трябва да се управлява от нещо друго. Също както компютърната програма управлява робота и го кара да функционира, твоето съзнание - разсъдък, психика, душа или както го наречеш -дава живот на тялото ти. Ето защо, ако търсиш същината на това, което си, ако искаш да знаеш кой е отговорен за начина, по който живееш живота си, вгледай се в съзнанието си.
Следващото нещо, което трябва да разбереш, е, че от момента на раждане досега ти си се проявявал по много различни начини. Никой от нас не е статичен и непроменлив. Например, ако си ядосан, изглеждаш като демон, докато в друг момент, изпълнен с любов, изглеждаш като красив ангел. Никое от тези проявления - умиротворен, ревнив, любящ, съчувстващ, глупав или мъдър - не възниква от тялото ти, от физическата ти форма. Всички те произлизат от силата на разсъдъка ти, от силата на твоето съзнание. Съзнанието има способността да произвежда хиляди различни емоции и отношения, а тялото няма друг избор освен да го следва. Въпреки това обаче ние твърде често се отъждествяваме с тялото вместо със съзнанието си. Все едно да мислим, че не съзнанието, а тялото е господарят. Почти ставаме негови роби. Само включете телевизора за няколко минути и ще стане ясно колко много енергия отдава културата ни в служба на тялото и колко малко за развиване на съзнанието. Нищо чудно, че нещата са толкова объркани.
Поставянето по този начин на тялото пред съзнанието не е единствената грешка, която правим. Другото, което не разбираме, е, че нашето грубо физическо тяло не е единственото тяло, което притежаваме. За това ще говорим по-късно (виж глава 10 ), но казано накратко, в границите на обичайната ни физическа форма съществува по-фино съзнаващо тяло, наречено така заради тясната му връзка със дълбоките нива на съзнанието. От тези по-фини нива извира могъщата енергия на блажената мъдрост, енергия, способна да преобразува напълно живота ни. Тантристките божества символизират пълното развитие на енергията на блажената мъдрост и ето защо можем да кажем, че такова божество - без значение какво е на цвят или колко лица има - представлява същината на това, което сме и което можем да станем. Следователно йога на божествата няма нищо общо с фантазии за невъзможното. Тя е но-скоро практически метод за достигане на най-висшите ни способности чрез системно трениране и задълбочено преобразуване на човешкото съзнание.
Въпреки че йога на божествата може да изглежда чужда и непрактична в началото, ние може да добием представа за нейната ефективност, като си спомним за подобни техники доказали своята стойност дори на скептичния Запад. Например, има много документирани случаи на хора, излекували се сами от рак и други сериозни болести, единствено чрез процес на създаващата визуализация. Вместо да се придържат към становището: "Тялото ми има рак и аз умирам", тези хора виждат себе си здрави и силни. Образът на болния се изхвърля от съзнанието и се замества с образ, излъчващ и жизнен. В много случаи този подход е доказал своята ефективност дори и след като лекарите са изоставили всяка надежда.
Здравето на тялото и съзнанието е преди всичко въпрос на представата ни за себе си. Онези хора, които мислят зле за себе си, по каквито и да било причини, стават, а в последствие остават, нещастни, докато онези, които познават и черпят от вътрешните си сили, могат да преодолеят и най- трудните ситуации. Йога на божествата е един от най-задълбочените начини за подобряване представата ни за себе си и затова тантра е толкова бърз и мощен метод за достигане осъществяването на огромния ни потенциал.
Най-голямата ни пречка по пътя на успешното ни превръщане в такова божество е упоритата вяра в обичайната форма. Докато поддържаме обичайната представа за себе си, е изключено да се видим като просветлени същества. Не можем да се видим истински като притежаващи божествено, прозрачно тяло от светлина, ако продължаваме така силно да се отъждествяваме с грубата си физическа форма. И никога няма да съумеем да се докоснем до чистата природа на съществото си, ако продължаваме да мислим, че единствено заблудите и грубите идеи, които минават през ума ни, представляват неговата основна същност Следователно, ако истински желаем да постигнем удовлетворението на пълното самоосъществяване, трябва да намерим начин да се освободим от властта на обичайните форми и идеи. Трябва със сърцето си да почувстваме колко гибелно е да продължаваме да се отнасяме към тялото и съзнанието си - т.е.към представата за себе си - по грубия и ограничаващ начин, които следваме сега. Нужно е да разберем, че наивното приемане на обичайните проявления ни прави само още по- объркани, несигурни и недоволни.
Всяка проявена склонност към нерешителност и страх е симптом за раздвоения ни ум - умът, което поражда сякаш безкрайна поредица от противоречиви мисли." Надявам се, че изглеждам добре, но се страхувам, че изглеждам зле." Това показва също колко предубедени са обикновено оценките ни за нас самите. В края на краищата външния вид не е истинско мерило за качествата на един мъж или жена. Въпреки това дребни физически несъвършенства, истински или въображаеми, са в състояние да ни причинят големи тревоги. Има хора, които дори се чувстват толкова грозни, толкова безполезни и толкова достойни за ненавист, че гладуват до смърт. Това е пресилен пример, но повечето от нас действително се принизяват-и правят нещастни по една или друга причина.
РАЗСЕЯНИЯТ УМ
Понякога изглежда, че умът ни тича едновременно във всички посоки, като се обръща в една или друга в отчаяно търсене. На какво? Търсим незнайното нещо, което ще утоли копнежа ни за сигурност и стабилност. Прехвърляме се от едно нещо на друго с надеждата, че новото изживяване ще съдържа това, което търсим. В резултат умът ни винаги е разсеян. Трудно ни е да съсредоточим вниманието си върху това, което правим, защото част от съзнанието ни е вече неудовлетворена и е започнала да търси илюзорното друго. Дори когато правим нещо, което обичаме, твърде лесно губим концентрация. Така не само не успяваме да открием по-висш смисъл и цел в живота си, но често се проваляме и в ежедневните си дейности.
Неизбежният резултат от ограничената ни представа за себе си - ограничена от неподлежащото на съмнение вярване в обичайните форми - е склонността да търсим извън себе си решение на проблемите си. Привикнали да гледаме на себе си като на незавършени и лишени от нещо много важно, дори не ни хрумва да се обърнем към вътрешните си способности, към вътрешната си сила за разрешаване на трудностите. Напротив, мислим, че нещо от външното обкръжение, ако го притежаваме по някакъв начин, ще ни даде това, което искаме. Безсилието на такъв подход би трябвало да е ясно на всички нас. С какъв ли човек или предмет бихме могли да се сдобием, за да приключи търсенето ни на сигурност? Нито най-красивата жена на света, нито най-красивият мъж, нито най-модните дрехи, най-ценното бижу или най-гениалната нова идея имат властта да уталожат желанието ни, докато вътрешно оставаме незавършени. Докато си мислим, че убежище от житейските несгоди може да се намери извън нас, ще бъде невъзможно да изпитаме истинския покой на съзнанието. Притежанието на богатство и власт със сигурност не е разрешение. Високият процент алкохолизъм, разводи и самоубийства сред така наречените развити нации в света показва, че само материалните придобивки не засищат неудовлетворението.
Дори ако се отвърнем от материалните обекти и се насочим към някоя по-висша духовна реалност за разрешение на проблемите си, ограничаващите ни представи за себе си могат страшно да попречат на възможната полза. Нещо обикновено е хора, поели по религиозен път, да чувствуват, че съществува непроходима пропаст между тях, застанали долу в калта, и онова висше същество горе в небето. Колкото по-ниско е мнението ни за собствените ни възможности, толкова по-достойни за съжаление са молитвите, които отправяме. Ние можем да ридаем:" Моля те, спаси ме Господи!"," Моля те, помогни ми, Буда!", но докато оставаме впримчени в собственото си самосъжаление, съмнително е каква полза можем да имаме.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА СЕ ИЗСЛЕДВА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ
Тантристката техника да се отъждествяваме с божество е пълна противоположност на такова самосъжалително отношение. Колкото по-успешно се отъждествяваме с тяло и съзнание от чиста, ясна светлина, толкова повече се отваряме за благотворните сили в нас и извън нас. Вече споменахме как чрез призоваване на вродените ни целебни сили можем да се излекуваме и от най - страшните болести. Както показва този пример, тялото и съзнанието ни зависят едно от друго, като съзнанието е главният ваятел на изживяното от нас. Ако мисленият образ, който имаме за себе си, е положителен, действията ни са изпълнени с увереност, а впечатлението, което оставаме у другите е за сила и жизненост. От друга страна, ако имаме ниско мнение за себе си, изглеждаме слаби и неспособни, привличаме много проблеми и лесно ставаме жертви на нещастия и болести.
Отново и отново нашият опит доказва, че най-вече мислената ни представа е отговорна за това, дали успяваме или не, Дали сме здрави или болни, привлекателни или грозни, щастливи или потиснати. Въпреки това, когато срещаме трудности в живота, по навик търсим решение извън себе си. Вместо да се заемем направо със съзнанието си и да развием отношение, което ще превърне изживяванията в положителни, ние приемаме далеч по-предубеден подход и се опитваме да променим външните обстоятелства, за да решим проблемите си. Но това никога не води до продължително удовлетворение. Няма значение колко външни страни на живота си сме променили. Ако тези промени не се съпровождат от дълбоки мисловни превръщания, те могат да бъдат успешни само временно. Рано или късно проблемите ни ще възникнат отново и ще се почувстваме не по - малко смутени и недоволни от преди.
Въпреки, че всички ние имаме чиста в основата си природа, не е лесно да влезем в досег с нея. Грубият начин, по който съзнанието ни функционира, заглушава тази по-дълбока и по-фина вибрация до такава степен, че обикновено не съзнаваме нейното присъствие. Ако искрено желаем да достигнем тази висша същност, трябва да успокоим всяко разсейване и да разхлабим хватката на обичайните проявления и идеи. С други думи трябва да създадем пространство, свят, където нашата същностно чиста природа, ще се проявява несмущавана. И тогава, когато прилагаме тантристките техники, чрез които си представяме себе си като божество, ние няма да се преструваме. Ще изведем на повърхността вътрешните божествени качества, които винаги са съществували в глъбините на съществото ни.
Начините за създаване на това необходимо пространство се съдържат в различните предварителни подготовки за практикуване на тантра. Ако се опитваме да използваме изключително могъщите превръщащи енергии на тантра без предварителна подготовка, няма начин практикуването ни да бъде успешно. Дори напротив - може да си причиним по-голяма вреда. Мощният реактивен самолет може да е най-бързият начин за предвижване от едно място до друго, но ако поставим на мястото на пилота човек без никаква подготовка, резултатът ще бъде единствено катастрофа. По същия начин, въпреки че тантра е най-бързото средство за достигане на пълно осъществяване, практикуването на нейните методи, без да сме подготвили предварително тялото и съзнанието си , би било изключително безразсъдно и би показало дълбоко неразбиране на крайната цел на тантра.
Тара
Сподели с приятели: |