Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| групи, съюзи, обединения без спойка на организацията и дисциплината. За тях идейната сплотеност е достатъчна. Но както ще видим и идейната сплотеност е нарушавана от силни фракционни борби.
В периода на масовото пролетарско революционно движение в края на XIX и началото на XX в. анархизмът пренася центъра на своята дейност в професионалното движение и приема формата на анархосиндикализъм. При това той запазва своите основни философски и социологически концепции. Новите специфични черти на анархосиндлкалистите се свеждат до ролята, която се предвижда за синдикатите преди, по време и след социалната революция. Анархосиндикалистнте смятат, че синдикатите са главна и висша форма на организация на всички трудещи се. Основна форма на класова борба са стачките. Чрез „генерална“ и „обща“ стачка работниците и селяните ще завладеят средствата за производство и с това ще извършат анархистката социална революция. Според тях след революцията фабриките и земята ще бъдат завзети от „непосредствените производители", чиито колективи, преди всичко синдикални, ще представляват икономическа клетка на безвластническото анархистко общество. Те искат да заменят държавата чрез обединяване на различните синдикални организации (работнически, селски, културни) и федерирането им в големи съюзи, които да ръководят икономиката и културата. Известни теоретици на анархосиндикализма — Сорел, Лагардел, Лабриола, смятат, че реализацията на безвластническото общество ще стане само чрез борбите на синдикатите. Всъщност анархосиндикализ.мът става едно от масовите движения на анархизма на Запад. Силно влияние той печели в революционната обстановка след Първата световна война и особено по време на Испанската гражданска война (1936—1939 г.). Той успява да създаде влиятелни синдикални централи и организации в Испания и Франция. При масовото антифашистко движение по време и след Втората световна война, в обстановката на засилване на демократичната вълна печели терен и анархизмът. В страните с традииионно влияние на анархизма Италия. Франция, Швейцария и др се възстановяват анархистките организации. Правят се опити и за възстановяването на анархисткия интернационал. И сега обаче анархисткото движение е ограничено по масовост и влияние. То остава главно в сферата на пропагандата чрез анархистката литература и текуща преса. Ново. по-значително проявление на анархизма се наблюдава по време на студентските вълнения в Европа и САЩ в края на 60- те години. Във Франция. Италия, Германия, Англия студентите започват масови демонстрации срещу реакционната образователна система и безперспективността в социалната реализация на младежта. Демонстрациите на много места прерастват в ожесточени барикадни стълкновения с полицията Бунтовете в Нантер, Сорбоната, Колумбийския университет са стихиен протест на стотици хиляди младежи срещу безперспективността на младите интелектуалци в буржоазното общество. В тази обстановка засилва своето влияние и анархизмът. Призивите за общ бунт, за разрутнанане на капитализма, за незабавно осъществяване на общество без власт и държава, основано на принципите на човешката свобода, привличат под знамето на анархизма много младежи. В края на 1968 г. в Италия се свиква световен анархистки конгрес, който се опитва да обедини различните групи иа анархистите. Вторият международен конгрес на Анархистките федерации в Париж (1971 г.) подобно на първия не постига обединение на анархисткото движение в Европа. След разгромяването на студентското движение безвластни- ците отново затварят своята дейност главно в идейната пропаганда на анархизма. По-особено място заема терористичното течение в анархизма. Всъщност класическия г (колективистичен) анархизъм отхвърля тероризма като метод на борба. Тероризмът е повече резултат на политическото безсилие срещу социалното безправие. След като анархистите не приемат организацията, не приемат дисциплината, не приемат централизма и не искат да изградят масови политически партии, за някои от тях, бунтареки настроени, като единствен път на борба остава тероризмът. Тактиката на терор влиза в арсенала на редица политически сили, крила, партии в човешката история. Терор съпътства Великата френска революция. Политическият терор с една от същностните страни на фашизма Жесток терор съпътства и най- тъмните страници на диктатурата на пролетариата и сталинизма. Всички анархистки идеолози и водачи обаче оспорват опита да се представи тероризм ът като същностна страна на анархизма. Те поставят разграничителната линия между терор и масов анархистки бунт на народа, какъвто според тях представлява социалната революция. Атентатите в историята на анархизма са прояви на крайни бунтарски личности и плод на политическо безсилие пред властващите. Нито при Бакунин, а още по-малко при Кропоткин, тероризмът се приема като основна форма на борба за установяване на безвластническо общество. Нещо повече. В другия край на идеологическата пъстрота на анархизма съществува „християнско крило“ в лицето на толстоистите, чийто девиз е „непротивене на злото с насилие". Най-висшият закон на обществото според Толстой е любовта. „Истинската любов — казва той, всякога има в основата си отричане от личното благо в полза - на благото на ближния.“ Той извежда идеята на ,.непротивене на злото с насилие“ от най-широкия и най- дълбокия смисъл на човешката любов17. Великият хуманист решително осъжда насилието на царизма и руското самодържа- вие. По друг път. чрез християнството, той достига до отричане на държавата, на властта, на насилието. За характеристиката на социалната база на анархизма има многобройна литература. По този важен проблем са изказани различни даже диаметрално противоположни становища. Марксистките критици на анархизма (К. Маркс, Фр. Енгелс, Г. В. Плеханов) го определят като дребнобуржоазно идейно течение. В тяхната оценка надделяват идейната аргументация, но те имат предвид и неговия социален състав. Буржоазните критици изтъкват, че анархисткото движение се съставя от хора с различен социален състав, превърнали се в лумпени, безсилни пред лицето на властта, обявили й война на живот и смърт. Редица автори представят руския анархизъм по време на Октомврийската революция и след нея като обикновен бандитизъм. Сред анархистите също има различни виждания за социалната среда в която те трябва да развиват своята дейност. М. Бакунин определя анархизма като пролетарско революционно движение и счита, че работническата класа е неговата главна опора. П. Кропоткин също подчертава пролетарския характер на анархизма, но често разширява неговия социален периметър. Той се обръща към всички трудещи се от „полета, фабрики и работилници“ и най-вече „към младите“. Синдикалистите смятат, че тяхната главна и единствена опора са работническата класа и нейните синдикални организа- цки. Много от анархокомунистиге посочват, че главен фермент на анархисткото движение е интелигенцията. На нея приписват ролята на водач, внасящ анархисгко съзнание сред работниците и трудовите слоеве. Редица анархисти (в аграрните страни) смятат, че селячеството, обединено в свои синдикати, може да бъде надеждна опора на анархизма. Ако се търси някакъв общ признак, намиращ място у почти всички автори, то това безспорно е признанието, че анархизмът е разнородко социално движение, възиламенено от идеята за бездържавно обществено устройство. Друг спорен въпрос се отнася до възможността за осъществяването на безвластническо общество. И тук едни критици наричат анархизма неосъществима мечта, утопия, далечен хоризонт в развитието на човечеството. Други смятат, че осъществяването на такова общество е невъзможно, реално неосъществимо, защото не може да има общество без власт, без закон, без принципи. Анархистите предпочитат да са мечтатели и утописти. ^ Ф ^ Съществува и следният въпрос: има ли анархизмът съвременни проекции. Анархистите правят опити, без да се отричат от своите принципи, да се адаптират към днешния нов, изменен свят, към съвременните обществени и политически борби. И трябва да се признае, че много от техните социални и политически искания намират съвременни очертания, налагат се от самия живот. Това важи особено много за етическите цеиностн на анархизма. На сегашния етап на борбата за човешки прогрес демократичните цели на анахрпетите намират почва в реални проблеми и процеси, преди всичко в нападките и борба? а срещу бюрокрацията. В съвременния свят бюрокрацията обхваща преди всичко държавата. Така че искането за освобождаване на обществото от бюрократизма (разбиран като власт) е искане на всички прогресивни среди. Съвременни характеристики имат и критиките на анархизма срещу всякаква диктатура — дясна (фашистка) или лява (диктатура на пролетариата). Презрението към диктатурата, какъвто и да е нейният носител (отделна личност, политическа партия, институция или Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|