Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
.“133
Те заявяват, че периодът след революцията „. . . ще се запълни не с някакви нови държавни форми, а с доубиване останките на държавата“. Конгресът приема че федерацията ще се изгради „върху началата на свободния федерализъм“, който ще обединява всички анархокомунистически групи по села й градове, а също така пропагандни и други групи. Целта на федерацията ще бъде „да подготви и извърши, в ролята си на революционен авангард, заедно с революционните синдикални организации в страната. . . освободителната социална революция за изграждането на свободно комунистическо общество“. Лозунгът на федерацията е: „Хляб и свобода за всички човешки същества“. Доктрината е: „Анархически бездържавен комунизъм“. В раздела за тактиката на анархистите се посочва, че „това е прямата непосредствена борба против държавата — угнетител и господаря-експлоататор“. „Бойкот, саботаж, стачка, всеобща стачка, въоръжено въстание, социална революция — това е тактиката на анархиста134. Анархистите не се стремят към „масови „анархистки“ организации — пише „Работническа мисъл“, това е абсурд. Можем да създадем симпатии у масите, но не и масови организации.“135 Те разглеждат малобройните анархистки организации като фермент, който в деня на социалната революция ще обедини и насочи масите. Когато говорят за ролята си на революционен авангард, те разбират преди всичко идеен авангард. Конгресът взема решение за изграждане на анархистки синдикати, за разширяване работата сред младежите, като за целта започне издаването на в. „Буревестник“. Конгресът отправя поздравление към болния на легло стар анархистки деятел Върбан Килифарски“41. Давам повече извадки от решенията на Ямболския конгрес, за да нс бъде необходимо да коментирам идейните насоки и тактическата линия на българския анархизъм. Ще направя само един коментар. Въстанието в анархистки смисъл не означава организирано действие. То трябва да започне стихийно. Федералистичният принцип за „пълна свобода на мнение и действие“ е изключвал възможността за подготовка на въстание. Дори и по най-важния въпрос — въоръженото въстание, анархистката организация е допускала свобода на мнения: „По принципиален въпрос и по подготовка на революционен акт приетото решение е зад ьлжително само за тези. които го приемат и които са се съгласили с него.“136 Ясно е. че с такава тактика въоръжено въстание не може да се подготви и извърши. Анархистите изхождат от една висока политическа съзнателност на народа и убеденост в необходимостта от социална революция. Те насочват вниманието си към широка пропагандна дейност. Във връзка с настъплението на реакцията в България през 1922 и началото на 1923 г. пред левите политически сили в страната се поставя остро въпроса за изграждането на единен фронт. По време на борбата срещу присъствието на Врангели- стхата армия в България и замислите на нейните щабове да направят нашата страна плацдарм за ново нападение срещу Съветска Русия, между Земеделския съюз и комунистическата партия сс търсят общи интереси за съвместна борба. В тази връзка комунистическата партия предлага обща борба к с анархистките организации. Този въпрос се поставя с по- голяма императивност в младежките движения. „На всички идейни п честни анархисти — пише в. „Младеж“, които искрено мислят и достойно се борят за тържеството на социалната революция и са смъртни врагове на организиращата се буржоазия, ние с открито лице ще подадем братски ръка в името на единния фронт — за обща борба против общия жесток и коварен враг."8'’ Анархистите обаче отказват всякакъв съюз с комунистическата партия. „В България — пишат ге — възможно ли е да се говори за сътрудничество за единен фронт с Георгидимитровци, Коджейковци, Николапаневци и редица още комунистически герои. . .? И отговорят категорично, че за единен фронт между комунисти и анархисти не може и дума да става. Ге продължават да отстояват позицията за свой фронт еднакво срещу буржоазията и срещу комунизма. „В борбата срещу блока на буржоазията, от една страна, и негласния съюз между дружбаши и комунисти. . . ние, анархистите комунисти — заявяват те. . . — откриваме самостоятелен фронт както против блока на буржоазията, така и против тоя на дружбашите и лъжекочунистите. които само пречат за истинското освобождаване на трудещите се маси.“137 Анархистите говорят с голяма язвителносг за единодействието в борбата срещу реакцията между комунистическата партия и Земеделския съюз през 1922 г. След като констатират, че „земеделци и комунисти тесняци нямат формален съюз. но и едните и другите го желаят. . те заявяват: „За борба срещу. . . буржоазията и съюза на дружбаши и комунисти ние откриваме свой фронт/ . . Ние, анархистите, против всички.“138 В началото на 1923 г. и особено след Петия конгрес анархистите засилват своята дейност. Провеждат се събрания иа анархистки групи в редица градове и села — Сливен, Ямбол, Казанлък, Килифарево и другаде. Във всеки брой на „Работническа мисъл" се съобщава за публични събрания на анархистки групи и за активизиране на тяхната дейност139. В Пазарджик се организира общо събрание на анархистите от Пазарджик, Пещера. Панагюрище, Ракитово и други селища от района, В някои райони на страната се провеждат анархистки конференции. В югозападния район анархистите от Кюстендил, Дупница, Гориа Джумая, Бобошево. Батановпи и други села се съб;фат в гр. Радомир. Обсъждат проблема за активизиране на анархистката дейност 7. През февруари 1923 г. 14 села от района на Берковица и Фердинанд създават свой регионален анархистки съюз с център с. Долна Вереница140. В Стара Загора се свиква младежка анархистка конференция на безвластническите групи от Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Хасково, Пловдив и Стара Загора с дневен ред: доклади за дейността на групите, проблеми на младежката организация, издаването на младежко списание „Буревестник“141. Българската федерация на анархокомунистите издава позив, отпечатан във в. „Работническа мисъл“, срещу съветската власт и гоненията на анархистите в Русия, против „ужасите на диктатурата на пролетарията“. В позива се изтъква: Повелята на момента е да се действа бързо и решително и да се заговори високо, ясно и недвусмислено срещу руските палачи и гасители на руската революция142. Започва и по-масирана анархистка пропаганда. Излизат от печат или се преиздават за кратко време редица анархистки книги и брошури: „Анархизмът“ от Цоколли, „Анархистическата нравственост“ от П. Кропоткин, „Психология на анархистите комунисти“ от А. Хомон, „Бакунин и Маркс“ от Ачександър Ге, „Бакунин — възпоменания“ от Андолф Рейхел, „Религиозната чума“ от Йоханест Мост. „Ново евангелие“ от Пол Бертало и др.143 В печатните материали и особено в „Работническа мисъл“ се чувства настъпателен тон, призиви за незабавни анархистични действия срещу всички властнически организации. Особено бурни са дискусионните събрания с участието на анархисти и комунисти. В с. Долна Вереница става сбиване между спорещите. В с. Стралджа словесният двубой взема крайно изострен характер. В Ямбол Тодор Павлов четири часа дискутира с местни анархисти. Стават сблъсквания между комсомолци и безвластници144. В с. Шипка се провеждат две бурни събрания на тема „Анархизъм и комунизъм“. В с. Енина темата „Държавата и анархизмът“ също предизвиква остри нападки между спорещите9'. Анархистите засилват своята дейност също и в синдикатите, особено в районите със силно анархистко движение. В Кюстендил местният тютюноработнически синдикат под влияние на анархистите на публично събрание призовава тютюноработниците да се противопоставят чрез „пряка акция" на тютюневите търговци. В Ямбол анархистите призовават текстилните работници към „преки действия“ и обща стачка. „Работническа мисъл“ излиза със серия от статии за революционния синдикализъм. в които отстоява тезата, че синдикализмът трябва да бъде под идейното влияние на ОЛ. анархизма . От всички факти може да се направи заключението, че в началото на 1923 г. анархисткото движение се активизира и приема настъпателна тактика. Отначало земеделското правителство проявява търпимост към засилената анархистична дейност. Александър Стамболийски е имал отрицателно отношение към анархизма. Още през 1917 г. в затвора той пише брошурата „Власт, безвластие и народовластие“, която започва с думите: „За неподозираните и неволни анархисти и за негласния, но широк и брутален анархизъм написах своя труд.“145 Стамболийски изтъква, че анархистите като движение са малцинство и не са опасни, но анархизмът като идейно течение е твърде опасен и посочва, че привлекателното в анархизма, това, което увлича някои хора, е „неговата съкрушителна критика на развращаващата и тираниче- ска роля на властта“146. Съзидателният елемент у него обаче е несъстоятелен, теорията му за живота е неприемлива. Стамболийски прави извода, че „анархията, хаосът, безвластието са абсурд като идеи и гибел като реалност“147. В тази брошура водачът на Земеделския съюз обосновава принципа на народовластие като най-добра форма на политическо управление. Той чертае програма за една демократична власт на широките селски маси. Когато Земеделският съюз поема управлението на страната, Ал. Стамболийски запазва отрицателното си отношение към анархистите. В рамките обаче на политическата демокрация, която се стреми да осъществи, разрешава безвластническата пропаганда. След своя Пети конгрес анархистите преминават в ..настъпление и с пропаганда, и с пряко действие" и отправят своите стрели и срещу земеделската власт, В отговор земеделците започват да ги преследват. Тъкмо по това време земеделското правителство смята, че реакцията в България е напълно разбита, и насочва своя удар срещу комунистическата партия То подготвя изборите през април с лозунга да срази всички врагове — и буржоазните партии, и комунистическата партия, и десните сили в БЗНС. Тази настъпателна тактика то прилага и срещу анархистите. Полицията извършва арести на анархокомунисти в София, Нова Загора и Ямбол148. В отговор безвластниците започват още по-силна кампания срещу властта. Те пишат: „Ръкавицата е хвърлена. Ние я приемаме. На борба против властта и капитала.“149 На 15 март излиза в. „Буревестник" като издание на младите анархисти. Негово мото е песента на буревестника от М. Горки: „Буря! Скоро ще екне буря! Само смелият буревестник се носи сред мълниите над ревящото море; и това вести пророка на победата.“150 Наскоро след това последват ямболските събития. На 26 март 1923 г. анархистите в Ямбол свикват митинг срещу решението на земеделското правителство да се изземе оръжието от населението. Военно поделение се опитва да разпръсне митинга. Завързва се престрелка. Ранени са няколко войника, пада убит един анархист. Започват обиски и арести из града. На 26-ти вечерта военните задържат около 200 души, а на 27-и извличат и умъртвяват 8 анархокомунисти. През следващите дни са убити още 4 души151. Ето как „Работническа мисъл“ отразява това драматично събитие: Площадът е пълен с анархисти от Ямбол. Сливен и Хасково. Атанас Стойчев отправя от трибуната призиви да се противодейства срещу земеделската власт, която се опитва с терор да спечели изборите. Войската, блокирала площада, започва пушечна стрелба. Много хора са ранени. Анархистите също използват оръжие. Започва истинско сражение. Падат жертви от двете страни. Води се бой близо два часа152.
В полицейските материали кървавите събития в Ямбол са представени по следния начин: „По време на манифестация стражарите се опитват да разпръснат манифестантите, обаче последните отказват и с песни продължават да демонстрират. Налага се намесата на войската. Явява се един взвод конница и след предупреждение се дава заповед за стрелба във въздуха. Анархистите, въоръжени предварително с револвери и бомби, се отдръпват в съседните улици и къщи. откъдето започват стрелба и раняват взводния командир. Става нужда да се извика по- голяма войскова част. Повикват такава и се явява един ескадрон и една рота и при формена престрелка манифестантите са разпръсна ти. Престрелката при моста се е водила в продължение на три часа. При тази престрелка от войската са били ранени 7 души. а от манифестантите — един убит — Драгнев и шест души ранени. На следния ден, 27 март същата година, се прави претърсване на града и биват арестувани по-дейните анархист. . . По-главни участници от анархистите са били Атанас Стойчев. Драгнев — убит. Ряпов, Дързев, родом от Казанлък, Кратунков. Василев, Домусчиев — убит, Кехайов — убит и пр. 3 През нощта и следващите дни са арестувани, отвлечени и умъртвени още 13 души153. На 19 април в пионерните казарми е Ямбол са разстреляни още двама души. На 24 април трима анархисти са разстреляни по пътя за Сливен154. Започват преследвания на анархисти в цялата страна. Софийската полиция обкръжава клуба на анархистите, където са били събрани около 70—80 души, арестува ги и ги откарва в различни участъци155. В тази акция главно участие вземат военните. Всъщност земеделската власт оставя фашизиранпте елементи да се саморазправят с анархистите. Извършват се арести на анархисти в Хасково. Пазарджик, Сливен. Килифарево и другаде. Анархисткият печат отправя остри статии среш\ земеделската власт: „Цинизмът на палачите“, „Ямболските кланета“, „Нови убийства на анархисти“. Анархистите правят протестни събрания в повечето градове, където има силни анархистки групи. Първомайските демонстрации на анархистите са насочени главно срещу правителството. След тези масови убийства повечето от активните и известни анархисти минават в нелегалност. Само в гр. Ямбол се укриват 18 души117. Анархистките клубове и библиотеки са запечатани. Александър Стамболийски в речта си пред избирателите в София на 10 април 1923 г. се опитва да оправдае тези действия на полицията и военните: „Никой у нас — заявява той, не е мислил да открива фронт срещу анархистите. . . Тероризмът на анархистите, които преследваме и ше преследваме, се дължи на младостта им и на ненормалното време, което изживяваме.“156 Сред нелегалните анархисти назрява едно страшно решение. По сведение на проф. Ал. Пешев, тогавашен редактор на „Работническа мисъл“, те императивно поставят въпроса за масови терористични действия срещу земеделската власт. Замислят атентати и убийства на повечето земеделски водачи и министри. Преценявайки опасността от такива действия, министърът на вътрешните работи Хр. Стоянов извиква Александър Пешев и го уверява, че вина за ямболските събития носят главно военните, и че земеделското правителство няма намерение да преследва анархистите. Сред редица анархисти от това време се утвърждава убеждението, че за ямболската трагедия са виновни военните. Тяхната цел е била да предизвикат анархистите да се саморазправят с Ал. Стамболийски и неговото правителство157. Съществуват сведения, че македонските дейци са влезли във връзка с анархистите още през 1922 г. с предложение двете страни да организират убийството на Ал. Стамболийски. Срещата е станала след приемането на закона „за изтребление на разбойниците“ (декември 1922 г.)и откритото протестно писмо на Г. Шейтанов до Ал. Стамболийски. В това писмо Г. Шейтанов заявява, че анархистите не са разбойници, а борци за идеи, за свободен живот. В него предупреждава Стамболийски, че ако обяви война на анархистите чрез закона за разбойниците, това ще му струва живота. Тогава анархистите отказват общи действия с македонците срещу правителството на Ал. Стамболийски. Известно е. че в атентата срещу Стамболийски на 4 февруари 1923 г. е замесен анархист158. Но това е негово индивидуално решение. Ал. Стамболийски едва ли е желаел да отваря война на анархистите. Именно затова веднага след убийствата лично се явява на едно протестно събрание на анархистите в София (в Ючбунар) против ямболските убийства и заявява, че правителството няма пръст в случая, и че те са дело на неотговорни фактори159. Опасността от повсеместен терор от страна на анархистите е била твърде реална. Ал. Пешев свидетелства, че у някои от по- известните дейци на федерацията здравият разум надделява и те предотвратяват кървавите погроми, които нелегалните са замислили срещу замеделската власт160. През март и април 1923 г. на анархисткото движение в България е нанесен силен удар. Няколко десетки анархисти минават в нелегалност, а стотици са арестувани в полицейските участъци. Преследванията от страна на земеделското правителство поставят в нова светлина въпроса за отношенията между комунисти и анархисти. По време на масовите арести през март 1923 г. „Работнически вестник“ и „Младеж“ поместват редица статии срещу предприетите гонения и убийства и отправят искане задържаните в полицейските участъци да бъдат освободени161. „Работнически вестник“ пише: „Ние сме идейни и политически противници на анархистите. Но ние заедно с целия трудещ се народ протестираме най-високо против потресающото варварство. извършено над десетки работници и младежи в Ямбол.“ Анархокомунистите се обръщат с открито писмо до ЦК на БКП, с което призовават партията да протестира против преследванията на анархистите. „Ние наблягаме — пишат те — на една бърза и решителна акция от страна на всички революционери, независимо от тяхната организационна принадлежност.“162 Б своя отговор ръководството на комунистическата партия подчертава, че антикомунистическата и антисьветската дейност на анархистите ги е отвела в лагера на реакцията. Ямболските събития още един път показват, че в борбата срещу буржоазията не е достатъчен личният героизъм, а е необходима масова организация и съзнателна борба. За единодействие комунистическата партия поставя следните \еловия: анархистите да минат в лагера на революцията, да приемат необходимостта от организация и дисциплина, да приемат тактиката на масово революционно действие срещу реакцията116. 11л организираните от БКП и Комсомола протестни събрания против ямболските убийства към анархистите се отправя същия призив — да поемат пътя на истинската борба, на масовите политически революционни акции срещу буржоазията117. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|