Въведение



страница5/39
Дата23.07.2016
Размер10.06 Mb.
#2140
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39
г. в България се наброяват вече около 188 00О наемни работници, 4000 от които са заети в промишлеността21. Формирането на работническата класа обаче се задържа от преобладаващата за дълго време дребна частна собственост. Тя играе определяща роля в икономическия живот в града и особсно в селското стопанство.

Икономическото изоставане на страната а отразява върху социалното положение на населението. Създават се благоприятни условия за разпространяването на дребнобуржоазни идеи и теории — радикализма. народничеството, утопичния социализъм и др.

Зад благородните подбуди на привържениците на тези течения се крие един консервативен идеал да се запази, да се спаси от разорение „свещената“ дребна частна собственост, конто те считат за опора на обществото и основа за неговото благополучие.

Привържениците на радикализма, народничеството, утопичния социализъм в България търпят идейното влияние от една страна на руската революционна мисъл в лицето на нейните представители Чернишевски. Херцен. Добролюбов, и от друга на традициите на демократизма от националнореволюцион- ната епоха, на нейните титани Ботев, Левски, Каравелов.

Разглеждайки дребнобуржоазните идейни течения през 80-те и 90-те години, не може да не се подчертае техният демократизъм и положителната роля. която играят в нашата обществена действителност.

Основно съдържание на политическия живот след Освобождението е борбата на дребнобуржоазния радикализъм срещу буржоазната концепция за развитието на страната.

Наблюдава се един явен парадокс в нашата история. Демократичното ляво крило на либералната буржоазия излиза с програма за защита на дребната собственост, за даване широки права и свободи на народа. Макар и социално оправдана, тази програма губи далечната перспектива — индустриалното развитие на страната Консервативните политически сили се борят за ограничаване (чрез конституцията) на народните права. В същото време техният стремеж към бързо развитие на капитализма, независимо от съпътстващите социални последици, е по-перспективен. Още повече, че този път води към по-бързо достигане на напреднала Европа.

Борбата между либералите и консерваторите заема цял период от нашата политическа история, изпълнен с най- драмагични събития

Г1рн тези условия в България се разпространяват дребнобуржоазните утопични идеи на Г. Кърджиев, които имат много сходни черти с руското народимчество. Г. Кърджиев и групата около него говорят за борба против фабрикантите, за по- справе,1лива обществена уредба Техният идеал е в противоречие с икономическия прогрес на страната. Те се обявяват против развитието на капитализма (протпв строителството на фабрики, железопътни линии и др.) и възраждат теорията за самобитното общество, основано върху традициите на общинната собственост3.

В България по това време известно влияние има и радикализмъг на сръбския революционер-дечократ. социалист- утопист Светозар Маркович. Неговите утопични идеи подсилват демократичните тенденции в идеологията на дребната буржоазия.

Народничеството прониква у нас главно чрез руските политически емигранти народници. В 1882 г. в Източна Румелия пристига група народоволци4. Всички те имат значително революционно минало и активна политическа дейност в Русия. Настаняват се главно в градовете Пловдив. Пазарджик, Стара Загора, Разград, Габрово и другаде, където пропагандират нихилистките народнически идеи. Чрез тях се внася и разпространява руска нелегална литература. Те издават в. ..Народна воля " и изграждат народнически кръжоци, под чието влияние попадат някои среди от радикалната интелигенция. Поддържат връзки с народническите групи в Русия. Франция. Швейцария.

Народниците се обявяват против капиталистическото развитие на страната, в защита на разоряващата се дребна частна собственост. Те идеализират общинната собственост и организация. в която виждат основата за преустройство на обществото на демократични начала. На революционната интелигенция приписват ролята на водител и главна сила в движението за защита на народните интереси.

Дребнобуржоазната социално-икономическа и политическа структура на българското общество през 80-те години на XIX в. представлява благодатна почва на разпространение на всички идейни нюанси на руския нихилизъм. Чрез него се подсилват бунтарскнте елементи във възгледите на част от водачите на дребната буржоазия. Народническите схващания заемат значително място в идеологията на прогресивната интелигенция и играят известна положителна роля. Те влизат в общия поток на засилилото се след Освобождението широко движение за демократично устройство на страната.

Заедно с дребнобуржоазните течения у нас се разпространява и анархизмът.

Анархистките и полуанархистките идеи проникват в България главно по два пътя. От една страна, чрез някои руски политически емигранти, попаднали под влиянието на Бакунин, и от друга, чрез българските студенти на Запад, главно в Швейцария и Франция, които влизат в допир с активни дейци на анархизма.

Както посочихме вече, още през 1882 г. в Източна Румелия, а малко по-късно и в Княжеството, пристигат руски политически емигранта. Някои от тях са участвали в терористични групи и в покушения срещу руския цар. Разказите им за политическата действителност и революционното движение в Русия, за дейността на тайните групи и кръжоци влияят върху известни среди на нашата интелигенция22.

Някои от руските революционери идват в България, след като са престояли няколко години във Франция, където са членували в народоволски терористки кръжоци23. Те донасят нелегална руска и западноевропейска революционна литература, в това число и произведения на Прудон. Бакунин и Кропоткин. В схващанията на някои от тях народническите идеи се смесват и допълват с анархистки и други революционни възгледи. След идването им в България те продължават да поддържат връзка с анархистките среди и с емигрантите-народници във Франция, откъдето получават литература.

Не е случайно съвпадение фактът, че в градовете, откъдето най-напред започват да се разпространяват анархистките идеи Пловдив, Пазарджик, Русе, Разград и др., руските политически емигранти-бакунисти развиват най-активна дейност. Разбира се. тук не става въпрос за някаква самостоятелна пропаганда на анархизма. През 80-те години на миналия век в общото русло на движеннето за демократизъм анархизмът се слива с бунтарските идеи и теории на народничеството. радикализма и социализма.

По същото време в Швейцария. Франция, Италия. Испания анархистите развиват значителна дейност. Те правят опити да се обединят в световна организация. Анархистките конгреси през 1891. 1893 и 1896 г. утвърждават безвластническия социализъм като идеология алтернативна на всички властнически теории. Анархистите се стремят да наложат своите идеи и тактика на Втория интернационал и в тази насока развиват активна дейност.

В Женева, която по това време е център на европейската и руската политическа емиграция, следват около 150 български студенти. Те влизат в близки връзки с руски студенти и революционери, които, както посочва в спомените си Ст. Ноков. са „привърженици на различни политически идеи народници, революционери, анархисти, ученици на Лавров. Бакунин. Кропоткин24. Образува се „Група на българските студенти“ от 35 души. Активните участници в тази група (Кр. Раковски. Сл. Балабанов, Г. Бакалов и др. (1891 1893 г.) са поддържали лични връзки и са се намирали под силно го влияние иа Г. В. Плеханов25.

Някои от българските студенти обаче попадат под влиянието на Бакунин, четат анархистка литература и членуват в тайни съзаклятнически организации. Във Франция студентът българин Парашкев Стоянов е изправен пред съда и попада в затвора за активна анархистка дейност. За неговото положение живо се интересува лидерът на анархизма П. Кропоткин26. Българските студенти анархисти поддържат връзка с френските, италианските, швейцарските и испанските анархистки централи27.

След завръщането си в България тези интелигенти започват устна и печатна пропаганда на анархизма.

Своеобразно идейно течение, еволюирало към анархизма, у нас е сиромахомилството. Неговият идеолог Спиро Гулапчев в началния период на своето политическо развитие е под влияние на рускитс революционери демократи".

Всъщност в дейността па Спиро Гулабчев трябва да различаваме два периода. В края на 80-те години той престоява в Габрово, Севлиево, Търново, посещава Казанлък и други градове и основава „Приятелски дружинки" и библиотеки за просвета и разпространяване на нови прогресивни и революционни идеи. Членовете на тези дружинкн са между първите социалисти и анархисти. Те доставят от руската емигрантска

библиотека и Женева книги с революционно съдържание, между които произведения на Писарев. Добролюбов, Чернишевски. на Прудон. Бакунин и др. Така се изгражда една „просветна организация с дребнобуржоазна социалистическа насока"’". Спиро Гулабчев внушава па своите приятели идеята за организиране на печатница и издаване на книжки за просвещение на народа. Около „Приятелските дружинки“ се групират много учители и ученици, жадни за революционна литература.

Сиромахомилството се заражда във времето, когато част от българската интелигенция активно се опитва да противодейства на злините, причинени от капитализма. В този начален период то с част от общохуманната вълна за просвета, за нови идеи, в която е увлечена учащата се младеж. Главното през този период е отрицанието на буржоазния строй, желанието „да се помогне на сиромашта". ,.В идеологията на Спиро Гулабчев в края на 80-те и началото на 90-те години отбелязва К. Шарова. ... се съдържат доста определени черти от анархистическата идеология на Бакунин“28.

Спиро Гулабчев създава нелегална група, забулена с мистика, със строги тайни, изградена на конспиративни начала — с псевдоними, нощни срещи, кръвна клетва и др. На строго охраняваните сбирки се чете революционна и анархистка литература.

След сформирането и укрепването на марксисткото течение в социалистическото движение и създаването на българската социалдемократическа партия Спиро Гулабчев става неин идеен противник. Той обсебва печатницата в Русе, която е закупена със средства на социалистическите дружинки, н печата анархистка литература.

Така но различни пътища в края на 80-те и през 90-те години в България проникват анархистките идеи. Издават се и се разпространяват книги с анархистко съдържание'

В периода до края на XX в. в страната са издадени над 15 книги и брошури с анархистко съдържание. Най-много са произведенията на Бакунин и Кропоткин. Отпечатват се и отделни брошури на Елизе Реклю, А. Хамон. Жан Грав и др.

В края на века са издадени: „Парижката комуна и понятието за държавата" от М. Бакунин. „Към младите" и „Анархията в социалната революция” от П. Кропоткин. Местата за издаването им бележат и бъдещите центрове на анархистката

  1. Шарова, К. Идейният път на Спиро Гулабчев. Изв. Инст. по история. Т. 2. С., 1962. с. 124.

  2. Пак там. с. 137.

пропаганда в България Русе, Разград, Казанлък, Севлиево и др.29

Тези книги се разпространяват и четат от интелигенцията заедно с книгите и брошурите с народническо съдържание и с първите социалистически издания30.

Именно от това съжителство на най-различни теории марксистки, нихилистични, анархистки и др., в нашия идеен живот произтича смесицата в идеологията на първите борци срещу буржоазната експлоатация. Те четат цялата революционна литература, всичко, което представлява бунт против социалните неправди и съдържа нови идеи за по-справедливо устройство на обществото. Известно е, че и върху Димитър Благоев в началния период на неговото идейно развтие оказват влияние схващанията на Ф. Ласал, П. Лавров и дори Прудоновата идея за децентрализация на държавата във „федеративен съюз на свободни общини"1 Характеризирайки българския социализъм през този период, Д. Благоев пише: „Той беше едно смешение от

революционни фрази от утопически социализъм, от руски нихилизъм и от Прудоно-Бакунински анархизъм.“31

През 90-те години на XIX в. сс оформят и първите анархистки групи и кръжоци. През 1892 г. около печатницата на Спиро Гулабчев в Русе се групират ученици, чиновници, дребни собственици и няколко работници. Те изучават анархизма и разпространяват издаваните анархистки книги. „Ученията на Бакунин, Кропоткин, Спенсер и др. — пише в една информация (в. „Ново време“, 1906 г.) рабогникът-книговезец Н. Начев намираха най-голяма почит между членовете на кръжока, особено у ръководителите му.“ Кръжочниците правят опити да създадат и работнически дружества под анархистко влияние (през 1893 и 1895 г.), които обаче не осъществяват никаква дейност. „Така че — продължава той — град Русе с право може да се смята, че е бил първото анархистко гнездо11''“.

В Пловдивската гимназия също възниква анархистки кръжок начело с Михаил Герджиков (1895 г.). Участниците в кръжока, ученици от горните класове, четат и разискват нихилистка и анархистка литература32. Те поддържат тесни връзки и с дейците на македонското революционно-освободи- телно движение. Изключени от гимназията, тези активни пропагандатори на анархизма се разпръскват по други училища, където спечелват привърженици и създават групи. През 1896 г. кръжокът при Казанлъшкото педагогическо училище групира1 около десетина съмишленици. Те създават комуна и се „събират почти ежедневно, било в квартирата на комуната, или в някои други квартири“33. През 1896 г. Старозагорският съд подвежда под отговорност казанлъшката анархистка група. Най-активните участници в нея са изключени от училището. В Педагогическото училище в гр. Лом през същата година се образува анархистка група от 12 души34. Такива кръжоци се организират в Разград от Христо Килнфарски, в Габрово, Плевен и другаде по инициатива

на сина иа руския политически емигрант фон Розеитал Юлнй

Цезар35.

По сън;ото време следващи в Женева български студенти създават там анархистки кръжок, членовете на който живеят на комунални начала. Главен ръководител на женевската група е Михаил Герджиков, който свързва дейността на кръжока с революционното движение за освобождението на Македония. Кръжокът издава в. „Отмъщение“ (1897 г,). О г него излиза само един брой. В кръжока са членували Михаил Герджиков. Димо Николов, Григор Попдочев, Димитър Общински. Слави Мерджанов, Петър Манджуков и др. Същите хора, вече от името на Македонски таен революционен кометет издават в. „Глас на Македонския таен комитет“ с редактор М. Герджиков.

Членовете на комитета решават да напуснат следването, да заминат в Македония и да се борят за нейното освобождение. „Отмъщение“ - пише Гр. Балкански, макар да не е обявен като анархистки вестник, може да бъде считан за първи безвластниче- ски изразител, тъй като той е списван в безвластнически дух и членовете на кръжока са всички анархисти.“36

Кръжоците в България водят самостоятелен живот, без да поддържат връзки един с друг. „Анархистичните кръжоци в Русе, Разград. Плевен и Габрово, подчертава в спомените си П. Манджуков, съществуваха всеки отделно, без връзка помежду си и с кръжоците в Пловдив. Казанлък и Лом.“37 Всички те обаче поддържат връзка със студентите анархисти в Женева. Цюрих, Лиеж и други градове в Швейцария и Франция. Оттам получават анархистка литература книги, вестници, позиви и др.38 В архива на Параскев Стоянов се съхраняват много писма, които потвърждават това.

Параскев Стоянов е подведен като подсъдим по голям съдебен процес срещу анархистка група във Франция 1890—1891 г.

Публикациите в пресата и отпечатването на неговия портрет му създават голяма популярност. През това време той е в близки отношения с редица видни анархисти: А. Хамон. професор в университета в Брюксел, Енрпке Малатеста, редактор на в. „Джиро Берсалия“ в гр. Анкона и др.

Параскев Стоянов е бил във връзка и с редакции на излизащи тогава анархистки вестници във Франция, Испания, Италия и с анархистки централи на Запад39. Той има богата кореспонденция и със свои приятели от различни крашца на България. В писмо на Никола Ганев от Русе от 1896 г. се

съобщава за проект ирано от кръжока издаване на анархистки

ръкописи, които се съхраняват при Спиро Гулабчев. Съобщава се също. че в „Инстинкт“ е излязъл. Това вероятно е първият анархистки вестник в България. За съжаление други данни за този вестник липсват. Н. Генев моли П. Стоянов да му изпрати 50-100 екземпляра от „Анархията“, за да бъдат раздадени между работници в Русе, организирани в дружество“'.

Няколко писма от Петър Ненков от Разград от периода

1895 1897 г. показват, че в Разград се развива значителна

анархистка дейност40.

В писмо от 1896 г. друг приятел на Параскев Стоянов (името не е ясно) съобщава, че „анархистите в България вече не са единици, а множество“. Тон го убеждава да започне издаването на анархистки вестник .

Дейност I а на първите анархистки кръжоци се изразява главно в устна и печатна пропаганда на анархизма. Членовете им провеждат и издават произведения на известните теоретици на анархизма Бакунин, Кропоткин, Елизе Реклю, А. Хамон и ДР-

Освен преводни и наши материали сред кръжочниците се разпространяват и ръкописи41. Правят се и няколко опита за издаването на анархистки вестник42.

Така през 90-те години в България проникват идеите на анархизма. Те се разпространяват като част от общия поток на нови социални идеи, залели страната Под влияние на руския нихилизъм и на анархистките теории, които проникват от Западна Европа, се създават анархистки групи и кръжоци, които пропагандират безвластническите идеи. Членове на тези групи са главно ученици, учители, интелигенти и работници. Анархисткото течение в България се оформя по състав и характер като чисто интелигентско движение.

Ф * &

Новите идейни течения в млада България се посрещат на нож от буржоазните политици. Вестниците на политическите партии либералната и консервативната) не правят разлика между социалисти, нихилисти и анархисти. Всички за тях са еднакво опасни за монарха и държавата.

Срещу социалисти и анархист!, се сипят ругатни и непристойни епитети: „безотечественици", „разбойници'*43. По време на Стамболовия режим всички те са подложени па преследвания и полицейски репресии.

От друга страна, още от този пай-ранен период отношенията между анархисти и социалисти се изострят. И двете течения се смятат за представители на работническата класа, и двете говорят за социална революция, обявяват за своя цел безкласо- вото общество. Както е известно ог историята, най-непримирими са тези идейни и политически течения, които имат обща социална база. Воюването за влияние сред трудовите слосве ги противопоставя и словестният двубой между тях е особено ожесточен.


  1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
    2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
    2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
    2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
    2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
    2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
    2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница