ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ПОСЛЕДНО ПОСТИЖЕНИЕ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ЕТАП: ВЪТРЕШНИЯТ ОГЪН И КОНТРОЛЪТ НА ЕНЕРГИЯТА

Практиките от създаващия етап на трите кай са всъщ­ност репетиция за по-напредналите практики от заключи­телния етап, които превръщат обикновеното ни тяло и съз­нание в напълно съвършени тяло и съзнание на просветле­но божество. Но подготовката от създаващия етап е абсо­лютно необходима: само чрез разклащане на конкретните представи за себе си - чрез създаване ясната форма на бо­жеството от пространството на пустотата и развиване на силна гордост, че ние сме божеството в действителност можем да освободим място за осъществяване на преобра­зуването.

Щом станем достатъчно умели да се заемем с практи­ките от заключителния етап, като например, да генерираме вътрешна топлина (на тибетски тулшо) в центъра на пъпа, ще можем да въведем всички енергийни ветрове в цент­ралния канал и да ги накараме да се разтворят в него на­пълно, както става при смърт. В резултат ясната, светла мъдрост на изначалното ни съзнание наистина ще изгрее и накрая ще можем да проявим илюзорното тяло, подобно на дъга, което можем да напуснем и да се завърнем в старото си физическо тяло, ако желаем. Тези, неща се случват в действителност. Те не са само визуализации, каквито бяха при етапа на създаването. Ценната енергия кундалини, спяща в нас, е събудена. Ние получаваме родената еднов­ременно с нея велика, блажена мъдрост. Преодоляваме ог­раниченията на обичайната ни физическа форма.

Когато добием контрол над вътрешната си енергия до такава степен, че да можем да я насочваме в който канал изберем, ние ще можем да контролираме и външната енер­гия. Много истории разказват за голямото влияние, което високо усъвършенствани медитиращи последователи на тантра са имали върху външни елементи. Например, на един от големите молитвени празници, организирани от Дже Дзонкапа в Лхаса, хиляди лампи с масло били запале­ни като жертвоприношения пред статуята на Буда Шакямуни. В един момент огънят излязъл от контрол и хората дотичали в паника при Лама Дзонкапа, като крещели: "Твоите жертвоприношения ще изгорят храма!" Тогава той седнал, потънал в дълбоко съзерцателно вглъбяване и вне­запно всички лампи спрели да горят. Хората могат да на­рекат това чудо, но всъщност тук няма нищо мистериозно или необяснимо. Човек с голямо майсторство във вътрешните си енергии, каквото Дзонкапа несъмнено е притежавал, определено може да управлява и външните енергии.

Мисля, че медитацията върху вътрешния огън е иде­ално пригодена за Западното мислене. Защо? Защото съз­нанието на Запад е запленено от материалното: хората обичат да работят с материалното, да играят с материално­то, да го наместват и превръщат. И като управляват мате­риалното, те се опитват да управляват и умовете на хората. Медитацията върху туммо се опитва да направи същото нещо: чрез управление на енергията във физическата ни форма, тя ни позволява да разширим обхвата на съзнание­то си, да усетим висотите на блажената мъдрост.

Струва ми се също така, че много хора на Запад са из­ключително нетърпеливи; те искат незабавни резултати. Те си купуват нес-кафе, бърза супа, бърза закуска, всичко, кое­то може да стане моментално. И когато стане въпрос за ду­ховния път, те искат моментално удовлетворение, момен­тални изживявания. С медитацията на вътрешния огън ние получаваме точно това. Когато следваме определени прос­ти, практически стъпки - всички те са точно и научно из­ложени - ние получаваме резултатите: напълно преобразу­вано състояние на осъзнато възприемане. Не е нужно да приемаме никакви необичайни религиозни вярвания. Просто следваме указанията и изживяванията идват авто­матично. Като се концентрираме върху енергиите, същест­вуващи в собственото ни тяло и съзнание, ние предизвик­ваме дълбока промяна в действителността, която изживя­ваме. Толкова е просто и пряко, толкова ясно.

Двадесети век е неописуемо забързан, пълен с енер­гия. С такъв огромен изблик на енергия много хубави неща се случват, но и много разрушителни неща. Така е то. Зато­ва, ако искаме да направим нещо положително в живота си, нуждаем се от метод, който да е поне толкова могъщ, колкото и материалните енергии, които ни владеят. Фило­софските идеи, без значение колко са велики, просто не са достатъчно силни да ни помогнат да излезем от настояща­та криза. Сами по себе си тези идеи са нереални като обла­ци; могат да изглеждат убедителни в началото, но бързо се изпаряват и ни оставят безпомощни както преди. Необхо­димо ни е нещо дейно, мощно, директно. Необходимо ни е нещо, съобразно което да действаме сега и да получим ре­зултата сега. Това "нещо" е тантра, особено практикува­нето на туммо от заключителния етап.

Всичко, което казахме за моменталните резултати и създаването на неописуемо блаженство звучи примамливо, но не бива да забравяме два важни момента. Първо, въпре­ки че практикуването на туммо определено ни води до преживяване на блаженство, основната му цел е да ни поз­воли да влезем в състояние на ясна, светла мъдрост. Тази мъдрост - ясното прозрение за истинската същност на не­щата - е, която ни освобождава от робството на нашите заблуди. Блаженството само по себе си не Аюже да го нап­рави. Следователно чрез медитацията върху туммо трябва да развием възможно най-ясно разбиране за пустотата, за нераздвоението, за несамостоятелно съществуващата при­рода на самото блажено изживяване. Ако следваме старите си навици и се отнасяме към блажените усещания като че ли те са конкретни и самостоятелно съществуващи, мощно възникналата енергия на желанието вследствие на туммо медитацията ще доведе до катастрофални резултати.

Освен това, ние никога не бива да се отпускаме до­толкова в преследването на блаженството, че да забравим за мотивацията, стояща зад цялото практикуване на тант­ра. Крайната цел на будисткия път, и на сутра, и на тант­ра, е да бъде от най-голяма полза за всички. Ако така се увлечем в стремежа си да изживеем блаженството, че пре­небрегнем посвещаването си на благоденствието на други­те, няма абсолютно никакъв начин да успеем някога в практиките си. Всичко, което правим, ще бъде създаване на нови причини за нещастие и объркване.

Като се запознаваме все по-добре блаженото изживя­ване на ясната светлина, намираща се в централния канал, ние развиваме мощен метод за преодоляване на обичайни­те, ограничени изживявания в сетивния свят. Ще можем да слеем всичко, което ни се случва във всекидневния живот с вътрешното изживяване на блажена осъзнатост. Вече няма никаква опасност обикновените удоволствия, които изпит­ваме, да нарушат ведростта на съзнанието ни. Напротив, всички сетивни удоволствия, които изпитваме от контакта с желани предмети, ще се слеят без усилие с блажената мъдрост и ще служат единствено да увеличат вътрешния ни покой.

Когато някой от сетивните ни органи контактува с доставящ удоволствие предмет, вместо да попаднем в при­вичния си модел на вкопчване, привързаност, слепота и разочарование, ще можем да насочим пробудената енергия на желанието така, че да обхване цялата ни нервна систе­ма. И в същото време ще можем да оставим това възник­ващо, блажено съзнание да бъде неделимо погълнато от ясното пространство на нераздвоението. Всички предишни проблеми, свързани с желанието, ще са разрешени. Вместо да причинява неудовлетвореност, сега желанието стимули­ра усещането за цялостност.

С развитието на вътрешния ни извор на блаженство и удовлетвореност ще открием, че проявяваме все по-малко емоционални изисквания към заобикалящата ни среда. Вътрешната яснота постепенно ще ни освободи от зависи­мостта спрямо външните обстоятелства. Ако нещата навън не се развиват добре, това вече не е проблем за нас. Спи­раме да се притесняваме за бъдещето: защо да се трево­жим, че ще пропуснем някое моментно удоволствие утре, когато вече имаме запас от блаженство в себе си точно в този момент? И не си мисли, че това вътрешно усещане за блаженство е някак си себично. Колкото по-удовлетворени сме вътрешно, толкова повече удоволствие и удовлетворе­ние можем да дадем на другите.

Разбира се, да се тренира разума да се държи по този освободен начин изисква много практика. За момента не ние лесно да развием и поддържаме чувството на вътрешно удовлетворение и равновесие. Но като си спомняме за онези моменти в живота, когато сме изпитали известно спокойно доволство, можем да развием увереност в спо­собността си да изпитаме такъв вътрешен покой отново. Особено когато сме въведени в задълбочените техники на тантра за създаване на невероятно блаженство и яснота на съзнанието, ние имаме основателна причина да се чувс­тваме вдъхновени. Колкото повече се упражняваме в тези техники, толкова повече ще се убеждаваме, че е напълно възможно да направим живота истински смислен и за себе си, и за другите.
ДАКИ И ДАКИНИ

Когато практиките от заключителния етап са усъвър­шенствани и сме добили контрол върху висшите енергийни ветрове, ще дойде момент, в който ще се появят баките и дакините. Какво са даките и дакините Просто казано, това са мъже и жени, който притежават развити изживява­ния за тантристкото преобразуване и контрол и са в състо­яние да увеличат блажената мъдрост на добре обучен прак­тикуващ. В определен момент от усъвършенстването на заключителния етап физическият акт с такъв партньор е необходим за въвеждането на всички проникващи енер­гийни ветрове в централния канал - предпоставка за пъл­ното отваряне на сърдечния център и усещането за най-дълбокото равнище на ясната светлина.

Целта на практикуването с партньор е изложена на голямо неразбиране, особено от хора, които са имали само повърхностен контакт с будистката тантра. Много запад­няци, например, видели тибетски рисунки и статуи, изоб­разяващи божества в полов акт, имат погрешно разбиране, че тибетския будизъм е свързан най-вече със сексуалния контакт между мъжа и жената. Както беше изтъкнато по-рано, това изкуство в действителност представлява усеща­нето за пълно единство - на метод и мъдрост, на блаженст­во и пустота - характерно за просветленото състояние. Но сега, със споменаването на практиките от заключителния етап е възможно да възникне ново объркване. Затова е не­обходимо да се подчертае, че преди да сме овладели вис­шето си тяло и преди да сме "прегърнали" блажената енер­гия кундалини, спяща в нас, ние съвсем не сме подготвени да прегърнем външен партньор.

Съществува огромна разлика между акта в тантра и обикновеният сексуален контакт. Колко са различни, може да стане ясно, когато си спомним, че по време на заключи­телния етап практикуващият е разтворил енергийните вет­рове в своя централен канал и е изпитал същите умствени и физически поглъщания като по време на смърт. Докато не сме навлезли с пълно съзнание и контрол в тези прежи­вявания, подобни на преживяванията по време на смъртта, е просто фарс да се говори за акта в тантра. Още повече, че докато при обикновения секс мъжът влиза в женското тяло, в истинския тантристки акт енергията на жената про­никва в мъжа! .

Трябва да разберем, че като се следват тантристките техники на преобразуване, могат да се постигнат различни степени на успех. Най-високата степен, разбира се, са три­те тела на буда - т. е. пълно просветление - постигнати преди смъртта, още в този живот. Това е напълно възмож­но. Има много завършени практикуващи, които са достиг­нали пълно пробуждане точно така. Но дори ако не успеем да открием съществото си в цялостност сега, то това все още е възможно по време на смъртта или дори в междин­ното състояние. А ако практиките не ни изведат до края на пътя, до просветлението, те могат да ни освободят от стра­ховете ни от смъртта и да ни дадат определен контрол вър­ху прераждането. Това само по себе си е голямо постиже­ние, тъй като би ни позволило да следваме без прекъсване духовния си път в бъдеще.

Когато започнеш някоя практика на медитиране, не­зависимо колко трудна може да изглежда в началото, тряб­ва да се опитваш да бъдеш смел и да си мислиш: "И да ус­пея напълно, и да не успея, поне ще се опитам да постигна някакво преживяване". Не си мисли: "Как мога да медити­рам? Това е нещо ново и аз не знам нищо за медитацията. Освен това съм извършил толкова зло в живота си. Аз съм грешник. Как може някой като мен да се надява да постиг­не прозрения?" Този начин на мислене е напълно погрешен. Първо, ти не можеш да знаеш какво ще постигнеш, преди да опиташ. Тъй като си заблуден в момента, не зна­еш какви са истинските ти възможности. Ако се постараеш добре, можеш да се изненадаш от себе си. Второ, глупаво е да-Се безпокоиш, че си твърде грешен, за да медитираш ус­пешно. Виж Миларепа. Той извършил много злини като убил безчет хора, но имал силата да достигне съвършено разбиране за отказването, бодхичита и пустотата, като накрая постигнал пълно просветление чрез практикуването на тантра. Въпреки, че както сам признава, преди бил го­лям престъпник, под ръководството на своя гуру Марпа и собствената си решимост той успял да насочи енергията си и станал велик медитатор. Щом като е успял да преодолее черното си минало, защо си мислиш ти, че си в капана на своето собствено - толкова безобидно в сравнение с него­вото?

Забелязал съм също, че хората, които са извършили много зло в живота си, често са най-успяващите, когато се обърнат към духовността, докато онези, които влагат мал­ко енергия в самсара, често влагат малко енергия и в пос­тигането на нирвана. Те са твърде сковани да постигнат каквото и да било - добро или лошо.

Споменавам всичко това, защото като човешко съ­щество, ти никога не бива да налагаш граници на това, ко­ето можеш да постигнеш, без значение какъв е бил живо­тът ти досега. Може би опитите ти са били твърде разсея­ни, но внезапно нова възможност узрява и ти дава изне­надващата способност да се съсредоточаваш несмущавано за дълги периоди от време. Тези неща наистина се случват, затова бъди смел и продължавай да опитваш. Най-малкото трябва да развиеш силна решимост: "Ще придобия доста­тъчно контрол върху ума си, така че ако се случи нещастие или когато умирам, да имам концентрацията и яснотата да остана спокоен и да разбирам какво се случва." Ако можеш да поддържаш такъв вид мотивация за практиките си, това е достатъчно. То ще запази възможността да изявиш вът­решните си възможности, които са много по-големи откол­кото вероятно си мислиш.
КАЧЕСТВА, КОИТО ВОДЯТ КЪМ УСПЕХА

Ако искаме да постигнем някаква степен на прозре­ние чрез практикуване на тантра, трябва да притежаваме четири качества. Първото е непоколебимо посвещават. Това означава да имаме ясното разбиране, че пътят, който следваме, от търсенето на убежище в началото до прилага­нето на най-напредналите методи на тантра в края, е на­дежден и изпълнен със смисъл. Веднъж видели от собствен опит, че можем да се доверим на пътя, защото той дейст­вително ни води в посоката, в която искаме да отидем, посвещаването ни съвсем естествено ще стане непоколе­бимо.

Казано по друг начин, необходима ни е увереност в това, което правим. Това е лесно, докато сме в обществото на други медитиращи и практикуващи или близо до своя учител. В такава защитена среда духовната практика е като споделена култура - тя е нещо, в което можем да имаме вя­ра и да следваме, без да се чувстваме странно и не на мяс­то. Но когато напуснем тази изкуствено изолирана среда и се върнем в "реалния свят", може бързо да загубим увере­ност в практикуването си. Ние чувстваме натиска на очак­ванията и ценностите на другите - Какъв смисъл има да медитираш? Защо да седиш и да съзерцаваш пъпа си, кога-; то толкова много други вълнуващи неща могат да се правят в живота? - и можем лесно да попаднем под тяхното влия­ние. Скоро намираме себе си отново потънали в привично­то безсмислие на всекидневния живот, без начин да го променим в нещо ценно. Но ако нашата увереност е непоклатима, тогава и посвещаването ни на практиките ще бъде непоклатимо и вместо да бъдем пометени от външните об­стоятелства, ще можем да ги превърнем в път към прос­ветлението.

Второто качество, от което се нуждаем, е да бъдем свободна от съмнение, от нерешимостта, която нечистото съзнание поражда. Когато развием ясната мъдрост, разби­раща всички елементи на практиката, техният ред, тяхната цел, всички пълзящи съмнения, които ни пречат да след­ваме пътя с твърда решимост, ще изчезнат от само себе си.

За нас е важно да имаме възможно най-ясна предста­ва за здравата структура, която обединява практиките ни. Има много хора, които са слушали ученията на дхарма го­дини наред и понякога ги чувам да се оплакват: "Толкова съм объркан, че не знам откъде да започна. Получил съм напътствията на толкова много лами, че вече не знам кой е главният ми учител. Дори не знам коя медитация да направя най-напред." Ако сме изучавали много и различни предмети, ако сме получили много и различни посвещавания, ако сме били въведени в много и различни медитации и все още не знаем как да практикуваме, това показва, че сме загубили представа за структурата, която лежи в осно­вата на практикуването. Едно от хубавите неща на тибетс­ката будистка традиция - моля, да извините моя шовини­зъм - е, че в нея съществува ясна, чиста структура от нача­лото до края. Съществува списък на достиженията, прозре­нията и т. н. От моя гледна точка това следва да бъде ви­соко оценено. Затова, ако се чувстваш изгубен, провери за себе си с помощта на опитен учител какво представлява тази структура и я следвай твърдо напред.

На трето място е важно да се развие еднонасочено съсредоточаване. Ще бъде невъзможно да проникнем в дълбините на практиката и да усетим нейната същина, ако съсредоточаването ни е лишено от стабилност и фокус. Например, ако искаме да добием контрол върху различните енергии във висшата нервна система, не можем да се задо­воляваме с мъглява, неточна представа за това, къде се на­мират тези енергии и как функционират. Напротив, трябва да имаме възможно най-точно разбиране, а това се постига, ако има съсредоточен ум. В този смисъл тантра не се раз­личава от другите дисциплини. Хората, които успяват в то­ва, което правят - било то академични изследвания, спорт или нещо друго - всички имат нещо общо помежду си: доб­ре развито съсредоточаване. Без него човек не може да отиде надалече.

Помислете върху следния пример. Много пъти е ка­зано, че чрез практикуването на тантра всяка дейност, мотивирана от желанието - дори изпиването на млечен шейк - може да се превърне в изживяване на велика, бла­жена мъдрост. Ако съсредоточаването ни е силно и сме добре тренирани, можем да следим какво точно се случва когато вкусваме и поглъщаме млечния шейк. Цялата про­будена енергия може да бъде канализирана така, че да уве­личи вътрешния огън при пъпа. Тази топлина изпраща блажена енергия в нервната система и в цялото изживяване се усеща пространната мъдрост на нераздвоението. За чо­века, който знае какво прави, дори изпиването на един млечен шейк се превръща в мощен метод за докосване на същината на блажената мъдрост. Това не е въпрос на же­лание или на преструване; то наистина се случва. Но обик­новено ние сме без връзка с вътрешната си действител­ност. Когато пием нещо например, ние нямаме ясна предс­тава какво се случва с езика, стомаха, нервната система или с тялото и съзнанието като цяло. За разлика от йогите и йогиннте, които знаят какво точно се случва и могат да управляват енергията, ако е необходимо, ние оставаме сле­пи и несъзнаващи. И тогава, вместо блажена мъдрост, единственото, което изпитваме е, може би, стомашно разс­тройство.

И накрая, ако искаме да постигнем велики прозрения, ние трябва да пазим практиките си скрити. Това може да звучи странно, но в действителност е много важен момент. Всъщност, правилният израз за практикуване на тантра е "тайна мантра". Тук "мантра" означава защита на ума, а "тайна" напомня, че трябва да пазим за себе тези мощни методи си като скъпоценно съкровище. В наши дни прак­тикуването на тантра се е изродило. Някои хора, които следват определена практика, открито се хвалят: "Аз съм тантрика! Чуй какво мога да направя!" Такова горделиво, публично държание не е мъдро. То само привлича пречки за практикуването ни. Много по-добре е да запазим унил външен вид, но да бъдем велики йоги вътрешно, вместо да се показваме отвън, но да нямаме вътрешни прозрения.

Великите медитатори от миналото са казали, че ако развием тези четири качества - непоколебимо посвещаване, освободеност от съмнения, целенасоченост и скритост -и практикуваме твърдо и точно, всички могъщи достиже­ния на пътя са достъпни за нас със сигурност. Според опи­та на много практикуващи ние можем да достигнем опре­делен момент в обучението си по' медитация, когато нас­тъпва голям изблик на знание и прозрение. Като че ли пре­ди сме били обикновено невежо, същество и внезапно сме се превърнали във високо реализиран йога\ Това не е ти­бетска, религиозна фантазия. То действително се случва.

Като обикновени човешки същества ние сме плътно обгърнати от завивките на предубеждението. Ако можем по някакъв начин да се освободим от тези задушаващи схващания, ще можем веднага да проникнем в едно неве­роятно дълбоко измерение на действителността. Дори въп­реки че не очакваме нищо особено да се случи, внезапно се осъществява големия изблик на прозрение - спонтанно и без усилие. Това е напълно възможно. Но няма полза само да четем за преживяванията на другите. Ако искаме да получим облагите на тантристкото преобразуване, трябва да развием тези преживявания сами.

Въпреки омаломощаващия ефект от влошаващото се състояние на сърцето му Лама Иеше продължи до самия край на живота си да проявява повече загриженост за хора­та около него, вместо за себе си. Дори когато беше подло­жен на интензивно лечение в болницата, той питаше за здравето и положението на другите, смееше се и се шегу­ваше със сестрите. По-късно Лама Зопа Ринпоче разказва: "Малко преди да си отиде, когато се обмисляше хирурги­ческа намеса, той ми каза: "Няма значение дали операцията ще бъде успешна, или не, защото аз успях да използвам се­бе си, за да служа на другите. Напълно съм доволен от нап­равеното и никак не се тревожа дали ще умра." Накрая на тибетската Нова година Лама Иеше ни напусна, като ди­шането му спря в часа на зазоряване, когато много велики йоги са си отишли.

Изрази като "отиде си", "напусна" ни обикновено са използвани да смекчат жестоката безвъзвратност на смърт-та.Но тук те имат особено значение, защото според току що изложените тантристки учения, смъртта не е пълно уни­щожение, както някой хора се страхуват. Тя е по-скоро етап от развиващото се усъвършенстване на съзнанието, което продължава докато последното достигне най-великата възможна извисеност, след което си отива, изос­тавяйки тялото. Докато тялото започва да се разпада, съз­нанието продължава и накрая среща подходящите условия за следващото въплъщения или прераждане.

Както Лама Иеше обяснява, ако човек не е достатъчно подготвен, движението от един живот в друг се осъществя­ва без контрол и избор. Човек умира и се преражда в също­то състояние на невежо обусловено вкопчване и отвраще­ние, в което е живял преди. Но за добре подготвения бодхисатва положението е много различно. С ясно съзнаван контрол такава алтруистично мотивирана личност използ­ва всички преимущества на блажено чистата, ясна осъзна-тост по време на смъртта - винаги ръководена от състрада­телното намерение да бъде от най-голяма полза - и избира прераждане, което ще позволи да продължи да служи на другите.

Такъв е случаят със смъртта на Лама Иеше. Не само че поддържаше спокойно и весело самообладание, което е нещо изключително за човек в неговото бедствено физи­ческо състояние, но успя да остане в съзнание и под конт­рол по време на целия процес на смъртта и след него.

Само час преди да умре, на 3-ти март 1984 година, той моли Зопа Ринпоче, който беше с него непрекъснато, да практикуват заедно медитацията на Херука. Тогава, точ­но преди зазоряване, сърцето му спира да бие и според за­падното медицинско тълкуване, той се счита за мъртъв. Но съзнанието на ламата още не е напуснало тялото му, той продължава да медитира необезпокояван, въпреки двучасовите напрегнати усилия от страна на лекуващия лекар да го съживи.

Накрая той бива преместен в друга стая в болницата, където остава в най-висшето състояние на медитация заед­но с Ринпоче и много от учениците му, присъстващи през по-голямата част от деня. Около 5 часа следобед на един от хората му се струва, че забелязва как главата на Ламата ле­ко се помръдва, но решава, че халюцинира. Точно тогава обаче Ринпоче се обръща към него и тихо казва: "Сега ме­дитацията на Лама свърши." В този момент съзнанието на Лама Иеше окончателно напуска тялото му.

На 12. 02. 1985 г., почти година по-късно, се роди момче в едно испанско семейство, с което, както Лама Ие­ше бил казал години по-рано, го свързвали близки отноше­ния. Това семейство живее и работи в Центъра за уедине­ние Йосел Линг, който Лама Иеше основа в Испания, бли­зо до Гранада. Детето е наречено Йосел, което означава Ясна Светлина и преди да стане на 14 месеца е разпознато като превъплъщението на Лама Йеше не само от Зопа Ринпоче, но и от Негово Светейшество Далай Лама. По време .ia официалното разпознаване Далай Лама заявява, че кога­то младият Йосел стане достатъчно голям да говори, ще даде безпогрешни знаци, че действително е истинското превъплъщение, или тулку на Лама Йеше. Оттогава хората от цял свят имат възможността да се срещнат с младия Йо­сел и той вече е дал на много от тях - включително и на онези, които са особено скептични за прераждането, забе­лежителни знаци, като разпознаване на хора и места от предишния му живот. Лама Йосел беше ръкоположен при изключителния интерес на медиите в Дхарамсала, Индия на 17.03.1987 г. Като се завърна бързо в отговор на прочув-ствените молби на предишните си ученици, Лама Йеше из­пълни обещанието си да продължи да работи за другите. Не само това, но и начинът, по който той умря и по-късно се завърна, ясно показа истинността и силата на ученията, представени в това въведение. Нека всички, които се инте­ресуват, намерят полза и радост в ученията за тантристкото преобразуване, нека Лама Йосел се радва на дълъг и пло­дотворен живот, за да бъде от най-голяма полза и пример за вдъхновение на другите, и нека всички същества да бъ­дат щастливи.