Въведение

Превод от коптски на английски Марвин Майър. Превод на български Елика Рафи.

“Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт”.
ВЪВЕДЕНИЕ

Евангелието от Тома е древен сборник със слова на Иисус, записани, според преданието, от Иуда Тома Близна­ка. За разлика от други раннохристиянски евангелия, ко­ито най-често съставляват повествования, тълкуващи Жи­вота на Иисус от Назарет и кулминират в описания на него­вата смърт, Евангелието от Тома се съсредоточава собст­вено върху притчите на Иисус. Както претендира текс­тът, притчите, правилно разбрани, носят спасение и Жи­вот: „Не ще вкуси смърт оня, който тълкуването на тези слова разкрие." (притча 1).

Коптският текст на Евангелието от Тома се появява на бял свят с откриване ръкописите от Наг Хамади; сред тях Евангелието от Тома е вторият трактат, или документ, от Кодекс II. Според Мухамад Али от рода ал Саман, разказал сво­ята история на Джеймс М. Робинсън, това забележително от­критие се е случило през декември 1945.

Тогава (според разказа на Мухамад) египетски фелах, сред които и самият Мухамад Али, пътуват с камили по Джабал ал Тариф - скалист склон край бреговете на Нил в Горен Еги­пет, недалеч от днешния град Наг Хамади. Търсят сабак - естествена тор, която се събира в местността; спъват ка­милите си в подножието на Джабал ал Тариф и започват да копаят около голям речен камък в сипея под скалата. За голя­ма своя изненада, откриват делва, чийто отвор е запечатан със засмолена купа. Мухамад Али, след известно колебание, отваря делвата. Явно се е страхувал, че в нея може да има джин, или дух, който, пуснат на свобода, ще го преследва и ще върши пакости. Но си спомня и легендите за скритите в местността съкровища, така че слабостта му към златото надделява над страха от джинове. Мухамад развива делвата със своя мотика и, както сам той казва, от нея изпада и изчезва във въздуха златисто вещество.

Ако „демитологизираме" неговия разказ, можем да предположим, че онова, което Мухамад е видял, не е било нито джин, нито злато, а по-скоро оцветени в златисто листа от папирус, отразили светлината. Защото той открива тринадесетте папирусни „Кодекса" от библиотеката на Наг Хамади. Сред тях е и Евангелието от Тома.

Преди откриването на този ръкопис, учените познават свидетелства, разпръснати из творбите на църковните отци, препращащи към документ, наричан Евангелие от Тома. Както подозираме, някои от тези свидетелства се отнасят до Евангелие от Тома за детството Иисусово - ранен християнски документ с притчи и легенди за чудни­те подвизи на детето Иисус. Според други твърдения, Евангелието от Тома е използвано или дори написано от манихеите, мистици и гностици, последователи на учителя Мани.¹ В своя Катехизис 6.31, Кирил Йерусалимски² твърди, че онзи Тома, който написва „Евангелие от Тома", не е един от учениците на Иисус, а напротив, недоброжелателен пос­ледовател на Мани. Твърде обширните паралели между Евангелието от Тома в папирусите от Наг Хамади и манихейската литература потвърждават, че има връзка между Евангелието от Наг Хамади и едно евангелие, разпростра­нено сред манихеите.

Други свидетелства у църковните отци по-явно отпра­щат към елементи в Евангелието от Тома, открито при Наг Хамади. Най-категорични са бележките на Иполит Римски³. В своето „Опровержение на всички ереси", 5.7.20-21, той привежда цитат от Евангелие от Тома, използвано сред гностиците-наасени⁴. Този пасаж е забележително схо­ден с притча 4 от Евангелие от Тома. При Иполит Римски, откъслекът звучи по следния начин:

(И) не само мистериите на асирийците и фригийците (но и тези на египтяните), казват те, свидетелст­ват в полза на тяхното учение за благословеното естес­тво, едновременно скрито и изявено, за онова, което е било, което е, и което ще бъде, а то, казва той, е царст­вото небесно сред човеците, търсено от човеците от­носно което те обстойно поучават в евангелието, звано „Според Тома", казвайки: „Който търси ще ме намери в деца от седем години, защото там, скрит до четири­найсетгодишна възраст, аз се изявявам." Но тези слова идват не от Христос, а от Хипократ, който казва: „Дете на седем години е половин баща." Прочее, като поставят пораждащото естество на всичко в пораждащото семе, и чувайки Хипократ (да казва), че детето на седем години е половин баща, те твърдят, че човек, спо­ред Тома, се изявява на четири(найсет) години. Ето такова е тяхното неизразимо и тайнствено учение.

След това, в „Опровержение", 5.8.32, Иполит цитира и друго становище на наасените, за което не се казва изрично, че възхожда към Евангелието от Тома, но което напомня част от притча 11 в него: те казват: „Като ядете мъртво и го правите живо. Какво ще сторите, ако ядете живо?"

Освен тези свидетелства у църковните отци, с Евангелие от Тома могат да бъдат свързани също три гръцки папи­руса, намерени сред купчина смет в Оксиринх (днес Бахнаса, Египет), публикувани през 1897 и 1904. Тези три папируса -Папирус Оксиринх 1,654 и 655, съдържат притчи на Иисус. (Папирус Оксиринх 654.1-3 представлява пролог, или начало на текст, почти тъждествен с пролога към Евангелие от Тома, открито при Наг Хамади: „Ето [тайните] притчи, [които] живият Иисус изрече [и Иуда, който] също се нари­ча Тома, [записа]." Други притчи от тези три папируса отговарят на притчи 1-7, 24, 26-33, 36-39 и 77 в Евангелие от Тома. Когато публикува „Притчите на Иисус от Оксиринх" през 1920, Хю Дж. Ивлин-Уайт допуска, че притчите от па­пируса от Оксиринх може би са заимствани от Евангелието от Тома, Евангелието от египтяните⁵, или Евангелието от евреите⁶. Сега, когато познаваме Евангелието от Тома от Наг Хамади, можем да оценим, колко проницателни са били наблюденията на Ивлин-Уайт: папирусите от Оксиринх са гръцки редакции на Евангелието от Тома.

Като сборник с притчи на Иисус, Евангелието от Тома е жанрово по-близко до други дребни сборници с притчи, отколкото до новозаветните евангелия. В древния свят, иудейските, гръко-римските и християнските сборници с притчи са широко разпространени. Притчите заемат видно място в юдейската книжнина. Иудейските мъдреци съставят текстове като Притчи Соломонови, Еклесиаст, Премъд­рост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, кокто и трактаата „Пирке Авот" („Притчи на праотците")⁷, включен в Мишна. Тези текстове принадлежат към една изключително стара традиция в поучителната литература от Еги­пет и древния Близък Изток, традиция, простряна през вто­рото и третото хилядолетие пр. н.е. и засвидетелствана в сборници като онези на Аменемхет⁸, Аменемоп⁹, Птахотеп¹⁰, Шурупак¹¹ и Ахикар¹². Обичайно иудейският жанр на поучение­то персонифицира мъдростта като женски образ (на старо-еврейски и гръцки думите за мъдрост - „хохма" и „софия", -са в женски род), който идва от Бог и говори чрез притчи, загадки и други мъдри слова.

Гръко-римските риторици, особено споделящите вкуса на киниците към остроумните и язвителни реплики, прибягват при педагогическите си упражнения до запомнящи се изказвания, наречени chreiai (полезни поговорки). Сhreiai са също и мъдрите сентенции, а определящият белег на chreiai, според гръко-римските риторици, е това, че се приписват на отделни оратори. Тези притчи често отразяват присъщата за киниците духовитост и „парлив стил". Например: „Когато запитали Марк Порции Катон¹³, защо учи гръцка литература след осемдесетата си година, той отвърнал: „Не че ще умра образован, но поне да не умра необразован." Или пък: „Запитана, колко време след интимен контакт с мъж жената е чиста и може да участва в Тесмофория¹⁴, Теано¹⁵ отвърнала: “Ако е била със своя съпруг - веднага, но ако е била с чужд съпруг - никога." Сhreiai се използват от учени­те по граматика и красноречие и през Средните векове, но сред средновековните риторици те сякаш изгубват своя циничен привкус. Те стават безобидни упражнения, предназначени да обслужват сериозните задачи на християнските теология и етика.

Най-известният християнски сборник с притчи и поговорки е онова, което Бъртън Мак нарича „изгубено еванге­лие" Q (от немското Quelle - „извор"), и навремето е изпол­зван, заедно с евангелието на Марк, от Матей и Лука при съставянето на техните евангелия. Както е възстановено по притчите в Матей и Лука, Q много напомня на „евангелие" с премъдрости, много подобно на Евангелието от Тома като литературен жанр, по своята ориентация към поуката и дори по нещо от своето реално съдържание. Както Евангелието от Тома, - както и chreiai - Q - обичайно при­писва притчите на конкретна личност, именно, на Иисус в тези типични раннохристиянски творби. Все пак, веднъж в Q Мъдростта и сама заговорва, за да оповести, че ще изпрати пророци и апостоли (виж Лука 11:49; в Матей 23:34 сло­вата на Мъдростта са сложени в устата на Иисус). Другаде в Q за Иисус и Йоан се казва, че са деца на мъдростта (Лука 7:35; 6 Матей 11:19 отпратката е към делата на Мъдрост­та). Лука 13:34-35 и Матей 23:37-39 използват яркия образ за кокошката и нейните пиленца, за да припишат на Иисус притчи, напомнящи за Мъдростта, а Лука 10:21-22 и Матей 11:25-27, по същия начин, използват типичен за Мъдростта изказ, чрез който Иисус обсъжда, как да бъдат познати Отецът и Синът. Притчите в Q илюстрират тясната връзка между Иисус и Мъдростта в християнския сборник с премъдрости.

По такъв начин, Евангелието от Тома, съхранявайки приписваните на Иисус премъдрости, принадлежи към бога­тото наследство от сборници с притчи. Текстът от Наг Хамади на Евангелието от Тома е запазен на коптски - къс­на форма на египетския език, използвана от римския период насетне. Навярно първоначално евангелието е съставено на гръцки, макар че според някои учени ранният вариант е на сирийски или арамейски. Различията между трите гръцки фрагмента от Оксиринх и коптския текст бележат, че е имало няколко редакции на Евангелието от Тома и разкриват лекотата, с която тези редакции претърпяват различ­ни модификации.

Сто и четиринайсетте притчи в Евангелието на Тома, както по традиция се номерират, са представени в порядък, изглеждащ да е повече или по-малко случаен. Все пак, по-някога подредбата им се дължи на връзки между отделни думи (напр. в притча 25 така и в притча 26 се използват копските думи за „брат" и „око"); или на тематични връзки (напр. както в притчи 12-13 се подчертава авторите­тът на Иаков Праведния¹⁶ и изключителните достойнства на Тома); на формални сходства (напр. притчи 8-9, 63-65 и 96-98 съдържат поговорки; или пък на възможно опиране върху устен или писмен избор (напр. подредбата на притчи 32-33,43-45,65-66 и 92-94 напомня организацията на текста в новозаветните синоптични евангелия).

След като най-ранните гръцки фрагменти от Оксиринх са датирани от около 200 сл. Хр., то Евангелието от Тома трябва да е съставено през 2 в., или дори през втората по­ловина на 1 в. сл. Хр. Като вземем предвид особеното място на Тома в сирийската традиция, можем да предположим, че Евангелието от Тома е създадено в Сирия, вероятно в Едеса (днес Урфа), където паметта на Тома е почитана и където, казват, благоговеели дори пред неговите кости.

Днес папирусните текстове на Евангелието от Тома се съхраняват в много музеи и библиотеки из цял свят. Еванге­лието от Тома на коптски се пази в Коптския музей в ста­рата част на Кайро, Египет, а папирусите Оксиринх 1,654 и 655 могат да бъдат намерени, съответно, в Bodleian Library, Oксфорд, в библиотеката на Британския музей в Лондон и в Ноughton Library към Харвардския университет.

Като евангелие на мъдростта, Евангелието от Тома огла­сява едно самобитно послание. За разлика от начина, по който е обрисуван в другите евангелия, особено новозаветните, Иисус в Евангелието от Тома не върши чудеса на изцеление, не разкрива изпълняването на старозаветните пророчества, не оповестява установяването на апокалиптично царство, което ще разруши световния ред, нито пък умира заради гре­ховете на другите. Вместо това, Иисус при Тома черпи проз­рение от непресъхващия извор на мъдростта (притча 13), не зачита стойността на пророчеството и неговото изпълне­ние (притча 52), критикува идеята за края на света, апокалиптичните предсказания (притчи 51, 113) и предлага път към спасението чрез среща със словата на „живия Иисус".

Читателите на Евангелието от Тома се приканват да се приобщят към търсенето на смисъл в живота, тълкувайки често тайнствените и енигматичните “скрити притчи" на Иисус. Притча 2 описва превратностите при такова търсене на прозрение: „Иисус каза: „Нека онзи, който тър­си, не спира, докато не открие. А когато открие, ще се сму­ти. Смути ли се, ще се почуди и ще добие власт над всичко." (Папирус Оксиринх 654. 8-9 добавя: „[и като властвува] ще [намери покой]). Това ще рече: търсенето на смисъл тряб­ва да се предприема с ангажираност; макар че поетият път може да бъде изпълнен с трудности, хората ще постигнат прозрение и покой единствено ако постоянстват. Тъй като именно в търсенето и чрез търсенето хората откриват себе си самите и Бога. После, според Евангелието от Тома, те откриват, че Божието царство е не само извън тях, но също в тях, че са „деца на живия Отец" (притча 3) и са по съ­ществото си едно със Спасителя. Притча 108 изразява този момент на тайнствен език: „Онзи, който пие от устата ми, ще стане като мен; сам аз ще стана този човек и стри­тото ще му се открие."

Скритата мъдрост на Иисус приема в Евангелието от Тома различни форми. Някои от притчите на Иисус при Тома разкриват чисто практическа мъдрост за живота в света, позната и от други текстове със сентенции в юдейските писания и други източници. Притча 21, например, препоръчва бдителност срещу крадците. Притча 25 настоява за любов към спътниците ни в живота. Притча 26 съветва искреното самоизучаване да предхожда критичността и взискателността към другите, а притча 31 признава, че близостта поражда презрение. Други притчи при Тома подсказват по-провокативна и по-радикална мъдрост, която разрушава условностите на благоприличието общество. В „Прочит на Q -Тома", Стивън Патерсън уместно я нарича „мъдрост на контра-културата" (стр. 94). Така, в притча 55 Иисус заявява, че истинското ученичество изисква отказ от баща, майка, братя и сестри. Притча 42, в която Иисус казва: „Бъдете странници", сякаш се противопоставя срещу установения, удобен начин на живот заради едно необвърза­но съществуване, може би като онова на скитащия, бездо­мен учител. В притча 14, Иисус иронизира религиозното благочестие (пост, молитва, милостиня). Завършекът на притча 64 изключва търговците и предприемачите от Божието царство; притча 78 осмива охолния живот на власт­ниците. В притча 95 Иисус съветва лихварите да дават пари безвъзмездно, а в притча 110 насърчава богатите и по­читаните да се „отрекат от света". Една поговорка от притча 98 пък дори сравнява Божието царство с делото на убиец!

Във всеки случай, би могло да се допусне, че „Евангелие от Тома" не е в основата си зависимо от новозаветните еван­гелия, а съхранява притчи, които на места изглеждат по-изначални от новозаветните успоредици. Илюстрация на това схващане може да бъде притча 9 в Евангелие от Тома:

Иисус каза: „Вижте, сеячът излезе, загреба шепа (се­мена) и (ги) хвърли. Някои паднаха на пътя, дойдоха птици и ги изкълваха. Други паднаха върху камък, не хванаха корен и не дадоха класове със зърно. Трети паднаха върху тръни, тръните ги затиснаха и червеите ги изя­доха. Ала други паднаха върху добра земя и дадоха добро зърно: родиха шейсет мери за мера, и сто и двайсет мери за мера."

Тази притча за сеяча е запазена и в трите синоптични евангелия: Матей 13:3-9, Марк 4:2-9, Лука 8:4-8. Притчите се следват в новозаветните евангелия от алегорично тълкуване (виж Матей 13:18-23, Марк 4:13-20, Лука 8:11-15), което прилага елементи от притчата към живота на Църквата. Сред учените широко се признава, че тези алегорични тълкувания са създадени от ранната Църква като опит на хрис­тияните да свържат детайлите от една притча за земеде­лието в селска Палестина с чертите на църковния живот през втората половина от първото столетие.

Липсата на алегорични тълкувания във връзка с тази и други притчи в „Евангелие от Тома" потвърждава по-късното прибавяне на такива елементи. В случая с притчата за сеяча, Евангелието от Тома я представя в по-изначална фор­ма, отколкото кое да било новозаветно евангелие. Нещо по­вече: притчата при Тома запазва един момент, който не откриваме сред версиите на Новия Завет и който навярно съставлява по-ранен разказвачески детайл: сеячът „загребва шепа (семена)".

Ценността на Евангелието от Тома като ранен извор за Иисусовата традиция се подчертава също от присъствие­то в него на Иисусови изказвания, които не са включени в Новия Завет, нерядко и напълно неизвестни преди откриването на това евангелие. Притча 97, сказанието за делвата с брашното, разкрива крехкостта и неуловимостта на Божието царство:

Иисус каза: „Царството на [Отца] е като жената, ко­ято носила [делва], пълна с брашно. Докато вървяла по дългия път, дъното на делвата се счупило и брашното се разпиляло зад нея [по] пътя. Тя не разбрала за това, не за­белязала бедата. Когато стигнала дома си, сложила делвата на земята и открила, че е празна."

Притча 98, вече споменатото сказание за убиеца, изпол­зва въздействащи картини на насилие от Палестина през първи век, за да извести необходимостта от готовност и решимост пред Божието царство:

Иисус каза: „Царството на Отца е като човека, кой­то искал да убие силен човек. Докато бил у дома си, той извадил своя меч и го забил в стената, за да види, дали ръката му е крепка. Тогава убил силния."

При своите неотдавнашни събирания, семинарът „Ии­сус", научна група, основана от Робърт Фънк за изследване на Иисусовата традиция, прие, че и двете тези досега неизвес­тни притчи заслужават сериозно внимание като сказания, които могат да възхождат, във форма като тази, към историческата личност на Иисус.

Какво, тогава, допринасят притчите в Евангелието от Тома за нашето познание относно Иисус от Назарет? За да отговорим на този въпрос, първо ще отбележим, че през XX век господствуващата парадигма в разбирането за историческия Иисус е онази на Иисус като апокалиптична или есхатологична фигура, която провъзгласява скорошното предс­тоящото настъпване на Божието царство. Алберт Швайцер, в книгата си „Търсене на историческия Иисус", ярко изобразява това есхатологично средоточие в живота на Иисус:

Тишина цари навсякъде. Задава се Кръстителят и се провиква: „Покайте се, защото приближава Царството небесно." Скоро след това идва Иисус и, със съзнанието, че е бъдещият Син Човешки, хваща кормилото на света, за да го задвижи накъм онази последна революция, която ще доведе до свършека на историята. Но кормилото ос­тава неподвижно, и той се мята върху него. Тогава то се завърта и го премазва. Вместо да пробуди есхатологичните условия, той ги разрушава. Колелото продължава да се върти и обезобразеното тяло на единствения безмер­но велик Човек, който е бил достатъчно силен, за да се мисли за духовния властелин на човечеството и да под­чини историята на своята цел, все още остава да виси върху него неподвижно. Такава е неговата победа и тако­ва е неговото царство.

Макар че много учени изказват несъгласие с аспектите от този портрет, Швайцеровото поставяне ударението върху есхатологичното измерение в Иисусовото служение властвува над съвременните изследвания върху историчес­кия Иисус.

Днес, благодарение на сериозните изследвания върху Евангелието от Тома и Q, възниква нова парадигма в тълку­ването на Иисус. Тя подсказва, че особено в Иисусовите „мъдри слова" можем да съзрем нещо от историческия Ии­сус. Според този начин на разбиране, Иисус може би изобщо не е бил апокалиптична фигура. В Евангелието от Тома и в първата версия на Q, Иисус не използува апокалиптични картини, за да извести идването на Божието царство, а по-скоро заявява, че царството вече е настояща реалност. Прит­ча 113 ясно изразява тази позиция:

Учениците му казаха: „Кога ще дойде царството?" „То няма да дойде тогава, когато го чакат. Не ще кажат: „Виж, то е тук", или „Виж, то е там". По-скоро, царството на Отца се е разпростряло над земята, но чове­ците не го виждат."

На донякъде сходен език, притча 3 заявява, че „царство­то е вътре във вас и извън вас." Според тази парадигма, Ии­сус броди (или преминава; срав. Притча 42) като учител, който не носи апокалиптично послание, из градовете и села­та на Галилея. Като странства от място на място, той произнася притчи и „мъдри слова", - за да накара онези край него да видят нова и привлекателна картина на живота.

В тези отношения личността на Иисус, така разбирана, може да започне да наподобява онази на странстващ киник. Бъртън Мак, в книгата си „Мит за невинността", го казва сбито и ясно: „Мъдростта на Иисус въплъщава горчивия призив за прозрение и стремежа да бъдеш различен, който характеризира киническия подход към живота." Джон Доминик Кросън, в „Историческият Иисус" разгръща по-нататък тази основна оценка за Иисус:

„Значи, историческият Иисус е бил киник от селска Иудея. Родното му село е било достатъчно близо до един гръко-римски град като Сепфор, така щото една киническа нагласа и познание за кинизма не са нито необясни­ми, нито неправдоподобни. Но неговото дело се разгръ­ща сред стопанствата и селата от Долна Галилея. Него­ва стратегия, имплицитно за него самия и експлицитно за неговите последователи, е съчетанието от безвъз­мездно изцеление и общи трапези - религиозен и икономически егалитаризъм, който отрича еднакво и едновременно йерархичните и патронатните норми - както на юдейската религия, така също на римската власт... Чудо и притча, изцеление и обща трапеза са замислени да подтикнат хората към непосреден физически и духовен контакт с Бога, а също към непосреден физически и духовен контакт един с друг. Иисус, с други думи, известява неразрушимото Божие Царство.

Киниците идват от философската традиция на Сократ като социални критици и популярни философи, които во­дят прост живот и използуват язвителни, духовити сен­тенции, за да накарат хората да се запитат относно смисъ­ла на своя собствен живот. Влиянието на киниците и други елинистически мислители в Галилея през първи век е очевид­но; самата иудейска традиция на „мъдри слова" носи отпечатък на елинистическата философска проблематика. Макар че общо взето риториката на царството в иудаизма изоб­разява господството на Бог или на политически фигури, „царството Божие" никога всъщност не се среща в иудейските писания, въпреки че се появява в Премъдрост Соломонова 10:10. Думата „царство" се използува и извън иудаизма, от древния автор Епиктет¹⁹ за описване живота на киника. Оттук, агентът на Иисус, иудейския учител, върху царст­вото би могъл да бъде уместен всред общност, която иудейските и киническите интереси съвпадат, а неговата мъдрост, която е предадена чрез Евангелие от Тома, с нас­тойчивия призив за търсенето на прозрение, би могла да бъде близка до мъдростта на киниците.

Целта на настоящата книга е да представи един нов пре­вод на Евангелието от Тома и критически установен коптски текст. Коптският текст се основава върху предишни текстологични трудове и върху мое собствено изследване на документа, направено с ултравиолетова светлина, в Коптския музей през лятото на 1988. Тази нова редакция на коптския тест коригира неточностите и пропуските от по-ранните издания, като при това свежда до миниум текстовите поправки. За разлика от други редактори, особено внимавах да не въвеждам цитатната формула - напр. „Иисус каза", - там, където самият текст не съдържа такава. В настоящата книга използвам следните знаци:

[ ] Средните скоби означават лакуна или пропуск в текста.

< > Тези ъглови скоби бележат корекция на преписвачески пропуск или грешка.

{ } Големите скоби обозначават излишни букви, вероят­но добавени от преписвача.

( ) Малките скоби означават материал, който не при­съства в текста, но е добавен от преводача заради яснотата на превода.

Точките под коптските букви отбелязват визуално несигурни знаци, а отделните точки обозначават следи от мастило, които не могат да бъдат разчетени. Точки, поставени в средни скоби в коптския текст, бележат приблизителния брой на буквите, липсващи в текста. В превода, три точки бележат дума или думи, които не могат да бъдат възстановени със сигурност.

Номерата на страниците от ръкописа са дадени с цифри в коптския текст. (Текстът се простира от страница 32, ред 10, до страница 51, ред 28 от ръкописа.) Късите вертикални черти обозначават редовете в ръкописа. Всеки пети ред е обозначен чрез из­писана в горния край цифра.

При тази редакция на коптския текст, представям, с оглед на простотата, само текста, без апострофи­те (разграничителите между отделните думи или глави), използвани от коптския преписвач.

Исках да предложа колкото се може по-точен и по-изя­щен превод на Евангелието от Тома, но не съм се опитвал да предлагам превод, който подминава трудностите и неясно­тите в коптския текст. Често използвам в превода обобщаващ език, който позволява различни тълкувания: Общият дух на документа го препоръчва, а характерът на коптския език, който употребява мъжки род, за да изрази неопределе­ното или неутралното (при коптския липсва среден род), допуска такива преводачески решения. Но не съм използувал обобщаващ език в случаите, когато това би могло да комп­рометира точността на превода. Също така, допуснах в текста на превода да останат известни отклонения от граматическия род, като отразяващи особеното съдържа­ние на текста и естеството на коптския език.

Както коптският текст, така и преводът са съпроводени с редица бележки. Те засягат значими проблеми и въпроси в документа, а също предлагат алтернативни прочити и преводи на отделни пасажи. Тези бележки посочват и най-важните успоредици към притчите в Евангелието от Тома. Когато успоредни пасажи не са лесно достъпни в иудейските писания или в Новия Завет, обикновено предлагам техни английски преводи. Особено внимание обръщам върху важни­те различни тълкувания в успоредните папируси от Оксиринх. Кратка библиография посочва заглавията, към кои­то съм се обръщал за справки, а също книги и статии за по­нататъшно запознаване с проблемите.

Особено съм доволен, че Харолд Блум се съгласи да даде своя принос с онова, което сам нарича „гностическа пропо­вед, изградена върху текста на Евангелието от Тома". Него­вият коментар предлага тълкуване на Тома, в духа на гностицизма, като текст, който може би продължава да говори на хората, въвлечени в съвременно търсене на познание и прозрение. Напълно съм съгласен с Блум, че „тайните слова" на Иисус могат да бъдат разбирани гностически. Но дали са­мият текст би следвало да бъде окачествен като гности­чески, е съвсем друг въпрос, въпрос, свързан с научните проблеми на определянето и класификацията. Често в съгла­сие, а понякога и в разрез с моето тълкуване, Блум поддържа, че „този Иисус търси лицето, което е имал преди сътворе­нието на света". Искам само да подчертая неговия финален призив: „Ако и вие търсите същото, то Евангелие от Тома ви призовава."