Въведение

Въведение

Информатизацията на обществото е стратегически фактор за развитието на цивилизацията: благодарение на особените свойства на информацията именно информатизацията дава на човечеството определени възможности да реши глобални проблеми и да премине към нова парадигма на устойчиво развитие. Още повече, че информационните системи (ИС) и технологии се превръщат в средствата, които човек може да използва за разширяване и развитие на своите способности: памет, логика, пространствено въображение.

Във всяка област на икономическата, социалната и научната дейност, във всяко предприятие, занимаващо се с производство или разпределение на продукция, се създава или използва информация. Каквaто и да е взаимовръзка и координация на дейностите е възможна само благодарение на системата за информация, обхващаща целия процес. При това генератори и потребители на информация са както различните функционални и управляващи подсистеми, така и самият човек. Иначе казано, практически всяка целенасочена дейност на човека в една или друга степен е свързана с процедурите за обработка на информация, които могат да бъдат автоматизирани и неавтоматизирани.

В днешно време най-ефективен е вариантът, базиращ се на използването на компютрите. Автоматизираните информационни системи (АИС) като специализирано средство за ефективна обработка на данни станаха задължителна съставна част от всяка дейност: управление на производството, научни изследвания, икономически и социални системи. Много преди появата на понятието „автоматизация” човек се е научил целенасочено да събира, обработва, съхранява и предава информация, от момента, в който се появява разбирането, че информацията е безалтернативна основа за вземане на решения и осъществяване на контрол. Автоматизацията внася съществени изменения в сферата на целевата човешка дейност по отношение на „механичните” операции по събиране, формална обработка и разпределение на данните. Но ако говорим за действеност на „автоматизираната” информация, като средство, реализиращо връзката между субекта на управление и управляемата дейност, автоматизацията е безсилна.

От самото начало на АИС всички функции по контрола, обработката и анализа на информация са били предадени на компютрите и се е смятало, че с тяхна помощ може да се прави всичко в тази област. Но се оказало, че използването на машини невинаги е ефективно и даже, че невинаги е целесъобразно. Данните, за които по-рано са се използвали преки „естествени” канали, сега трябвало да преминават през кодиране и обработка от компютър, преди да попаднат при адресата. Освен това, човек губи усещането, че владее информацията: сега той се чувствува като „доставчик” на данни за информационната служба, която по отношение на човека играе ролята не на помощник, а на нова функция, изискваща от него нови действия. Освен това, често неуспехите от автоматизацията са и следствие от това, че усилията на разработчиците са насочени основно към развитието на системата за обработка на данните, т.е. към решаване на част от информационните проблеми, а не върху целия комплекс от информационни процеси.

Днес присъствието на средствата на компютърната техника в живота и дейността на човека е повсеместно и глобално. Но тяхната роля не е толкова огромна (тъй като функционалността им поначало е ограничена), за да бъде изключена дейността на човека напълно. Човекът участва на всички нива в работата на автоматизираната информационна система. Но най-същественото е това, че човек поставя проблеми и само той може да събере информацията, позволяваща да се разрешат тези проблеми. И последно, човекът е краен потребител на резултатите от обработката и предаването на информацията, и само той може да оцени ефективността им.

Развитието на АИС с различно предназначение и мащаб е най-забележимо в областта на бизнес приложенията. Такива системи работят с голям обем производствена, комерсиална, управляваща информация, която обикновено има достатъчно сложна, но добре формализирана структура, и процедурите за обработка са точно определени за целите на внедряване на системата. Примери за такива ИС са системите за управление на предприятия, банковите системи, системите за продажба на билети.

Другото направление в развитието на АИС са автоматизираните информационно-търсещи системи. Основното им предназначение е съхраняване на големи ретроспективни обеми обикновено слабо структурирана информация и гъвкаво търсене по нетривиални заявки. Примери за такива системи са библиотечните системи, електронните библиотеки, търсещите Internet машини.

Широкото използване на АИС от двата типа довежда до появата на аналитичните информационни системи. Този вид системи обикновено се използват за оценка и избор на алтернативни решения, прогнозиране и др.

Общо за всички типове АИС е това, че те използват технологията за интегрирано съхранение и обработка на данни – концепцията за бази от данни. В основата на тази концепция e механизмът за предоставяне на обработващата програма само тези данни от всички съхранявани, които са й необходими, при това именно във формата изискван от програмата.

Естествената, изключително тясна и целесъобразна връзка на базите от данни и ИС изисква разбиране на техните различия, при това не само на терминологично ниво като „АИС обработват информация, а системите за управление на бази от данни (СУБД) – данни”:

1. 
   ИС е ориентирана „навън” – задачата на ИС е така да организира информационните потоци (събиране на сведения за взаимодействието на управлявания обект и използване на натрупаните данни за предишните състояния), че да се осигури устойчивото достигане на целите на субекта на управление в жизнедейността му. Докато СУБД е ориентирана към „вътрешната”, изпълнителната (изчислителната) среда. Задачата на СУБД е така да организира данните, че при зададените ограничения на моделa на данни да се осигури ефективността на обработката на данните.
   
2. 
   Данните и единствено те съставляват основата на информационната поддръжка на достигането на целта от човека в някаква обикновено ограничена предметна област и именно ограничеността на класа задачи, наличните ресурси, методи и средства за достигане на целта позволяват да се организира ефективна процедура за обработка на данните.
   

• 
  въведение в информатиката и информационните системи, позволяващи предметно да се определят понятията „информация” и „информационна система”;
  
• 
  структура и организация на информационните системи;
  
• 
  жизнен цикъл на ИС и съпровождащите го процеси;
  
• 
  информационни ресурси на организацията;
  
• 
  инфокомуникационни технологии, използвани в системите за управление;
  
• 
  заплахи за информационната безопасност.
  

Основни термини и понятия

Две науки обикновено се сочат за източници и теоретична платформа на автоматизираните ИС: документалистиката и кибернетиката. Възникването им е тясно свързано с бурното развитие на производствените системи и технологии. Основният предмет на документалистиката е изучаването на рационалните средства и методите за повишаване ефективността на документооборота като най-разпространена форма за натрупване и търсене на информация. От друга страна, понятието „информация” е и в основата на кибернетиката – наука за методите за анализ и синтез на системи за ефективно управление. Но развитието на средствата на компютърната техника и нейното широко използване в различни области на човешката дейност водят до това, че с понятието „информация” тясно се свързва и друга област – науката за средствата на компютърната техника (Computer science).

Изключително важно е да се разбира, че предназначението на информационните системи не е собствено изчисленията, извършвани над данните, а обработката на информацията, макар и представена в числов вид.

Видове информация и нейните свойства

1. 
   Информацията (от лат. informatio — сведение, разяснение, изложение) в общия смисъл е абстрактно понятие с множество значения, в зависимост от контекста. В тесния смисъл на думата, това са сведения (съобщения, данни), независимо от формата на представянето им. Днес не съществува точно определение на термина информация. От гледна точка на различните области на знанието, това понятие се описва със свой специфичен набор от признаци. „Информация” е съвкупност от данни, фиксирани на материален носител, съхранени и разпространени във времето и пространството.
   

В информатиката най-често се използва следното определение за този термин: Информацията е осъзнати сведения за обкръжаващия свят, които представляват обект за съхранение, преобразуване, предаване и използване. Сведенията са знания, изразени в сигнали, съобщения, известия, уведомления и т. н. Всеки човек е обкръжен от море от информация от различни видове.

За човека винаги е бил свойствен стремежът да фиксира, съхрани за дълго възприетата от него информация. Човешкият мозък съхранява множество информация, и използва за нейното съхранение собствени начини, основата на които е двоичният код, както е и при компютрите. Човек винаги се е стремял да има възможността да споделя своята информация с други хора и да намира надеждни средства за нейното предаване и дълговременно съхранение. Затова в днешно време са изобретени различни начини за съхраняване на информацията на външни (относително човешкия мозък) носители и нейното предаване на огромни разстояния.

Основните видове информация по формата на представяне, начините за нейното кодиране и съхранение, които имат най-голямо значение за информатиката, това са:

• 
  графична или изобразителна — първият вид, за който е бил реализиран начин за съхранение на информация за обкръжаващия свят във вид на скални рисунки, а по-късно като картини, фотографии, схеми, чертежи на хартия, платно, мрамор и други материали, изобразяващи картини от реалния свят;
  
• 
  звукова — светът около нас е пълен със звукове и задачата за тяхното съхранение и тиражиране е решена с изобретяването на звукозаписващите устройства през 1877 г.); Разновидност на звуковата е музикалната информация — за този вид е изобретен способ за кодиране с използване на специални символи, което прави възможно нейното съхраняване, аналогично на графичната информация;
  
• 
  текстова — начин за кодиране на човешката реч със специални символи — букви, при това различните народи имат различни езици и използват различни набори букви за изобразяване на речта; този начин придобива особено голямо значение след изобретяването на хартията и книгопечатането;
  
• 
  числова — количествена мярка за обектите и техните свойства в обкръжаващия свят; числовата информация придобива особено голямо значение с развитието на търговията, икономиката и паричния обмен; аналогично на текстовата информация за нейното изобразяване се използва метод за кодиране със специални символи — цифри, като системите за кодиране (броене) могат да бъдат различни;
  
• 
  видеоинформация — начин за съхраняване на “живи” картини от обкръжаващия свят, появил се с изобретяването на киното.
  

Според нейната същност информацията бива:

а) научна (най-пълно отразява обективните закономерности в природата, обществото и мисленето);

б) управляваща

- производствена, свързана с управлението на хора;

- техническа, свързана с управление на технически обекти.

По областта на приложение информацията бива:

а) политическа;

б) техническа;

в) педагогическа;

г) физическа;

д) икономическа и други.

По предназначението си информацията бива:

а) масова;

б) специална.

Според нейната обработка информацията бива систематизирана или има случаен характер.

В зависимост от начина на изразяване информацията може да бъде дискретна (състои се в съобщения, съставени от отделни елементи, разположени в пространството или във времето) или непрекъсната (изразява се чрез съобщения, които представляват непрекъснати във времето сигнали или обекти в пространството). Най-често информацията има смесен характер, т.е. представлява композиция от непрекъсната и дискретна информация.

За предаване на информацията на големи разстояния първоначално са били използвани кодирани светлинни сигнали, а с изобретяването на електричеството предаването на кодиран по определен начин сигнал се извършвало по проводници, а по-късно са използвани радиовълните.

Както всеки обект, и информацията притежава свойства. Характерна особеност на информацията, отличаваща я от другите обекти в природата и обществото, това е дуализмът: върху свойствата на информацията влияят както свойствата на изходните данни, съставляващи нейната съдържателна част, така и свойствата на методите, фиксиращи тази информация. От гледна точка на информатиката (и на информационните системи) най-важни са следните общи качествени свойства: обективност, достоверност, пълнота, точност, актуалност, полезност, ценност, своевременност, разбираемост, достъпност, краткост и др.

1. 
   Обективност на информацията. Обективeн – съществуващ вън и независимо от човешкото съзнание. Информацията е отражение на външния обективен свят. Информацията е обективна, ако тя не зависи от методите на нейната фиксация, от нечие мнение или съждение.
   

Обективна информация може да се получи с изправни датчици и измервателни прибори. Отразявайки се в съзнанието на конкретния човек, информацията престава да бъде обективна, тъй като се преобразува (в по-голяма или в по-малка степен) в зависимост от мнението, съждението, опита, знанията на конкретния субект.

2. 
   Достоверност на информацията. Информацията е достоверна, ако тя отразява истинското положение на нещата. Обективната информация винаги е достоверна, но достоверната информация може да бъде както обективна, така и субективна. Достоверната информация ни помага да вземем правилно решение. Информацията може да бъде недостоверна по следните причини: * преднамерено изкривяване (дезинформация) или непреднамерено изкривяване от субективен характер; * изкривяване в резултат на въздействие на смущения (“развален телефон”) и недостатъчно точни средства за нейната фиксация.
   
3. 
   Пълнота на информацията. Информацията може да се нарече пълна, ако тя е достатъчна за разбиране и вземане на решения. Непълната информация може да доведе до грешен извод или решение.
   
4. 
   Точността на информацията се определя от степента на нейната близост до реалното състояние на обекта, процеса, явлението и т.н.
   
5. 
   Актуалност на информацията – важност за настоящия момент, злободневност, насъщност. Само навреме получената информация може да бъде полезна.
   
6. 
   Полезност (ценност) на информацията. Полезността може да бъде оценена спрямо нуждите на конкретните потребители на информацията и се оценява по тези задачи, които може да се решат с нейна помощ.
   

• 
  има семантичен (смислов) характер, т. е. понятиен, тъй като именно в понятията се обобщават най-съществените признаци на предметите, процесите и явленията от обкръжаващия свят.
  
• 
  има езикова същност (освен някои видове естетична информация, например изобразителното изкуство). Едно и също съдържание може да бъде изразено на различни естествени (разговорни) езици, да бъде записано с математически формули и т. н.
  

- временен – приемственост на информацията, когато поредното информационно съобщение, отразяващо състоянието на конкретна предметна област, по един или друг начин включва съдържанието на предишните съобщения;

- смислов, позволяващ да се представи състоянието на описвания обект чрез съобщения с различна детайлност – с различна степен на концентрация на информацията.

Приемствеността на информацията като форма на кумулативността е непосредствено свързана с приемствеността в развитието на науката, техниката, производството и другите сфери на човешката дейност. Свойството приемственост се проявява в исторически, отраслов и междуотраслов аспекти.

Концентрацията на информация се постига в процеса, често наричан обобщение, агрегиране. Това свойство отразява закономерността на разитието на научния и други видове човешко знание. Форми на концентрация на информацията са, например: закони и научни категории, пословици, поговорки и т.н.

Емерджентността на информацията (от англ. еmerge – появявам се, изяснявам се, възниквам) се проявява във всички форми и видове кумулация. Емерджентността е конкретната проява на преход от количество в качество. Например, изречение се състои от няколко думи, всяка от които си има своето значение. Но смисълът на изречението невинаги се свежда до смисъла на думите, от които се състои то.

Неасоциативност и некумутативност в най-общ смисъл означават, че произволна единица информация невинаги е аритметична сума от съставляващите я елементи: тези елементи не може без промяна на смисъла да се използват в друга последователност.

Стареенето на информацията се състои в намаляването на нейната ценност с течение на времето. Информацията старее не само от времето, а и от появата на нова информация, която уточнява, допълва или отхвърля напълно или частично по-ранната информация. Абсолютно остаряла се смята информация, която с появата на новата информация се оказва недостоверна. Относителният характер на стареенето на информацията може да се разглежда от гледна точка на нейната новост не само по временни параметри, но и по отношение на съвкупно или индивидуално знание.

Научно-техническата информация старее по-бързо, естетическата (произведенията на изкуството) – по-бавно.

Логичността, компактността, удобната форма на представяне облегчават разбирането и усвояването на информацията.

Междуотрасловият характер на използването на информацията се разглежда в два аспекта:

• 
  от едни и същи единици информация могат да се „конструират” различни по характер и предназначение хипотези, решения и т.н., както от едни и същи химически елементи – различни вещества или от едни и същи думи – различни фрази;
  
• 
  информация, създадена за решаване на определена научна или практическа задача, може да бъде използвана за решаването на други, включително и тези, които създателят на информацията е предвидил.
  

Оценяването на информацията се извършва в три аспекта: синтактичен, семантичен и прагматичен.

Съхраняването и предаването на информация се осъществява с преобразуване на информацията в удобна форма в зависимост от условията, в които са източникът и потребителят на информацията. Предаването на информацията може да се осъществява директно, а също и с усилване на сигнала (рупор, локална компютърна мрежа, писмена реч и т. н.) или чрез преобразуване на сигнала и предаването му на далечни разстояния (телефон, телеграф, радио, телевизия, глобални компютърни мрежи и т. н.).

Съхраняването на информацията се осъществява върху дълготрайни носители: камък, пергамент, кожа, хартия, магнитни носители, лазерни дискове, сървъри на компютърни мрежи т. н. При това предаването се освобождава от проблемите на реалното време, възможни са даже и съобщения на човека към самия себе си (записки, отбелязки). Така с използването на "инструмент" намалява натоварването върху човешката памет. В днешно време основното средство за съхранение на информация е персоналният компютър (ПК) и други средства на изчислителната техника.

Процедурата по съхраняване на информация в ПК се състои в това, да се формира и поддържа структура за съхраняване на данните в паметта на компютъра. Съвременните структури за съхраняване на данни трябва да са независими от програмите, използващи тези данни, и да реализират принципите за пълнота и минимална излишност. Такива структури се наричат "бази от данни". Процедурите по създаване на структури за съхранение (бази от данни), по актуализация, извличане и изтриване на данни се извършват с помощта на специални програми, наричани "системи за управление бази от данни".

Процедурата по актуализация на данните позволява да се променят стойностите на данните, записани в базата, или да се допълни определен раздел или група от данни. Остарелите данни могат да бъдат изтрити чрез съответната операция.

Процедурата по извличане на данни е необходима за прехвърлянето от базата данни на необходими сведения или за преобразуване, или за изобразяване, или за предаване по компютърната мрежа.

Съхраняването и предаването на данни са тясно свъзани помежду си. За изпълнение на тези процедури се използват мрежовите информационни технологии. Програмите, които служат само за съхраняване и предаване на данни, се наричат "информационни хранилища" и представляват в същността си компютъризирани архиви.
Информационни взаимодействия и информационна среда

Всички, използвани и изучавани от човека обекти и техните взаимодействия по един или друг начин са свързани с физическия свят. Информационни обекти, наричаме тези от тях, които имат свойството (способността) да отразяват и при спазване на определени условия да изменят състоянието на друг физически обект или неговите взаимовръзки.

Обектите на дадена информационна среда са свързани с обектите на предметна област чрез зависимости (например по схемата „оригинал – образ” или „причина – следствие”) пряко или косвено – чрез низ от обекти или връзки. Тези зависимости имат дискретен събитиен характер.

Дискретният характер на взаимозависимостта на обектите на информационната среда и предметната област предоставя възможности за представяне на информационната система като отделна (изолирана) и самостоятелна система (поне в определен интервал от време).

От гледна точка на типологията на взаимовръзките на обектите на предметната област и информационната среда може да се разглеждат два случая:

а) връзка обект от Предметна област -> обект от Информационна система, водеща до пораждане на „сигнална” информация;

б) връзка обект от Информационна система -> обект от Предметна област, реализираща информационното въздействие (например в процес на управление).

Информацията не е тъждествена на информационен обект. Ако даден информационен обект се асоциира с форма на съществуване, то информацията се свързва с действие, потенциално извършвано над този обект. От гледна точка на физическата природа информацията е информационен обект във взаимовръзка с тези обекти, с които той може „информационно” да си взаимодейства. С други думи, информационният обект е абсолютен, а информацията е относителна, тъй като тя е резултат или цел на взаимодействието и зависи от условията, в които се извършва това взаимодействие.

От целенасочеността на взаимодействието следва, че информационната среда представлява функционална структура, реализираща процес на управление чрез формиране и реализация на информация в текущ момент от време t_i. Информационният обект осъществява управляващо въздействие възоснова на данните за предишното състояние на обекта в t_i-1 за достигане на целевото състояние в следващия момент от време t_i+1. Обобщената функционална схема на този контур на информационно взаимодействие е представена на фиг. 1.

Фиг. 1 Контур на информационното взаимодействие

Информацията за обекти, събития, процеси, използвана от човека във всекидневието и трудовата дейност, в повечето случаи се представя под формата на съобщения. Съобщението е информационно отражение на реални събития в символна, графична или мултимедийна форма. Ако съобщенията отразяват някакви факти, то те се наричат данни.

В общия случай под данни се разбира съобщения за обекти и процеси, представени в структурирана форма на някакъв материален носител (хартиени документи, магнитни дискове). За да могат данните да бъдат обработени от компютър, с тях трябва да бъдат изпълнени редица операции по въвеждането им: отначало те се разглеждат като резултат от наблюдения или измервания, след това се фиксират на материален носител и накрая се пренасят в компютъра, където се структурират и се намират в бази от данни или други формални средства.

Различаваме следните типове данни: числов, символен, графичен, звуков, видеоинформация. Типът определя начините за представяне на данните в компютъра и допустимите за тях операции. Например числовият тип позволява да се изпълняват аритметични операции, а символният – не.

Понятието „знания” се отнася към базовите категории на изкуствения интелект. То става особено популярно вследствие на широкото разпространение в управленската практика на резултатите от изследванията в областта на изкуствения интелект. Появилите се експертни системи се базират на понятието знания.

Фиг. 2 Класификация на знанията според психологичното отражение на средата от човека

Осъзнатите знания са материализират с различни носители (книги, бази от данни, документи др.). Осъзнатите се делят на такива, които се получават чрез възприятията (декларативни) и такива, които се получават по пътя на разсъжденията (процедурни). Декларативните знания отразяват факти или наличие на свойства на обектите, субектите, предметите. Процедурните знания от своя страна не зависят от случващите се събития, фиксирани под формата на декларативни знания, а от целите на обработката на знанията и начините за представянето им. Процедурните знания най-често се представят като разчетни формули и правила за взимане на решение.

Неосъзнатите правила играят немалка роля в човешката дейност. Те могат да бъдат разделени на невролингвистични, асоциативни и интуитивни.

Съотношението между понятията „знания” и „информация” е такова, каквото и между понятията „данни” и „информация”. Данните и знанията винаги са първични, а информацията е вторична. Така както и данните, знанията в повечето случаи трябва да бъдат обработени, за да се получи необходимата информация за управлението (за вземане на решения). Едновременно с това данните и знанията се различават съществено: ако първите са една от формите на фиксация на факти или събития, то вторите са резултат от осмислено изучаване на типовете връзки между обектите и процесите с последващо разработване на логически и други правила, предназначени за получаване на нужната информация. По такъв начин, и данните, и знанията служат за изходен материал за получаване на информация. Използваните за това процедури зависят от целите на управлението, които се променят, повлияни от външни и вътрешни фактори (фиг. 3).

Фиг. 3 Зависимост на информацията от целта на управлението, данните и знанията

Без понятието „задача” не можем да опишем приложението на компютрите в управленската практика. В общия случай под „задача” се разбира формулировката на посоката на дейност, осъществяването, на която позволява да се достигне поставена цел. Но спрямо компютрите общите формулировки трябва да бъдат конкретизирани. Тъй като всяка задача се решава с определена цел, за достигането на която трябват средства, то формално задачата може да се представи във вида:

Много често за опростяване, икономическите задачи се представят във вида:

Изходните данни А се задават в различни формати: бази от данни, бази от знания, таблици, управленски документи, сигнали.

Резултатите В може да са във формата на таблици, ведомости, отчети, диаграми и други.

Операциите О могат да бъдат в различна форма: инструкции, рецепти, компютърни програми, методики, директиви и др. В общия случай задачата се състои не в търсене на операциите за превръщане на изходните данни в резултатни, а в достигане на целите на управлението.

Фиг. 4 Обща класификация на компютърните задачи

В областта на бизнеса преобладават информационните задачи (фиг. 5), които според характера на изчислителните процедури можем да разделим на:

• 
  задачи за търсене – за решаването им са разработени специално информационно-търсещи системи. Отначало такива задачи основно са се решавали в библиографски, патентни, правни и други сфери. Но заедно с развитието на електронния документооборот, на глобалната, локалните и други компютърни мрежи ситуацията кардинално се променя. Наличието на електронни архиви, големи хранилища на данни, Интернет ресурси стимулират разработването на съответните инструментални средства, което съществено влияе на състоянието на информационно-търсещите системи;
  
• 
  разчетни (транзакционни) задачи – те са най-разпространени в областта на бизнеса, защото към тях се отнасят задачите за получаване на отчетна информация, а също и разработването на планове, базиращи се на оперативна и нормативно-справочна информация. Резултатите от решенията служат за съставяне на отчети и за отчетност (месечна, тримесечна, годишна). Това са тези задачи, без които не може да съществува нито едно предприятие или организация. За решаването на такива задачи в практиката често се използва понятието „транзакция”. Ще дадем определение на понятието транзакция: (1) Транзакцията е елементарен акт на стопанска, финансова или друг вид дейност, отразен върху елементарен носител; (2) Транзакцията е множество от операции, използвано за обработка на данни с компютър в процеса на удовлетворяване на информационни потребности на потребителя. Това множество или се изпълнява напълно или не се изпълнява въобще.
  В рамките на този клас задачи се изпълняват най-вече прави задачи, които служат за определяне на резултати, получени в процеса на производствено-стопанска дейност. Тези резултати са констатация на фактическото състояние на управляемия обект чрез разчет на интегрирани (обобщени) икономически показатели;
  
• 
  аналитични задачи – служат за получаване на аналитична информация, необходима за вземане на решения. Тук основно се използват обратни задачи, тъй като е необходимо да се определят нови начални условия на стопанството, които да позволяват да се получат нужните резултати („как да се направи, така че...?”). Ако например правата задача е „да се определи рентабилността на предприятието на основата на месечната счетоводна отчетност”, то обратната задача е противоположна, тъй като позволява да се отговори на въпроса „какви трябва да са показателите на месечната счетоводна отчетност, които да осигурят увеличаване на рентабилността с А% в сравнение с базовия период?”;
  
• 
  интелектуални задачи – ориентирани са към използване на достиженията в областта на изкуствения интелект: инженеринг на знанията, експертни системи, обработка на размити множества и слабоструктурирани данни, интелектуална обработка на данни и други. Характерни черти за този клас задачи са: * възможност за обработка на произволни заявки на език, максимално близък до човешкия; * възможност да се работи с неопределени и ограничени данни, да се решават лошо формализирани задачи; * възможност за извличане на информация от вече известни ситуации и от наличния опит, а също и за извеждане на нова информация, съхранима в бази от знания; * способност на интелектуалната система да обяснява своите изводи и неуспех, а също и да определя границите на своята компетентност.