Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра



страница2/9
Дата19.07.2018
Размер1.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ГЛАВА ТРЕТА

УДОВОЛСТВИЕ, РАЗОЧАРОВАНИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

ТАНТРА И НАСЛАЖДЕНИЕТО

Задачата на тантра е да превърне всички удоволст­вия във върховното изживяване на дълбока, всепрониква-ща осъзнатост. Вместо да призовава към разделяне със светските удоволствия, както правят много други тради­ции, тантра изтъква, че за човешките същества е много по-полезно да се наслаждават и да насочват силата на сво­ята наслада в пътя на осъществяването и просветлението. Това е най-умелият начин да използваме ценните човешки възможности.

Чрез мел одите за пълна трансформация тантра по­казва, че като човешки същества ние можем да изпитваме безгранично, блажено щастие, и в същото време да остава­ме свободни от' заблудите, които обикновено замърсяват стремежа ни към удоволствие. Противно на това, което смятат някои хора, няма нищо грешно в удоволствията и развлеченията. Грешен е обърканият начин, по който се вкопчваме в тези удоволствия, като ги превръщаме от из­точник на щастие в източник на болка и неудовлетворе­ност. Това вкопчване и привързване са проблемът, а не са­мите удоволствия. Следователно, ако успеем да се освобо­дим от това привично вкопчване, бихме могли да се нас­лаждаваме колкото искаме, без никое от усложненията, ко­ито обикновено придружават нашето обикновено търсене на удоволствие.

С правилно разбиране за трансформацията всичко, което правим 24 часа в денонощието, може да ни прибли­жава към целта -цялостност и себеосъществяване. Всички наши действия - ходене, ядене дори уриниране! - могат да станат част от нашия духовен път. Дори сънят ни, прекар­ван обикновено « мрака на несъзнателност или в хаоса на сънища, може да се превърне в ясно, светло изживяване на изкусна проницателна мъдрост.

Може би всичко това звучи невероятно. Другите по-плавни духовни подходи, включително и сутра, изтъкват, че желанието, ревността и другите заблуди от всекиднев­ния ни живот са винаги нечисти и трябва да се разглеждат като отрова. Непрекъснато ни напомнят за техния опасен ефект и ни учат да избягваме влиянието им, доколкото е възможно. Но както вече беше подчертано, тантра има различен подход. Тя също поддържа, че такива заблуди, като привързването от желание, са източник на неудовлет­вореност и страдание и трябва да бъдат преодолявани. Но тантра учи също на умения как да се използва силата на тези заблуди, за да се ускори духовното ни развитие. Също както умеещият може да вземе отровни растения и да ги превърне в могъщо лекарство, така и умелият, добре обу­чен последовател на тантра може да превърне силата на желанието, дори на гнева, в преимущество. Това несъмне­но е възможно.


ОБРАЗИ НА ЦЯЛОСТТА

Тантра ни учи не само как да извлечем предимство от обикновеното изпитване на удоволствие, но ни показва също как да предизвикаме изпитване на блаженство, по-силно, по-дълбоко, по-удовлетворяващо от достижимото с физически сетива.

Сега нашето търсене на щастие е насочено по навик навън, към външни обекти на желанието ни. Когато не мо­жем да намерим или задържим тези желани обекти, ние се разстройваме и ставаме нещастни. Например, много от нас търсят мъжа или жената на своите мечти, някой, който да бъде извор на безгранично щастие, но без значение колко приятели или приятелки сме имали, тези мечти не се осъ­ществяват.

Това, което не разбираме е, че във всеки от нас има неограничен източник на мъжка и женска енергия. Толкова много от проблемите ни възникват само защото или не познаваме, или подтискаме това, което е в нас. Мъжете се опитват да скрият женската си страна, а жените се страху­ват да проявят мъжката си енергия. В резултат винаги се чувстваме лишени от нещо, от което се нуждаем. Не се чувстваме цялостни и очаквателно се насочваме към други хора заради качествата, които ни липсват на нас самите, с надеждата да добием някакво усещане за завършеност. В резултат много страни на поведението ни са белязани с несигурност и собственическо отношение. Всъщност, всички проблеми в света - от нечие безпокойство до войната между нациите - могат да се проследят до това чувство за непълнота.

Ако е необходимо, великите йоги и погини могат да прекарат години в уединение, без да се почувстват самот­ни. Но ние можем да се усетим непоносимо самотни, ако сме разделени със своя приятел или приятелка дори за един ден! Защо има такава голяма разлика между нас и йо­гите Това се дължи на вътрешната ни мъжка и женска енергия. Докато те са отделени и неуравновесени, отчаяно ще търсим компанията на другите, неспособни да получим удовлетвореност. Но ако нашата вътрешна мъжка/женска мандала беше цялостна, Никога не бихме изпитали болката на самотата. Тантра ни дава могъщи средства да достигнем същинската си цялостност. Тантристкото изкуство е пълно с убедителни символи на единството и завършеността, ха­рактерна за напълно осъществените ни способности. Изоб­ражението на мъжко и женско божество в полово сноше­ние, възприето от някои ранни западни тълкуватели на ти­бетския будизъм като знак за неговия упадък, е символичен образ на вътрешното сливане на мъжката и женската енер­гия. На по-високо ниво тяхната прегръдка символизира целта на най-висшите тантристки практики: постигане на най-извисеното и блажено ниво на съзнанието, което само по себе си е напълно в състояние да проникне в крайната реалност и да ни освободи от всяка заблуда и страдание. На това ниво мъжката фигура представлява изживяването на велико блаженство, докато женската символизира недвойствена мъдрост. Така тяхното сливане няма нищо общо със задоволяването на сетивата, а показва едно пълно съчета­ние от блаженство и мъдрост, което.далеч превъзхожда обикновените сетивни желания.

На тези, които са узрели, само вида на такова изобра­жение може да помогне да възстановят връзката между мъжката и женската страна на своето същество. За да бъде възстановена тази връзка обаче, е необходимо да се прео­долее влиянието на интелектуализиращото, ограничено от понятия съзнание. Налагането на понятия е до голяма сте­пен виновно да се чувстваме отчуждени от вътрешната си реалност. Това е една от причините символите и образите, като тези използвани в тантристкото изкуство, и визуали­зацията да бъдат много по-ефективни от думите, когато опознаваме вътрешната си същност.
ЧЕТИРИТЕ КЛАСА НА ТАНТРА

В будистката тантра има четири класа, или нива, познати съответно като действие, представяне, йога и вис­ша йога тантра. Всеки клас е предназначен за определен тип практикуващ и това, което ги отличава един от друг, е силата на желанието, която практикуващият умее да насочи в духовния си път. По традиция тези различни нива на блаженство се илюстрират с примери на нарастваща сексу­ална интимност. Приема се, че практикуващият от най-ниското ниво на тантра е онзи, който може да използва и преобразува енергията от блаженството, възникнало прос­то от гледане на привлекателен партньор. На второто ниво се преобразува енергията от размяната на усмивки или смеха с партньора. На третото ниво се използва силата, възникнала от държането за ръце, докато практикуващият висша йога тантра умее да насочи в духовния път силата на самия полов акт. Този особено въздействащ образ ни дава представа за нарастващата сила, която може да бъде насочвана и преобразувана чрез практикуване на тантра.

Практическият проблем е как да пригодим техниките на тантристкото преобразуване към нашата индивидуал­ност. Лесно е да се. говори общо за теорията и практиката на тантра, за желанието като път към просветлението, но такъв разговор има малка стойност. Истински важно е чрез внимателно наблюдение на способностите и преживявани­ята си да определим начина, по който боравим със силата на желанието. Трябва да разберем с колко сетивно удовол­ствие можем да боравим, без да се забравяме. Вярно е, че практикуването на тантра накрая може да доведе до едно фино, проницателно състояние на съзнание, което по своя­та същност е изключително блажено, но това не означава, че е добре за нас да следваме желанията си безразборно, само защото те водят до някакво блаженство. Трябва да бъдем честни за настоящите си ограничения и реалисти за настоящите си способности, за да има изобщо някакъв смисъл нашето практикуване на тантра.

Една от най-големите пречки за истинско духовно развитие е арогантността. Тази опасност е особено голяма във връзка с практикуването на тантра. Може да решим, че понеже тантра се представя като начин за използване на желанието, всичко което трябва да направим, е да раз­пуснем необузданите си апетити или да увеличим броя на желанията си и ще следваме пътя на истинския практику­ващ. Някои хора имат такова отношение, но то е напълно погрешно. Никога не бива да забравяме, че ако отдаването на желанието и следването на тантра бяха едно и също нещо, всички ние щяхме да бъдем високо издигнати йоги и йогини Въпреки, че животът ни е изпълнен с неутолими желания за това и онова, единственото, което сме придо­били от тези желания досега, е все по-голяма неудовлетво­реност.

Защо е така? Кое в обичайните ни желания неизбежно ни води към неудовлетвореност и разочарование? Ако не разберем това, всичко, което изговорихме за използването на желанието като път към просветлението, е просто смешно.
ЖЕЛАНИЕ И ИЗОПАЧАВАНЕ

Важно е да разберем, че желанието, което изпитваме към привлекателен обект, изопачава представата ни за него. Очевиден пример е сексуалното желание. Само един пример за такова изопачаване е мъжът, запленен от определена жена (или които и да било двама човека). Дори ако тази жена е всепризнато привлекателна, желанието на мъ­жа към нея смехотворно преувеличава красотата й. Колкото по-обсебващо е желанието му, толкова по- нереалистична е представата му за нея. Накрая тази предс­тава губи напълно връзка с действителността. Тогава вместо да е привлечен от самата жена, мъжът е пленен от образа, създаден от него самия.

Склонността да се преувеличава и да се създават об­рази не е присъща само на една култура. Тя е световен фе­номен. Когато двама души се гледат с очите на извънмерното желание, всеки от тях създава невероятна история за другия. "О, каква красота! Тук всичко е съвършено - и вът­ре и вън." Те изграждат идеален мит. От омая и желание всеки от тях става сляп за несъвършенствата на другия и преувеличава неговите или нейни добри страни до неузнаваемост. Точно това преувеличение е суеверната представа, образът, който обзетото от желание съзнание създава.

В по-голяма или по-малка степен склонността да пре­увеличаваме е свойствена на всички наши обикновени же­лания. Ние надценяваме красотата или ценността на всич­ко, към което сме привлечени и губим от поглед истинска­та му същност. Забравяме например, че обектът на желани­ето ни, бил той личност или предмет, се променя през ця­лото време, както и ние самите. Държим се като че ли той ще съществува вечно като нещо красиво и желано, като нещо, което ще ни доставя вечна радост и доволство. Такова разбиране за неизменност е, разбира се, напълно без връзка с реалността и като се придържаме към него, ние се обричаме на разочарование.

Важно е да се разбере, че навикът да налагаме пог­решно разбиране за неизменност върху нещо желано, не е съзнателен. Ако ни попитат, "Мислиш ли, че твоят приятел или приятелка, новата ти кола или каквото и да било друго, ще съществува вечно и винаги ще бъде красиво?", веднага ще отговорим: "Не, разбира се!". Нае сме достатъчно за­познати със силите на промяната, разрухата, остаряването и смъртта, за да отговорим по друг начин. Но за повечето от нас това разбиране е повече интелектуално. Това е идея, която познаваме чрез ума, но не е разбиране, което чувст­ваме със сърцето.. Ако проверим дълбокото си сърдечно отношение към желаното от нас, ще открием обичайния стремеж към неизменност, който остава непроменен, неза­висимо от интелектуалното ни разбиране за процеса на промяната. Вижте само начина, по който сърцето ни треп­ва в очакване, когато сме обхванати от силно желание по някого или нещо. Бихме ли изпитвали такова силно вълне­ние, ако не хранехме нереалистични надежди?

Не тълкувайте погрешно този момент. Аз не се опит­вам да бъда излишно критичен, като казвам, че всички на­ши идеи са повърхностни или че всичките ни емоционални реакции са изопачени. Само се опитвам да изследвам по­ложението, в което хората навсякъде са изпадали: а имен­но, че въпреки желанията, насочени към постигане на щас­тие, оставаме неосъществени и неудовлетворени. Ако не разберем причината за това, всички надежди да използваме желанието и да придобием пълното щастие на духовното осъществяване са обречени.


ИЗТОЧНИКЪТ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ

И така, къде е грешката? Кой или какво е причината за непрестанния провал да изпитаме щастието и покоя, ко­ито така отчаяно търсим? За да отговорим на този въпрос, нека още веднъж да погледнем отблизо начина, по който се проявява обичайното желание. Като се чувстваме непълни, несигурни и неосъществени, ние търсим извън себе си ня­кого или нещо, което да ни накара да се почувстваме за­вършени. Съзнателно или подсъзнателно си мислим: "Само ако имах еди-какво си, щях да съм напълно щаст­лив!" И под напора на тази мисъл се опитваме да придоби­ем всеки предмет, който изглежда в състояние да удовлет­вори желанието ни. Междувременно превръщаме предмета в идол, като надценяваме положителните му качества, до­като загуби прилика с истинската си същност. Опитът да придобием собственост върху надценения обект на жела­нието, си може да бъде успешен или не. Ако не успеем в стремежа си, ако обектът остане недостижим, ние, разбира се, сме разочаровани. Колкото повече желаем обекта, тол­кова повече се разстройваме, когато не съумеем да го при­добием.

А какво става, когато опитът е успешен, когато полу­чим това, което искаме? Краят е съвсем различен от този, на който сме се надявали. Защото се оказва, че не притежа­ваме жадувания образ от мечтите - вечното, пълно, удовлетворяващо решение на най-сложните ни проблеми, а не­що също толкова несъвършено, непълно и непостоянно ка­то нас самите. Тази личност или предмет могат наистина да ни доставят някакво моментно удоволствие, но никога няма да заживеят в съответствие с очакванията ни. Така, рано или късно, ние се чувстваме измамени и горчиво ра­зочаровани.

Да се върнем на основния въпрос: кого или какво об­виняваме за нещастието си? Много често неоснователно обвиняваме обекта. "Само ако беше по-хубава", "Ако той се отнасяше по-добре с мен", "Ако колата беше по-бърза или по-нова..." Ако това, ако онова. Това са двойствените раз­съждения, които пълнят главите ни, когато разочаровани от притежанието си, се чудим с какво да го заместим, за да си осигурим желаното щастие. Следващото нещо е да си намерим нова съпруга, съпруг или кола, като ги обременя­ваме с очаквания толкова нереалистични, колкото и онези, наложени на обекта, който изоставяме. По този начин про­дължаваме да се въртим в кръг, да променяме едно и друго, но без да се приближаваме към желаните щастие и покой на съзнанието.


ТАНТРИСТКОТО РЕШЕНИЕ

Тантристкото решение на този въпрос е изключител­но радикално. То представлява пълно преобразуване на обикновената ни представа. Това е основният момент в тантристкия подход. Същата енергия, която обикновено ни тласка от едно неудовлетворително положение в друго, се променя чрез алхимията на тантра в съвършено изживя­ване на блаженство и мъдрост. Практикуващият концент­рира всепроникващия блясък на тази блажена мъдрост, та­ка че той пресича подобно на лазерен лъч всички фалшиви отражения и прониква в самата същност на реалността.

Различните степени на объркване и конфликт, който в момента замъгляват съзнанието ни и пречат да изпитаме целостта на човешкия си потенциал, се изкореняват систе­матично от силата на тази блажена осъзнатост. Така енер­гията на желанието се управлява по начин, който вместо да увеличава нашата неудовлетвореност, както става обикно­вено, разрушава самата причина за тази неудовлетворе­ност: нашето основно невежество за природата на реал­ността.

В тибетската тантристка традиция преобразуването на енергията на желанието се илюстрира със следния при­мер. Съществуват насекоми, за които се твърди, че се раж­дат в дървото, те. техният жизнен цикъл започва с излюпването им дълбоко в ствола на дървото. После, докато рас­тат, те се хранят с него, като изяждат това, от което са се родили. По подобен начин, чрез практикуване на тантриското преобразуване, желанието дава живот на проникнове­на мъдрост, която в замяна консумира всички негативности, замъгляващи съзнанието ни, включително и желанието, което я е родило.

Така ние можем да видим, че обикновената и прос­ветлената функция на желанието са напълно противопо­ложни една на друга. В тантра изпитването на блаженст­вото, възникнало от желанието, разширява съзнанието и ние преодоляваме ограниченията си, докато удоволствието, възникнало от досега с желани обекти стеснява внимание­то ни и води до ограничаващо пристрастяване към повече и по-приятни удоволствия. Отровени от приятните усеща­ния, губим своето съзнание за цялост и потъваме в състоя­ние на тъпота. Умът ни се свива около обекта и колкото повече се вкопчваме в него за повече и повече удоволст­вие, толкова повече се отдалечаваме от действителността. Може да се каже, че под магията на силното желание, по­тъваме в състояние на неосъзнатост. Когато се събудим от това притъпено, подобно на сън състояние, откриваме, че всяко удоволствие, което сме изпитали, е изчезнало и е ос­танало единствено неудовлетворението, с което сме започ­нали.

Или с други думи може да се каже, че обикновено из­питването на удоволствие е мрак, причинен от невежество­то ни. Въпреки че може да има някакво моментно вълне­ние, няма ясно внимание, няма светлина. Идеята на тантристката практика е да се обедини преживяването на удо­волствие със светлината. Това обединение се представя нагледно, както споменах, с прегръдката на мъжкото и женското божество. Тя изобразява обединението на мъж­ката енергия на блаженството и женската енергия на про­никващата, недвойствена мъдрост. Накрая и двете трябва да се обединят, за да изпитаме истинското осъществяване на най-дълбоката ни същност. И тъй като такова единение на блаженство с мъдрост липсва в настоящето, трябва да направим огромно усилие, за да развием това преживяване за цялост.


ЗАБЕЛЕЖКА

Тъй като навикът да изпадаме в състояние на притъпеност и объркване, когато се вкопчваме в някое удоволст­вие, е твърде силно вкоренен в нас, неуместно е да си. представяме, че можем веднага да преобразуваме енергия­та на желанието в чиста и просторна яснота на съзнанието. Въпреки че тантра е най-бързият път към пълнотата на просветленото преживяване, ние трябва да напредваме на етапи в зависимост от способностите си, иначе ще поемем товар, който няма да бъдем достатъчно силни да носим. Рискуваме да свършим като онези бедни страни, които в опитите си да се модернизират се заемат твърде бързо с твърде много. Доста често несполучливият резултат е, че техният прост и сравнително уравновесен живот е хвърлен в безредие. Така, въпреки че тяхната бърза индустриализа­ция е имала за цел да донесе полза, постигнатият резултат е още по-голямо брожение и неудовлетвореност от преди. По подобен начин, ако практикуването на тантристкото преобразуване не е съобразено с емоционалното ни състо­яние и умствените ни възможности - ако възнамеряваме да поемем и преобразуваме повече енергия отколкото можем - то ще ни отведе до състояние на още по-голямо объркване, отколкото това, в което сме в момента.



ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОТХВЪРЛЯНЕ НА ВЛАСТТА НА ОБИЧАЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ ОТВЪД ОГРАНИЧЕНИЯТА: ДА ВИДИШ СЕБЕ СИ КАТО БОЖЕСТВО

Ясно е, че енергията на желанието може да ни влияе по два напълно различни начина. Чрез методите на тант­ра за преобразуването тази енергия може да се превърне в светла, блажена мъдрост и да стане могъща сила за разви­тието ни. Обикновено обаче тази енергия подхранва при­вичните модели на вкопчване и привързване, което нама­лява нашата осъзнатост и увеличава невежеството и неу­довлетвореността. Една от основните задачи, с който се сблъсква търсещият, е да определи толкова точно, колкото е възможно, причините за повторяемостта на кръга от неу­довлетвореност и да приложи най-подходящия лек за тях­ната разрушителност. Само тогава може да се извлече най-голяма полза от силата на тантра

Според будистката тантра ние оставаме впримчени в кръга от неудовлетвореност, защото нашата представа за действителността е стеснена и задушаваща. Ние се при­държаме към ограничена и ограничаваща представа за това кои сме и какви можем да станем, а в резултат мнението ни за самите нас остава потискащо ниско и отрицателно - чув­стваме се неспособни и безнадеждни.

Докато мнението ни за себе си е толкова неблагопри­ятно, животът ни ще бъде безсмислен. Много хора мислят, че човеците са съвсем малко по-горе от маймуните и че чо­вешкото съзнание не е нищо друго, освен последовател­ност от химични реакции и електрически импулси в мозъ­ка. Такава представа ни свежда до къс материя и отрича всяка идея за по-висше измерение на човешкото съществу­ване. За хората, които искрено вярват в такава стеснена представа за това, какво означава да си човек, какъв е сми­сълът да живеят? Може би единствено за да изпитат толко­ва удоволствия, колкото е възможно, преди да се разложат обратно на съставната си материя, прах. Подобни потис­кащи възгледи са до голяма степен причината за отчужде­нието в съвременното общество.



Тантра предизвиква това неуместно ниско мнение за човешките възможности, като ни показва как да гледаме на себе си и на всички други като на нещо идеално красиво -като на богове и богини. Една от съществените практики на всички степени на тантра е да разтвори обичайните ни представи за себе си, така че от празното пространство, къ­дето тези идеи са изчезнали, да възникне възхитителното сияйно тяло на божество: проявление на същинската чистота на най-дълбокото ни същество. Колкото повече се тренираме да гледаме на себе си като на такова медитационно божество, толкова по-слабо обвързани се чувствуваме с житейските разочарования и несгоди. Това, да си се представяме като божество, ни позволява да поемем конт­рола върху живота си и да създадем за себе си чиста среда, в която да се прояви най-дълбоката ни същност.

Тантристките медитационни божества не бива да се объркват с това, което различните митологии и религии имат предвид, когато говорят за богове и богини. Тук бо­жеството, с което избираме да се отъждествим, представ­лява същностните качества на напълно пробуденото пре­живяване, спящо в нас. Ако използваме езика на психоло­гията, такова божество е първообраза на най-дълбоката ни природа, на най-скритото ниво на съзнанието ни. В тант­ра ние насочваме вниманието си към такъв първообраз и се идентифицираме с него, за да разбудим най-дълбоките и скрити страни от съществото си и да ги изведем в настоя­щата действителност. Проста истина е, че ако се виждаме първично чисти, силни и умели, ще развием точно тези ка­чества, но ако продължаваме да се считаме за тъпи и глу­пави, то такива и ще станем.

Като пример за тантристко преобразуване можем да си представим себе си като Манджушри - царствено бо­жество, обикновено изобразявано червено- жълто на цвят, държащо в дясната си ръка меча на разграничаващата осъзнатост, а в лявата- текст с ученията на Буда, наречено "Съвършенството на мъдростта". (Можем да направим това, независимо дали сме мъж или жена, тъй като тантристките визуализации минават отвъд идентифицирането ни като мъж или жена). Но така създаденият образ не е действителният Манджушри. Самата мъдрост - абсолютно непомраченото прозрение на съзнанието, реализира по пълните си възможности - е действителният Манджушри, а причината да виждаме себе си във формата на това божес­тво е да ускорим развитието на мъдростта в нас самите. Мечът с двойно острие на Манджушри например символи­зира способността на просветлената мъдрост да разграни­чава истинското от погрешното, като отсича заблудите и предубежденията. Колкото по-тясно се отъждествяваме с такова божество и се запознаваме със значението на атри­бутите му, толкова по-дълбоко стимулираме в съзнанието си развитието на качествата, които то притежава.

През първите етапи на практиката да гледаш на себе си като на божество е до голяма степен изкуствено. Но ако тренираме достатъчно упорито, ще успеем да възприемем това създадено от нас божество с яснота, далеч превиша­ваща настоящата ни представа за себе си. Съзнанието ни ще стане съзнанието на божеството, а обикновените ни се­тивни усещания - това което виждаме, чуваме, вкусваме ще се превърне в блажените наслади на божеството. Това не е детска приказка. Такова преобразуване е преживяване на безброй медитиращи в миналото и няма причина да не постигнем същите съвършени резултати, ако положим не­обходимите усилия.


ПРОБЛЕМИ НА СЕБЕПРОЯВАТА

Може да попитате: "Защо трябва да се проявявам като Манджушри или което и да било друго божество? Доста­тъчно трудно ми е да се проявявам като мъж или жена. За­що е нужно да променям външността си и да слагам друга маска - маска на Манджушри?".Трябва да помним, че кога­то се проявяваме като Манджушри, ние не демонстрираме нещо различно от това, което вече сме. Ние вече притежа­ваме ценните качества на това божествено проявление в себе ек, Проявяването си като божество практикуваме, за да можем да познаем и развием тези качества, вместо да останем вкопчени в ограничаващите изводи на самосъжа­лението: "Аз съм грозен, глупав, слаб и неструващ".

Може би все още се чудите: " Но как може Манджуш­ри или което и да било тантристко божество да бъде същи­ната на това, което вече съм? Не приличам на никое от те­зи божества: не съм оранжев, син или зелен, имам само ед­но лице и само две ръце за разлика от повечето от тях". Разбира се, че възражения като тези ще възникнат, но ако искаме да ги успокоим, трябва първо внимателно да изс­ледваме какво мислим, че сме в действителност.

Най-напред твоето сегашно лице не си ти, твоите кос­ти и плът не си ти. Нито кръвта, мускулите или която и да било част от тялото ти не са същината на това, което си. Донякъде можеш да приемеш, че тялото ти е механичен робот, защото не може да функционира само. Трябва да се управлява от нещо друго. Също както компютърната прог­рама управлява робота и го кара да функционира, твоето съзнание - разсъдък, психика, душа или както го наречеш -дава живот на тялото ти. Ето защо, ако търсиш същината на това, което си, ако искаш да знаеш кой е отговорен за начина, по който живееш живота си, вгледай се в съзнани­ето си.

Следващото нещо, което трябва да разбереш, е, че от момента на раждане досега ти си се проявявал по много различни начини. Никой от нас не е статичен и непромен­лив. Например, ако си ядосан, изглеждаш като демон, до­като в друг момент, изпълнен с любов, изглеждаш като красив ангел. Никое от тези проявления - умиротворен, ревнив, любящ, съчувстващ, глупав или мъдър - не възник­ва от тялото ти, от физическата ти форма. Всички те про­излизат от силата на разсъдъка ти, от силата на твоето съз­нание. Съзнанието има способността да произвежда хиля­ди различни емоции и отношения, а тялото няма друг из­бор освен да го следва. Въпреки това обаче ние твърде чес­то се отъждествяваме с тялото вместо със съзнанието си. Все едно да мислим, че не съзнанието, а тялото е господа­рят. Почти ставаме негови роби. Само включете телевизо­ра за няколко минути и ще стане ясно колко много енергия отдава културата ни в служба на тялото и колко малко за развиване на съзнанието. Нищо чудно, че нещата са толко­ва объркани.

Поставянето по този начин на тялото пред съзнанието не е единствената грешка, която правим. Другото, което не разбираме, е, че нашето грубо физическо тяло не е единст­веното тяло, което притежаваме. За това ще говорим по-късно (виж глава 10 ), но казано накратко, в границите на обичайната ни физическа форма съществува по-фино съз­наващо тяло, наречено така заради тясната му връзка със дълбоките нива на съзнанието. От тези по-фини нива изви­ра могъщата енергия на блажената мъдрост, енергия, спо­собна да преобразува напълно живота ни. Тантристките божества символизират пълното развитие на енергията на блажената мъдрост и ето защо можем да кажем, че такова божество - без значение какво е на цвят или колко лица има - представлява същината на това, което сме и което можем да станем. Следователно йога на божествата няма нищо общо с фантазии за невъзможното. Тя е но-скоро практически метод за достигане на най-висшите ни спо­собности чрез системно трениране и задълбочено преобра­зуване на човешкото съзнание.

Въпреки че йога на божествата може да изглежда чужда и непрактична в началото, ние може да добием представа за нейната ефективност, като си спомним за по­добни техники доказали своята стойност дори на скептич­ния Запад. Например, има много документирани случаи на хора, излекували се сами от рак и други сериозни болести, единствено чрез процес на създаващата визуализация. Вместо да се придържат към становището: "Тялото ми има рак и аз умирам", тези хора виждат себе си здрави и силни. Образът на болния се изхвърля от съзнанието и се замества с образ, излъчващ и жизнен. В много случаи този подход е доказал своята ефективност дори и след като лекарите са изоставили всяка надежда.

Здравето на тялото и съзнанието е преди всичко въп­рос на представата ни за себе си. Онези хора, които мислят зле за себе си, по каквито и да било причини, стават, а в последствие остават, нещастни, докато онези, които позна­ват и черпят от вътрешните си сили, могат да преодолеят и най- трудните ситуации. Йога на божествата е един от най-задълбочените начини за подобряване представата ни за себе си и затова тантра е толкова бърз и мощен метод за достигане осъществяването на огромния ни потенциал.

Най-голямата ни пречка по пътя на успешното ни превръщане в такова божество е упоритата вяра в обичай­ната форма. Докато поддържаме обичайната представа за себе си, е изключено да се видим като просветлени същес­тва. Не можем да се видим истински като притежаващи божествено, прозрачно тяло от светлина, ако продължава­ме така силно да се отъждествяваме с грубата си физическа форма. И никога няма да съумеем да се докоснем до чиста­та природа на съществото си, ако продължаваме да мис­лим, че единствено заблудите и грубите идеи, които мина­ват през ума ни, представляват неговата основна същност Следователно, ако истински желаем да постигнем удовлет­ворението на пълното самоосъществяване, трябва да наме­рим начин да се освободим от властта на обичайните фор­ми и идеи. Трябва със сърцето си да почувстваме колко ги­белно е да продължаваме да се отнасяме към тялото и съз­нанието си - т.е.към представата за себе си - по грубия и ограничаващ начин, които следваме сега. Нужно е да разберем, че наивното приемане на обичайните проявления ни прави само още по- объркани, несигурни и недоволни.

Всяка проявена склонност към нерешителност и страх е симптом за раздвоения ни ум - умът, което поражда сякаш безкрайна поредица от противоречиви мисли." На­дявам се, че изглеждам добре, но се страхувам, че изглеж­дам зле." Това показва също колко предубедени са обикно­вено оценките ни за нас самите. В края на краищата външ­ния вид не е истинско мерило за качествата на един мъж или жена. Въпреки това дребни физически несъвършенст­ва, истински или въображаеми, са в състояние да ни при­чинят големи тревоги. Има хора, които дори се чувстват толкова грозни, толкова безполезни и толкова достойни за ненавист, че гладуват до смърт. Това е пресилен пример, но повечето от нас действително се принизяват-и правят нещастни по една или друга причина.


РАЗСЕЯНИЯТ УМ

Понякога изглежда, че умът ни тича едновременно във всички посоки, като се обръща в една или друга в отча­яно търсене. На какво? Търсим незнайното нещо, което ще утоли копнежа ни за сигурност и стабилност. Прехвърляме се от едно нещо на друго с надеждата, че новото изживява­не ще съдържа това, което търсим. В резултат умът ни ви­наги е разсеян. Трудно ни е да съсредоточим вниманието си върху това, което правим, защото част от съзнанието ни е вече неудовлетворена и е започнала да търси илюзорното друго. Дори когато правим нещо, което обичаме, твърде лесно губим концентрация. Така не само не успяваме да открием по-висш смисъл и цел в живота си, но често се проваляме и в ежедневните си дейности.

Неизбежният резултат от ограничената ни представа за себе си - ограничена от неподлежащото на съмнение вярване в обичайните форми - е склонността да търсим из­вън себе си решение на проблемите си. Привикнали да гледаме на себе си като на незавършени и лишени от нещо много важно, дори не ни хрумва да се обърнем към вът­решните си способности, към вътрешната си сила за раз­решаване на трудностите. Напротив, мислим, че нещо от външното обкръжение, ако го притежаваме по някакъв на­чин, ще ни даде това, което искаме. Безсилието на такъв подход би трябвало да е ясно на всички нас. С какъв ли чо­век или предмет бихме могли да се сдобием, за да приклю­чи търсенето ни на сигурност? Нито най-красивата жена на света, нито най-красивият мъж, нито най-модните дрехи, най-ценното бижу или най-гениалната нова идея имат властта да уталожат желанието ни, докато вътрешно оста­ваме незавършени. Докато си мислим, че убежище от жи­тейските несгоди може да се намери извън нас, ще бъде невъзможно да изпитаме истинския покой на съзнанието. Притежанието на богатство и власт със сигурност не е раз­решение. Високият процент алкохолизъм, разводи и само­убийства сред така наречените развити нации в света по­казва, че само материалните придобивки не засищат неу­довлетворението.

Дори ако се отвърнем от материалните обекти и се насочим към някоя по-висша духовна реалност за разреше­ние на проблемите си, ограничаващите ни представи за се­бе си могат страшно да попречат на възможната полза. Нещо обикновено е хора, поели по религиозен път, да чув­ствуват, че съществува непроходима пропаст между тях, застанали долу в калта, и онова висше същество горе в не­бето. Колкото по-ниско е мнението ни за собствените ни възможности, толкова по-достойни за съжаление са молит­вите, които отправяме. Ние можем да ридаем:" Моля те, спаси ме Господи!"," Моля те, помогни ми, Буда!", но дока­то оставаме впримчени в собственото си самосъжаление, съмнително е каква полза можем да имаме.



ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА СЕ ИЗСЛЕДВА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ

Тантристката техника да се отъждествяваме с божес­тво е пълна противоположност на такова самосъжалително отношение. Колкото по-успешно се отъждествяваме с тяло и съзнание от чиста, ясна светлина, толкова повече се от­варяме за благотворните сили в нас и извън нас. Вече спо­менахме как чрез призоваване на вродените ни целебни сили можем да се излекуваме и от най - страшните болести. Както показва този пример, тялото и съзнанието ни зави­сят едно от друго, като съзнанието е главният ваятел на изживяното от нас. Ако мисленият образ, който имаме за себе си, е положителен, действията ни са изпълнени с уве­реност, а впечатлението, което оставаме у другите е за сила и жизненост. От друга страна, ако имаме ниско мнение за себе си, изглеждаме слаби и неспособни, привличаме мно­го проблеми и лесно ставаме жертви на нещастия и болес­ти.

Отново и отново нашият опит доказва, че най-вече мислената ни представа е отговорна за това, дали успяваме или не, Дали сме здрави или болни, привлекателни или грозни, щастливи или потиснати. Въпреки това, когато срещаме трудности в живота, по навик търсим решение из­вън себе си. Вместо да се заемем направо със съзнанието си и да развием отношение, което ще превърне изживява­нията в положителни, ние приемаме далеч по-предубеден подход и се опитваме да променим външните обстоятелст­ва, за да решим проблемите си. Но това никога не води до продължително удовлетворение. Няма значение колко външни страни на живота си сме променили. Ако тези промени не се съпровождат от дълбоки мисловни превръ­щания, те могат да бъдат успешни само временно. Рано или късно проблемите ни ще възникнат отново и ще се по­чувстваме не по - малко смутени и недоволни от преди.

Въпреки, че всички ние имаме чиста в основата си природа, не е лесно да влезем в досег с нея. Грубият начин, по който съзнанието ни функционира, заглушава тази по-дълбока и по-фина вибрация до такава степен, че обикно­вено не съзнаваме нейното присъствие. Ако искрено жела­ем да достигнем тази висша същност, трябва да успокоим всяко разсейване и да разхлабим хватката на обичайните проявления и идеи. С други думи трябва да създадем прос­транство, свят, където нашата същностно чиста природа, ще се проявява несмущавана. И тогава, когато прилагаме тантристките техники, чрез които си представяме себе си като божество, ние няма да се преструваме. Ще изведем на повърхността вътрешните божествени качества, които ви­наги са съществували в глъбините на съществото ни.

Начините за създаване на това необходимо пространство се съдържат в различните предварителни подготовки за практикуване на тантра. Ако се опитваме да използва­ме изключително могъщите превръщащи енергии на тан­тра без предварителна подготовка, няма начин практику­ването ни да бъде успешно. Дори напротив - може да си причиним по-голяма вреда. Мощният реактивен самолет може да е най-бързият начин за предвижване от едно място до друго, но ако поставим на мястото на пилота човек без никаква подготовка, резултатът ще бъде единствено катас­трофа. По същия начин, въпреки че тантра е най-бързото средство за достигане на пълно осъществяване, практику­ването на нейните методи, без да сме подготвили предва­рително тялото и съзнанието си , би било изключително безразсъдно и би показало дълбоко неразбиране на крайната цел на тантра.

Тара

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница