Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра

НЕРАЗРУШИМОТО ТЯЛО И ПОСТОЯННИЯТ УМ

Според най-висшата йога тантра нашето тяло и ум съществуват не само на повърхностното ниво, което поз­наваме, но и на фини нива, които повечето от нас напълно не съзнават. Обикновената ни физическа форма, съставена от различни материални елементи, е подложена на неиз­бежни страдания, причинени 'от болест, застаряване и смърт: самото притежаване ни обвързва с повтарящите се мъки на обичайното ни съществуване. Но в границите или в атмосферата на това тяло се намира друго, далеч по-висше - така нареченото ваджра тяло, "ваджра" означава нерушимо. Също както грубото ни, тленно физическо тяло е проникнато от нервна система, така и съвършеното важра тяло е проникнато от хиляди канали (иади), по които текат енергийните ветрове (прана) и капки (бинду). Те са изворът на блаженството, така значимо за висшите тант-ристки практики.

Също като чистото ни, блажено съзнание, това съ­вършено, съзнаващо тяло съществува в нас точно сега и задачата на тантристкия практикуващ е да го открие и из­ползва. Веднъж осъществили контакт чрез медитация с то­ва чисто, съзнаващо тяло от светлина, повърхностното ни физическо тяло вече няма да представлява проблем за нас, защото ще сме минали отвъд него. Физическите ограниче­ния са само още един симптом на вкопчването в егото и веднъж слели се във същностно чистата си природа, ще преодолеем всички ограничения. На този етап постигането на лъчезарно божествено тяло от светлина престава да бъ­де визуализирана цел и става действителност.

Тук не е мястото да обсъждаме в подробности ваджра-тялото и неговите канали, ветрове и капки, но е добре да споменем централния канал (авадхути или сушумна) поне накратко заради особеното му значение. Този канал минава по права линия от темето до областта пред основа­та на гръбнака, като по протежението му има няколко фокусни точки, известни като чакри, или колела на енергията. Всяка от тях има различна функция в практикуването на тантра. Според това, коя тантра следваме и върху коя степен или функция се съсредоточаваме в медитацията си, ние насочваме вниманието си и проникваме в определен център. Не е въпрос на гадаене кой център да изберем, тези неща са описани с точни подробности в тантристките текстове и техните коментари и се обясняват на обучения прак­тикуващ от духовния водач.

Най-важната чакра е тази, която е разположена на равнището на сърцето, тъй като чакрата на сърцето е до­мът на нашия много фин ум: безценното съкровище на всички тантристки последователи. Този ум е с нас от заче­ването. Всъщност той и поддържащата го енергия са с нас през всичките ни прераждания. Също като основното съз­нание, обитаващо сърдечния център през целия ни живот, този много фин ум понякога се нарича постоянно обитаващ ум. Но въпреки, че се пренася непрекъснато от живот в живот, той рядко има възможността да се прояви. Това, ко­ето му пречи да се активира - и да изпълнява най-ценната си функция: да прозре универсалната природа на действи­телността - е непрекъснатото появяване на безчет груби състояния на ума ни. Те сакато туристи, временни посети­тели, които идват и си отиват в непрекъснато движение и напълно подтискат постоянно обитаващия ум.

Активността на всички видове ум, груби и фини, за­виси от ветровете на поддържащата енергия и от това, къде отиват тези ветрове. Докато те текат по някой от хилядите канали, различни от централния канал, се активират груби­те умове-туристи, които неизменно предизвикват преду­беждение и объркване - обичайните ни житейски преживя­вания. Но когато тези ветрове влизат, пребивават и се раз­тварят в централния канал - както естествено става по вре­ме на смърт например - грубите умове затихват и вместо тях се проявява изключително финия ум от ясна светлина.

С разтварянето на енергийните ветрове в централния, канал средата, в която функционират грубите умове, изчез­ва веднага, туристическият отдел се затваря и предубеде­ните ни мисли вече не могат да идват и да си отиват. В последвалия покой се събужда нашето първично, изначал­но съзнание - постоянно обитаващия ум.

Целият процес се извършва автоматично в момента на смъртта, но много малко хора са обучени да се възполз­ват от съвършеното, ясно съзнаване, което се проявява в този критичен миг. Всъщност малко хора дори го разпоз­нават. Но тантристките йоги и йогини се тренират не само да разпознават блаженото съзнание по време на смърт, но и да пробуждат проникващия ум от светлина докато са по време на медитация, като добиват по този начин пълен контрол. върху него. Чрез развиване на задълбочена кон­центрация върху ваджра тялото като цяло и върху цент­ралния канап в частност те са в състояние да преминат от­въд грубите нива на умствена дейност и да осъществят контакт с първичното си съзнание. Те могат да използват силно концентрирания ум, за да медитират върху пустотата на самостоятелното съществуване и да проникнат в край­ната природа на действителността, освобождавайки се по този начин от всички заблуди. В момента, в който се осъ­ществява пълното им поглъщане от ясното пространство на нераздвоеност, те изпитват вълна от неописуемо блаже­на енергия. Обединяването на голямото блаженство с ед­новременното осъзнаване на празнотата (тантристкото преживяване, познато като махамудра, Великият Печат) е най-бързият път към пълното просветление.
ПРОМЯНА ВЪВ ВЪЗГЛЕДА НИ ЗА СМЪРТТА

Разтварянето на енергийните ветрове на ваджра тя­лото в централния канал е решаващо за напредналата практика на тантра и тъй-като това разтваряне се осъщест­вява по естествен път, когато умираме, ние трябва сега да се запознаем колкото е възможно по-добре с процеса на смъртта.

Много от нас обаче изпитват голяма неохота да изс­ледват или да си мислят за смъртта. Плашим се и намираме темата за безвкусна. Но за нас е важно да знаем как действа умът ни не само през деня, но и докато спим и когато уми­раме, а това изисква да се образоваме за неща, които често сме избягвали до момента. Ако изследваме тези проблеми, ще открием, че смъртта вместо ужасяваща черна дупка, ко­ято чака да ни всмуче и погълне, е възможен източник на голямо удобство и дори наслада.

Обикновено си мислим, че умирането е нещо отрица­телно, но това е само наше отражение. Всъщност умиране­то може да бъде много по-добро от преживяванията, които считаме за приятни, защото те не могат да ни дадат огром­но блаженство и покой. Едно красиво цвете, да кажем, мо­же да ни даде нещо, но. не и изключителното блаженство и покой, които ни дава смъртта. Приятелят или приятелката могат да ни доставят известно удоволствие или блаженст­во, но не могат да разрешат никой от основните ни проблеми. Те могат да дадат само временно разрешение на ня­кой от повърхностните ни емоционални проблеми. Но в момента на смъртта всички наши емоционални проблеми, всички тревоги свършват. Когато всички противоречиви идеи за това и онова изчезнат в пространството, се отваря пътят за преживяване на изключително проникващо проз­рение. Следователно, това, което трябва да разберем, е, че смъртта не е внезапно, ужасяващо унищожение, а постепе­нен процес, през който умът ни става все по-изчистен и чувствителен. Ако искаме да практикуваме висшата тант­ра или просто да се подготвим за това, с което всички нак­рая ще се сблъскаме, трябва да се запознаем колкото може с този постепенен процес сега. Ако чакаме до момента на самата смърт, ще бъде твърде късно.

Ученията на сутра и тантра определят проблемите на цикличното съществуване по различен начин и предла­гат различни решения на тези проблеми. Според сутра, коренът на страданието в самсара е вкопчването в егото: погрешният възглед да се придържаме към вярването в са­мостоятелно съществуващото " аз" или егото. Лек за тази невежа идея е намерен в развиването на напълно противо­положен възглед. Вместо невежо да приемаме инстинк­тивното си вярване в самостоятелното съществуване, ние се учим как да постигнем прозрение в пустотата: пълното отричане на всички схващания за независимо самостоя­телно съществуване. Така в сутра се набляга на премахва­нето на погрешния възглед и заменянето му с противопо­ложния му правилен възглед.

Бързият път на тантра не отрича това, което сутра твърди, но предлага различен, по-радикален подход към проблемите в живота ни. Според тези по-напреднали уче­ния, всички трудности се коренят в обичайното, неконтро­лирано преживяване на смъртта и това, което се случва след нея. Като умираме неконтролирано ние сме заставени да влезем в неконтролирано междинно състояние (бардо) и от там неконтролирано се прераждаме в друг неконтроли­ран живот и смърт. По този начин колелото продължава да се върти и да ни влачи от едно неудовлетворително състо­яние в друго.

Отново трябва да подчертаем, че смъртта е всичко друго освен проблем; тя е ценна възможност. За добре под­готвения човек умирането предлага несравнима възмож­ност да изпита това, което той или тя винаги са търсили: съвършеното, проникващо, изключително блажено съзна­ние от ясна светлина. Но въпреки, че това блажено съзна­ние се проявява винаги по време на умирането, повечето от нас са неспособни да се възползват. Смъртта ни, както и животът ни отминават без съзнателен, ясен контрол и това, което е можело да бъде прагът на освобождението, се превръща в коридор към друг живот на объркване.

Лек за такова неконтролирано, многократно появя­ващо се объркване е медитацията, при която превръщаме обичайните си преживявания на смърт, бардо и преражда­не в просветлените преживявания на един буда. Следова­телно, лекът на тантра не е нещо противоположно на проблема - както мъдростта на пустотата е противополож­на на невежеството на вкопчването в его-то - а по-скоро нещо подобно на него. И тъй като лекарството е подобно на болестта, силите, които обикновено водят до объркване и страдание могат да се използват и да дадат яснота и се-беосъщестбяване. Това е една от причините, поради които тантра е толкова бърз и, ако се практикува неправилно, опасен път.
ТРИТЕ СТРАНИ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БУДА

За да разберем как тантра се справя с проблемите на смъртта, бардо и прераждането, необходимо е да знаем нещо за трите така наречени тела {кая) на един буда. Кога­то всяко було, временно замъгляващо ума ние отместено и -всички наши положителни способности са развити докрай, моментално се постига тялото на истината (дхармакая), тялото на насладата (самбхогакая) и тялото на проявлението (нирманакая) на буда. Дхармакая е неограниченото свободно съзнание на просветленото същество, докато останалите тела са двете равнища, на които съзнанието се про­явява, за да служи на другите. (Казва се, че дхармакая представлява осъществяването на собствената цел чрез добиването на недостижими качества на съзнанието, докато самохогакая и нирманакая представляват осъществяването на целите на другите чрез спонтанното проявление на буда във форми, които непросветлените същества могат да раз­берат).

Познаването на трите кая е познаване на пълното просветление. Като непросветени същества ние нямаме то­ва познание, но можем да имаме нещо подобно. Вярно е не само, че можем да го имаме, но според резултантният път на тантра, трябва да го имаме! Такова амбициозно отно­шение добре хармонира с преобладаващото отношение на Запад: "Искам най-доброто и го искам точно сега!" Разли­ката е, че обикновено ние се стремим към материални не­ща, но когато практикуваме тантра ние се опитваме да въведем в настоящата действителност блаженото изживя­ване на пълен, съзнателен контрол върху всяка страна от живота си.
ВЪЗ ПОЛЗВАНЕ ОТ ЧОВЕШКАТА ФОРМА

Превръщането на смъртта, бардо и прераждането в път към просветлението не е фантазия. С тялото, което имаме, ние определено можем да постигнем тази велика цел. Ученията на сутра разглеждат настоящето ни физи­ческо тяло предимно като пречка. То се разпада с всеки изминал миг, предразположено е към болести и привлича мъката така, както магнитът привлича парчетата желязо. Всъщност най-краткият начин да се определи първата велика истина за страданието е да кажем, че това е самото тяло. Но ученията на тантра приемат противоположния възглед. Вместо за пречка и препятствие, човешкото тяло се счита за изключително ценно, защото то съдържа всич­ко необходимо за постигане на просветление в един живот

То е направено от четирите елемента земя, вода, огън и въздух и енергиите {прана), свързани с тях. И тъй като се ражда от утроба, то съдържа червените и бели капки - от майката и бащата съответно - необходими за възбуждане на блажената енергия кундалини.

Ние сме ощастливени да имаме такова тяло и не бива да губим ценната възможност, която то ни дава, за да осъ­ществим пълните си способности. Не бива да бъдем като онези хора, които не знаят как да използват естествените си ресурси. Например, аз знам едни непалски фермери, ко­ито отсякоха мангови дървета за огрев. Години са нужни на едно мангово дърво да израсне и плодовете му са толко­ва ценни, но, изглежда, тези хора не го разбират. Вместо да извлекат добра полза от това, което имат, те унищожават тези ценни дървета, губят земята си заради ерозията и ос­тават без нищо. Ако не използваме ценната енергия на тя­лото за постигане на просветление и я разпилеем вместо това за безсмислени житейски цели, то ние сме далеч по-невежи от онези фермери. Трябва да бъдем по-скоро като онези умели учени, които знаят как да извлекат енергия от всичко - от слънчевата светлина, приливите, вятъра и про­чие - и които знаят също как да използват тази енергия съзнателно. С други думи ние трябва да бъдем умели, а най-висшето умение включва превръщане на настоящото ни тяло от източник на болка и неудовлетвореност в бла­жен път към ненадминато щастие за нас и другите. Това е крайната цел на всяка тантристка практика.

Когато нечия просветлена същност е постигната в ця­лостност, едновременно с това се достигат и дхармакая, самбхогакая и нирманакая. Но според тантристката прак­тика тези три кай, или тела, постепенно се. развиват в пос­ледователност, която отразява развитието на смъртта, междинното състояние и прераждането. Затова, както беше посочено по-рано, първо трябва да разберем как се осъ­ществява процеса на смъртта и това, което я следва. После можем да разберем как те се превръщат в трите тела на просветлението.

Смъртта е отделянето на ума от тялото. Това отделяне може да продължи повече от няколко часа или дни, както обикновено става при естествена смърт или може да се случи внезапно, както е при катастрофа. Но и в двата слу­чая има определени етапи в процеса на умиране. Тялото не губи веднага способността си да поддържа съзнанието, а го прави постепенно с всеки свой елемент - земя, вода, огън и въздух - като губи тяхната крепяща сила.

Тантристките текстове върху процеса на умирането живо описват четирите етапа на смъртта. Те разказват, че първо елементът земя потъва или се разтваря в елемента вода, след това водата потъва в огъня, огъня във въздуха, а елементът въздух в самото съзнание. Такова описание е полезно за медитацията, но то не бива да се взима буквал­но. Например, когато се казва, че елементът земя "потъва" - в елемента вода, това означава, че когато твърдите тела на тялото постепенно губят способността си да функционират й връзката им със съзнанието на умиращия отслабва, теч­ните елементи се явяват по-силни и по-явни.

Когато различните физически елементи стават по-силни и по-слаби съответно, умиращият усеща определени вътрешни и външни знаци, свързани с всеки етап от про­цеса на разтваряне. Тъй като тези знаци са подробно изло­жени в други текстове, не е необходимо да споменаваме тук всички. Но би било полезно да посочим някои от виде­нията, които обикновено се явяват.

Когато умират, обикновените хора са вън от контрол. Тъй като не. са тренирали през живота си, те са завладени от усещането за смъртта и объркани, когато телесните им елементи излизат от строя и престават да работят съвмест­но. Струва им се, че са в центъра на силно земетресение и затова е много трудно, дори невъзможно за тях, да останат спокойно съзнаващи случващото се. Така смъртта се усеща като поредица плашещи халюцинации, кошмарна беда. Но на някой, който е подготвен, същите видения, причинява­щи у другите паника, могат да донесат изключителен по­кой. А на онези напреднали практикуващи, които са трени­рали добре ума си, всеки етап от процеса на разтваряне но­си нарастваща яснота и прозрение.

Според будистката психология дали един обект носи удовлетворение или не, зависи от решение, предварително взето в съзнанието. Още преди да видиш определено нещо умът ти вече е решил; "Това ще ме направи щастлив". Пос­ле, когато действително контактуваш с него чрез зрението си, ти си мислиш: "О, това е много хубаво." Същото важи и за отрицателната реакция. Ако съзнанието ти вече е реши­ло, че не. харесваш определена личност, после когато дейс­твително я срещнеш, ще видиш единствено неприятна личност. С други думи всички привидно добри неща, които харесваме и лоши неща, които не харесваме, са създания на собствения ни ум.

Как се свързва всичко това с преживяванията ни по време на смърт? Будизмът учи, че начинът да имаме щаст­лив живот и щастлива смърт е да разберем какво точно се случва, без да се подвеждаме и объркваме от привидностите. В живота изпитваме едно неудовлетворение след друго, защото погрешно вярваме, че това, което ни се явява като" добро или лошо, наистина съществува по този начин. И губим цялото си време и енергия да тичаме към едно и бя­гаме от друго. През живота си изграждаме толкова силен навик да се отнасяме към нещата по този последователно алчен и страхлив начин, че единственото, което можем да очакваме в момента на смъртта, когато всичко изглежда, че се разпада, е да бъдем обзети от огромно объркване. Реше­нието е да се научим да виждаме всички неща просто като проявления на ума, лишени дори от един-единствен самос­тоятелно съществуващ атом. Необходимо е да разберем, че в този смисъл всички неща са като илюзии. Същото разбиране следва да се прилага към виденията, които се явяват едно след друго когато съзнанието ни минава през процеса на умирането. Трябва да знаем какво да очакваме когато умираме, за да можем да се справим с тези илюзии вместо да бъдем завладени и объркани от тях. Ключът и през жи­вота, и през смъртта е да разпознаваме илюзиите като илюзии, отраженията като отражения, фантазиите като фантазии. По този начин се освобождаваме.

Най-напред нека помислим какво би могло да ни се случи, ако напълно необучени и неподготвени трябва да умрем в състояние на голяма тревога и смут. Отчаяно вкопчени, търсещи сигурност в предполагаемото непро­менливо усещане за "аз", ние изпадаме в паника, когато ос­новата на нашата самоличност - тялото ни - започне да се разпада. Елементът земя на тялото ни чезне, елементът во­да сякаш нараства и съзнанието ни се изпълва с халюцина­ция за трепкащ, сребърно-син мираж. Чувстваме се хвана­ти в капан и задушени, като че тялото ни е заровено в зе­мята или затрупано от лавина. След това елементът вода потъва в елемента огън и се появява видение за виещ се дим. Когато това се случи, може да почувстваме, че се да­вим или че ни отнася силно водно течение. После се разт­варя елементът огън и тялото ни постепенно изстива. По­лучаваме видение като от искри, танцуващи над открит огън в нощта. По време на този процес някои хора викат, защото мислят, че тялото им е обхванато от пламъци. Нак­рая елементът на вятъра или на въздуха се разтваря, диша­нето ни става плитко и може да усетим, че се носим наоко­ло като лист на вятъра. Заедно с това усещане идва и виде­нието на затихващ пламък в затъмнена, стая. Също като свещта преди да изгасне, пламъкът внезапно се засилва ся­каш избухва в последен изблик на енергия. Дишането ни, което е ставало все по-слабо, сега напълно спира. За външ­ния свят ние изглеждаме мъртви (и това често е сигналът за скупчените около нас да избухнат в сълзи). Но ние още не сме мъртви. Четирите груби елемента и мисловността в понятия, свързана с тях, престават да функционират, но остават фините нива на съзнанието, които трябва да бъдат погълнати. Това става като изящната бяла капка, получена от бащата при зачеването и намираща се в темето по време на живота, и червената капка, получена от майката и нами­раща се в пъпа, тръгнат една към друга и се срещнат накрая на нивото на сърцето. Когато слиза бялата капка, ние полу­чаваме видение за празно пространство, проникнато от бе­лота, а когато се изкачва червената капка, получаваме по­добно видение, но проникнато от червения цвят. Накрая двете капки се срещат и образуват сфера, която затваря нашето висше, изначално съзнание и свързания с него вя­тър в сърцето ни. Тогава усещаме мрака на напълно затъм­нена стая. Този мрак става все по-черен и по-черен и нак­рая изпадаме в пълно безсъзнание.

Tio все още не сме мъртви. В сферата в центъра на сърцето ни се намира нашето много фино съзнание и свързания с него фин енергиен вятър. След известно време - не по-дълго от три дена дори за нетренирания човек - сферата се отваря и умът ни се осветява. Той се пробужда и единст­веното видение, което се явява е празно пространство, ясно и лъчисто. Това съзнание отясна светлина е последното и най-финото от всички състояния на ума, изпитвани през живота.

За обикновения човек всички тези поглъщания - от появяването на миража до изгряването на чистата светлина - са неконтролируеми. Те се случват едно след друго, но ние едва ги осъзнаваме. Умът ни е твърде объркан и разсе­ян. Но онези, които са се тренирали добре предварително, поддържат ясна осъзнатост за всичко, което се случва по време на този процес. Те знаят кое видение ще последва и разбират, че. всичко, което възприемат, е само видение на умиращия им ум, лишено от истинско независимо същест­вуване навън. Поради това разбиране те не се страхуват от това, което виждат. Напротив, колкото по-фин и по-фин става техния ум, толкова по-проникващо става осъзнаване­то за липсата на истинско съществуване. Накрая, с появя­ването на ясната светлина, това фино съзнание неделимо се слива с празнотата и изпитва неизказано блаженство. За такъв човек смъртта е станала ценна възможност да усъ­вършенства мъдростта на нераздвоението. Чрез тази ясна, непомрачена мъдрост обученият практикуващ е превърнал обикновения процес на смъртта в просветленото преживя­ване на дхармакая.

Преживяването на дхармакая за нераздвоеност е от­въд думите, отвъд изразите, отвъд схващанията. Затова, когато някой говори за това усещане, винаги съществува опасност да бъде погрешно разбран. Ето защо не бива да се доверявате на думите ми. Това са сам.о неверните думи на моето предубеждение. Без значение колко са подходящи, те произлизат от ограничения, боравещ с понятия ум и се разбират от същия този ограничен ум. Необходимо е да се докоснем до самото преживяване и така да преминем отвъд думите, използвани за описанието му. Затова тантра тол­кова набляга на действието вместо на теорията.

Въпреки, че е добре да се изучават различните будистки текстове и коментари и да се анализират с остър, кри­тичен ум, ние трябва да разберем, че има моменти, когато този аналитичен подход всъщност е вреден. Веднъж един от учителите ми по медитация ми каза: "В определен мо­мент трябва да изоставиш философския начин на разбира­не «а нещата.Трябва да отидеш отвъд дебатите, отвъд ар­гументите." Това ме шокира! По онова време бях млад, ен­тусиазиран ученик и обичах да анализирам и критикувам всичко, което чуя. Но накрая разбрах какво имаше предвид той: ако останем обсебени от интелектуални схващания, може да не успеем да влезем в дълбоките медитативни преживявания. Затова е важно да знаем кога да отпуснем, освободим и позволим на ума си да се установи в естестве­ното си състояние на яснота.

Истински квалифицирани учители от всички тради­ции винаги наблягат, че в определени моменти не бива да се извършва никаква аналитична или интелектуална дей­ност. Например, би било голяма грешка да се отдадем на аналитична мисъл по време на напредналите заключителни практики на висшата тантра-йога (които ще дискутираме по-късно). Защо? Защото когато използваш интелекта си, съвсем естествено е всички предубедени схващания да из­плуват. Съзнанието ти става извънредно заето и трепти от накъсаната енергия на тези схващания. След това, тъй като всяко състояние на съзнанието е свързано със свой собст­вен вятър, или въздух, енергия, висшата ти нервна система също ще бъде заета да трепти от различните противоречи­ви енергии на ветровете. Това не само пречи да добиеш контрола, който искаш, над нервната си система чрез тези заключителни практики, но и лесно може да доведе до бо­лезнено състояние, което тибетците наричат "лунг" и което означава разстроена енергия в сърцето. Както е с всички страни на духовния път, има моменти, когато интелектът се използва, и други моменти, когато той се изоставя.
БАРДО И САМБХОГАКАЯ

Когато ясната светлина спре, обикновените хора имат виденията на дхармакая по описания начин, но в обратен ред - от мрака на безсъзнанието до видението, подобно на мираж. С началото на този обратен процес умът ни се от­деля от тялото и смъртта действително настъпва. Веднага след това влизаме в междинното състояние бардо и тук съзнанието ни отново е напълно неконтролирано. Със ско­ростта на мисълта ние сме тласкани от една ситуация в друга, като в сън. Но този сън е повече кошмар. Понякога

ужасяващи видения, причинени от следите на минали заб­луди и отрицателни постъпки, се появяват и ни принужда­ват да бягаме от страх. В други моменти примамливи ви­дения се явяват и ние се втурваме след тях с копнеж само, за да бъдем разочаровани. Това се е случвало и когато сме били живи и сме притежавали обикновено физическо тяло. Животът ни е преминал в непрестанно търсене на сигур­ност, в тичане към едно и бягане от друго. Но сега положе­нието ни е дори по-крайно. Тъй като невежото ни бардо тяло се състои единствено от ветровете на висшата енер­гия, то може да преминава през материята без ограничения и следователно ние можем без проблем да влезем във всяка ситуация, в която страхливото ни, копнеещо съзнание ни хвърля. Това е обикновеното преживяване в бардо, но обу­чените практикуващи могат да го превърнат отново в път към просветлението. Изкусни в практиките на подобното на дъга илюзорно тяло, щом ясната светлина на смъртта изгасне, те приемат ясно, лъчисто тяло от светлина, вместо измамното бардо тяло. По този начин превръщат обикно­веното бардо в просветлено преживяване за самбхогакая, или тялото на насладата.
ПРЕРАЖДАНЕ И НИРМАНАКАЯ

Обичайният процес на смъртта и бардо са неконтро­лирани и тласкани от силата на заблудените ни страсти. Такова е и обичайното ни прераждане. Накрая сме отнесени от теченията на заблудените си действия (карма) там, където бъдещите ни родители лежат в полов акт. С ум, из­пълнен с объркана смесица от трепетно желание и отвра­щение, ние губим съзнание и биваме заченати в утробата на майка си. От това нечисто начало следва живот, изпъл­нен с нечистота и страдание. Тялото ни, произлизащо от сперматозоида и яйцеклетката на родителите ни, е подло­жено на мъките на раждането, болестта, остаряването и накрая смъртта, докато съзнанието ни - като поток, изви­ращ от предишен живот - продължава под принудата на несигурния копнеж, отвращение и невежество да създава причините за следващите неудовлетворения и страдания.

Това обичайно прераждане може да бъде преобразу­вано от умелия практикуващ по същия начин, както бяха преобразувани смъртта и бардо. Вместо да преминава от бардо в следващия живот под силата на несигурността и вкопчването, невежо изпадайки в безпаметност, добре тренираните последователи на тантра могат съзнателно да из­берат прераждането си. Обучени в практиката за преодоля­ване на обичайните проявления, те могат да видят бъдещи­те си родители като мъжко и женско божество и себе си също като божество. В зависимост от степента на контрол и вида обучение, които са достигнали, те. могат да се пре­родят дори в чиста земя: състояние на съществуване, при което всичко води към постигане на просветление. Дори ако се раждат на тази земя, те могат да изберат ситуация, подходяща за духовно развитие, така че да могат да про­дължат да практикуват, докато достигнат пълното просвет­ление. С такова пълно съзнаване и контрол върху следващия живот обичайното прераждане може да бъде превър­нато в просветленото преживяване за нирманакая, или тя­лото на проявлението.

Това е само кратък преглед на начина, по които тантристките практикуващи могат да превърнат обикновените смърт, бардо и прераждане в трите тела на просветленото същество, но той е достатъчен да ни даде ясна представа за това, което лежи в същината на най-висшата тантристка практика. Досега нас ни владеят силите на невежеството, карма и многобройните ни заблуди и резултатът е, че се въртим в кръг от раждане, смърт, прераждане без избор и контрол отново и отново. Ако не заместим невежеството си с мъдрост и не превърнем тези три повтарящи се съби­тия в просветлените учения на един буда ще продължим вечно да се въртим в порочния кръг, търсещи щастие, но намиращи само разочарование.

Не е трудно да разберем защо обикновените смърт, бардо и прераждане са коренът на всичките ни трудности. Тъй като живеем, умираме и се прераждаме с неконтроли­ран ум и тяло, трябва да изпитаме многобройните умствени и физически страдания в обикновения живот. Казано прос­то, ако не се раждахме най-напред, тези проблеми не биха възникнали! Чрез практиката на висшата тантра ние можем напълно да избегнем такова раждане и всички след­ващи проблеми.

Някои хора може да се объркат като чуят, че правил­ното практикуване на тантра може да спре прераждането. "Какъв е смисълът на всичко това? Защо трябва да се от­казвам от възможността да се върна в света? До това ли ме води пътят: пълно изчезване? Ако е така_> вече не ме инте­ресува!"

За да избегнем това объркване, трябва да разберем, че "спиране на прераждането" има съвсем конкретно значе­ние: а именно, да се освободим от необходимостта да пре­живяваме неконтролирано прераждане отново и отново. Можем успешно да практикуваме тантра и пак да се за­върнем в този свят. Всъщност съзнателната ни бодхичита-мотивация прави немислима възможността да изоставим другите. Тя е нашият залог, че ще се върнем за тях. Самият Буда Шакямуни е направил така и неговото раждане съв­сем не е било проблем, а извор на безкрайни облаги. В мо­мента обаче нашите прераждания се осъществяват без контрол и просто увековечават безначалния кръг от мъка. Това трябва да бъде спряно. Същото е вярно и за смъртта и бардо; неконтролираното преживяване на тези събития трябва да бъде преустановено и преобразувано.

Неконтролираният ни живот, в който трите отрови -страст, гняв и невежество - играят такава голяма роля, не­избежно води до неконтролирана смърт, по време на която същите тези заблуди предизвикват още по-голямо обърк­ване. Умът ни е завладян от халюцинациите, свързани с разтварянето на различните телесни елементи и ние влиза- ме в междинното състояние с огромен страх и трепет. А там предубежденията ни имат дори по-силен ефект върху нас, тъй като притежаваме по-скоро тяло от съзнание вместо груба физическа форма. Всяка заблуда, която изп­лува в ума ни, незабавно ни хвърля в съответната измамна ситуация. Това е изключително плашещо състояние и нак­рая, когато възприемем видението за бъдещите си родите­ли, копнежът ни за сигурност ни тласка към прераждането - и цикълът започва отново. Никъде няма покой или по­чивка, защото сигурността и щастието, които търсим, ви­наги ни се изплъзват. Това е симптомът на обичайното преживяване на самсара. Целта на тантристките практики е да ни освободи от повтарящите се трудности, като ни по­могне да излезем от порочния кръг. Като обучим ума си да преодолява властта на обичайните, измамни форми, като го подготвяме предварително за това, с което ще се сблъс­каме, когато един живот клони към своя край и друг започ­ва, ние изграждаме способността да заместваме обичайно­то объркване при смърт, бардо и прераждане с просветле­ното изживяване на трите тела на Буда.