ГЛАВА ДЕВЕТА ВДЪХНОВЕНИЕТО И ГУРУ

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВДЪХНОВЕНИЕ

Преди да се качим на светкавичната колесница на тантра, трябва да разберем защо е и необходимо, и въз­можно да изоставим обичайния, ограничен възглед за себе си и да създадем на негово място просветлената самолич­ност на напълно развито същество. Трябва да разберем, че истинското ни мнение за себе си, което ни държи впримчени в кръга от вечна неудовлетвореност, възниква само защото сме в неведение за основната си, същинска чиста природа. Като създадем предпоставките - отказване, бодхичита и мъдрост, и като се задълбочим в ясната природа на ума си, ние създаваме пространството, в което може да се осъществи истинското преобразуване.

Но все пак не е достатъчно просто да знаем защо та­кова преобразуване е необходимо и възможно. Трябва съ­що да създадем силата и увереността, които ще ни позволят да следваме този радикален подход към осъществява­нето. С други думи, нужно е да бъдем вдъхновени. Трябва да знаем, че постигането на просветление - завършеност, състояние на буда, цялостност, както и да го наречем - не е само теоретична възможност, а нещо, което хората като нас могат и наистина постигат. В будистката тантристка традиция източникът на това вдъхновение е гуру (лама на тибетски ): нашият учител и духовен водач. А основата на тантристкия път е, обединяването на човек с източника на неговото вдъхновение чрез практикуване на гуру-йога.

В момента ние сме временно неспособни да се спра­вим както трябва с проблемите, създадени от егоистичния ни ум. За да помогне при разрешаване на този проблем, Буда Шакямуни е преподал методи за освобождаване от затвора на его-то и за отъждествяването ни с просветлени същества от миналото, настоящето и бъдещето. Тези прос­ветлени същества са достигнали състояние, в което няма разделяне или разграничаване между висш и низш. Същес­твува само пълното равенство на просветленото преживя­ване. Практикуването на гуру-йога ни подготвя да влезем в обединеното преживяване на пълното осъществяване. Като се виждаме като едно цяло с духовния си водач, ние под­тискаме самосъжалителната мисъл: "Будите са толкова из­висени, аз съм нищо в сравнение с тях". Напротив, ние се научаваме да отъждествяваме най-вътрешното си съзнание с това на своя гуру, когото виждаме като неделим от всич­ки, получили вече пълно пробуждане.

Чрез практикуване на гуру-йога нашата ограничена мъдрост прераства в завършеност. Състрадателната енер_гия на нашия гуру, енергията му на велика любов, велика мъдрост и велико умение посява в нас семе, така че и ние самите започваме да въплъщаваме тези безкрайно полезни качества. Ние самите ставаме гуру и като такива даваме неизмерима и неизчерпаема помощ на всички същества. Ако не създадем качествата на истинския гуру в себе си, как можем да дарим друг с безкрайни облаги? Ние дори на себе си не можем да помогнем правилно.

Тантристките текстове често споменават, че всички разбирания идват от гуру. Това е вярно, но трябва да разбе­рем, че гуру има две различни нива на значение. Относи­телният, обективен гуру е учителят, който като общува с нас по различни начини, ни показва как да постъпваме, за да открием собствената си цялостност. На по-дълбоко, по-субективно ниво нашият гуру не е нещо различно от собст­вената ни вътрешна мъдрост, изначалната чистота на ума ни.

Погледнете различните начини, по които хората отк­ликват на едни и същи духовни учения, на един и същ учи­тел. Някой може дори да не схване идеите, заложени в уче­нието. Друг може да ги разбере, но да не прозре скритото им значение. Но има и трети, който може да стигне отвъд самите думи и идеи и да изпита пълно сливане с мъдростта и състраданието на учителя. Тези реакции се дължат на различните равнища на интелектуално и духовно развитие достигнати от учениците. Колкото по-тясна е връзката с техния вътрешен гуру, толкова по-задълбочено е разбира­нето им на ученията.

Практически погледнато, това, което може да направи за нас външният гуру е твърде относително. Той или тя не могат да гарантират, че ние ще достигнем прозрение и пос­тижения. Но нашият вътрешен гуру, нашата собствена яс­на мъдрост може да извърши всичко. Практиката на гуру-йога следователно е преди всичко метод как да се научим да слушаме вътрешния си гуру.

Обикновено, въпреки че притежаваме вътрешния глас на мъдростта, ние не го слушаме. Дори не го чуваме! Твър­де заети,сме да слушаме безсмисления разговор на своя повърхностен, раздвоен ум. Така сме привикнали към това, че когато мъдростта се появи като интуитивно прозрение, ние често я отхвърляме. Като практикуваме гуру-йога, ние постепенно успяваме да пресечем своите повърхностни на­чини за връзка със света и да установим контакт с присъ­щата мъдрост в сърцето на своето същество. Когато сме направили това, ние можем да общуваме задълбочено и с външния гуру. Но докато сме без връзка с вътрешния гуру, без значение колко задълбочени са ученията на външния гуру, ние никога няма да успеем да ги възприемем. Не бива да разбираме това в смисъл, че външният, относителен гу­ру е без значение. Това не е вярно. Той или тя са изключи­телно важни. Въпреки че тантристките учения на Буда Ша-кямуни съществуват от 2500 години, съществуват ли те за нас, ако не сме срещнали умел учител по тантра? Действителни ли са те за нас или не? Въпреки обширните обяс­нения на такива утвърдени тълкуватели, като Наропа, [vlapna и Дзонкапа, можем ли да кажем, че тантра е дейс­твителна, преди някой да ни е въвел в нея? Разбира се, че не. Същото важи и за ученията на сутра. Фактът, че Буда е учил на четирите благородни истини преди много време, не ги прави истински за нас. Те стават част от нашата дей­ствителност, когато ги разберем, а за това трябва да срещ­нем гуру, който може да ни покаже тяхната истина ясно, по начин, който можем да разберем. Ако нямаме живия при­мер и вдъхновение на външния гуру, вътрешната ни мъд­рост ще остане слаба и недоразвита.
ДУХОВНИЯТ ВОДАЧ И МОДЕЛ

За да достигнат ученията на просветлените същества до нас, за да могат техните прозрения да оставят отпечатък в нашия ум, е нужна непрекъсната приемственост между гуру и ученик, носеща живите прозрения чак до наши дни. Като част от тази приемственост духовният водач съживя­ва четирите благородни истини за теб чрез вдъхновение и благословии. Запознат с твоя характер и склонности, такъв водач може да направи благородните истини толкова ясни за теб, че самият ти ум се превръща в пътя на осъществя­ването. Това се разбира под вдъхновение или благословия, само това. А практикуването на гуру-гюга, или преданост към гуру, не е нищо друго освен отварянето ни за това вдъхновение.

Освен това ние се нуждаем от духовен водач, който да ни покаже как точно да приложим на практика получените поучения. Доникъде няма да стигнем, ако се опитваме да учим от книга, с надеждата да разберем нещата сами. Може цялата информация да е там, но почти винаги тантристките текстове са тайни и разкриват значението си само когато се изучават заедно с обясненията на умел практикуващ и е трудно да се разбере как да се прилага тази информация. Нуждаем се от някой, който да ни покаже, да ни направи практическа демонстрация. Този човек е гуру.

Необходимостта от такъв опитен водач е решаваща, когато трябва да се следва тантра, защото тя е технична, вътрешно технична система за развитие. Трябва да ни по­кажат как всичко си идва на мястото, докато накрая .го по­чувстваме сами. Без правилни напътствия ще се почувст­ваме толкова объркани, колкото някой, който вместо Ролс Ройс е получил купчина части и книжка с упътване за сгло­бяването им. Освен ако вече не е кадърен механик, той или тя е напълно загубен.

Основната причина за западането на източната и за­падната религия толкова много в наши дни е рядкото сре­щане на добри духовни примери. Ако хората никога не срещат просветлени личности, те няма как да познаят безг­раничните възможности на собственото си човешко съзна­ние. Не е достатъчно, че има текстове, разказващи за дела­та и постиженията на майстори от миналото. Такива исто­рии, сами по себе си, не ни вдъхновяват особено. Всъщност те могат само да засилят чувството за отдалеченост: "Буда и Исус са живели толкова отдавна - може да си по­мислим - и тяхната чистота принадлежи на друга епоха. Невъзможно е за човек като мен, живеещ в упадъчния два­десети век да постигне нещо подобно на тяхната чистота." Или можем да отхвърлим тези писания за велики майстори като ги окачествим като приказки, подходящи само за на­ивни деца. Единственият начин да смирим съмнението, неспособността и цинизма е да се изправим лице в лице с някой, който е развил най-висшите си възможности. Само тогава ще имаме пример за чистота и духовно издигане, които можем действително да видим и да свържем със себе си.

Така външният гуру е от изключително значение. Нуждаем се от примера на някой, който е човек като нас и се е развил отвъд границите на това, което сега считаме за възможно. Когато видим някой, който е надрасъл егоизма си, който е преодолял дребните грижи на този свят докато продължава да живее в него, който говори и постъпва с ин­туитивна мъдрост и който е искрено посветен на благоден­ствието на другите, тогава можем да имаме вярата и убеж­дението, че тези достижения са възможни и за нас. В про­тивен случай, ако нашите модели са тези на алчност и аг­ресивност, представата ни затова какво сме и какво можем да станем ще бъде тъжно ограничена.

Добрият модел е важен не само за тези, които се ин­тересуват от следване на духовен път. Най-належащата не­обходимост в света днес е за мир и хармония, и всички чувстваме тази необходимост, независимо дали се нарича-

ме религиозни, или не. Но мирът не може да бъде постиг­нат само с думи и със сигурност няма да дойде със сила. Вместо това ние се нуждаем от примера на онези, които градят живота си върху мира и хармонията. Само примерът на такива хора, проявяващи в живота сила и чистота, ще убеди обезверения свят, че мирът - вътрешен и външен - е истински възможен тук и сега.

За да напредваме по пътя на тантра и да извършим пълно себеосъществяване, трябва вътрешният и външният гуру да се срещнат. Нашите възможности за просветление трябва да се активизират и въодушевят от контакта с някой вече развил напълно възможностите си. Всяка тантристка садхаиа, или метод за осъществяване, е съсредоточена върху божество за медитация, което въплъщава определена страна на напълно развития, просветлен ум. И точно както обикновеният, егоцентричен ум създава собствена ограни­чена среда, така и напълно развитото съзнание на божест­вото създава собствена преобразувана среда, в която рабо­ти за благоденствието на другите. Тази комбинация от бо­жество и преобразувано обкръжение е позната като манда­ла и ако искаме да осъществим дадено божество в себе си. необходимо е умел тантристки майстор да ни въведе в не­говата или нейна мандала. Само тогава последователното практикуване на преобразуването ни може да успее.

Всяко тантристко божество има собствена, непрекъс­ната приемственост от практикуващи. За да бъде автентич­на и надеждна, тази приемственост трябва да води начало­то си от просветлените преживявания на истински учител. Освен това преживяването трябва да е стигнало до нас чрез непрекъсната поредица от посветени, всеки от които е дос­тигнал реализация, като е прилагал практиките на това бо­жество. Силата на тантра - която буквално означава "непрекъснат" или "приемственост" - е в запазването и предаването на просветленото преживяване чрез продъл­жителна, непрекъсната приемственост от практикуващи. Следователно е необходимо да осъществим контакт с тази жива приемственост от предаване, ако искаме да се преоб­разуваме, а начинът, по които се осъществява този контакт, е чрез посвещаваш или упълномощаване.

Упълномощаването служи да разбуди особен вид енергия в нас. Като установява близки отношения с гуру, то стимулира възможностите ни за изминаване пътя на тан­тра. Посвещаването е споделен акт на медитация. То не означава, че някой екзотично облечен тибетски монах ма­гически ще ни удостои с невероятна сила и ще можем да влияем на змиите и скорпионите! Не бива да мислим за посвещаването по този начин. Нито следва да отдаваме прекалено внимание на външната страна на церемонията -молитвите, пеенето, звука от камбанки и други. Това, което трябва да разберем, е, че посвещаването има голямо вът­решно значение.

Има една чудесна история за изкусния индийски йога Тилопа от десеги век и неговия ученик Наропа, която показва истинския смисъл на упълномощаването в тантра Наропа копнеел да получи посвещаване от Тилопа и годи­ни наред го молел отново и отново. Но Тилопа, чието по­ведение често било скандално и непредсказуемо, никога не удовлетворявал тези молби. Понякога се преструвал, че не чува Наропа, друг път му отговарял с явни безсмислици. Но Наропа упорствал.

Един ден, след дванадесет години, през които Тилопа поставил ученика си в безброй объркващи и опасни ситуа­ции, двамата вървели през безплодна пустош, когато Тило­па внезапно обявил:" Дойде времето за посвещаване. Дари ми мандала" В този смисъл мандала е жертвен символ на цялата вселена и мандалата, поднасяна традиционно на гуру като молба за посвещаване, обикновено е направена от ценни и красиво подредени предмети. Но там, в пусти­нята, нямало нищо. Единственото нещо, което Наропа мо­жел да направи било да уринира на земята и да оформи груба мандала от мокрия пясък. Тилопа приел тази необи­чайна жертва и направил посвещаването, като я запратил в главата на ученика си! Съзнанието на Наропа било така напрегнато от това нетипично посвещаване, че той веднага влязъл в дълбоко и блажено състояние на медитативна вглъбеност (самадхи). Много по-късно, когато накрая изля­зъл от задълбоченото самадхи, неговият гуру бил изчезнал. Но Наропа бил получил това, за което чакал толкова много години: действително предаване на просветлено прозре­ние.

Разказвам тази история, за да подчертая, че упълно­мощаването не е просто ритуал, а много повече. Това е особен вид общуване между гуру и ученика и следователно зависи от степента на отвореност и развитие на ученика, _както и от прозренията на гуру. Това близко общуване ак­тивизира вътрешната ни енергия по такъв начин, че ние _сме в състояние да практикуваме без прекъсване и да за­вършим всички достижения по пътя към себеосъществяването.

Много хора, и от изтока, и от запада, имат погрешна представа за това, което се случва при тантристкото упъл­номощаване. Те си мислят, че всичко, което трябва да нап­равят, е да отидат на посвещението и ламата ще направи останалото. "Той дава нещо специално и щом съм тук, ще го получа". Но това е твърде пасивно. Истинско упълно­мощаване се получава, когато има активно участие и от ученика, и от учителя. Това е акт, при който две съзнания споделят едно и също преживяване. Само когато това се случи, може да се каже, че се е осъществило упълномоща­ването.

Получаването на посвещение изисква много повече от физическо присъствие - да отидеш на определено място, в определено време, за да получиш нещо, което някой друг ще ти даде. Изисква се и активно умствено участие. Нуж­даем се от умението да пуснем и да позволим на преживя­ването да дойде, вместо да бъдем напрегнати и обсебващи.

Защото посвещаването, както медитациите, които го със­тавят, е метод, който ни води до изпитване на цялостност и тази цялостност е прекият лек за разкъсаното ни, неудов­летворено, фанатично, раздвоено съзнание. Чрез вътреш­ното изживяване на истинско посвещение всички пречки пред разбирането на тази цялостност се унищожават - унищожават се не чрез нещо, което чуваш или изучаваш, а чрез нещо, което всъщност изживяваш.

Защо тогава го наричаме посвещаване? Защото това е началото на медитацията, началото на активиране на на­шата концентрация, медитация и проникване в реалността на нещата. Чрез силата на такова посвещаване ти използ­ваш мъдростта, умението и широтата на любящата добро­та, които вече притежаваш. Това е пробуждане на вече съ­ществуващото.

Много важно е да разбереш, че вече притежаваш тази мъдрост, умението и състраданието. Грешка е да се мисли, че някой от нас е лишен от тях. Грешка е да се мисли, че чрез упълномощаването ние получаваме качества, напълно чужди на това, което вече съществува дълбоко в нас. Будистките учения като цяло и опитът на тантра в частност подчертават, че във всеки от нас има безграничен източник на дълбока мъдрост и любяща доброта. Необходимо е да отворим този източник и да активираме потенциалната енергия за просветлението.

За да бъде посвещаването успешно, и гуру, и ученикът трябва да участват в създаването на подходяща атмосфера. Гуру е задължен да проведе упълномощаването по такъв начин, че то да докосне съзнанието на ученика. Трябва също да притежава умението и гъвкавостта да оформи пос­вещението така, че да го пригоди към склонностите на уче­ника. А учениците трябва да знаят как да създадат в себе си едно отношение на откритост, на широта и да оставят ума си в това възприемащо състояние. Ако те са твърде при­вързани към сетивни обекти или твърде обзети от себелюбие, или силно се придържат към самостоятелното същест­вуване на нещата, в съзнанието им няма да има място, в което да влязат постиженията. Но ако са достатъчно тренирани в отказването и правилния възглед за празнотата, няма да бъде трудно да се освободят от предишните схва­щания и да се отворят за предаването на прозрението.

Когато и гуру, и ученикът са добре подготвени, упъл­номощаването е проникнато от велика, блажела мъдрост. Вместо да остава изискване, което следва да се изпълни преди да се поеме по пътя на тантра, упълномощаването въплъщава съвършеното изживяване на самия път. Много пъти в миналото учениците са получавали просветление по време на самото посвещение.

Важно е да се помни, че за сериозния практикуващ посвещението не е нещо, което той или тя получава само веднъж. Обичайно е да се получава посвещаване в опреде­лена тантристка практика отново и отново, като всеки път можеш все по-добре да получиш по-дълбоки нива на пре­живяването. Затова не бива да се разочароваме, ако в нача­лото нашата медитация остава по-скоро на нивото на въоб­ражението вместо на истинското изживяване. Това е дос­татъчно добре, не си мислете, че не е. Дори само предста­вата за преживяване хвърля семена в огромното поле на твоето съзнание и накрая тези семена ще узреят в действи­телното преживяване. Това е естествено развитие. Затова трябва винаги да оставаш отворен, непринуден и да бъдещ доволен, каквото и да се случи.

Веднъж получили посвещение в практикуването на определено медитационно божество, можем да започнем всекидневните практики на садханата на това божество. Една от първите медитации от всяка садхана е практикува­нето на гуру-йога, извършено по подобен начин: пред себе си или над главата си си представяме главното тантристко божество, върху което ще медитираме, заобиколено от раз­личните гуру от неговата приемственост. Тези гуру от при­емствеността са последователните учители, предавали уче­нията и прозренията на тази практика, и включват всички -от първия учител до собствения ни духовен водач, този гу­ру, от когото сме получили упълномощаване.

Ние отправяме молба към членовете на тази общност да ни дарят с вдъхновение и благословия, а в отговор на молбата ни те се преливат един в друг, влизат през темето на главата ни под формата на светлина, слизат по централ­ния канал (виж глава 10) и се разтварят в сърцето ни. До­като това се случва, всички обичайни двойствени проявле­ния и схващания се разтварят в ясното пространство на^ пустотата. Тогава медитираме върху усещането, че нашият гуру, който в същността си е тъждествен с божеството, и собственото ни фино съзнание са станали едно неделимо цяло.

Същността на гуру е мъдрост: съвършено чистото, лъчезарно състояние на ума, в което блаженството и проз­рението за пустотата са неделимо свързани. Следователно, когато си представяме гуру да влиза в сърцето ни, трябва да почувстваме, че тази мъдрост оставя неразрушим отпе­чатък в основния ни ум. От този момент нататък трябва да се опитваме да извикваме отново вътрешното усещане за велико блаженство и нераздвоена мъдрост, без значение с какви обстоятелства се сблъскваме. Ако оставим чувството за това преживяване да избледнее, лесно ще попаднем под влиянието на по-грубите чувствени изживявания, и вът­решното блаженство от нераздвоената мъдрост накрая ще изчезнат напълно.

Когато си представяме своя духовен водач като медитационното божество, ние трябва да мислим най-вече за неговата или нейна доброта и загриженост за нас. По-просто казано, въпреки че гуру-божеството не е мой баща, моя майка, моя съпруга или мой съпруг, той пак е загри­жен за мен и моето положение, все едно, че е. Все едно, че съществува единствено заради мен, за да мога аз да развия изключително здраво тяло и съзнание. Ето как трябва да се отнасяме към визуализирания гуру-божество.

Чрез подобна визуализация и размишление върху личната доброта, проявена към теб от твоя гуру, се устано­вява силна връзка. Вместо неясен, безличен образ божест­вото изглежда неделимо в същината си от твоя неизмеримо добър духовен водач. Така се развива чувство на неимо­верна близост. Поради чувството на близост и поради ви­зуализирането на божеството като лъчезарно красиво същество от светлина, вдъхновението може да дойде у теб много бързо. Твоята представа магнетично привлича вдъхновението, благословията и това ти позволява да развиеш ясни прозрения. А това е целият смисъл от практикуване на гуру-йога. Целта да виждаш гуру в такова издигнато положение не е той да получи облага от това - истинският гуру няма нужда от такава почит. Това е нужно единствено за да се ускори твоето духовно израстване.

Подразбиращото се единство между гуру, божеството и нас самите, не е нещо, което виждаме само по време на формалната медитация. Необходимо е да практикуваме гуру-иога - да се отъждествяваме с буда-същността на нашия гуру - във всеки момент от живота си. Вместо винаги да мислим за нещастното си, неудовлетворено съзнание, трябва да развием познаване на изначалното единство с абсолютния гуру, живеещ в нас. Дори когато се надига най-егоистичният ни ум, вместо да наливаме масло в огъня, като силно се отъждествяваме с това заблудено състояние, трябва да се опитаме да разпознаем същия този ум като просветлената цялост на гуру-буда:така нареченото непрекъснато преживяване на дхармакая (виж глава 10). Тогава неочаквано дори и тази заблудена умствена енергия може да бъде използвана и преобразувана по такъв начин, че да бъде възприета като велика мъдрост. Това е забележител­ното учение на тантра.

За да успеем да осъществим такова задълбочено пре­образуване, трябва да практикуваме гуру-йога непрекъсна­то. Трябва отблизо да опознаем същинското единство на гуру, божеството и собствената ни скрита природа. В "Приношение на духовния учител" е казано: "Ти си гуру, ти си божеството, ти си дака дакини, ти си защитникът на дхарма". За да разтълкуваме това, можем да вземем образ от християнството, духовната традиция, основана на съ­ществуването на един Бог, на една абсолютна действител­ност. Въпреки, че Бог се появява като Отец, Син и Светия дух, той е едно: принципът за цялостност. По подобен на­чин, въпреки че тантра говори за много различни божест­ва, даки, дакини, защитници и други, в един момент всички тези очевидно различни неща следва да се видят в единст­во, една включваща всичко цялостност. Това е основната идея на тантра. Когато се развиеш напълно и проявиш пълните си скрити възможности, ти самият ставаш божес­тво, ти самият ставаш буда. Това е крайната цел на гуру-йога.
ДОКОСВАНЕ НА СЪРЦЕТО ЧРЕЗ ВДЪХНОВЕНИЕ

Общ проблем за всички нас е, че знанието ни за ду­ховните дела твърде често е в главата, но не и в сърцето ни. Гордеем се колко сме учили и колко знаем за световните религии, може би дори сме усвоили речника на тяхната философия и медитативни практики, но пак оставаме не­въздържани и заблудени. Ние, тибетците, често казваме: "Въпреки, че маслото се използва за омекотяване на кожа­та, коженият съд, в който се съхранява маслото, остава твърд и неподатлив". При все че духовното разбиране е предназначено да смекчи нашите конкретни, ограничаващи схващания и да подчини заблудите ни, то може да съдържа интелектуално знание за религиите, но да остава непроме­нено от него. Сухият, интелектуален подход към духовните дела оставя сърцето ни недокоснато и неповлияно.

Това, което липсва, е истинското вдъхновение, или благословия, в ума ни. Трябва да ни убеди някакво живо, почувствано със сърцето, усещане за съществуването и си­лата на духовна действителност вътре и извън нас. Иначе окото на мъдростта ни остава затворено и ние сме неспо­собни да възприемем тази задълбочена действителност, без значение колко сме учили.

Както вече дискутирахме, гуру е този, който осигуря­ва необходимото вдъхновение, връзката между нашето съзнание и действителното преживяване на съвършенство­то. В поведението на своя гуру можем да видим ползотвор­ния ефект от трениране на съзнанието в любов и мъдрост. Като мислим за живота на своя гуру, отдаден на другите, за липсата на себелюбие в него и за многото други чудесни качества, които той или тя притежава, и после като разтво­рим и поемем цялата приемственост от гуру в сърцето си, ние позволяваме на тези просветлени качества да се вкоренят дълбоко в нас. От поколения гуру и ученици е изпитано преживяването, че повтарящата се практика на подобни визуализации, правена съвместно с освобождаване от кон­кретните схващания за себе си, има дълбоко въздействие върху ума и може да превърне сухото, интелектуално зна­ние в цялостно преживяване на прозрение.

Докато се занимаваме с практиките на преданост към гуру, ние трябва да бъдем търпеливи и да действаме посте­пенно. Изключително важно е да не се насилваме да пра­вим нещо, което ни се струва нередно, само някакво неу­местно чувство за задължение. По-точно говоря за практи­ката да се вижда гуру неделим от медитационното божест­во. Истината е, че не можем да видим същинското им единство преди да сме развили в себе си в някаква степен качествата на божеството. Затова не бива да се насилваме. Срамота ще бъде, ако практиката ни на тези задълбочени тантристки техники се изроди в навик, който се чувстваме задължени да следваме, подобно на мнозина, които ходят на църква, защото считат, че обществото го очаква от тях. За да избегнем това, трябва да позволим на нашата практи­ка да се развива със собствена скорост. Накрая, като опоз­наваме все повече изначалната природа на съзнанието си, добрите качества на гуру и положителния ефект от меди-тирането върху божеството от светлина, ще започнем да ценим дълбочината на практиките на гуру-йога все повече и повече.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРИВИКВАНЕТО КЪМ ОБИЧАЙНИ ПРОЯВЛЕНИЯ

Различните практики на тантра са предназначени да ни помогнат да преодолеем не само напразната зависимост от обичайните удоволствия, но и привичното ни приемане на обичайните проявления и идеи. От незапомнени време­на ни се втълпява да вярваме в крайната реалност на света, показвана ни от петте изключително ограничени и двойст­вени сетива. И сега ние се опитваме да се освободим от то­зи дълбоко вкоренен навик. Не е лесно да се постигне. Мъ­ничката ни мъдрост за пустотата лесно бива завладяна от грубите ни сетивни усещания. Ние сме като учения, който чрез изследвания и съждения знае, че масата не е нищо по­вече от моментна конфигурация неизчерпаема енергия, но въпреки това му е много трудно да я види като нещо раз­лично от твърдо, статично тяло. Ето защо трябва да се тре­нираме отново и отново във визуализация, която разтваря фалшивите ни разбиранията конкретно самостоятелно съ­ществуване и засилва разбирането и усещането за нераздвоеност.

Основната трудност, която срещаме е, че ние много по-лесно приемаме действителността на грубите, сетивни усещания, отколкото действителността на визуализациите. Обикновено си мислим: "Въпреки, че мога да се видя направен от светлина, това е само игра на съзнанието ми. Това _не е действително. Но физическото ми тяло е действител­но. Мога да го докосна и да го видя в огледалото".

Това, което трябва да научим, е, че преживяванията, които получаваме чрез въображението си и чрез сетивата си, са всъщност едни и същи. И едните, и другите същест­вуват само за конкретния ум , което ги изживява. Своя соб­ствена действителност те нямат. Основната разлика е, че обикновените ни' чувствени удоволствия ни задържат в кръга от постоянно редуващи се неудовлетвореност и стра­дание, докато визуализирането на съзнаващи същества от светлина и практики, като абсорбирането на гуру, ни въ­веждат във финото, изначално ниво* на съществуването ни. С тозк изключително фин ум от ясна светлина можем да се освободим от затвора на обичайните ни повърхностни схващания и да изпитаме несекващото щастие на пълното просветление.

Ако още не сте усетили блаженството на изначалното си съзнание и не сте разбрали за себе си как можете да дос­тигнете състояние на проницателна осъзнатост и отворе­ност, далеч превъзхождащи това, което считате за възмож­но, съвсем естествено е да бъдете скептично настроени. Вероятно си мислите, че удоволствието, което изпитвате, когато ядете, да речем сладолед, е истинско, а каквото и блаженство да изпитате чрез медитация е илюзия. Единст­веният начин да преодолеете скептицизма си е да опозна­вате все повече вътрешната си същност докато накрая тя стане неоспорима. А опознаването на блажената същност на ума ви се извършва чрез практикуване на гуру-гюга и другите преобразуващи методи, които следват от него.