Въведение
Анархизмът и революционното движение за освобождението
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| 2. Анархизмът и революционното движение за освобождението
на Македония Разпространението иа анархистките идеи в България е свързано и с революционното движение за освобождението на Македония. И това не е случайно. През 90-те години на XIX в. делото за освобождение на Македония е поле за изява и същевременно проверка за българските революционери. Повечето от най-известните анархисти през този период минават през македонското революционо движение44. Бунтарскиит дух и нетърпимостта към потисничеството ги тласкат там, където продължава революционно-освободителната борба. Със своята пропаганда и атентатите в Солун анархистите остават диря в това справедливо дело. Пловдивският кръжок още през 1896 г. се свързва с дейците за освобождение на Македония и насочва част от своята дейност в тяхна подкрепа. Анархистката група в Женева под влиянието на Михаил Герл киков през 1897 г. се преобразува в Централен революционен македонски комитет и отпечатва манифест за освобождението на Македония45. Като клон на Женевския комитет в Пловдив е организирана македонска група, която разпространява и вдадения манифест. Такава група е създадена и в Кюстендил. Женевският централен комитет поддържа връзки с Гоце Делчев и друти дейци на освободителното движение в Македония. Те издават „Глас на Централния революционен македонски комитет“ и в. „Отмъщение“46. Превеждат две анархистки брошури, които предават на Гоце Делчев за разпространение в Македония47. Женевската анархистка група решава да разшири своята дейност, свързана с македонското движение, като за целта изпраща хора в Македония. За това са били необходими средства. Опитът да се набавят нужните суми чрез свои хора в България не успява48. Тогава чрез фалшиви телеграфни записи за изпратени пари от България членовете па групата изтеглят от Белград, Женева и Виена значителна сума49. Сдобили се със средства, те решават да се прехвърлят в по-големите градове на Македония и да предприемат анархистка пропаганда и терористична дейност. Те образуват в Скопия и Солун анархистки кръжоци50. Македонските безвластнически групи поддържат връзка с дейците на Вътрешната Македоно-одринска организация — Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев и др.. но не влизат в нея. Те са противници на централистките принципи, върху които е изградена организацията51. В края на 1899 г. анархистите в освободителното движение на Македония посредством П. Мерджанов и П. Манджуков влизат в контакт с Македонския комитет (чрез Сарафов) и устно се договарят да бъдат финансирани за извършване на атентат срещу турския султан. В същото време те не поемат задължение да се подчиняват нито на Върховния македонски комитет, нито на Вътрешната Македоно-одринска организация. В средите на анархистите назрява идеята за извършване на крупни акции, които да засегнат не само османската власт, но главно капиталите на великите държави в Турция. Целта е да се предизвика намеса за даване свобода на Македония. Мерджанов и Манджуков отиват в Цариград, за да проучат възможността за убийството на султана. Вътрешната революционна организация решително се обявява против схващането на анархистите, че Македония може да получи своето освобождение чрез бомбени атентати. Дейците н4 ВМОРО, както е известно, стоят на становището, че зг освобождението на Македония от турска власт е необходима общо въстание на народа. Според чл. 1 на Устава ВМОРО т* „има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи I Македония н Одринско без разлика за народност за извоюващ чрез революция пълна политическа автономия за тези дв« области“52. Македонската революционна организация възприема ревО' люционната идеология на Раковски., Каравелов. Левски и Ботев, заимства и революционната структура на БРЦК — демократична и в същото време централизирана, със съблюдаване на строга революционна дисциплина. Македонските анархисти също се борят за освобождението на Македония от ярема на османската власт. И това е, което ги обединява с останалите дейци. Но в далечна перспектива те виждат една свободна Македония в анархнсткия смисъл на думата, без държава, без власт . Именно затова те не са склонни да приемат ръководството на Вътрешната Македоно-одринска организация, чиято цел е установяване на революционно- демократична власт в Македония. Вътрешната Македоно- одринска революционна организация отхвърля техните неправилни схващания и тактика. Както е известно, светът по това време е разтърсен от атентати — убийството на руския цар Александър II (1881 г.), на] италианския крал Умберто (1900 г.), на американския президент Маккинли (1901 г.), на председателя на Френската република Карно (1894 г.). Под влияние на този бомбен поход на световния тероризъм анархистите в освободителното дело на Македония подготвят няколко големи атент.ата. “Динамитарството — отбелязва Хр. Силянов — беше станало някак модно по онова време. То беше заразило и някои македонски дейци.“53 Една съзаклятническа група се установява в края на 1898 г- н Цариград54. Нейна първоначална цел е убийството на еултая Абдулхамид. След като се уверяват, че това е невъзможна поради силната охрана, решават да хвълят във въздуха Банк Отоман55. Гази банка, макар и частна, е държала монопола във финансите на държавата. Предвиждало се е да се извършат едновременно атентати и в Солун. Одрин и Битоля, Те трябвало да покажат на световната общественост, че „македонският народ не може да стои поробен и че неговата интелигенция не стои вече със скръстени ръце, и че с терора си ще бъде постоянен страж в защита на поробения народ и ще води борба на живот и на смърт за свободата“46. Планът на атентаторите е да прокопаят тунел под улицата, да поставят динамит и да хвърлят зданието във въздуха. Наемат един дюкян срещу банката и започват на копаят. Паралелна акция срещу клона на Отоманската банка в Солун се подготвя от Солунския анархистки кр >жок начело с Орце Попйорданов47. Те започват също да копаят подземен тунел. Цариградските и солунските атентатори са в постоянна вразка помежду си, а също и с анархистките кръжоци в Одрин и Пловдив. Схващайки каква опасност представлява атентаторската дейност на анархистите за подготовката на общото народно въстание, ръководителите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация настоятелно искат от тях да изоставят а телените терористки актове. Те дори заплашват, че в противен случай организацията ще вземе съответни мерки Анархисткият кръжок в Солун чрез Орци Попйорданов предупреждава Централния комитет на ВМОРО, че познава всички отговорш! дейци на организацията и че ако „бъде направен опит за убийство на когото и да било от ^нашите съм ппленици в Цариград, ще ви избием всички до един“ . За да избегнат усложненията, които могат да влошат условията на революционната борба, Централният комитет провежда тактика на изолация на анархистите от организацията на масовото освободително движение. Ръководителите на ВМОРО не отричат
авс; !цма. през 1896 г. окупират банката, като се надяват, че ще предизвикат на ;гсата на великите сили и ще принудят турското правителство да направи отстъпки. Последва страшно клане, продължило 8 часа. Около 10 хиляди арменци са избити по улиците, дюкяните и по домовете им в^ Цариград. Арменските революционери чрез Д. Ляпов са били във връзка с българските атентатори анархисти.
~ Пак там В кръжока влизат: Орце Попйорданов, Константин Кирков, Илия Тръчков. Вл. Пингов, Тодор Органджиев. Дим. Кощанов и др. По-късно към се присъединява и Павел Шатев. № ОДА Пловдив, ф. 962-к, т. II, с. 37—38. напълно терористката експроприаторска дейност, но считат, ч тя трябва да играе подчинена роля в масовата народноосвободи телна борба49. Гоце Делчев е бил съгласен да се организира терористични групи в големите турски градове, но те да бъда подчинени на централното ръководство и да действат само п< негово нареждане . Той осъжда самоволните действия, коил могат да доведат до разстройване на организацията. Ръководните дейци на революционната организация отделни случаи са търсили помощта на анархистите. Так например през 1900 г. с шифровано писмо те искат о цариградската анархистка група да наложи на Българскат екзархия назначаването на хора на ВМОРО за учители в почт» всички градове на Македония. В анархистката група се повежд спор да бъде ли изпълнено искането. Някои дейци се изказва1 против, като заявяват, че нямат и не желаят да имат никакв! допирни точки с ЦК на ВМОРО. Накрая се взема решение да « упражни исканият от ВМОРО натиск върху Българскат! екзархия51. През 1900 г., малко преди завършване на подземния тунел по подозрение атентаторите са арестувани от турската полиция ! изгонени ог Цариград. Въпреки извършените обиски тунел м остава неразкрит’2. След ареста на цариградската група Солун ският кръжок временно спира работата по прокопаването на тунела. Съзаклятниците анархисти, наречени „гемиджии“, с< пръскат. Орце Попйорданов посещава Женева и Париж, къдет се среща с руски и френски революционери и анархисти. Отта; донася анархистка и нихилистка литература53. Той отива в Солу] с намерение да събере гемиджиите, за да продължат подготоЕ ката на атентата. 49 Известен е случаят с пленяването на американската поданичка ми Стоун от четата на Яне Сандански, освободена срещу откуп от 14 000 долара =0 Милетич, Л. В Македония и Одринско. Спомени на Михал Герджиков. 1928. 47—48. Шатев. П. Цит. съч., с. 105. 5“ На следващата голина Сл. Мерджанов и П. Соколов отново преминават < чета границата с Гурция и правят неуспешен опит да спрат Ориент-експреса I експроприират турската поща. Четата води тежки боеве с турската полиция Соколов е убит, а Слави Мерджайов е заловен и обесен в Одрин.
През август 1902 г в София се провежда среща на атентаторите анархисти. Те разглеждат въпроса за подготовката на няколко едновременни действия в големите европейски градове на Турция. На срещата се обсъждат и обтегнатите отношения между анархистите в Солун и дейците на ВМОРО. Изтъква се, че дейците на организацията гледат на анархистите като на младежи, „заразени с няколко превратни учения“, които ..парадират с някакъв неразбираем анархизъм“ и с дейността си поставят под опасност революционната организация. За изглаждане на отношенията Орце Попйорданов се среща с Гоце Делчев. Опитва се да го убеди, че макар атентаторите анархисти да отричат въстанието и четническата тактика, като разчитат само на себе си. те не пречат на работата на дейците на ВМОРО и не вредят на делото на организацията. Още един път подчертава, че това са хора, обрекли се на делото и заклели се да дадат живота си за него. „Ние нямаме никакъв контакт с масите и не желаем да имаме“ — заявява той54. Гоце Делчев и другите членове на Централния комитет са убедени в погрешността и вредата, която носят на революционното дело възгледите и тактиката на анархистите. Безсилни да ги спечелят за масовата р еволюционна борба и оценявайки техния искрен патриотизъм, дейците на ВМОРО провеждат линия на лоялни и внимателни отношения към тях. След откритото заявление на анархистите, че ако някой от техните другари в Солун падне убит, те не ще търсят физическия убиец, а ще отмъстят, като убият някой от членовете на ЦК или виден деец на ВМОРО, Гоце Делчев обещава да напише писмо на организацията в Солун да прояви търпимост към групата на съзаклятниците55. През 1903 г. терористите довършват изкопаването на подземния тунел, снабдяват се с динамит и подготвят атентата. ЦК на ВМОРО още един път се опитва поне да го отсрочи. Даме Груев на специално устроена среща с неговия стар приятел анархиста Димитър Мечев изказва желание „. . .да се отложи акцията и да стане през есента, след въстанието, като последен косвен удар към някои велики сили. ако те не се намесят. в Турция . Той се старае с всичката сила на своята убедителност да му докаже, че „акцията ще нанесе непоправим удар на осво- 4Шетев, П. Цит. сът., 246 'Пак там. Гоце Делчев е приемал тероризма като средство ча респектиране иа V |" ката власт и да се държи будно революционното съзнание на народа. Но пр*1 - . II Iки случаи той е и шеквал тази дейност да се ръководи от ЦК на ВМОРО, Милетич. Л. В Македония и Одринско, с. 48. Пак там. с. 342. бодигелното дело, а може да комироментира и самото въстание. . На това съзаклятниците отговарят, че не вярват на >спеха на въстанието, че за тях е без значение дали то ще избухне или не, „и по-добре би било да не се вдига общо въстание“56. На 15, 16 и 17 април Солун е разтърсен от бомбени трясъци. Падпален е френският параход „Гуадалкивир“, хвърлен е във въздуха резервоарът за светлинен газ и градът потъна в тъмнина. Взривена е Банк ОТоман, в различни райони на града са хвърлени десетки бомби и се водят сражения. В тези дни загиват много терористи, а останалите живи са изправени пред военен съд-’’57. Турската власт започва необуздан терор. Както е известно, атен! атът ускорява преждевременното избухване на Илинденското въстание. Турското правителство използва атентата, за да представи пред Европа освободителното дело в Македония в най- изопачен вид. „Думата анархисти — посочва Хр. Силянов — представляваше по-голям коз в неговата игра, отколкото разбойници, както досега показваше пред външния свят революционните чети“58. Чрез своите посланици то обръща внимание на великите сили върху новия „анархистки курс на комитетската дейност1' Целта му е да изплаши Европа с увеличаването на терористичните актове. Разбира се. прогресивната общественост в европейските страни разбира Истинските подбуди на атентаторите и оценява като патриотичен подвиг тяхната саможертва пред олтара на отечеството Когато се прави оценка на дейността на съзаклятниците анархисти в революционното дело за освобождението на Македония, не може да не се подчертаят патриотизмът, фанатизмът и себеотрицанието им. Обрекли своя млад живот на борбата за свобода, те изпълняват клетва да й служат до смърт. В същото време не може да не изтъкнем дълбоко погрешната им тактика, която нанася значителна вреда на революционното движение. Техният тероризъм в обстановката иа остра национал- ноосвободителна борба срещу турската власт представлява реална опасност за отклоняване на много смели революционни дейци от тактиката на общонародната борба. Интересен факт е и обстоятелството, че анархистите, които остават живи, се включват в масовото въоръжено въстание. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|